Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
| ……Телиш, Луковитско – 15 членове, Брестовец, Плевенско – 31, Борима, Троянско – 20, с. Марашки Тръстеник* - 22 членове.
Вестник “Ехо”, бр. 231, 3.ХІ. 1931 год. Къде трудовия блок бие всички В частичните законодателни избори на 1 ноември 1931 год. Трудовия блок е получил най-много гласове в селата от Плевенски окръг: с. Горна Митрополия – 290 гласа, в село Гулянци трудовия блок получи две места за съветници, в с. Марашки Тръстеник – 460 гласа, в с. Коиловци - 292, в с. Махалата /гр. Искър – б. м. Кр. М. / - 615 гласа. Вестник “Работническо дело”, бр. 29, 1932 г. Под знамето на работническата партия Декларация Ние, подписаните жители на с. Скобелево, Чирпанско, числящи се до сега в разни буржоазни партии, заявяваме, че скъсваме завинаги с тех и техната противонародна полити- * В с. Марашки Тръстеник БРСДП /т. с./ е основана през 1919 г., а през 1931 г. е възстановена като РП – б. а. ка и се нареждаме под борческото знаме на Работническата партия, като одобряваме нейната класова линия. Да живее работническо-селското правителство. Вълко Стоянов, 32 год., земеделец, Йоно Петров, 40 год., земеделец, Никола Стоев, 25 год., безпартиен, Игнат Георгиев, 40 год., земеделец. Подобни декларации се получиха то: С. Хисар, Старозагорско, подписана от Ив. Нинов, Ив. Г. Дачев, Кольо Диманов, М. Диманов, Ив. Стойчев, Вл. Андонов, М. Стоянов, Г. Станчев, П. Петров, П. Иванов и Косьо Петров. С. Мар. Трлъстеник, Плевенско, подписана от Боян П. Машев и Тодор М. Иванов. П а в е л Я н ч е в Т о р н е в:* На 2-ри август /Илинден/ използвахме събора в село Долни Дъбник и проведохме младежка пунктова конференция. И тук, заедно с другарите Никола Пенков доровски, фердинанд Александров и др. решихме да пишем до ЦК на РМС за лошото състояние, в което е изпаднал Окръжния комитет в гр. Плевен. В отговор на писмото ни ЦК на РМС изпрати свой представител на срещата, която се състоя в дома на Кръстьо Обретенов. След като обсъдихме състоянието на работата в Окръжния комитет, решихме другаря Коста Златарев да остане секретар на Окръжния комитет на Комсомола, аз станах негов пръв помощник по комсомолската нелегална дейност, а Саня пръв помощник по ремсова линия, поради това, че Буря Михайлова беше студентка в София. През същия месец свикахме окръжна конференция в Плевен в дома на изпитания и предания член на Партията Друми Узунов. Тази конференция беше председателствувана от другарката Буря Михайлова. Докладчик по международното положение беше другарят Аспарух киров / бай Пуро / - член на Окръжния комитет на Рбатническата партия, а за организационното състояние и предстоящите задачи говори другарката Мара Денчева / Саня /. На конференцията присъстваха около 30 делегати от Плевенски окръг и гр. Плевен. Имаше делегати от с. Пордим, с. Левски, с. Махалата и др. На нея присъства и Фердинанд Александров. През месец януари 1933 год. Другарят Коста Златарев / Коцика / ми възложи задача да изгарадя комсомолски ядки в с. Згалево и в с. Тръстеник, Плевенско. Задачата беше изпълнена. В село Згалево в комсомолската ядка бяха включени Славейко Александров, Борис Маринов и др. В село Тръстеник беше изградена комсомолска ядка от другарите Никола Пенков доровски, Фердинанд Александров и Цанко Иванов. С и м е о н Ц е к о в З а к о в:** През 1932 год. По предложение на Фердо се събра районният комитет на Работническата партия. Беше началото на годината. Фердо коза: - Другари, ние трябва да сложим основите на друга организация, която е ръководител на Работническата партия, на Работническия младежки съюз и на Независимите работнически професионални съюзи. Тази организация е нелегална и ще трябва да си дадем клетва, че ще се пазим, защото законът