Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче Tибетска книга за живота и смъртта

Рик живееше в Орегон и беше болен от СПИН. Беше на четиридесет и пет, работеше като компютърен оператор. Дойде на летните занимания, които провеждам в Съединените щати, и заговори с нас - какво означават за него смъртта, животът и болестта му. Изненадах се, тъй като Рик бе изучавал будистките учения само две години и вече ги бе взел присърце. За този кратък период той бе успял да схване същността на ученията - всеотдайността, състраданието, Гледката към природата на ума - и ги бе направил част от живота си. Рик седеше на стола пред всички нас и споделяше чувствата си за смъртта. Надявам се следващите откъси да ви дадат някаква представа за настроението при този вълнуващ случай.

„Когато преди две години мислех, че умирам, направих най-естественото - повиках и се отзоваха. След това в продължение на няколко седмици имах ужасна треска... мислех, че ще свърша посред нощ... Тази всеотдайност, този вик... когато не можеш да направиш нищо повече... Падмасамбхава е дал обещание, че когато го повикаме, ще се яви. Той не лъже. Убеждавал съм се в това много пъти.

Ако не беше Падмасамбхава - а както казва Ринпоче, той е природата на собствения ни ум, нашата собствена буда-природа, - ако не беше неговото величествено, светло присъствие, не бих преживял това, което преживях. Знам, че не бих могъл.

Първото, което осъзнах, беше, че трябва да поема отговорност за себе си. Умирам, защото съм болен от СПИН. Това е моята отговорност, няма кого другиго да обвинявам. Всъщност не мога да обвиня и себе си, но все пак поемам отговорността.

Дадох клетва, пред каквито и богове да съществуват, преди да навляза в будизма, че просто искам да съм щастлив. Когато... взех решението, започнах да го следвам. А това е много важно, когато се занимаваш с каквото и да било обучение на ума. Трябва да решиш, че наистина искаш да се промениш. Ако сам не желаеш това, няма кой да го направи вместо теб.

Нашата роля е... да работим с ежедневните аспекти на ситуацията си. Най-напред трябва да сме благодарни, че сме в това тяло и на тази планета. За мен това е началото - да се изпълниш с благодарност към земята, към живите същества. Сега, когато нещата бавно се изплъзват от мен, изпитвам благодарност към всички и към всичко. Сега тази благодарност е център на медитацията ми - просто една непрекъсната възхвала на живота, на Падмасамбхава, който живее във всички тези разнообразни форми.

Не си мислете това, което си мислех аз преди няколко години - че да медитираш значи да седиш с изправен гръб, да повтаряш мантри и да си казваш: „Колко ще се радвам, когато това свърши!" Духовната практика е нещо много повече. Духовна практика е всеки човек, когото срещнеш, всяка лоша дума, която чуеш или е казана по твой адрес.

Истинската практика започва, когато станеш от мястото, където медитираш. И за да я приложим в живота си, трябва да сме много находчиви и умели. Около нас винаги има нещо, с което да свържем практиката си, така че ако съм твърде замаян, за да си представя Ваджрасатва над главата си, ставам и започвам да мия чиниите от закуската, а тази, която е в ръката ми, за мен е светът и всичките страдащи същества. След това произнасям мантрата... ОМ ВАДЖРА САТВА ХУМ... и промивам страданията на всички същества. Когато съм под душа, това не е душ - над главата ми е Ваджрасатва. Когато изляза вън, на слънце, светлината на хиляди слънца струи от тялото на Ваджрасатва и влиза в мен, а аз просто я приемам. Когато по улицата видя красив човек, в началото може да си помисля „Какъв красив човек!", но в следващия миг го предлагам на Падмасамбхава с цялото си сърце, а самият аз се отказвам.

Трябва да умеем да превърнем в духовна практика всяка ситуация в живота си. Иначе ще имаме само празна вяра, която не може да ни даде сили или утеха, ако ни сполетят трудности. Това е просто вяра. „О, един ден ще отида на небето! Някой ден ще стана буда." Не, няма да станеш буда. Защото ти си буда и сега, в този момент, а когато практикуваш, се учиш да бъдеш това, което си...

Много е важно да умеем да използваме ситуациите от ежедневието. Както казва Ринпоче, ако приживе сме се научили да зовем за помощ, няма нищо по-естествено от това да го направим и когато сме в бардо... Превърнал съм в мантра следните думи на Дуджом Ринпоче: „Лама с необятна доброта, аз само те помня." Понякога успявам да мисля само това, не мога да практикувам нищо друго. Но върши много добра работа.

Така... Щастие, отговорност към себе си, благодарност... не бъркайте мъртвия ритуал с живата, вечна, променяща, гъвкава, разкриваща, величествена практика. Защото знам - изживявам го и в момента... знам, може да си помислите, че това са само думи, но в сърцето си съм убеден, че не е така... виждам Падмасамбхава навсякъде. Ето това е моята практика. Всеки човек, особено трудните, които създават проблеми на околните... за мен те са благодатта на учителя. И тази болест е благодат на учителя. Тя е благословия. Толкова богата, че мога да живея с нея.

Но всичко това е така, защото съм тренирал ума си... Когато започнах, непрекъснато съдех нещата в ума си. Съдех този, съдех онзи. Съдех начина, по който някой изглежда, начина, по който друг седи, дори казвах: „Днес денят не ми харесва. Много вали... Ох, горкият аз, ох, нещастният аз! Помогнете ми!" Ето така започнах, все пак е някакво начало. Просто непрекъснато си повтарях наум: „Не съди." Пишех го на малки листчета и ги лепях на хладилника.

