Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- П Р О Ц Е С Ъ Т
| Цвета Вутова
Вестник “Работническо дело”, бр. 74, 16 ноември 1933 год. Нородът против Цанковите банди и попските заблуди Марашки Тръстеник, Плевенско. На 13, 14 и 15 окткомврий в селото ни държа сказка проф. Вл. Ленски. И трите вечери със запенени уста се мъчеше да ни доказва, че душата живее задгорбен живот, че има Бог, да сме добри християни и др. Едно от доказателствата му беше, че на един владика в Москва през царска Русия се явявали на сън душите на умрелите и казвали, че попа пиян четел молитвите. И пита професорът: Е, това не доказва ли най-добре, че душата живее задгробен живот? Но г-н професорът отива по-нататък и казва: Може ли некой да поверва, че от кучето могло да се роди вол, от котката лъв, от магарето куче, та верва в Дарвиновата теория, че човек произлезъл от маймуната. Обади се един слушател в полза на Дарвиновата теория и извика буря от ръкопляскания. Това възмути професора и попа и те се нахвърлиха с обидни и мръсни думи / чисто по християнски / върху всеки, който се обади. Но селяните им дадоха заслуженото и беха принудени да офейкат. Ние не верваме в никакъв Бог, нито в задгробния живот. За нас животът е сам тук на земята, но очистен от паразити и капиталисти, които днес ни грабят. Ние масово сплотени ще се борим за работническо-селско правителство и за истинска просвета. Група слушатели ____________________________________________________ *ОПА – Плевен, спомен № 1119. Т р и ф о н Т о д о р о в Й о р д а н о в: След големия провал през 1934 година, ние, които останахме на свобода, продължихме да работим. Наша основна задача стана препращането на нелегални другари. Каналът започваше от гр. Ловеч, минаваше през десет-петнадесет села и водеше за Плевен. Към края на 1935 година Станка Христова от с. Куршуна ми съобщи, че трябва да приема човек, който ще продължи по-нататък по канала към Плевен. След получаване на съобщението и паролата за запознаване, изпратих моя шурей Кирил Христов Цачев /Киро Бубата/, който неведнъж беше използван за подобна работа, да доведе низпознатия другар. Отиде той и към 9 часа вечерта го доведе. Тъкмо вечеряхме с жена ми. Гледам – пред мен стои хубав, мургав млад мъж, облечен много елегантно и си върти бастунчето, а то едно хубаво, от орехово дърво. После, след като си замина, кръстихме го с жена ми “Граф Чано” заради облеклото и това бастунче. Непознатият стоя у нас два-три дни, но все искаше да продължи за Плевен. След като доста умувахме как да го изпратим към Плевен, решихме аз да отида в с. Пордим но воденица, като използвам някой съсед за прикритие, непознатият също да дойде с мен и в с. Продим да се опитаме да го препратим по-нататък. Рано сутринта тръгнахме. Отидохме в дома на нашия другар Никола Христов Мичков от с. Вълчи трън и непознатият остана там. Сбогувахме се и аз отидох на воденица. Смляхме с моя съселянин и си тръгнахме за с. Одърне. Тъкмо наближихме селото, виждаха се първите къщи, гледам по пътя върви жена. Върви, ама мъжката. Когато ни наближи, вгледах се и познах, че е моята жена. Слязох от колата и побутнах биволите да вървят. Пресрещнах я: Какво е станало? Знаеш ли, че този, който спа у нас е агент-провокатор и сега ще ни предаде – каза ми тя. Лицето й беше пребледняло. Кой ти каза това? Симеон Лилов от с. Александрово. Непознатият го усъмнил, защото не бил взел връзката откъдето трябва. Реших жена ми да отиде до с. Пордим и да предупреди Никола Мичков, като му каже, че агент-провокатора трябва да бъде премахнат. Б о р и с М а р и н о в А т а н а с о в: * След провала през 1934 година на голямата Плевенска конспирация, седалище на Окръжния комитет на Партията стана град Ловеч. Фердинанд Александров получава нареждане от ЦК да замине за Ловеч, парола и адрес – да се яви при Геновева Петрова. Когато той пристига, се оказва, че тя отсъства от града. Фердинанд Александров решава да се свърже с известния комунист адвоката Цачо Сяров. Другарите от Ловеч го приемат с недоверие. Той ги помолил да му дадат връзка със селата