за защита на държавата предвижда за всеки неин член от шест месеца затвор до смъртно наказание… Възстановена беше Комунистическата партия в Тръстеник. За неин секретар беше избран Фердо. Започнаха да се провеждат нелегални събрания и конференции, организираха се групи из района, събираше се членски внос, разпространяваха се позиви, абонираха се групите и отделни другари за вестниците “Работническо дело”, “Поглед”, “Ехо”, “Жупел” и др. Комунистическата партия в Тръстеник организира митинг сред селото. Издигната беше трибуна. Пръв говори Фердо. С пламенно слово той заклейми надигащата се война в Далечния Изток. След него говори Никола Пенков Доровски против белия терор на Мушанов-Гичев. Бяха излезли всички членове на Партията и РМС и полицията беше безсилна да арестува двамата оратори. В началото на 1933 год. Ме извика секретарят на Окръжния комитет Коста Златарев. *ЦПА – спомен 1919. ** ОПА – спомен № 110. Ще проведете годишната отчетна конференция в Тръстеник още този месец – каза той. – Ще посрещнете делегати от ЦК. Ще отидеш на спирка “Клементина” и ще чакаш на лавката на спирката. Ще държиш в ръце вестник “Утро” и жълт молив. В 13 часа, щом дойде влакът, край теб ще спре непознат, който ще подхвърля жълто копче и като те види ще попита: “Господине, къде е пътя за фабрика “Българска захар?” Ти ще му кажеш: “Ела да Ви покажа” и ще го заведеш в Тръстеник. Заведох представителя на ЦК в дома на Атанас Н. Дейкин и за да не разберат техните го представих за търговец на добитък. През нощта, от 9 часа вечерта до 4 часа сутринта, проведохме конференцията. На нея присъстваха секретарите на първичните организации с по двама до трима представители: от с. Ореховица – Илия Маринов, от с. Злокучене – Илия Киров, от с. Подем – Атанас Николов, от с. Рибен – Върбан Петков, от с. Божурица - Борис Антонов и от с. Горна Митрополия – Димитър Христов. През същата зима почина членът на Районния комитет на Партията Анко Пенков – един от дейните партийни членове в Тръстеник. Комитетът се събра на заседание и реши погребението да се извърши по болшевишки. Свикаха се членове на партията от селата в района и всички членове на РП и РМС. Ковчегът на покойника бе покрит с червен плат и въпреки, че имаше много сняг го носехме на ръце. Бяхме откупили и музика. Сред селото беше произнесено кратко слово от Фердинанд Александров и траурното шествие отново продължи под звуците на “Вий жертва паднахте…” Н и к о л а С а в ч е в – Г о р и л а т а:* От 1932 година започнах да работя с д-р Спиров, Коста Златарев, Марин Добрев, Иван Панков, Адил Дервишев, Никола Гигенски и други, които през 1934 год. попаднаха в затвора. Коста Златарев беше избягал и ние взехме решение да не говорим с него, но той не беше виновен, а Марин Добрев, който предаде организацията в целия Плевенски окръг. Предателството е най-лошото нещо за Партията. Никола Пенков беше студент в София. Ние с Фердо решихме на 14 май в държавния чифлик край Плевен да разпръснем позивите, които ни бяха предадени със закъснение във връзка с 1 май. На 14 май имаше събор в Чифлика и ние цяла нощ срещу деня разпръсквахме позивите по ж.п. линията и пътищата, които водеха към сборището. Рано сутринта се прибрахме в село. Решихме след това аз да отида на събора и да разбера какво става. Към 1-2 часа след обед пристигна влакът от Плевен. От него наскачаха цивилни и униформени полицаи, развалиха бараките и разтуриха с бой събора. През тази година Партията и РМС работиха активно във всички села в Тръстенишкия район. Дойдоха другари от с. Горна Митрополия и разпръснаха позиви в нашето село. Някой ги предал и ги арестуваха. Фердо се научил за това и дойде при мен: - Горила, как да помогнем на другарите? Трябва да ги измъкнем от мазето