Този въпрос възникна вследствие на това, че въздействието на шактипат отслабва с времето

Да, така става. Работата е там, че въздействието чрез някой друг непременно отслабва. Освен това, това е само проблясък, на който не трябва да се основавате. Предстои ви да се пробудите - само тогава въздействието ще бъде постоянно. Всяко влияние е чуждо - то принадлежи на външното. Вдигам един камък и го хвърлям нагоре - той пада в съответствие със силата, която съм вложил. Камъкът не притежава собствена сила, но издигайки се нагоре, той може да си помисли, че всичко това се случва благодарение на собствените му възможности, и че сега никой не може да го спре. Но не му е известно, че полетът е предизвикан от странично въздействие. Не му е известна стоящата зад полета сила. Той ще падне -след десет, двадесет метра, но все пак ще падне. Всяко въздействие, идващо от другиго, е ограничено и непременно отслабва.

Единственото преимущество на външното въздействие е това, че за времето на мимолетния проблясък вие можете да потърсите своя първичен източник. Тогава страничното въздействие е благотворно. Например, запалвам клечка кибрит - колко дълго ще гори тя? В тази ситуация може да се постъпи по два начина: първо, оставате в тъмнината и се доверявате на моя кибрит. Щом клечката изгори докрай, настъпва предишната тъмнина. Второ, докато свети клечката, определяте къде е вратата и тичате. Сега вече не зависите от пламъка на моята клечка. Вие сте излезли - сега вече ви е все едно дали гори клечката или вече е изгаснала. Сега сте достигнали мястото, където слънцето сияе. Сега нещо е станало вечно и постоянно.

Всички подобни преживявания имат само едно предназначение - с външна помощ да се извърши нещо вътрешно. Но не чакайте такова преживяване, защото клечката догаря отново и отново, а вие изпадате в зависимост от нея. Тогава ще зависите от кибрита и ще чакате в тъмнина някой да запали клечката, а докато тя гори, вие ще умирате от страх, че пламъкът след малко ще угасне и отново ще се окажете в тъмнина. Това може да се превърне в омагьосан кръг. Не спирайте при кибрита. Той се запалва, за да намерите пътя и колкото се може по-бързо да избягате от тъмнината.

Това е цялото преимущество, което можете да получите от другиго. Това не може да бъде постоянна цел, и все пак това е достижение, което не трябва да се пренебрегва. Просто е чудо, че можем да получим от другиго толкова много. Ако другият е мъдър и разбиращ, той никога няма да ви помоли да останете. Той ще каже: "Кибритът гори, а сега - бягай, защото скоро пламъкът му ще изгасне". Но ако посредникът ви предлага да останете, защото именно той, а не някой друг ви е осветил пътя, и вие трябва да приемете от него посвещение и да му дадете обет за вярност, тогава възниква зависимост. Ако той оспорва правата си над вас и ви забранява да ходите при друг или да слушате нечии думи, тогава става много опасно.

Тогава е най-добре такъв човек въобще да не запалва кибритената клечка, защото по този начин ви причинява огромна вреда. В тъмнината можете да намерите пътя, да достигнете светлината. Но в настоящата ситуация ще се окажете в затруднение, вкопчвайки се в кибрита. Къде ще отидете сега? Едно е напълно определено - такъв човек по някакъв начин е откраднал своя кибрит. Той не му принадлежи - иначе би знаел неговото предназначение. Би знаел, че кибритът му служи за това да помогне на човека да излезе от мрака, а не за да го спира и да пречи на развитието му.

Следователно, той ви продава краден кибрит. Такъв човек заявява, че всички, получили проблясък на истината с негова помощ, трябва да останат при него и да му се поклонят - и точка! В началото тъмнината е преграждала пътя, а сега пък - някакъв гуру. Но тъмнината е по-добра, отколкото изискващия гуру, защото тя не протяга ръце към вас, за да ви спре. Препятствието на тъмнината е пасивно, гуру е активен. Той ви хваща за ръката и ви препречва пътя с думите: "Това е нечестно, това е предателство от твоя страна".

Преди няколко дни една жена ми разказа, че нейният гуру възразявал против това тя да идва и да ме слуша. Гуру казал: "Както мъжът и жената си принадлежат един на друг и на никого другиго, точно така и предателството на ученика е грях". Той е прав - но неговият кибрит е краден. Да се открадне кибрит е лесно, в писанията има много достъпни места.

Работата е там, че този, който не е виждал светлината, не може да каже, какво именно са запалили, за да му покажат пътя. Само виждайки истинската светлина, той може да съди за това, какво е било това. Той ще узнае не само какво са запалили, но и това, дали в действителност са запалили нещо или просто са го накарали да си въобрази, че кибритът е бил запален-

Щом само видиш светлината, деветдесет и девет процента от гурутата ще се окажат приятели на тъмнината и врагове на светлината. Само тогава ще узнаем каква опасност представляват тези хора - те са агенти на мрака.

