Книга за Фердинанд Александров в а р н а 0 г
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Щ О Е С О Ц И А Л И З Ъ М
- Д Е В Е Т И Ю Н И 1923 Г О Д И Н А
- Х Р О Н И К А
| В с. Марашки Тръстеник
Околия Плевенска окръг Плевенски С В И Д Е Т Е Л С Т В О ЗА ЗАВЪРШЕН ПРОГИМНАЗИАЛЕН КУРС №3 Георгиев Фердинанд Александров роден на 30 май 1912 г. в с. Марашки Тръстеник, околия Плевенска, окръг Плевенски, от източноправославно вероизповедание, по народност българин, поданик български, е завършил ІІІ-и клас на М. Тръстенишката народна прогимназия през 1927/1928 учебна година и на изпита за завършен прогимназиален курс, като редовен ученик, при поведение примерно е показал общ успех – добър /42/. 5 с. Марашки Тръстеник, 10 юний 1928 год. Р у с а н к а А л е к с а н д р о в а К а н д ж о в а: Фердо не беше буен. Беше кротък. Само веднъж в час по пеене, когато трябвало да разучават някаква песен, той не искал да пее. Не искам да пея такива песни – казал на учителката. А какви искаш? – попитала го тя. Бунтовни. Ботевски… Тогава учителката извикала директора и той го изгонил от класа. Фердо беше приказлив и много ученолюбив. Вечер четеше до късно. Приятели му бяха Йордан Кънин и Васил Гановски. Ние имахме само тетрадки и моливи. На мен дъщерята на попа ми даваше учебниците си да уча. Вечер уча, а сутринта й ги връщам. Така завъърших прогимназия с отличен успех, но не ми разрешиха да уча повече. Ревах, ревах, па кандисах. Фердо също искаше да продължи да учи, но нашите не го пуснаха. Нямаха средства. Той амбицира ли се, какво ли стана, но непрекъснато започна да говори: Ще се махна от тук. Не мага да гледам как живеят сиромасите и как живеят богатите. Стой си тук, къде ще ходиш – увещавах го аз. – Кой както може – така живее. Не, не може така. Трябва всички да живеят еднакво – отговаряше ми той. През лятото отиде да работи у Петър Евстатиев. Той му дал дрехи, пари. Идват у дома Пачко Евстатиев и другите управници на селото да го увещават: Откажи се бе, Фердо, ще ти дадем каквато искаш служба, застани на наша страна… Аз не съм тръгнал да се боря за служба. Аз да живея, а другите да се мъчат – отказваше им той. Ходеше да пасе овцете за да може по цял ден да чете книги. Ей, момче – подвикваха му хората – книга овце не пасе. Пасе тя, пасе – отвръщаше им той и продължаваше да чете. Каквото му е на душата – казваше го. И винаги ходеше с високо вдигната глава. В а с и л П ъ т о в Г а н о в с к и:* С Фердо бяхме съседи. Заедно играехме на поляната, макар че той беше по-голям от мен. Беше много пъргав. Винаги той определяше каква игра ще играем. В училище беше любимецът на класа. Беше и един от любимците на читалището. Разучи кои книги са най-подходящи и ги препоръчваше на ремсистите. За романа “Майка” на Горки казваше, че тази книга е първото мляко, което засукват комунистите. Фашистите в селото се опитаха да го убият. Направиха опит да подкупят Пъто Михайлов Бунарлийски, който не се съгласил и казал на Фердо. _______________________________________________ * ОПА – Плевен, спомен № 843. Щ О Е С О Ц И А Л И З Ъ М? Н и к о л а С а в ч е в – Г о р и л а т а:* Много пъти съм питал баща ми защо всички хора ми казват Горилата. Имали сме две премеждия с огън – разказа ми веднъж той. – Бях машинист на парна машина, с която вършеехме в село Крушовица. Облечен бях със стара, напълнена с памук антерия, която беше толкова протрита и окъсана, че фъндъци памук се виждаха по нея. Подвяваше лек ветрец. От комина на машината една искра парна антерията и тя се подпали. От тогава нося този прякор – Горилата. А ти, когато беше петгодишен, си подпали кълчищената риза край огнището на баба Младена. Тогава те хвърлили в една пряспа сняг за да те спасят, но едната ти плешка обгоря… Затова и на теб децата ти казват Горилата. Веднъж отидохме с баща ми и брат ми при Симеон Арабаджията за свредел. Минавахме покрай къщата на Христо Пенчов. Той седеше и говореше с човек облечен в градско облекло. Непознатият имаше брадичка. Дядо Христо Пенчов извика баща ми и го запозна с този човек. Приказваха много, а ние през това време с брат ми замеряхме накацалите по дуварите врабчета. Брат ми огладня и започнахме да викаме баща ми да си