Как най-ефективно може да се реши проблемът, породен от краткотрайните пластмасови продукти и пластмасовите продукти за еднократна употреба?

Биоразградимите пластмасови⁶⁶ продукти често се възприемат като потенциално решение на проблема със замърсяването с пластмаса и привличат все по-голямо обществено внимание. Въпреки че те все още представляват малък сегмент от пазара, производството на биоразградими пластмаси понастоящем функционира с капацитет в промишлени мащаби, с прогнозиран ръст в Европа от 0,23 Mt годишно през 2007 г. на 0,93 Mt годишно през 2011 г.⁶⁷

Терминът „биоразградими“ сам по себе си може да бъде разбран погрешно от потребителите. Въпреки че е възможно те да изтълкуват етикета „биоразградими“ като „годни за домашно компостиране“, в действителност голяма част от биоразградимите пластмаси могат да бъдат биоразградени само при твърде специфични условия на постоянно висока температура и влажност в промишлени инсталации за компостиране и не са годни за домашно компостиране, нито се разграждат в разумен период от време, когато са изхвърлени като отпадъци⁶⁸. Може да е необходимо ясно разграничение между компостируемите в домашни условия и компостируемите в промишлени условия пластмаси, както и информиране на потребителите относно подходящите начини за обезвреждане. Потребителите биха могли да положат недостатъчно грижи за обезвреждане на продуктите поради объркване, произтичащо от погрешното разбиране, че продуктите, обозначени като биоразградими, ще се разпаднат в рамките на кратки периоди от време при естествени условия.

Също така съществуват твърдения относно биоразградимостта, които следва да бъдат внимателно разгледани. Например раздробяването на пластмаса, подсилено с оксидиращ агент (обикновено метална сол) в присъствието на кислород, топлина и ултравиолетова светлина, води до образуването на микроскопични пластмасови частици със свойства, сходни с тези на нераздробената пластмаса. Остатъчните вещества от оксо-деградацията могат да имат неясни въздействия⁶⁹. Оксо-разградимите пластмаси биха могли да породят риск, който допринася за попадането на количествата пластмасови микрочастици в морската среда, поради което могат значително да увеличат риска от поглъщането на тези частици от живите организми⁷⁰. Наред с това наличието на оксидиращи агенти в потоците от пластмасови отпадъци може да затрудни рециклирането на пластмасата⁷¹. Следва да се прецени дали използването на термина „биоразградими“ изобщо е допустимо в този случай.

Друг открит въпрос е доколко биоразградимата пластмаса може да представлява решение по отношение на замърсяването на морските води с пластмаса. Разграждането в морска среда зависи от множество фактори като вида на продукта, достатъчното наличие на съответни микроорганизми, температурата на водата и плътността на продукта. В някои изпитвания, проведени от Plastral Fidene, е установено, че смес от скорбяла и PCL⁷² се разгражда от 20 до 30 седмици във водите край Австралия, докато в компост⁷³ може да се разгради за 20—30 дни. Освен това е възможно много биоразградими пластмаси да не се разграждат в стомашно-чревния тракт на морските видове, поради което вредата от тях вероятно ще продължи да бъде проблем.

Има няколко пречки пред бързото навлизане на пазара на биоразградимите пластмаси. Без по-нататъшен техническия напредък по отношение на техните функционални свойства те могат да бъдат годни за приложение в някои видове опаковки, като например в опаковките за прясна храна⁷⁴. Възможно е да се наложи извършването на скъпоструващо адаптиране на съществуващите производствени вериги, при които традиционно се използват пластмаси на петролна основа, за да бъдат в състояние да работят с биоразградими пластмаси⁷⁵. Тепърва предстои проучването на конкретното влияние на биоразградимата пластмаса върху водните среди и на нейната токсичност при компостиране⁷⁶. Въведените системи за третиране на отпадъци все още не са в състояние да разделят в достатъчна степен биоразградимата пластмаса от обикновената, което може да застраши процесите на рециклиране. Техническото адаптиране би могло да увеличи разходите за такова разделяне, тъй като вероятно ще е необходимо по-усъвършенствано оборудване.

Що се отнася до компостирането на биоразградими пластмаси, ще бъдат необходими инвестиции в съоръжения за компостиране, които осигуряват достатъчна предварителна обработка и подходящ процес на компостиране.

19. 
    За какви приложения си струва да се насърчава използването на биоразградими пластмаси и какви рамкови условия следва да се прилагат?
    
20. 
    Уместно ли ще бъде да се завишат съществуващите правни изисквания, като се направи ясно разграничение между естествено компостируеми и технически биоразградими пластмаси, и следва ли предоставянето на информация за това разграничение да бъде задължително?
    
21. 
    Използването на оксо-разградими пластмаси ще изисква ли някакъв вид намеса с цел да се гарантира правилното протичане на процесите на рециклиране, и ако отговорът е положителен — на какво равнище?
    

Въпреки че пазарът все още е доминиран над 99 % от пластмасата на петролна основа⁷⁷, вече има нововъзникващ и разрастващ се пазар за биопластмаса, произведена от възобновяеми ресурси⁷⁸. Понастоящем биопластмасите обикновено се произвеждат от скорбяла, извлечена от царевица, ориз, захарна тръстика или картофи.

Представката „био-“ е ясно определена от Европейския комитет за стандартизация (CEN)⁷⁹. При все това потребителите трябва да бъдат напълно наясно, че това се отнася до произхода на ресурса, а не до управлението в края на жизнения цикъл на продукта. Въпреки че по-голямата част от биоразградимите пластмаси понастоящем са биопластмаси, те могат също да се получат от петрол или от комбинация от петрол и биоресурси. Освен това някои биополимери като полиетилена (PE), получен от биоетанол, не са биоразградими. Конкуренцията с производството на храни, вече широко обсъждана в контекста на биогоривата, е проблемен и много спорен въпрос и по отношение на биопластмасите. Значително увеличаване на производството на биопластмаси до равнище, сравнимо с обикновените пластмаси, може да се отрази отрицателно върху производството на хранителни култури, използвани за получаване на биопластмаси. Това може да окаже отрицателно въздействие върху развиващите се икономики и икономиките в преход. Документирано е наличието на връзка между увеличенията на цените на царевицата, последвали ръста на производството на етанол в САЩ през 2008 г.⁸⁰. Увеличение на цените на земеползването и суровините би могло да доведе както до загуба на биологично разнообразие чрез превръщането на неизползвана земя и гори в ниви, така и до увеличаване на селскостопанското потребление на вода и торове. Такива опасения не биха били приложими за биопластмасите, произведени от селскостопански отпадъци и странични продукти от хранителни култури или от соленоводни водорасли.

Въпрос:

22. 
    Какъв следва да е подходът към биопластмасите в контекста на управлението на пластмасови отпадъци и опазването на ресурсите? Следва ли да се насърчава използването на биопластмаси?
    

През 2010 г. Комисията формулира критерии за държавите членки, насочени към оценка на екологичното състояние на техните морета в контекста на РДМС⁸¹. Няколко от тези критерии се отнасят до отпадъците в морските води. Работната група по отпадъците в морските води извърши преглед на съществуващите данни и методи за контрол на отпадъците в морските води, както се изисква от РДМС. Тя подчерта сериозността на проблема, както и спешната необходимост от по-нататъшни координирани изследвания, за да се гарантира наличието на общ подход за контрол и намаляване на отпадъците. Наред с останалите си задачи групата продължава да работи за хармонизиране на контрола, като оценява свързаните с това разходи и вредата, нанесена от отпадъците в морските води⁸².

Успоредно с това Комисията започна диалог със заинтересованите страни (производители на пластмаса, рециклиращи субекти, търговци на дребно, опаковъчен сектор, пристанищни и корабни органи, неправителствени организации) за установяване на партньорства и предприемане на доброволни действия за разрешаване на проблема с отпадъците в морските води. Освен това съществуват редица текущи проекти и инициативи, чиято цел е да се осигури по-ясна информация относно източниците и въздействието на отпадъците в морските води, както и относно възможните решения. Преглед на всички инициативи и възможни мерки за справяне с този проблем е представен в отделен работен документ на службите на Комисията (SWD(2012) 365).

Успешното осъществяване на политиката относно отпадъците е основна предпоставка за предотвратяване на попадането на пластмасови отпадъци в морската среда. Съществуват дискусии относно определянето на цели, за да се направляват политическите усилия и да се следи за техния успех (например в окончателния вариант на Декларацията на министрите от OSPAR 2010 г.). Предстоящото докладване по РДМС и текущите проекти следва да позволят разработването на базово равнище за ЕС през 2013 г., което може да се използва за установяването на референтни показатели, основни етапи и цели на политиката.

В рамките на някои регионални морски конвенции се разработват планове за действие по отношение на отпадъците в морските води. През февруари 2012 г. бе одобрена стратегия за отпадъците в морските води за Средиземноморието⁸³. Паралелно с плана за морски действия, за североизточната част на Атлантическия океан ще бъде приложен проектът „Риболов за отпадъци“ по отношение на повечето от тематичните области на Конвенцията. Освен това съществуват много инициативи на равнище ЕС, включително развития на политиките, които във все по-голяма степен отчитат въздействията на отпадъците в морската среда, като преразглеждането на Директивата относно пристанищните приемни съоръжения (пълна информация се съдържа в работния документ на службите на Комисията). Политиката на ЕС по отношение на отпадъците вече предвижда множество разпоредби, чието пълно прилагане би намалило значително отпадъците в морските води. Настоящата Зелена книга определя редица допълнителни варианти на политиката, които биха допринесли за намаляване на отпадъците в морските води. Възможно е обаче да възникне потребност от предприемането на други действия извън обхвата на настоящата Зелена книга, като например провеждането на поведенчески проучвания, в резултат на които да се оптимизират мерките за повишаване на осведомеността на потребителите.

В няколко държави членки, региони и общности е постигнато такова повишаване на осведомеността сред потребителите чрез организиране на дни за почистване на плажната ивица. Подобни инициативи са многобройни и се провеждат на различни равнища и в различни дни, но липсва координация на равнище ЕС на всички текущи дейности, включително на мероприятията за повишаване на осведомеността.

23. 
    Какви действия, различни от описаните в настоящата Зелена книга, могат да се предвидят за намаляване на отпадъците в морските води? Необходимо ли е някои действия, свързани с отпадъците в морските води, да бъдат координирани на равнище ЕС (например чрез създаването на координиран Европейски ден за почистване на крайбрежната ивица с цел повишаване на осведомеността)?
    
24. 
    В предложението си за нова програма за действие в областта на околната среда Комисията предлага да се определи количествена цел за целия ЕС за намаляване на отпадъците в морските води. Как определянето на такава цел може да осигури добавена стойност на мерките за цялостно намаляване на пластмасовите отпадъци? Как може да се определи такава цел?
    

Съгласно член 4 от Базелската конвенция всяка договаряща страна се задължава да обезпечи наличността на подходящи съоръжения за обезвреждане за целите на екологосъобразното управление на опасни и други отпадъци. Съоръженията трябва да са разположени, доколкото това е възможно, на нейна територия независимо от мястото на обезвреждане на отпадъците. Това общо изискване се прилага и за пластмасовите отпадъци.

Установеното през 2010 г. Глобално партньорство за управление на отпадъците на Международния екологичен технологичен център (IETC) съгласно Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП)⁸⁵ понастоящем се стреми да насърчава на международно равнище прилагането на цялостен подход към управлението на отпадъците, който да служи като платформа за засилване на международното сътрудничество на заинтересованите страни. В момента се подготвят работни планове по отношение на финансирани ключови области като управлението на твърдите отпадъци, отпадъците в морските води и намаляването на отпадъците, които ще имат решаващо значение за управлението на пластмасовите отпадъци в международен план. Може да се предвиди и ключова област, свързана с пластмасовите отпадъци.

Проблемът с пластмасовите отпадъци в морските води следва да бъде разгледан и чрез двустранни и регионални дискусии/форуми/планове за действие и т.н. (ЕПС). Освен това съществува ясна необходимост от свързването на тези политически рамки и действия с действията в контекста на Програмата на ООН за околната среда, като например Програмата за действие в Средиземноморието, за да се засили прилагането на Конвенцията от Барселона и да се сведе до минимум въздействието на пластмасовите отпадъци в морските води.

25. 
    Необходимо ли е в „Новата политика за съседство“ на ЕС да се отдели още по-приоритетно място на въпроса с пластмасовите отпадъци, за да се намали замърсяването с пластмаса в Средиземно и Черно море?
    
26. 
    Как ЕС може да насърчава по-ефективно международните действия за подобряване на управлението на пластмасови отпадъци в световен мащаб?