4

Да търсиш и да молиш са две различни неща. В действителност, моли този, който не иска да търси. Да молиш и да търсиш са различни, противоречащи си едно на друго понятия. Този, който се стреми да избегне търсенето, моли. Процесът на търсенето и процесът на моленето коренно се различават един от друг. При молбата вниманието е насочено към даващия. При търсенето вниманието е съсредоточено към самия себе си - към получаващия. Когато казваме, че на пътя на духовното развитие има препятствия, имаме предвид, че препятствията са в самия медитиращ. Пътят върви навътре, така че да се разберат собствените препятствия не е толкова трудно, колкото изглежда. Нужно е подробно да се обясни какви препятствия могат да се срещнат и как могат да се преодолеят.

Вчера говорих за седемте тела. Освен тях съществуват и седем чакри - енергийни центрове, свързани със съответните тела. Чакрата на физическото тяло е му-ладхара. Първата чакра има две възможности. Първата природна възможност ни се дава с раждането. Втората възможност се постига с помощта на медитацията.

Основната природна възможност на тази чакра е сексуалното желание на физическото тяло. Първият въпрос, който се появява в ума на търсещия, е какво да прави по отношение на този централен принцип.

Има и втора възможност на муладхара чакра, достигана чрез медитация - брахмачария, целибат. Сексът е природна възможност, брахмачария - нейната трансформация. Колкото повече умът е фокусиран и обхванат от сексуалните желания, толкова по-трудно става достигането на крайния потенциал на брахмачария.

Това ни дава възможност да използваме двояко дадената природна ситуация. Можем да живеем в дадените природни условия, но тогава процесът на духовно развитие не може да започне, или да трансформираме това положение на нещата. Единствената опасност по пътя на трансформацията е в това, че ние започваме да се борим срещу природния център. Каква е реалната опасност по пътя на търсещия? Първото препятствие е: ако медитиращият бъде въвлечен само в естествения ход на нещата, той не може да достигне крайните възможности на физическото тяло и остава в началната точка. От една страна има потребност. От друга страна има потискане, предизвикано от борбата на медитиращия със сексуалното желание. Потискането е препятствие по пътя на медитацията. Това е препятствието на първа чакра.

Трансформация чрез потискане е невъзможна.

Ако потискането е препятствие, какво е решението? Този проблем е решим чрез разбирането. С разбирането на секса започва вътрешната трансформация. Това има своята причина. Всички природни елементи са слепи и неосъзнати в нас. Ако започнем да ги осъзнаваме, настъпва трансформация. Осъзнатостта е алхимична. Елементът на осъзнаването носи изменение и трансформация. Ако човек с цялата пълнота на чувствата си и пълното си внимание се обърне към своите сексуални желания, вътре в него на мястото на секса започва да се заражда брахмачария. Трудно се работи върху потенциала на другите тела, ако не е достигната брахмачария на първото тяло.

Второто, ефирното тяло е тялото на емоциите. Второто тяло е свързано със свадхистхана чакра. Тук също има две възможности. Природният потенциал е страхът, ненавистта, гневът и насилието. Тези условия се наследяват от природата.

Ако човек спре на втората чакра, тогава противоположните условия на трансформацията - любов, състрадание, безстрашие, дружелюбие - няма да настъпят. Препятствията на втората чакра по пътя на медитацията са ненавистта, гневът и насилието, които трябва да бъдат трансформирани.

Тук се прави същата грешка. Един човек може да даде воля на гнева си, друг да го потиска. Един може да се страхува. Друг, потискайки страха, извършва чудеса от героизъм. Нито едното, нито другото не води до трансформация. Ако има страх, той трябва да бъде приет. Безсмислено е да го криеш или потискаш. Ако има вътрешно насилие, какъв е смисълът да го прикриваме с лозунги за ненасилие. Подобни лозунги не носят вътрешна промяна. Агресията си остава агресия. Това са условията на второто тяло, дадени ни от природата. Те са също така преизпълнени със смисъл, както сексът е преизпълнен със значение. Само чрез секс е възможно раждането на физическото тяло. Още преди да е изчезнало едно тяло, природата предварително се безпокои за появата на новото.

Страхът, насилието, ненавистта са просто необходими за второто тяло. Иначе човек не може да оцелее и да защити себе си. Страхът го защитава, гневът го въвлича в борба против другите, насилието му помага да се спаси от насилието на другите. Всичко това са качества на второто тяло, необходими за оцеляването, но обикновено ние спираме на това ниво и не отиваме по-нататьк. Ако човек разбере природата на страха, той става безстрашен. Разбирайки природата на насилието, той достига ненасилие. Разбирането на гнева дава развитие на способността за всеопрощение.

В действителност, гневът е едната страна на монетата, а прошката - другата. Двете се крият една от друга, но независимо от това монетата се преобръща. Ако напълно сме изучили едната страна, напълно естествен е интересът ни да узнаем и съдържанието на втората страна - и монетата се преобръща. Ако крием монетата, правейки се, че няма нито страх, нито насилие, никога не ще узнаем какво е безстрашие и ненасилие. Този, който приема наличието на вътрешния страх и го изследва напълно, скоро ще достигне до място, където ще му се прииска да узнае какво се крие зад страха. Любопитството ще му даде сили да погледне обратната страна на монетата.

Щом монетата се преобърне, той става безстрашен.

