Варианти на политиката за подобряване на управлението на пластмасовите отпадъци в Европа

Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците вече проправи пътя за нов подход към тяхното управление. С нея се установява разширена отговорност на производителя (член 8) и се набелязват солидни и иновативни фактори за устойчиво производство, като се отчита целият жизнен цикъл на продуктите. Държавите членки се насърчават да предприемат законодателни или незаконодателни мерки за засилване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и други дейности за оползотворяване на отпадъците. Производителите следва да се насърчават да участват в създаването на приемателни пунктове за излезли от употреба продукти. Те могат да участват в управлението на отпадъците и да поемат финансова отговорност за тази дейност, както и да предоставят информация на обществеността относно възможностите за повторна употреба и рециклиране на продуктите. Предприемат се подходящи мерки за насърчаване на проектирането на продукти по такъв начин, че да се намали въздействието им върху околната среда и генерирането на отпадъци в процеса на производството и последващата им употреба. Тези мерки могат да насърчават разработването, производството и пускането на пазара на продукти, които са технически издръжливи и са пригодени за многократна употреба и за безопасно за околната среда управление в края на жизнения им цикъл.

Представените в настоящия раздел варианти на политиката следват подход, който взема под внимание жизнения цикъл, започващ с проектирането на пластмасовите продукти. Очевидно е, че проектирането на пластмаси и пластмасови продукти има ключова роля за устойчивостта и определя следващите етапи в жизнения цикъл на пластмасите. Например рециклирането на пластмаси зависи до голяма степен от състава на пластмасовите материали и от проектирането на пластмасовите продукти.

5.1. Прилагане на йерархията на отпадъците към управлението на пластмасовите отпадъци

По принцип рециклирането на пластмасови отпадъци е по-добър вариант в сравнение с оползотворяването на получената от тях енергия или депонирането им. Въпреки че от гледна точка на жизнения цикъл не всички пластмасови отпадъци могат да бъдат подходящи за рециклиране, няма технически причини, поради които пластмасата да се депонира, вместо да се рециклира или да се използва с цел оползотворяване на енергията. Това би могло да се въведе чрез постепенно премахване или чрез забрана на депонирането на пластмасови отпадъци посредством изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци. И двата варианта вече се използват за биоотпадъци (постепенно премахване на депонирането), както и за гуми, течности и експлозиви (забрана на депонирането).

Държавите членки с равнища на депониране под 5 % като Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Белгия и Австрия постигат между 80 % и 100 % оползотворяване на пластмасовите отпадъци, включително рециклиране. Всички тези държави са привели в действие мерки, равностойни на забрана на депонирането, които ефективно водят до отклоняване на горимите отпадъци от депата за отпадъци. По-голямата част от държавите членки с по-слаби резултати не прилагат такива мерки и основават приемането на отпадъци в депата на данъци/такси за депониране, които понякога са едва 7 EUR на тон.

При все това някои държави членки с високи равнища на оползотворяване и забрани на депонирането все още отбелязват скромни равнища на рециклиране на пластмаса средно от около 28 %⁵⁰. Настоящото съотношение между рециклирането на пластмаса и оползотворяване на енергията от пластмасовите отпадъци може да се подобри чрез мерки за разделно събиране, сортиране и оползотворяване като материали. Забрана на депонирането, която автоматично дава превес на оползотворяването на енергията пред рециклирането, не би била в съответствие с йерархията на отпадъците. Ще бъде полезно да се анализира как икономическите инструменти могат да се използват за направляване на потока от отпадъци сред йерархията на отпадъците, като се избягва „ефектът на прахосмукачката“ в полза на производството на енергия от отпадъци.

Средно почти 50 % от цялото количество пластмаса в ЕС се депонира, като по-голямата част от него са опаковки. Широко разпространената практика да не се прилага разделно събиране на отпадъци и липсата на алтернативи в много държави членки обуславят високите равнища на обезвреждане на пластмасата в депа за отпадъци⁵¹. Депонираната пластмаса не допринася с нищо за оползотворяването като материал и оползотворяването на енергия и поради това представлява загуба от гледна точка на ефективността на ресурсите. В проучване относно прогнозите за генериране на отпадъци в Европа до 2035 г. бе направена оценка на въвеждането на решителни политики за разширяване на рециклирането и бе установено, че пластмасата има най-голям потенциал за намаляване на въздействието на отпадъците върху околната среда⁵².