на изток за да се придвижи до Згалево и се свържем. Дават му връзка, но след ден-два съмнението на другарите от Ловеч се засилва и те решават, че са сбъркали, като са дали връзка на непознато лице, което може да е агент на полицията. Веднага нареждат да ми се съобщи, че съмнително лице иска да се добере до мен по канала и в никакъв случай да не се пропуска, преди да се провери в ЦК. Нареждането сварва Фердо в с. Вълчи трън. Каналйът му е бил с. Александрово – с. Куршуна – с. Одърне – с. Вълчи трън – с. Згалево. Тъкмо пристигнал в дома на Никола Мичков в с. Вълчи трън, когато Мичков и Димитър Халачев-Калъча получават нареждане да се задържи нелегалния под охрана докато се изясни дали не е агент-провокатор. Другарите незабавно вземат мерки – изолират го и го охраняват в отделна стая, не разговарят с него и му дават по малко хляб и вода. Фердо разбира положението, в което се намира и прави опит да ги склони да го доведат при мен в с. Згалево, но другарите не отстъпват и изпълняват строго партийното нареждане. В продължение на повече от 10 дни идваха до с. Згалево да питат за отговора на ЦК, но аз им казвах, че не е получен; трябва да го пазят и ако се окаже, че ЦК не е изпращал такъв човек – да го ликвидираме. Отговорът на запитването на другарите от Ловеч се забавил от ЦК и това изчепило търпението на другарите от с. Вълчи трън. Те били вече убедени, че това е агент на полицията и се отнасяли с него като към враг. Една нощ Димитър Халачев-Калъча и Никола Мичков сами решават да се освободят от непознатия – да го изведат в гората и да го ликвидират, като се оправдаят пред мен, че са го изпуснали. Среднощ го вдигат и го подкарват със заредени карабини. Фердо разбира ситуацията и ги моли да не бързат. Казал им, че ще сбъркат и Партията ще им търси отговорност. __________________________________________________________________ * ОПА – Плевен, спомен № 587. Отведете ме при Борис Маринов. Нека той да ме види и ако не ме познава – разстреляйте ме – казал им той. Молбата му разколебала другарите и Димитър халачев-Калъча убеждава Никола Мичков да отидат до с. Згалево. Толкова вечери сме ходили, защо и сега да не отидем? – казал Калъча. Докарват Фердинанд Александров в с. Згалево към полунощ и го оставят край село под прицел. Смутен Димитър Халачев-Калъча дойде и ми съобщи, като ми се извини, че нарушил нареждането по молба на задържания и ако не го познавам щели да го върнат обратно. Отидох край село ивидях човек легнал на една височина и на няколко крачки от него Никола Мичков със заредена карабина го държи под прицел. Беше полутъмно. Задържаният скача, прегръща ме и пита познавам ли го. Пред мен стоеше човек брадясал, оглеждам го и не мога да го разпозная. Борисе, аз съм Фердо от Тръстеник – рече той и започна да разказва къде сме били заедно. Припомни ми за последната конференция през месец април 1934 година в дома на Илия Иванов Торнев от с. Пелишат, на която се разискваше въпроса за надигащия се фашизъм. На тази конференция – продължи Фердо – тодор Досев от гр. Левски предложи да се тегли жребий от трима другари, които да заминат за София и да ликвидират Александър Цанков. Във връзка с това станаха и дебати. Представителят на ЦК Борис тасков отхвърли това предложение, като каза, че е в разрез с линията на Партията. Против това предложение се изказаха и Коста Златарев и Марко Иванов… Фердо беше запомнил не само кой какво изказване е направил на тази конференция, но и кой до кого е бил седнал и всички подробности около нейното провеждане. Убеждението ми, че пред мен наистина стои Фердинанд Александров се подсили, но въпреки това се усъмних, че може да е друго лице под неговото име и казах: Трябва да го отведем на сигурно място. Отведохме го в дома на наш другар, женен за сестрата на Божин Чулев. Неговото семейство живееше в дъното на двора, до обора за биволите и други хора нямаха достъп до жилището му. На сутринта отидох да видя задържания. Оказа се, че това наистина е Фердинанд Александров. През нощта го прехвърлихме у дома за да се изпере, измие , отпочине