Точно така и насилието се трансформира в състрадание. Това са потенциалите на второто тяло. Медитиращият трябва да трансформира дадените му от природата качества. За това не е нужно да пита другите, нужно е само вътрешно търсене, изследване на самия себе си. На всички ни е известно - гневът и страхът са пречки -нима един страхливец може да тръгне да търси истината? Той като просяк ще започне да моли за истината. Той ще пожелае да я получи от другите, само и само да не тръгне към неизвестна територия.

Третото, астралното тяло също има две измерения. Изначално, третото тяло се върти около съмненията и размишленията. При трансформацията съмнението се превръща в шраддха, вяра, a размишлението се превръща във вивека, осъзнатост. Ако съмненията бъдат потиснати, невъзможно е да се достигне шраддха, вяра, доверие, макар че нас упорито ни съветват да потиснем всички съмнения и да повярваме на думите. Потискащият съмнението никога не ще достигне до вярата, защото съмненията, макар и потиснати, все още присъстват. Те изяждат отвътре нашата жизненост. Сляпата вяра се е появила от страх пред скептицизма. Трябва да се разбере качеството на съмнението, необходимо е изцяло да го изживеете. И тогава един ден ще настъпи миг, в който ще започнем да се съмняваме по отношение на самото съмнение - именно в този момент се ражда вярата, истинското доверие.

Невъзможно е да се достигне яснота и проницателност без използване на мисловния процес. Има хора немислещи, има и такива, които ги поощряват. Те казват: "Не мисли! Остави всички мисли." Този, който прекратява мисленето си, навлиза в невежеството, доверявайки се на слепия случай. Това в никакъв случай не е яснота. Мощта на проницателността се достига само след преминаване през най-фините процеси на мисленето. Какво е значението на вивека, проницателност, умението да разбираш? В мислите винаги присъства съмнение, нерешителност. Затова тези, които мислят твърде много, никога не могат да вземат решение. Само излизайки от колелото на мислите е възможно да стигнеш до решение. Решението идва в състояние на яснота, проницателност, намираща се отвъд пределите на мислите.

Мислите нямат никаква връзка с решението. Обзетият от мисли човек никога не може да реши нищо. Затова понякога се получава така, че хората, в чийто живот мисленето не игра особена роля, са крайно решителни, докато други многомислещи са крайно нерешителни. Тези, които не мислят, вървят напред и правят това, което са решили, по простата причина, че в тях няма мисловен процес, пораждащ съмнения.

Догматиците и фанатиците са много активни и енергични. В тях не възникват въпроси за съмнението -те въобще не мислят! Ако им се струва, че мир може да се постигне само чрез убийството на хиляди хора, те няма да се успокоят, докато не доведат нещата до край. Те не се спират, за да обмислят действията си, затова в тях няма и следа от нерешителност. Мислещият човек, напротив, ще продължи да мисли, вместо да вземе решение.

Ако затворим вратата си поради страха от мислите, ще останем заедно със слепия случай. Това е много опасно препятствие по пътя на медитиращия. Необходима е внимателност и ясни, твърди мисли, които ни позволяват да вземем решение. Това е смисълът на вивека -яснота, осъзнатост. Вивека означава, че силата на мисълта е достигнала границите си, че ние сме преминали през мисловния процес до такива подробности, че цялото съмнение се е прояснило. Сега остава само чистото решение.

Чакрата, съответстваща на третото астрално тяло се нарича манипура. Нейните качества са съмнението и вярата. Вярата е трансформация на съмнението. Но помнете, вярата не е противопоставяне на съмнението. Вярата е най-чистото и пределно развитие на съмнението. Това е крайният предел на съмнението, където се изгубва дори съмнението - започва да се съмнява в самото себе си и по такъв начин съмнението се самоубива. Само тогава се ражда истинската вяра.

На четвърто ниво е менталното или психическото тяло, на което съответства анахата чакра. Природните качества на този план са въображението и сънят. Нашият ум се занимава само с това - въобразява си, мечтае и спи. Денем и нощем той вижда сънища. Ако въображението се развие в цялата си пълнота, то се превръща в решителност, воля. Развитото до край съновидение се трансформира във видение - психическо видение, прозрение. Ако способността на човека да вижда сънища е развита напълно, достатъчно му е само да затвори очи и започва да вижда нещата. Дори стената не е преграда за него. В началото само му се струва, че е способен да вижда нещата през стените, по-късно действително ги вижда. В началото може да предположи за какво си мислите, но след трансформацията действително вижда важите мисли. Видение означава, че човек може да вижда и слуша, без да използва обикновените органи на възприятията. Ограниченията на времепространството престават да съществуват за човека, развил видението.

В съня си вие правите големи пътешествия. Ако сте в Бомбай, можете да отидете до Калкута. Във видението си също пътувате, но с една разлика - в съня си въобразявате, че сте отишли далеч, докато във видението действително се премествате. Четвъртото психическо тяло действително присъства там. Поради незнанието на пределните възможности на четвъртото тяло съвременното човечество е отхвърлило като безполезна древната концепция за съня. Според представите на древните едно от човешките тела се отделя по време на съня и пътува.