Въпроси:

1. 
   Може ли въпросът с пластмасовите отпадъци да бъде уреден по подходящ начин в съществуващата законодателна рамка за управление на отпадъците или е необходимо съществуващото законодателство да бъде адаптирано?
   
2. 
   Как мерките за насърчаване на рециклирането на повече пластмасови продукти могат да бъдат изготвени по най-добрия начин, така че да се гарантира наличието на положителни въздействия за повишаване на конкурентоспособността и растежа?
   
3. 
   Възможно ли е настоящото равнище на депониране на пластмасови отпадъци да бъде намалено в достатъчна степен посредством пълното и ефективно прилагане на изискванията за третиране на отпадъците, заложени в съществуващото законодателство относно депонирането?
   
4. 
   Какви мерки биха били подходящи и ефективни за насърчаване на повторната употреба и оползотворяването на пластмаса за сметка на депонирането? Въвеждането на забрана на депонирането на пластмаса може ли да бъде пропорционално решение или би било достатъчно да се увеличат данъците за депониране и да се въведат цели за отклоняване от депониране?
   
5. 
   Какви допълнителни мерки могат да бъдат целесъобразни, за да се придвижи оползотворяването на отпадъците по-нагоре в йерархията на отпадъците, с което оползотворяването на енергията да се намали в полза на механичното рециклиране? Данъкът за оползотворяване на енергията може ли да бъде полезна мярка?
   
6. 
   Необходимо ли е в Европа да се насърчава или дори да се въведе като задължително разделното събиране на всички пластмасови отпадъци в домакинствата, съчетано със схеми на плащане въз основа на принципа „плащаш повече, ако изхвърляш повече“?
   

Приблизително 16 Mt пластмасови отпадъци годишно биха могли да се рециклират, ако бяха изпълнени всички настоящи цели за рециклиране на твърди битови отпадъци, отпадъци от строителство и разрушаване, отпадъци от излезли от употреба превозни средства, опаковки, батерии и ОЕЕО. Тази цифра показва, че съществуват приблизително още 9 Mt пластмасови отпадъци (от общо 24,9 Mt), които не са изрично обхванати от задължителни цели за повторна употреба/оползотворяване, най-вече такива от мебели и оборудване, различно от електрическо и електронно оборудване⁵³. Директивата относно опаковките е единственият нормативен акт на ЕС, с който се определя конкретна цел за рециклиране на пластмасови опаковки. Би могла да се обмисли възможността за определяне на допълнителни конкретни цели за рециклирането на пластмасови отпадъци освен целта за отпадъците от пластмасови опаковки.

Възможно е целите за рециклиране, определени в европейското законодателство в областта на отпадъците, да са довели и до увеличаване на наличностите на рециклируеми отпадъци, както заключава Европейската агенция за околната среда (ЕАОС)⁵⁴. Това, заедно с високите цени, плащани от бързо развиващата се азиатска икономика, позволи износът на пластмасови отпадъци за Азия да нарасне многократно през последните 10 години. Въпреки че това само по себе си не е неприемливо, може да се твърди, че по отношение на околната среда рециклирането на пластмасови отпадъци в Европа е по-добър вариант и че пластмасовите отпадъци, изнасяни за държави извън ЕС, следва да се рециклират в съоръжения, които отговарят на стандарти, еквивалентни на прилаганите в ЕС. Износът на пластмасови отпадъци, които накрая попадат в неотговарящи на стандартите съоръжения или се обезвреждат, може да е в противоречие с екологичната цел за опазване на ресурсите, формулирана в Рамковата директива за отпадъците (РДО).

7. 
   Необходими ли са конкретни цели за рециклиране на пластмасови отпадъци, за да се увеличи тяхното рециклиране? Какви други видове мерки могат да се въведат?
   
8. 
   Необходимо ли е да се въведат мерки за предотвратяване на неотговарящото на стандартите рециклиране или изхвърлянето на рециклируеми пластмасови отпадъци, изнасяни за трети държави?
   