на общината. Извикахме дядо Христо Пенчов, който живееше срещу общината. Изпратихме го в кръчмата на Велико Пачев, където се хранеха полицаите. Той започнал да ги черпи. Фердо остана да наблюдава, а аз се промъкнах между училището и общината, счупих прозореца на мазето и ги изтеглих. Преведох ги през барата и ги изпратих за с. Горна Митрополия. Бяха комсомолците Марин Пешев лазаров и Димитър Христов. Казах им: - Ако ви арестуват отново – ще твърдите, че единият от вас е счупил прозореца и сте избягали. В е л и к о Д о р о в с к и: ** Една вечер Фердо дойде ,у дома. - Тук, у вашите хора, има седянка, отивам у тях, но се отбих да ти дам това – каза той и ми попаде пакет , който извади от джоба си. – Прочети ги с учителите комунисти, но внимавай – ще ги пазиш и ще ми ги върнеш. Каза ми още няколко новини по събитията на деня и отиде на седянката. Материалите в пакета бяха “Работническо дело” и няколко брошури, които се разпространяваха нелегално. Фердо ходеше по седенките и вършеше нелегална работа. През 1933 година той ме извика заедно със Симеон Заков. Аз бях ръководител на профопозицията на учителите, а Симеон Заков секретар на Районния комитет. - Заминавам в София по партийна работа – каза Фердо. – Трябва да изберем другар, който да ме замества. ______________ *ОПА – Плевен, спомен № 372. **ОПА – Плевен, спомен № 684. Д а н о П. Г р и г о р о в: Фердо, както си го наричахме ние, го познавам от есента на 1933 година в София. Живеехме трима на квартира на ул. “Оборище” №31 у инженер Борис Примеров до към месец април 1934 година. Третият съквартирант беше Никола Пенков Доровски. С него завършихме заедно гимназия и продължихме следването си в университета. Него време Фердо минаваше за паркетраски работник. Квартирата ни беше крайно неудобна – без достатъчно осветление, пода от фама – замазка подобна на цимент. По-скоро квартирата беше пригодена за лаборатория. На площ от 7-8 квадратни метра беше поставен креват персон и половина за тях сдвамата, а за мен персон, дървени, разбира се, с по една завивка тъкана домашно. В квартирата често се събираха наши познати – работници и студенти. На тия сбирки се изнасяха различни беседи в духа на марксизма-ленинизма. Дебатите бяха разгорещени, защото ние се стремяхме да привличаме безпартийните, но и анархистите правеха това. Такива сбирки се провеждаха и в други квартири. На тях често се изказваше Фердо. С ограмна жер той подкрепяше нашия докладчик и отбиваше атаките на противниците, при което не рядко повечето от анархистите и безпартийните заставаха на наша страна. Макар и с основно образование, Фердо далече надвишаваше другите по идеологическа подготвеност и още тогава виждахме у него закаления комунист, предан до край на делото на Партията. Кумири за него бяха болшевишката партия и Червената армия. Любимата му песен беше “Красная армия”. С глас пълен с омраза той преиначаваше любимата си песен и правше сравненеие така: “Белая армаия – черная ворон…” Животът ни беше тежък – в недоимък и оскъдица. Но не видяхме никога Фердо да е паднал духом. Веднъж – изпаднал в крайна нужда /нямахме залък хляб/, помолихме Фердо да отиде при своя съселянин майор Антон Балтаков и заеме някой лев. Той отказа с думите: - На слугите на буржоазията – най-голямото ми презрение. Без тяхната вярна служба ние лесно бихме се справили с врага. Фердо обичаше много приятелите си. Не забравяше и близките си. Изказваше особено силно обич към своята майка. Зимата мина и дойде пролетта. Една вечер през месец април, връщайки се към квартирата, видяхме, че тя е блокирана. Около нея сновяха агенти. Разбрахме, че това е за нас. Отдалечихме се и решихме да се завърнем по родните си места. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|