Наричали Сведенборг съновидящ. Той казвал, че раят и адът съществуват само в сънищата. Но веднъж в съня си закрещял: "Помощ! Домът ми гори!" Дошли хора, но пожар нямало. Събудили Сведенборг и го уверили, че всичко това е сън, нищо не гори. Но той продължавал да настоява, че домът му, намиращ се триста мили, е изгорял. След два или три дни дошло съобщение за това нещастие. Домът бил изгорял изцяло именно по времето, когато в съня си той викал за помощ. Това не е сън, а видение. Разстоянието от триста мили е без значение. Този човек свидетелства за събитие, случващо се на триста мили от мястото, където се намирало физическото му тяло.

В наши дни учените признават огромните възможности на четвъртото тяло. След излизането на човека в открития космос изследванията в тази посока придобиха огромно значение. Факт е, че е невъзможно напълно да се доверим на достъпните за човека прибори и уреди. Ако радиовръзката на космическия кораб излезе от строя, космонавтите завинаги ще загубят връзката си със Земята. Няма да могат да съобщя своето местонахождение и да разкажат какво се случва. Затова съвременните учени се стремят към развиване на телепатията и видението на четвъртото тяло, за да изключат подобен риск. Ако космонавтите могат директно да общуват чрез телепатия, това би било част от развитието на четвъртото тяло. Тогава космическите пътешествия ще станат безопасни. В това направление се работи много усилено.

През тридесетте години на XX век една експедиция се отправила към покоряване на Северния полюс. Тя била снабдена с всичко необходимо за безжична връзка. Била направена още една подготовка, за която доскоро се пазело мълчание. Човек с развито четвърто тяло бил помолен да поддържа връзка с един от изследователите. Най-удивително било това, че при лошо време, когато радиовръзката не действала, телепатът без особени усилия получавал съобщения. При последвалото сравнение на записите в дневника открили, че от осемдесет до деветдесет и пет процента от получените по този начин съобщения били верни, докато радиовръзката не действала в седемдесет и пет процента от случаите. Както в Русия, така и в САЩ се извършва огромна работа по отношение на телепатията и ясновидството. Всичко това са възможности на четвъртото тяло. Сънят е качеството, дадено ни от природата. Видението на истината и реалността е пределната възможност на това качество.

Петата чакра се нарича вишудха, разположена е в гърлото и съответства на петото, духовното тяло. Първите четири тела и съответните им чакри са разделени на две части. Тази дуалност свършва с прехода към петото тяло.

Както вече казах, разделянето на мъжко и женско съществува до четвъртото тяло включително. От близък поглед всяка дуалност се свежда до разлика между мъжкото и женското. В точката, където няма повече разстояние между мъжкото и женското, се прекратява съществуването на дуалността. Петото тяло е недуално. То притежава една единствена възможност.

Именно затова тук медитиращият не е нужно да полага особени усилия, защото в този случай не е нужно да развива противоположност. Тук просто трябва да влезе. По време на достигането на четвъртото тяло ние развиваме такива способности и сила, че излизането на петото ниво става леко. Каква е разликата между достигналия петото ниво и този, който не го е достигнал? Достигналият петото ниво е напълно освободен от неосъзнатостта. Дори нощем той не спи истински. По-точно, тялото му спи, но някой вътре бодърства. Дали се обръща по време на сън, завива се с одеялото или обратно, отвива се, вътрешният свидетел знае това. Осъзнатостта на такъв човек не отслабва по време на сън - той е пробуден през всичките двадесет и четири часа на денонощието. Състоянието на този, който не е достигнал петото ниво, е напълно противоположно. Той спи в съня си и в часовете на бодърстване едно от нивата му продължава да спи.

Връщайки се вечер след работа, вие се обръщате към дома вляво, а на вратата натискате звънеца. Не си правете илюзии, че извършвате подобни действия осъзнато. Всичко се прави неосъзнато, по силата на навика. И само в отделни моменти, в минути на особена опасност ние действително ставаме бдителни. Когато опасността е толкова голяма, че е невъзможно да си позволим липса на осъзнатост, ние се пробуждаме. Например, ако опрат нож до гърлото ви, мигновено ще скочите в осъзнатостта. С изключение на подобни редки моменти целият ви живот преминава в състояние на сомнамбулизъм.

Нито жената, нито мъжът не виждат истински лицата си. Един мъж се опитва да визуализира лицето на жена си, но опитът не успява. Чертите на лицето започват да се размазват, трудно е да се каже дали това е лицето, което той е гледал през последните тридесет години. Вие никога не виждате, защото за това е нужна вътрешната пробудена личност.

Струва ни се, че в бодро състояние виждаме, но в действителност не е така, защото вътрешно ние спим и виждаме сънища, всичко се случва в състояние на сън. Вие се гневите, а след това казвате: "Дори не знам защо се разгневих, въобще не исках това." Казвате: "Прости ми! Не исках да бъда груб, думите просто ми се изплъзнаха от езика". Използвате ругатни, а след това отричате намерението си да оскърбявате. Престъпникът винаги казва: "Не исках да убия." Това е още едно доказателство, че действаме като автомати. Казваме това, което не сме искали, правим това, което не сме възнамерявали.