Доброволните действия също могат да окажат значителен принос за облекчаване на проблема с пластмасовите отпадъци в околната среда и за свеждане до минимум на използването на ресурси. Очевидно лесно осъществима цел биха били отпадъците от пластмасови опаковки, чийто дял в общото количество на генерираните пластмасови отпадъци възлиза на 63 %. Създаването на „насоки за екологосъобразни опаковки“, които производителите и търговците на дребно биха се ангажирали да следват, може да бъде стъпка в правилната посока. Подобна инициатива може да включва определянето на параметри за измерване на екологосъобразността на опаковките, най-добри налични техники за производителите на пластмасови опаковки, независима система за етикетиране с цел измерване на индивидуалните влияния на потребителите върху околната среда, информационни кампании за повишаване на осведомеността на потребителите за свързаните с пластмасата опасности и обезвреждането на пластмаса, както и организирането на разделно събиране. Съществуващите инициативи като Европейския форум за пазара на дребно, EUROPEN (Европейската организация за опаковане и околна среда), платформата PET Bottle Platform и Vinyl 2010+ могат да обединят своите усилия в посока към по-устойчиво производство и обезвреждане на пластмаса. Могат да се създадат подобни схеми за събиране и оползотворяване на използвани в селското стопанство пластмаси, различни от опаковки, които са лесни за рециклиране поради еднородния им химичен състав. Като пример може да се използва приетата от Обединеното кралство „Програма за събиране и оползотворяване на пластмасови отпадъци в селското стопанство“⁵⁵. Подобни инициативи могат да бъдат насочени към пластмасите от ОЕЕО и от излезли от употреба превозни средства, чийто дял в европейските пластмасови отпадъци възлиза на 10 %. И накрая, важен фактор за намаляване на пластмасовите отпадъци могат да бъдат инвестициите на производителите в по-доброто проектиране на продуктите. Член 8 от РДО съдържа разпоредби в този смисъл, като ранното доброволно адаптиране може да доведе до по-добри резултати, отколкото наложена от законодателството промяна.

9. 
   Възможно ли е допълнителните доброволни действия, по-специално от страна на производителите и търговците на дребно, да бъдат подходящ и ефективен инструмент за постигане на по-добро използване на ресурсите през жизнения цикъл на пластмасовите продукти?
   

Пластмасата се възприема като материал без собствена стойност и това схващане насърчава изхвърлянето ѝ. Всички пластмаси обаче са високотехнологични и сложни материали, които потребителите следва да ценят, за да се стимулира тяхната повторна употреба и рециклиране.

По отношение на някои пластмасови продукти (например бутилките за напитки от PET) може да се въведе система на депозит и връщане — това би мотивирало притежателя на продукт, който е в края на жизнения си цикъл, да възстанови депозита си, връщайки продукта в определения събирателен пункт, като същевременно се избягват ограниченията на конкуренцията или монополните структури. За някои пластмасови продукти новите предприемачески модели като системите за лизинг, при които производителят остава собственик на продукта, могат да бъдат полезен инструмент, гарантиращ, че продуктът се събира и третира по екологосъобразен начин.

Въпрос:

10. 
    Има ли възможност за разработване на системи за депозит и връщане или за лизинг за определени категории пластмасови продукти? Ако отговорът е положителен, как може да се избегне отрицателното въздействие върху конкуренцията?
    

Информираните потребителите могат да играят решаваща роля за насърчаване на по-устойчиви модели за производство на пластмаса и пластмасови продукти, с които се подобрява ефективността на ресурсите. При насочване на поведението на потребителите ясната, разбираема и сбита информация би била от основно значение за тяхната информираност относно съдържанието на пластмаса в даден продукт и потенциално вредните му добавки/оцветители, тяхното влияние върху рециклируемостта на продукта и необходимите предпазни мерки при неговата употреба.

Тази информация може да включва също показатели за екологични резултати, като например характеристики, свързани с рециклируемостта, възможността за компостиране и ресурсната ефективност на пластмасовите продукти. За някои от тези продукти може да е от значение и информацията относно рециклираното съдържание, рециклируемостта и възможността за поправка.

Пълна продуктова информация относно вида пластмаса и нейната рециклируемост може да се предоставя и извън съществуващите схеми с цел да се позволи на потребителите да правят информиран избор при покупката на пластмасови продукти. Възможността за просто и ефективно рециклиране може да бъде отразена в цената на продукта и да се използва като маркетингова стратегия. Информацията, основана на отражението върху околната среда или екомаркировките, също може да се използва за улесняване на информирания избор по отношение на характеристиките на продукта през целия му жизнен цикъл.