и възстанови силите си. Пристигна решение на ЦК, според което всеки другар, който няма тежка присъда и не е застрашен от съд, но е минал в нелегалност, да се предаде. Мотивировката беше, че няма революционна ситуация и не трябва изкуствено да си усложняваме положението. Това нареждане смути Фердо. А и кой не би се смутил при мисълта, че ще трябва да мине през полицията и ще бъде подложен на нечовешки мъчения. И в а н Б е ш е в:* През 1935 година живеехме в къщичка на ул. “Чаталджа” № 1, където стопанката Данка Гълъбова ни беше дала две малки стаички в приземния етаж. Живеехме в първата стаичка, която беше и кухня, и спалня. През нея се минаваше в друга, по-малка, определена и подредена, макар и бедно, за гости. Тази стаичка обаче имаше едно голямо предимство: ниска врата, през която в случай на нужда можеше бързо и незабелязано да се излезе извън сградата. Една късна есенна вечер заварих у дома непознат човек, когото мама наричаше Йонко. Не се учудих и не попитах нищо. Огледах го само – малко по-висок от среден ръст, с приветлива усмивка, с остър изпитателен поглед, гъста буйна коса, добре облечен. Гостът ме разговори сам и още от първите му думи го почувствах като близък човек, с когото се познавам отдавна. От време-навреме той разменяше тихичко нещо с майка ми – явно го вълнуваха други мисли. Всичко ще се оправи, ето тази, по-малката стаичка, сега ще бъде за тебе. Има креват, завивки и печка, топло ще ти бъде в нея – чух да казва мама. Седяхме дълго още, майка ми го попита има ли си баща, майка, деца. Деца нямам, имам майка и баща и те много ме обичат – отговори той с въздишка, която и до днес помня. Когато се събудих сутринта, майка ми беше вече станала и изпържила мекици. Йонко също беше излязъл от стаята си, ведър и свеж, току оглеждаше мястото, където вечерта по тъмно беше се приютил. Приближи се до вратата, надникна още веднъж през прозорчето към пътя и каза: Стаята е добра. Заповядай – покани го мама да закуси. – Хайде, Ванче, закусвай, че трябва да тръгваш за работа – обърна се сетне и към мен. Трябва да излизам, че работа ме чака – каза Йонко. – Пак ще ви навестя. _________________________________________________________ * ОПА – Плевен, спомен № 10 Не мина много време и той се появи една вечер. Но вече не беше сам. Новият гостенин имаше друга осанка – черна, смолиста буйна коса, с която наподобяваше на анархист. Неговото матово селско лице не беше бръснато от няколко дни. Майка ми ги прие радушно, както винаги, и ги покани да хапнат. Като стари познати разговаряхме повече с Йонко. Същата есен още няколко пъти Йонко и Асен Събев – така се казваше непознатият, - идваха у дома. По поръчение на Йонко майка ми трябваше да намери и други квартири, тъй като нашата беше на главната улица и в близост до караулката на стражаря, който патрулираше на шосето. Йонко никога не казваше кога ще се върне пак у нас. Идваше тихичко и все така безшумно си отиваше. Познавах този конспиративен принцип и затова не питах никога нищо. Така се случи и през един топъл пролетен ден. Слънцето приближаваше зенита си, а майка ми – уж между другото – подхвърли, че може да имаме гости и ме накара да отида за вода на чешмата: да има и за пиене и за миене. Приближих се до чешмата и като погледнах към пътя с изненада видях, че Йонко се задава отдолу. Зарадвах се, но преди да стигне до мен към него се забърза среден на ръст младеж, спря ги и започнаха да говорят. Сякаш нищо не беше се случило, Йонко смени посоката на пътя си и тръгна към “Кайлъка”. Не можех да се намеся, но в душата ми се загнезди тревога, защото познавах младежа – беше от заможно семейство, а брат му беше заклет легионер. Прибрах се веднага и разказах на майка какво се беше случило. Тя се замисли и каза угрижено: Дано не се случи нещо лошо! Дано… А ти виж накъде отиват! Тръгнах по пътя, по който двамата се бяха отдалечили. След около половин час Йонко се появи по улица “Чаталджа”. Приближи. Беше спокоен. Разказа за случайната си среща, откъде се познава с този младеж и как се е освободил от него. Не е страшен. Той не се занимава с политика – каза за него Йонко. Но брат му е легионер… - казах не криейки тревогата си. Йонко само кимна с глава – явно знаеше това. За да прекрати разговора, майка ми ни подкани: Хайде сядайте! Вижте какво съм ви сготвила! Сядайте да се храним, а после ще приказваме! Вече се затопляше. Беше истинска пролет. Отдавна не бях виждал Асен Събев – за него знаех, че е заловен и хвърлен в затвора и затова повече не се появяваше в дома ни. В един неделен ден, около обед, Йонко се появи у дома с висок на ръст възслабичък човек, с високо чело и къса коса. Беше облечен по градски, носеше модерна за времето вратовръзка и приличаше на хората от хайлайфа. По-късно разбрах, че това е бил Марко Иванов. Рано сутринта двамата излязоха. Марко Иванов идва у дома сам още няколко пъти. По-късно разбрах, че по свои канали Партията е изпращала комунисти с тежки присъди в Съветския съюз, сред които е бил и Марко Иванов. С него повече не се видяхме. При случайна среща с Любен Тодоров Евстатиев, съселянин на Фердо и мой познат от Плевен научих, че през 1935 година, когато Любен Евстатиев е студент в историко-филологическия факултет в София, Фердо преспива в неговата квартира на ул. “Регентска” № 82. Квартирата му е била удобна за такъв посетител, тъй като е имала отделен вход. В тази квартира Фердо е доведен от тръстенишкия студент Никола Каменов, познат на Любен +Евстатиев. Това е станало през месец февруари 1935 година. Пред съквартиранта на Любен Евстатиев е представен като Стефчо. Живее в тази квартира около 20 сдни. По това време предава чрез своя съселянин писмо до родителите си. Когато напуска квартирата Фердо благодари на Любен Евстатиев с думите на Левски: Ако разбереш някога, че съм загубил, знай, че и аз като Апостола ще загубя само себе си, но Ако спечеля, ще спечели целият народ. П Р О Ц Е С Ъ Т А с а н А р и ф о в: Бяхме 76 души подсъдими по големия Плевенски провал. Партията беше организирала повече от 30 души адвокати, които да ни защитават по време на процеса. Между тях беше и столичния адвокат Върбан Ангелов. Той трябваше да изложи политическата страна на защитата. След като той говори повече от три часа, председателят на съда Оджаков го прекъсна: До кога смятате да говорите, господин Ангелов? Вие искате седемдесет и шест смъртни присъди – отговори му нашият защитник. – Нас не ни е страх от комунистите и вашите смъртни присъди, а Вас ви е страх да чуете нашата дума... Но вие комунист ли сте? – запита го Оджаков. Аз не съм комунист, но защитавам комунисти… Председателят на съда се обърна към секретарката: Запишете! Изключва се столичният адвокат Върбан Ангелов Петков до края на съдебното дирене. Ангелов си сгъна папката и тръгна към вратата, но нямаше как да я отвори и си сложи шапката за да си освободи едната ръка. Председателят на съда отново се обърна към секретарката: Тури му 20 лева глоба за неуважение към съда… Тогава стана един млад адвокат от гр. Плевен – Атанас Инджев: Господин Председател,, - каза той – защитата вляво моли да бъде вписано в този същия протокол, че тя напуска залата. Цялата защита, която беше не по-малко от 30 души, напусна след него. Тогава стана Коста Златарев и направи голям протест: Господа съдии, - каза той – от името на политзатоворниците в Плевенския областен затвор протестирам за това, че храната в затвора е лоша и недостатъчна, условията са нечовешки, затворниците са полуголи… След него стана д-р Думанов: Господа съдии, аз протестирам против това, че господин прокурорът още при започване на делото, преди четири дни, нарече подсъдимите “нещастници”. Това не са нещастници, господин прокурор, това са утрешните наши управници. Аз съм защитавал техните бащи през 1923 година. Трябва да ви кажа, че съм от тези грешници, които са участвали в изковаването на Закона за защита на държавата… Свалиха ни в Обществената безопасност. Всички върнахме чорбата и хляба. На следобедното заседание всички наши адвокати бяха на местата си и Върбан Ангелов продължи своята защитна реч. Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|