Вечер се кълнем, че ще се събудим в четири часа сутринта. На сутринта, като чуем будилника, се обръщаме на другата страна, казвайки си, че не е необходимо да ставаме толкова рано. След като се събудим в шест часа, ние сме изпълнени с угризения на съвестта и отново се кълнем да станем следващата сутрин в четири часа. Странно е, че човек сутрин се връща към решението, взето вечерта. В шест часа отменя решението, взето в четири, а до вечерта още няколко пъти ще размисли. Подобни решения идват при нас в състояние на сън. Те са подобни на сънища - разширяват се, след това се пукват, като сапунени мехури. Зад тях няма пробудена личност, бдителна и осъзната.

За постигането на духовно ниво естественото състояние е сънят. Човек е сомнамбул до проникването в петото тяло, чието качество е пробуждането. Следователно, след развиване на четвъртото тяло индивидуумът може да бъде наречен буда, пробуден. Такъв човек не спи. Сидхарта Гаутама бил наречен Буда след достигането на петото ниво на съзнание. Гаутама Буда означава Пробуденият Гаутама. Гаутама - името на спящия човек - постепенно изчезва и остава само Буда.

Такава разлика възниква след достигането на петото ниво. Дотогава не трябва да се доверяваме на постъпките си, тъй като са извършвани в безсъзнателно състояние. Мъжът се кълне на жена си във вечна любов, но след няколко минути с труд сдържа желанието си да я удуши. Блаженството, което си обещават до края на живота, е краткотрайно. Не трябва да вините този нещастник. Каква е цената на обещанието, дадено насън? Насън аз мога да ви обещая приятелство до гроб. Колко струва подобно обещание? Сутринта ще отрека всичко, защото това е било само сън.

Не се доверявайте на спящия. Нашият свят е свят на спящи хора. Оттук идват и толкова разочарования, толкова кавги и конфликти, такъв хаос. Всичко това е дело на спящото човечество.

Трябва да знаете още един способ за отличаване на пробудения човек от спящия. На спящия му е неизвестно кой е той, затова той постоянно се опитва да показва на другите, че е този или онзи. Това е неговият стремеж през целия му живот. Той се опитва да се утвърди по хиляди начини. Понякога се катери по политическата стълбица и заявява: "Аз съм такъв и такъв". Понякога строи дом и демонстрира своето благосъстояние, или покорява планински върхове, демонстрирайки сила и ловкост. Той се опитва да се самоутвърди с всички начини. С тези си опит човек неосъзнато иска да си изясни кой е той в действителност. Той не познава себе си.

Докато четвъртото ниво не е преодоляно, този въпрос остава без отговор. Петото тяло се нарича духовно, защото тук получавате отговор на въпроса "Кой съм аз?" На това ниво веднъж завинаги изчезват напъните на Аз-а. Човек веднага престава да се смята за нещо особено. Ако кажеш на такъв човек: "Ти си такъв и такъв", той ще се разсмее. Сега от негова страна няма повече твърдения, защото сега той вече знае. Потребността от самоутвърждение изчезва, защото сега знанието за себе си е доказан факт.

Конфликтите и проблемите на индивидуалността прекратяват съществуването си на петото ниво. Но и тук има препятствия. Вие достигате до познание за себе си, това знание ви изпълва с такова блаженство, че можете да прекратите пътуването. Можете да се откажете от понататъшното търсене. Всички предишни препятствия са били болките и страданията. Сега препятствието е блаженството. Петото ниво е толкова блажено, че не ви достига мъжество да продължите търсенето. Затова достигналият петото ниво трябва да запази особена бдителност, за да не се отъждестви с блаженството, което пречи на по-нататъшното му движение. Тук блаженството се разкрива в цялата си пълнота. Позналият себе си човек преживява дълбока трансформация. Но това не е всичко. Трябва да се продължи нататък.

Болките и страданията не могат да бъдат такова голямо препятствие, колкото радостта и блаженството. Трудно е да напуснеш тълпата и суматохата на пазара, но хиляди пъти по-трудно е да оставиш сладкогласната музика на храма. Затова много медитиращи спират на атма-гиян, самореализацията, и не се издигат до Брахма-гиян, преживяването на Брахмана.

В това блаженство трябва да бъдем много бдителни. Тук усилията са насочени към това да не се загубим в блаженството. То ни притегля към себе си, затопля ни, напълно ни разтваря. Не си позволявайте да се разтворите, помнете, че това също е само преживяване. Стойте настрани, останете свидетели. Докато има преживяване, има и препятствие - границата още не е достигната. В крайното състояние преживяванията изчезват. Радостта и печалта стигат края си, същото се случва и с блаженството. Но нашият език не отива по-далеч от тази точка. Затова описваме Бог като сат-чит-ананда - съществувание-съзнание-блаженство. Това не е формата на Висшата същност, но това е пределното, което може да се изрази с думи. Блаженството е най-висшият израз на човека. След петия план няма думи. Но на самото пето ниво на съзнанието може да се каже: "Там има блаженство, пробуденост, самореализация". Всичко това може да се опише.

Следователно, около останалите на петото ниво не възниква никаква тайна. Техните разговори звучат напълно научно, защото реалността на тайните лежи зад пределите на това ниво. До петия план всичко е разбираемо. Вярвам, че рано или късно науката ще поеме в себе си религията, достигаща до петото тяло, защото науката може да достигне атмана.