11. 
    Според Вас каква информация е необходима на потребителите, така че да могат да оказват пряко въздействие върху ефективността на ресурсите при избора на пластмасови продукти?
    

Важен фактор за постигане на по-голяма устойчивост при производството на пластмаса е нейното проектиране. Въпреки че съществуват няколко основни пластмаси (полимери), използваните в производството на пластмаса множество добавки могат да бъдат сериозна пречка за нейното рециклиране или да доведат до рециклиране, при което се получават продукти с по-ниска стойност и качество в сравнение с рециклирането „от люлката до люлката“.

Намаляването на опасните вещества в пластмасите би увеличило тяхната рециклируемост. Постепенното изваждане от употреба на тези вещества както в новите, така и в рециклираните продукти, също би намалило рисковете, свързани с тяхната употреба. В Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа се предлага до 2020 г. всички вещества, пораждащи сериозно безпокойство, да бъдат включени в списъка на кандидат-веществата за REACH, който ще съдържа съответните пластмасови добавки.

Наличието на подходящ поток от информация от производителите към рециклиращите субекти също е от значение. Ясните информационни листове за безопасност за използваните от преработвателите пластмасови гранули могат да повишат висококачественото рециклиране. Полезни биха били също етикетирането и информацията за химичния състав на доставената на преработвателите пластмаса, включително всички съдържащи се в нея добавки.

12. 
    Какви промени в химическото проектиране на пластмасите биха подобрили тяхната рециклируемост?
    
13. 
    По какъв начин информацията за химичния състав на пластмасите може да достигне до всички участници във веригата за рециклиране на отпадъци?
    

Възможно е да възникнат нови рискове в резултат от използването на иновативни материали като наноматериалите — например в бутилки, произведени от полиетилен терефталат (PET)⁵⁷, в опаковките като цяло, при осигуряването на селективна газопропускливост при опаковките за храни или от наносензорите за откриване на развалени храни⁵⁸. Съгласно подхода на ЕС рисковете, свързани с отделните наноматериали, се оценяват за всеки конкретен случай. Оценката на потенциалните рискове за околната среда и здравето обаче среща затруднения поради недостига на екологични и токсикологични данни. Съществуващото понастоящем общоевропейско определение за наноматериали може да улесни по-ефективното получаване и събиране на такива данни⁵⁹.

Нарастващото използване на микрочастици от чиста пластмаса също е повод за безпокойство. В някои потребителски продукти като почистващи кремове и душ-гелове производителите добавят пластмасови микрочастици вместо естествени почистващи частици. Тези частици могат да попаднат в моретата, тъй като системите за управление на водите не са оборудвани да задържат този вид материали.

Въпрос:

14. 
    Как могат да се преодолеят предизвикателствата, произтичащи от използването на пластмасови микрочастици в продукти или промишлени процеси и на наночастици в пластмасите?
    

Много проблеми в областта на управлението на пластмасовите отпадъци, като например увеличаващите се количества на пластмасата в морските води, се дължат на изключителната дълготрайност на пластмасовите материали, които обикновено надживяват продуктите, в които са вложени. Проблемите се усложняват, когато пластмасовите продукти са специално проектирани за еднократна употреба или за кратък жизнен цикъл, или когато жизненият им цикъл е умишлено скъсен.

За да се гарантира устойчивост в производството и потреблението на пластмасови продукти, както и за да се избегне загубата на невъзобновяеми природни ресурси, пластмасовите продукти следва да бъдат проектирани по такъв начин, че да имат максимална дълготрайност. Това е трудна за постигане цел поради няколко неблагоприятни функции като планираното или техническото остаряване⁶⁰, както и проектирането на пластмасовите продукти по начин, при който поправката им е икономически неизгодна или технически невъзможна.

