Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вестник “Работническо дело”, 2 окт. 1931 г., бр. 58
| №12
Фердинандъ Алекс. Канджевъ на 19 год. От с. Марашки Тръстеник околия Плевенска, окръг същи, е следвал Тримесечния технически курсъ По Газови двигатели, Авотомобили и Трактори въ гр. Плевен и е посещавал редовно 30 часа седмично теоретическите и практическите занятия. На изпита е показал Много – Добър /5/ успехъ. Плевенъ 8 юлий 1931 год. Министерски пратеник: Членъ: Ръководителъ: /п/ /п/ /п/ С и м е о н Ц е к о в З а к о в:* Фердо разказваше, че в града работтническата класа е по-просветена и се подготвя да се организира в своя работническа партия, която да се бори за непосредствените си итереси. Бай Симеоне, - казваше ми той – ето защо и ние тук, в село, ще трябва да основем наша работническа партия. Имах в село строително столарска работилница и Фердо, когато си идваше, не пропускаше да се отбие и съобщи новини от Плевен. Не се мина много време. Фердо започна да идва заедно с Никола П. Доровски и Цанко Иванов, който беше ученик в седми клас и имаше похват на поет. Никола Пенков беше ученик в Плевенската гимназия. Идвайки от града Фердо и Кольо донасяха книги за четене – “Майка” на М. Горки, “Железният поток” на Ал. Серафимович, “Желязната пета” на Дж. Лондон, “Китайски новели” и др. Фердо предложи да закупим още книги и си уредим библиотека. Казваше, че е прочел всичко написано от Ботев и иска да прочете изцяло марксистко-ленинската литература. Една вечер, както се бяхме събрали, той предложи да извикаме другар от Окръжния комитет в гр. Плевен и да основем Работническа партия в Тръстеник. Всички се съгласихме. На 10 октомври 1931 година бяха подготвени около 30 стари и млади другари и вечерта свикахме събрание в дома на Динко Василев, с когото Фердо предварително беше говорил. Събранието беше открито от Фердо, а след него говори Венцислав Михайлов. *ОПА – Плевен, спомен № 110. - Другари, - започна той – в село Тръстеник ще трябва да събуди селската беднота от летаргическия сън и се организира в своя работническа партия. Стига са я лъгали селските тузове да им работи чифлиците. Сега ние слагаме основите на законна работническа партия и въпреки преследванията от полицията – тръстенишката беднота, работниците и трудовата интелигенция ще трябва масово да се влеят в редовете на тази партия за да извоюваме своите политически права и се борим за защита на своите непосредствени интереси срещу селската буржоазия. По решение на Окръжния комитет Тръстеник е определен за районен център и тази вечер ще трябва да бъде избран районен комитет под ръководството на който ще влизат селата Ореховица, Славовица, Злокучене, Комарево, Подем, Рибен, Божурица, завода “Клементина” , Долна и Горна Митрополия… Тогава се избра районен комитет, в който влязоха Троян Буковски, Никола Савчев – Горилата, Симеон Заков, Асан Арифов, Симеон Янчев и още двама другари, а от младежите беше избран Цанко Иванов. След това ентусиазирано говориха Фердинанд Александров и Никола Доровски, които очертаха бъдещата работа на новосъздадената партия. Те не влязоха в ръководството, ткъй като Фердо работеше в Плевен, а Кольо се учеше в Плевенската гимназия. Но това не им пречеше да помагат на партийната работа в село Тръстеник. Вестник “Работническо дело”, 2 окт. 1931 г., бр. 58Незабавна, пълна и безусловна амнистия /Телеграми и резолюции от деня на амнистията/ с. Марашки Тръстеник Ние, трудещите се младежи от село, искаме пълна и безусловна амнистия, премахване на ЗЗД, търговски и дипломатически връзки със СССР. За групата при РМС Фер. Александров Вестник “Ехо”, 29.Х. 1931 г., бр. 227 Въпреки ежедневно засилващия се терор РП бързо расте През месец октомври 1931 г. са основани много нови партийни организации и в някои селища на Плевенски окръг… Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|