Когато търсещият тръгва на път, той търси главно блаженството, а не истината. Измъчен от страданията и безпокойствата, човек се отправя в търсене на блаженството. Затова такъв човек определено спира при достигането на петото ниво, затова и казвам, че трябва да се търси истината, а не блаженството. Тогава няма да се задържите тук задълго.

Тогава възниква въпросът: "Има ананда - това е много хубаво. Познах себе си - това също е хубаво. Но това са само листата и цветовете. Къде са корените? Познавам себе си, блажен съм, но откъде съм възникнал? Къде са корените ми? Откъде съм дошъл? Къде са дълбините на моето съществуване? От кой океан се надига моята вълна?"

Ако се стремите към истината, вие се отправяте отвъд пределите на петото тяло. Следователно, от самото начало трябва да търсите истината, а не блаженството. Иначе пътуването ви ще бъде леко до петото ниво, на което и ще спрете. Ако търсите истината, въпросът за спирането въобще не възниква.

И така, препятствието на петото тяло е неизмеримото блаженство, изпитвано тук - блаженството е още по-голямо поради това, че идваме от свят, в който няма нищо друго, освен болка, страдание, безпокойство, напрежение. Достигайки храма на блаженството, ние се преизпълваме с желание да се завъртим в екстаз, да потънем, да се разтворим в блаженството. Но това не е мястото, в което можем да се загубим. Такова място предстои, но тогава вие няма да загубите себе си, вие просто ще се загубите. Между губя себе си и загубвам се съществува огромна разлика.Казано по друг начин, вие достигате такова място, в което при цялото си желание не можете да запазите себе си. Виждате как се губите, но нищо не можете да направите. И все пак на петото ниво вие можете да загубите себе си. Вашите усилия, вашите стремежи тук все още съществуват - независимо от това, че на това ниво егото е безвъзвратно умряло, аз-съм продължава да присъства. Следователно, нужно е да се изясни разликата между егото и аз-съм.

Егото, усещането за "аз" умира, но усещането за "съм" остава. В тази фраза присъстват два елемента на "аз" - его и съм - асмита, усещането на съществуването, битието. Намирайки се на това ниво, медитиращият може да заяви: "Съществува безкрайно количество души, всяка о тях отделна и различна". На този план медитиращият преживява присъствието на множество души, защото остава усещането за "съм", усещането за битието, което е причина за чувството на откъснатост и от-делност. Ако умът е обхван от стремежа към истината, препятствието на блаженството е напълно преодолимо -безкрайното блаженство става измерително и скучно. Един и същ напев бързо омръзва.

Веднъж Бертран Ръсел отбелязал шеговито: "Не ме привлича освобождението, казват, че там няма нищо, освен блаженство. Постоянното блаженство е твърде монотонно - блаженство, блаженство и нищо друго освен блаженство. Ако няма и един намек за нещастие -нито безпокойство, нито напрежение - колко дълго можеш да понасяш такова блаженство?"

Препятствието на петото тяло е възможността да се загубиш в блаженството. То се преодолява много трудно. Понякога за това са нужни много животи. Първите четири стъпки не представляват особена трудност, но петата стъпка изисква големи усилия. Може да са нужни много животи, за да ти омръзне блаженството, да се умориш от себе си, от атмана.

До петото тяло човек се стреми да се отдели от болката, ненавистта, насилието и желанията. На петото ниво търсенето е насочено към загубване на своята същност. Съществуват две неща: свобода от нещо - тази задача се решава на петото ниво, и свобода от себе си.

Именно тук започва абсолютно нов свят.

На шестото, космическото тяло съответства аджна чакра. Тук няма дуалност. Преживяването на блаженството достига своя пик на напрежение на петото ниво, преживяването на съществуванието, на битието -на шестото. Сега изчезва и асмита. "Аз" се загубва на петото ниво, "съм" изчезва щом пресечете петото тяло. Но съществуването, татхата, такавостта, ще продължава да се усеща от вас. Ще остане само това, което е, което съществува. Тук ще имате възприятие, усещане на реалността, битието - възприятие на съзнанието. Но тук съзнанието е свободно от самосъществуване, сега това вече не е моето съзнание. Просто съзнание, не моето съществувание, просто битие.

Някои медитиращи спират след достигането на космическото тяло, защото настъпва състоянието "Аз -Брахма", когато мен ме няма, има само Брахман. Какво още да искаш? Какво още е останало ненамерено? Нищо. Сега е достигнато всичко. Брахман означава тотално. Достигналият това ниво казва: "Брахман е пределната истина. Брахман е космическата реалност. Отвъд пределите му няма нищо".

Спирането на това ниво е много вероятно, търсещите се задържат тук в продължение на милиони животи, защото изглежда, че напред няма нищо. Достигналият реализацията на Брахман остава в тази точка и не продължава нататък. Крайно трудно е да се преодолее това ниво, защото няма какво да се преодолява. За преход е нужно пространство, място. Ако аз искам да изляза от стаята, нужно е място, където да отида. Но сега стаята е станала толкова огромна, безкрайна и безгранична, че няма къде да се иде повече. Така че къде да ходим да търсим? Няма какво повече да се открива, всичко вече е открито. Затова пътуването може да спре в тази точка за много животи.