Пластмасови продукти като електрическо и електронно оборудване често не са проектирани по начин, позволяващ повторната им употреба. Тъй като проектирането на нов дизайн може да се използва за маркетингови цели, дори и малкият напредък в техническите иновации често става повод за пускане на пазара на изцяло нов продукт, вместо да се избере модулна система, проектирана за лесно и евтино подменяне на иновативните компоненти. Например обичайна практика е да се продава съвсем нов лаптоп, изработен от пластмаса, когато простата замяна на CPU чипа би могла да бъде достатъчна в техническо отношение за неговото модернизиране.

Всяко проектиране, което умишлено прави невъзможна поправката на пластмасовите продукти, следва да се избягва⁶¹. Разработването на изисквания или насоки относно възможността за повторна употреба и за поправка на пластмасовите продукти е вариант, който трябва да се разгледа. Вече са започнали определени дейности по разработването на методики за измерване на възможността за повторна употреба на продуктите⁶². Като евентуално решение може да се посочи изготвянето на правила за екопроектиране, които да определят конкретни критерии относно възможността за повторна употреба, дълготрайността, възможността за поправка и модулната конструкция, както вече е предвидено в член 9, параграф 1 от РДО.

15. 
    Необходимо ли е политиката относно проектирането на продукти да се занимае с планираното остаряване на пластмасовите продукти и да поощрява повторната употреба и модулното проектиране с цел да се намалят пластмасовите отпадъци?
    
16. 
    Могат ли новите правила за екопроектиране да повишат повторната употреба и дълготрайността на пластмасовите продукти?
    

От гледна точка на предотвратяването на отпадъците и ефективността на ресурсите е желателно да се вземат мерки, за да се избегне разпространението на краткотрайни продукти и продукти за еднократна употреба (като найлоновите торбички), ако тези мерки се основават на оценка на жизнения цикъл и анализ на отражението на продуктите върху околната среда⁶³.

Евтини пластмасови аксесоари, излишно опаковани продукти, артикули за забавление, малотрайни играчки и други подобни категории изделия се разпространяват масово на цени, които не отразяват свързаните с тях цялостни разходи за опазване на околната среда, включително разходите за управление на отпадъците. Същото се отнася и за продуктите за еднократна употреба като найлоновите торбички за еднократна употреба.

Найлоновите торбички са емблематични за съвременното консумативно общество, тъй като са леки, практични, безплатни и често се изхвърлят след еднократна употреба. Те обаче оказват значителен натиск върху околната среда. През 2010 г. на пазара на ЕС са пуснати 95,5 милиарда найлонови торбички (1,42 Mt), като по-голяма част от тях (92 %) са за еднократна употреба. Още по-тревожен е фактът, че те ненужно увеличават количеството на пластмасовите отпадъци в морската среда, като имат същото неблагоприятно въздействие като другите пластмасови отпадъци. Поразителен пример е, че найлоновите торбички са възлизали на 73 % от отпадъците, събрани от траулери по протежение на крайбрежието на Тоскана⁶⁴. След обществена консултация във връзка с найлоновите торбички, проведена през лятото на 2011 г., Европейската комисия предприе инициатива, насочена към оценка на вариантите за ограничаване на употребата на еднократните пластмасови торбички.

Разработването на пазарни инструменти въз основа на показатели за въздействието върху околната среда може да бъде възможност за отклоняване на производството и потреблението от краткотрайните пластмасови продукти и пластмасовите продукти за еднократна употреба. Това в крайна сметка би било обосновано от принципа „замърсителят плаща“.

В по-общ план може да се стигне до изкривяване на цените и дискриминация спрямо екологосъобразните практики⁶⁵. Въвеждането на система, отразяваща действителните разходи, свързани с околната среда, които обхващат целия цикъл от добива на суровини до производството, разпространението и обезвреждането, би насърчило по-устойчивото производство и би компенсирало пазарните неуспехи. Екологосъобразните обществени поръчки и финансови инструменти като екологичните данъци също биха спомогнали за подобряване на ситуацията.

17. 
    Необходимо ли е да се въведат пазарни инструменти с цел по-точно отразяване на свързаните с околната среда разходи, обхващащи целия цикъл от производството на пластмаса до окончателното ѝ обезвреждане?
    
18. 
    
    Каталог: pub -> ECD
    ECD -> Съдържание
    ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
    ECD -> I. въведение
    ECD -> Съвет на европейския съюз
    ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
    ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
    ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
    ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
    ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес
    
    
    
    Изтегляне 473.1 Kb.
    
    Сподели с приятели: