Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
П О П Р И М Е Р А Н А Л Е В С К И
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| П О П Р И М Е Р А Н А Л Е В С К И
Т о д о р М а р и н о в Г л о ж е н с к и – Т о н т о: През лятото на 1941 година бях секретар на партийната организация в село Махалата _______________________________________________________________________ * ОДА – Плевен, ф. 62 к, оп. І, а. Е. 75, л. 16 /дн. гр. Искър – б. м. Кр. М. /. В деня на обявяването на войната срещу Съветския съюз от фашистка Германия, още същата вечер проведохме събрание. Председателствуваше го членът на окръжния комитет на партията, моят съселянин Пело Пеловски – Отеца, както повече от нас го наричаха. Главна и единствена точка, по която разисквахме вечерта на събранието беше затягането на нашите редици, приемането на нови хора в организацията, набавяне и събиране на оръжие и поставяне основите на партизански отряд. През септември загина секретарят на окръжния комитет на партията Коста Златарев. Каза ми Отеца. Няколко дни след смъртта на Коцика, Отеца дойде една вечер у нас придружен от непознат мургав млад човек, когото виждах за първи път. Още от пръв поглед непознатият се наби в очите ми. Имаше много привлекателна външност и се държеше непринудено. Отеца ми поръча да закарам непознатия до село Бъркач. Тогава освен секретар аз бях и нещо като шофьор на организацията, шофьор ама на каруца. Впрегнах конете и тръгнах с непознатия. Направи ми впечатление, че той познаваше много другари, с които бях работил до големия провал през 1934 година. Каза ми и името си. Едва тогава разбрах, че това е Фердинанд Александров. Закарах го в Бъркач и там се разделихме. После от Отеца научих, че Александров е член на окръжния комитет на партията. Т а ч о Г е о р г и е в И л и е в: Август 1941 година. С жена ми вдигаме жито на тавана. Дойде Фердо. Беше гологлав, бос, с извадена от панталона риза на едри карета. Здрависахме се. - Тачо, ти с какво оръжие умееш да боравиш? – попита ме той? - Досега само с оръдие не съм стрелял – отвърнах му шеговито. - За това ще говорим допълнително – каза Фердо и си тръгна. Сформира се бойна група, в която влазоха брат ми Петър, Косто Мицов, тодор Караджов и аз. Беше ми възложено да отговарям за снабдяването на групата с оръжие. Закупих един пистолет от бакалина Димитър кеков. Веднъж той дойде пиян у дома: - Върни ми нагана! – поиска си той пистолета, който бях купил от него за брат ми Петър. - Продадох го – взех да хитрувам. - За кого купуваш оръжие и откъде имаш пари? – започна да ме разпитва Кеков. - Правя същото, което правиш и ти: купувам и след това го продавам за да спечеля някой лев – отговорих му и го отпратих да си върви. След като Фердо мина в нелегалност, при мен дойде Тодор Караджов: - Фердо и Кольо те чакат в “Локвите”. Казаха да им занесеш цигари. Купих цигари и тръгнах. - Можеш ли да ни прибереш у вас? – попита ме Фердо - Мога, но нямаме скривалище. Заведох ги вкъщи. Нощем Фердо спеше у дома, а рано сутринта отиваше у брат ми Петър. Тогава направихме скривалище под зиданата печка. Б а н о П е т к о в: Тъй като младежта в селото беше увлечена от “Земеделски възпитаник” решихме, че трябва да обединим организацията с “Млад кооператор” и да я използуваме като параван за водене на комунистическа пропаганда и привличане на повече младежи. Беше неделен ден. Извика ме Зарко Николов, който заедно с Тодор Моновски беше в ръководството на “Млад кооператор”. Тъй като ми предстоеше да заминавам в казармата, бяха ми поставили задача да напиша доклад и да изляза на събрание с него, след което да ме освободят и да изберат друг секретар. Това беше известно на Фердо и той ми даде основните насоки на доклада. Написах го, но този път по-революционно, без да ме е страх. Фердо го прочете, хареса го, допълни някои неща и написа увод. Отидох с този доклад при Зарко Николов и Тодор Моновски за да го прочетат и се приеме от ръководството. - Чети, Бано! – рече Зарко Николов. Започнах да чета. Не бях стигнал и до петата страница, където беше уводът на Фердо и Тодор Моновски скочи, грабна доклада от ръцете ми, накъса го, хвърли го в печката и започна да ме псува най-вулгарно: - Това не е негово! – крещеше побеснял Тодор. Да знаеш, че не е негово! Не го е писал той! - Не така бе, човек – успокояваше го Зарко Николов. – Какво ще му направиш сега? - Ще му направя! – заканваше се Моновски. - Нищо не можеш да му направиш. Ако беше изслушал доклада и го взел, и с този документ го изправиш утре – няма “гък” да ти каже. Ти го отърва сега, като изгори всичко – каза Зарко Николов. Излязох и отидох при Фердо. Разказах му всичко. - Много добре е станало, много добре, че са изгорили докляда, но щом веднъж се захванат – няма лесно да те оставят – каза ми той. * По поръчение на Окръжния комитет на БКП Фердинанд Александров подготвя за разпространяване сред партийните членове и борците антифашисти следното писмо:* Другарю,
Жертви обаче се дават непрекъснато. Най-добрите, най-смелите и обичани народни синове гинат по затвори и бесилки. Участта на тези другари трябва да бъде облекчена. А за това са необходими средства. Освен това самата борба изисква средства и нуждата от тези средства се увеличава все повече, заедно с разрастването на борбата. Тези средства ще дадем самите ние, въпреки оскъдицата. Всеки трябва да даде своята подкрепа. Нека за това ни служат като светило думите на Левски: “Да помогнем на борбата народна, кой как може…” Нека следваме на всяка стъпка примера на Левски! Предавайте средствата: пари и продукти, навреме, точно и при пълно спазване на тайната. Взети са мерки никой да не бъде изложен. В човека, когото Ви пращаме, имайте пълна вяра. Бъдете уверени, че предадените неща няма да бъдат злоупотребени. Не е далеч деня, когато всичко ще може да се види и провери, когато делата на всички ще бъдат показани и ние не ще се червим. С другарски поздрав: представител на Партията. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|