Крайното препятствие е Брахман - последната преграда в пределното стремление на търсещия. Сега остава само съществуванието, но не-съществуванието както по-рано остава непонятно и непознато. Съществуванието е познато, но не-битието още предстои да се осъзнае.

Седмото тяло е нирваническото тяло. На него съответства сахасрара чакра. За тази чакра не може да се каже нищо. Можем да говорим до шестото ниво, при това много трудно. Повечето наши изказвания ще се окажат неверни.

До петото тяло търсенето се води с помощта на напълно научни методи - всичко се поддава на обяснение. На шестото ниво почвата започва да се изплъзва под краката - всичко изглежда безсмислено. Могат да се дадат някои намеци, но в крайна сметка сочещият пръст се предава, намеците изчезват, защото изчезва самата същност на отделния човек. Затова Брахман, абсолютната същност, се познава на шестото ниво.

Търсещите Брахман ще медитират върху аджпа чакра, в междувеждието. Работещи напълно с тази чакра наричат безкрайното разширение, на което са свидетели, трето око. С помощта на третото око те обхващат космическото, безкрайното.

И все пак в пътуването остава още една крачка -крачка към не-битието, към не-съществуванието. Съществуванието е само половината, има и не-съществу-вание. Има светлина, но има и тъмнина. Животът е едната част, но има и смърт. Затова е нужно да се познае и не-съществуванието, пустотата, защото пределната истина може да бъде достигната само ако се познаят двете страни - битието и не-битието. Съществуванието е познато в своята пълнота, и не-съществуванието е познато в своята пълнота - само тогава ние познаваме цялото, иначе преживяването, опитът остава недовършен. И шестото тяло е недостатъчно, тъй като на това ниво е невъзможно да се познае не-битието. Затова достигналият реализация на Брахмана отрича не-съществуванието и го нарича илюзия. Той казва, че да бъдеш е истина, а да не бъдеш е лъжа. Такова нещо не съществува, затова и не възниква самият въпрос за не-битието.

Нивото на нирвана означава пустота, вакуум, откъдето ние от съществуванието скачаме в не-съществуванието. В космическото тяло нещо остава непознато -това, което го няма, това, което е напълно изтрито. Затова седмото ниво в известен смисъл се явява крайната смърт. Нирвана, както говорих по-рано, означава угасване на пламъка. Това, което е било "аз" е изтрито, това, което е било "съм" е изчезнало. Но сега ние отново идваме в съществуванието, ставаме едно с цялото. Сега ние сме Брахман, но и това трябва да бъде оставено. Готовият за последния скок е познал както съществуванието, така и не-съществуванието.

Такива са седемте тела и седемте чакри, в които са както препятствията, така и средствата за тяхното преодоляване. Няма никакви външни бариери, следователно, няма причина за безпокойство за външното. Ако ви е нужно да попитате някого или да разбере нещо - не молете. Разбирането е едно, просенето - съвсем друго. Търсенето трябва постоянно да продължава. Каквото и да чуете или да разберете, нека то стане вашето търсене. Не превръщайте това в сляпа вяра, иначе ще станете просяци.

Задавате ми въпрос, аз ви давам отговор. Ако сте дошли за милостиня, скрийте полученото в сандъка и започнете да го пазите като съкровище. Тогава вие не сте медитиращ, а просяк. Но моят отговор трябва да стане ваш стремеж. Той трябва да ускори вашето търсене, да стимулира и мотивира вашето любопитство. Той трябва да ви води в още по-големи затруднения, да ви прави още по-неспокойни, да породи във вас нов въпрос, нови измерения, за да започнете нов кръг от търсенето си. Тогава вие няма да приемете милостиня от мен, а ще разберете това, което казвам. И ако това ви помогне да разбере самите себе си, тогава това не е просия.

Затова продължавайте да познавате и разбирате, продължавайте търсенето. Вие не сте единствените търсещи по света. Мнозина са търсили, мнозина са достигнали. Опитайте се да узнаете и да разберете какво се е случило с такива хора и какво не се е случило с тях. Но в опита си да разберете това не прекратявайте процеса на разбиране на самите себе си. Не си мислете, че разбирането на другите ще стане ваша реализация. Не се доверявайте сляпо на преживяванията на другите. Подложете всичко на въпроси и съмнения. Превърнете техния опит във въпроси, а не в отговори. Само тогава вашето пътешествие ще продължи. Тогава това ще бъде не из-молване на милостиня, а вашите стремежи.

Именно търсенето ви води към пределното. Според проникването навътре в себе си вие ще откриете дуалността на чакрите. Едната страна ни я дава природата, втората откриваме сами. Гневът ни е даден, прошката я откриваме в процеса на трансформация. Сексът е вродено качество, брахмачария трябва да се развие. Сънищата са ни присъщи, над видението трябва да работим.