тръгваме. Баща ни стана, сбогува се с дядо Христо Пенчов, сбогува се и с непознатия, който ни погали по рошавите глави и каза на татко: Всичко, което говорихме, е за щастието на децата. По пътя към дома го попитах: Тате, кой е този човек? От града е – само толкова ми каза той. Баща ми беше направил три веячки. Едната от тях продаде на Георги Петков. Когато отидохме у тях за да го научи баща ми как да сменя ситата на веячката, там заварихме непознатия човек, с когото дядо Христо Пенчов запозна баща ми. Той пак разговаря с него дълго време и когато си тръгнахме отново попитах: Тате, кой е този човек? Това е мъжът на учителката Вела, която живее у дядо Георги. Казва се Димитър Благоев. Вечерта, когато легнахме да спим, тате започна да разказва на мама за Димитър Благоев. Кой? – попита мама. – Мъжът на учителката? Той е социалист – каза тихо баща ми. – Погледни дали децата са заспали… Престорих се на заспал и чух всичко, което татко разказа на мама, чух всичко, за което бяха говорили с дядо Христо Пенчов и Димитър Благоев. Не мина много време и се обяви война с Турция. Бях завършил първо отделение. Баща ми замина на фронта, а майка ми ме даде ратайче. Чиракувах цели девет години, а баща ми воюва от 1912 до 1921 година, като през 1918 година остана заложник във Франция. Останах неграмотен. Когато баща ми си дойде от пленничество го попитах: За какво воюва толкова години като нямаш нито един декар земя? Само за нивите на богатите и аз да остана неграмотен… За първи път участвах в демонстрация. Срещу управата имаше хамбар, в който беше събрано житото на селото. Майка ми и другите жени, които бяха останали вдовици, и онези, чиито мъже бяха останали заложници, бяха организирани от социалиста Никола Бешков. Майка ми дойде и каза да обадя на чорбаджиите, че на следващия ден няма да се явя на работа. Сутринта черковната камбана започна да бие и ние се затичахме към общината. Какво да видим? Имаше 200 коли и каруци дошли да вземат житото от хамбара, но жените не разрешаваха на кмета да го даде. Започна истинска война. Жени, деца – всички хвърляха камъни срещу общината. Жените впрягаха чуждите коли и с викове и крясъци ги прогониха извън селото. Разбрах, че когато хората се организират, могат да направят каквото поискат. *
Д Е В Е Т И Ю Н И 1923 Г О Д И Н А Н и к о л а С а в ч е в - Г о р и л а т а:* Свързах се с Цветан Николов Хаджийски и Алил Джанов. Събирахме се всяка вечер в шивачницата на Георги Балтака. През 1922 година партията в селото ни имаше10-15 стари членове. Заредиха се страшни години. Дойде 9 юни 1923 година. Взе се решение да заминем на фронта, който беше образуван край село Биволаре. Определи се място за среща и час. Някои другари се забавиха. Дядо Христо Пенчов беше много бърз и каза на Никола Бешков, че не иска да чака. Тръгнахме водени от Христо Пенчов. Беше въоръжен с пушка и пистолет, Иван Цанов – с едноцева ловна пуштка и Христо Симеонов Беков – с пистолет. Той имаше и велосипед и поддържаше връзка между чифлика и село Ясен. Когато стигнахме край село Биволаре, заварихме там Обов и Цоню Матов с още няколко човека. Седяха зад една маса изнесена от лавката и върху нея имаше инсталиран телефон. Дядо Христо Пенчов се приближи до Обов. Поиска да му се дадат още няколко човека добре въоръжени и да замине към село Опанец за да ударят картечницата, която обстрелваше село Биволаре в тил. С и м е о н Ц е к о в З а к о в:** Сутринта на 10 юни много комунисти и земеделци отидоха срещу превратаджиите. Поискахме оръжие, но се оказа, че няма. Пристигна министърът Александър Обов с неговия секретар и даде кураж, че ще дойде оръжие. В това време, към 4 часа подир пладне, изгърмя оръдие откъм циментовата фабрика. Стрелбата му стана по-честа. Всички започнаха да се гледат уплашено. Някои се разотидоха, а министър Обов се качи на файтон и със секретаря си замина към град сомовит. На следващия ден ги видях и двамата на снимка във вестник “Утро” направена на една от главните улици на Букурещ. Властта на пълно падна в ръцете на Черния блок, а след атентата в църквата “Св. Неделя” фашистите се развилняха. Партията премина в дълбока нелегалност. Х Р О Н И К А Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|