До четвъртата чакра продължава търсенето на противоположностите, от петата чакра започва търсенето на неразделимото, недуалното. Опитайте се да продължите да търсите различното от дошлото до вас на петото ниво. Когато дойде блаженството, постарайте се да си изясните, какво има зад неговите предели. На шестото ниво достигате Брахмана, но продължавайте да се интересувате: "Какво има зад пределите на Брахмана?" Тогава един ден ще встъпите във владенията на седмото тяло, където битие и не-битие, светлина и тъмнина, живот и смърт вървят ръка за ръка. Това е достижението на пределното... средства за описване и обобщаване на това ниво просто няма.

Затова всички наши писания завършват на петото тяло, повдигайки се най-много до шестото. Хората с научен подход на ума не говорят за това, което е зад пределите на петото ниво. Оттук започва космическата реалност, безкрайна и безгранична, но мистици като суфиите говорят за нея. Това е много трудно да се направи, защото отново и отново си противоречиш сам. Ако прочетете докрай написаното от такъв човек, ще кажете, че това е дърдорене на побъркан. Той казва ту едно, ту друго. Казва: "Бог е", и веднага твърди: "Бог няма". Твърди: "Аз Го видях" и веднага въздъхва: "Как можеш да Го видиш? Той не е предмет, който може да бъде видян с очи!" Тези мистици поставят такива въпроси, че е непонятно дали питат другите или самите себе си.

От шестото тяло започва мистицизмът. Знайте, ако в религията няма мистицизъм, значи тя е достигнала до петото тяло. Но и мистицизмът не е крайният стадий. Пределна е пустотата, нищото. Религията, спираща до мистицизма, достига до шестото тяло. Пустотата е пределна, нихилизмът е пределен, защото след пустотата нищо не може да се каже.

Търсенето на адвайта, недуалността, започва на петото ниво. Търсенето на противоположностите завършва на четвъртото. Всички препятствия са вътре в нас, всички те са полезни, защото всяко трансформирано препятствие се превръща в средство за по-нататъшно придвижване.

На пътя лежи камък. Докато не разберете, той си остава препятствие за вас. Само щом разберете, камъкът се превръща в стълба. Докато няма разбиране, вие викате: "На пътя ми има камък! Как да продължа по-нататьк?" Щом дойде разбирането, вие се изкачвате на камъка и продължавате нататък с думите: "Ти се превърна в благословия за мен, защото когато се изкачих върху теб, аз се оказах на по-високо ниво, от което продължавам пътя си. Ти беше средството, а аз те взимах за преграда" - ще си кажете вие. Пътят е преграден. Какво се е случило? Преодолейте препятствието и узнайте. Точно така се преодолява насилието - изследвайте го и ще достигнете до ненасилието, което вече е друго ниво. Тогава ще благодарите на секса и на гнева, че са станали стъпала за вашето развитие.

Всеки камък по пътя може да стане както препятствие, така и посредник. Всичко зависи само от вашите постъпки и вашите отношения. Едно е определено - не се борете с камъка, иначе ще си разбиете главата в него и камъкът няма да може да ви помогне. Ако се борите с камъка, той ще ви прегради пътя, защото там, където има борба, има и пречки. Ние сме принудени да спрем пред човека или предмета, с когото воюваме, невъзможно е да се борим от разстояние. Затова човекът, който се бори със секса, е толкова въвлечен в него, както и човекът, погълнат от секса. Вторият дори е по-близо до секса, защото получаващият сексуално удоволствие веднъж може да излезе от секса, да го трансцедентира. Но воюващият със секса не може да излезе - той продължава да бяга в кръг.

Борейки се с гнева, вие сами започвате да се гневите. Цялата ви личност се изпълва с гняв, всяка клетка на съществото ви вибрира в такта му. Вие ще излъчвате около себе си гняв. Много пророци и аскети, подобно на Дурвага, били много зли, защото постоянно се борели с гнева. Затова не можели да мислят за нищо друго, освен за проклятия. Личността на такъв човек се превръща в огън. Тези хора воювали с камъните и се оказали в много затруднено положение. Те станали това, срещу което се борели.

В разказите се описват риши, при които от небесата се спускат божествени деви (апсари) и ги развращават. Странно! Това е възможно само в случай, че човек се бори против секса. Самият факт на борбата го изтощава. Тогава сексът е на безопасност в своето място и чака случай, за да излезе. Сега сексът може да се появи отникъде. Вероятността апсарите действително да са се спуснали от небето, е крайно малка - или светите деви са подписали договор да съблазняват аскетите? Ако сексът се потиска с желязна ръка, най-обикновената жена се превръща в божествено създание. Умът проектира сънища и мисли, като напълно им се подчинява. Тогава най-обикновените неща се превръщат в поразително събитие.

Затова търсещият трябва да бъде бдителен към тенденциите за борба. Трябва да положи всички сили да се опита да разбере природата. Чрез даденото от природата се достига недостигнатото. Това е началната точка. Ако избягате още в началото, достигането на целта е не-

възможно. Ако в страха си бягате от секса, как можете да стигнете до брахмачария"? Сексът е откритие, дадено от природата, чрез което е възможно да се достигне до брахмачария. Ако вашият възглед за нещата е такъв, не е нужно да просите встрани - нужно ви е само разбиране. Всичко съществуващо служи на разбирането. Учете от когото искате, слушайте всички и накрая ще достигнете до вътрешното разбиране.