Когато живееш в ума си... когато избираш между това и онова - „това е добро, онова е лошо, не ми харесва", - между надеждата и страха, между омразата и любовта, между радостта и тъгата, когато се вкопчиш в някоя от тези крайности, основният покой на ума ти изчезва. Един Зен-патриарх казва: „Великият път не е труден за тези, които нямат предпочитания." Защото буда-природата ти е тук. Щастието е навсякъде.

И така, започнах да работя върху анализиращия си ум. В началото ми се струваше невъзможно... но колкото повече опитвах... разбрах - ако оставиш всички възниквания там, където са, няма нищо лошо, нека стоят на мястото си. Бъди с тях и бъди щастлив, защото знаеш, че имаш буда-природа.

Не е нужно да чувстваш, че имаш буда-природа. Не това е важното. Важното е да вярваш, което значи доверие и упование. Важното е всеотдайността, което значи да не се съпротивляваш. За мен това е същността. Ако можеш да се довериш на думите на учителя, да се учиш и да насочиш ученията към себе си в труден момент, ако успееш да обучиш ума си да не се връща към старите си коловози, ако просто успееш да бъдеш с това, което се случва, с оголено внимание, не след дълго ще забележиш, че нищо не се задържа дълго. Дори лошите мисли. Най-малко пък нашите тела. Всичко се променя. Ако оставиш нещата там, където са, те ще се освободят.

В положение като моето, в което страхът е нещо естествено, завладява те и имаш чувството, че те изяжда, просто трябва да овладееш ума си. Успях да осъзная, че страхът няма да ме убие. Той е нещо, което преминава през ума ми. Това е мисъл, а аз знам, че мислите ще се освободят, ако не ги докосвам. Давам си сметка, че точно това става в бардо, ако видиш, че към теб приближава някакво страшно видение. То не идва отникъде, освен от самия теб! Всички тези енергии, които държим скрити в телата си, се освобождават.

Също така открих, но по-рано, когато обучавах ума си, че има една линия, една граница, зад която не бива да допускаш ума си да премине. Ако го допуснеш, може да имаш ментални проблеми, може да се намръщиш и да потискаш всички наоколо - това е най-малкото. Може обаче и да превъртиш. Хората превъртат понякога, губят равновесие, защото вярват на това, което умът им казва за реалността. На всекиго може да се случи, но има една линия, която не бива да се пресича... Понякога ме обземаше паника. Струваше ми се, че на земята пред мен има голяма черна дупка. Откакто си позволих привилегията и благодатта да съм щастлив през цялото време, не виждам никакви черни дупки.

Някои от вас се държаха с мен по-мило, отколкото семейството ми. Защото чрез вас Падмасамбхава идва при мен по друг начин - чрез грижите и любовта ви. Не ви безпокои фактът, че имам СПИН. Никой от вас не ме е попитал: „Е, добре. А как го хвана?" Никой никога не ми е казвал, че това може и да е проклятие над мен. Миналата седмица обаче ми се обади един стар приятел и ме попита: „Не се ли притесняваш, че това може да е Божие проклятие над теб?" След като престанах да се смея, му отговорих: „Ти вярваш, че Бог е проклел земята и че човешкото тяло е нечисто. Аз пък вярвам, че началото на всичко е благословията, не проклятието." Всичко е било завършено още в незапомнени времена - чисто и съвършено.

Ето какво правя сега — отпускам се в сиянието. То е навсякъде. Не можеш да избягаш от него. То е така опиващо, че понякога ми се струва, че се нося по лъчите му. Просто оставям Падмасамбхава, който се носи в небето на моя ум, да ме тегли със себе си.

Ако седях и слушах някой да говори тези неща, щях да го спра и да го попитам: „Добре де, а защо тогава не си излекуван?" Хората ме питат това. Не че не съм опитвал да се лекувам - купих цял куфар хапчета. Престанах да си задавам този въпрос преди доста време. Направих го, защото чувствах, че той ще обърка започналия процес. За мен този процес е пречистващ. Зная, че доста карма изгаря... Пречистващ е и за майка ми, защото тя много страда от всичко това... Аз й го предлагам. И хората от тази група, духовните приятели, които обичам като братя и сестри - те също страдат. Ето какво споразумение сключих с Падмасамбхава - ако мога да остана още малко тук, със страданието си, и ако то би могло да пречисти и вас, освен мен самия, ето това е истинска благодат. Това е молитвата ми. Аз не съм от хората, които обичат да страдат, не си мислете друго. Но благодатта, блаженството полека-полека ме вкарват в това страдание.

И сега вече знам от лекциите на Ринпоче за бардо, че смъртта не е враг. Точно както не бива да смятаме за врагове и мислите си... И животът не е враг. Животът е нещо велико, защото в него можем да осъзнаем кои сме наистина.

Така че, моля ви от цялото си сърце, не пропилявайте възможността, която имате пред себе си, докато все още сте здрави, работете върху това, което ви говори Ринпоче... Той знае как да достигне до същността на Дзогчен и знае как да отведе там и сърцето ви. Това е много важно... особено когато се готвите за смъртта.

Тук съм, за да се сбогувам. Поне за този период... Искам да се сбогувам с всички вас, които станахте мои братя и сестри, с тези от вас, които познавам, но не съм имал привилегията да опозная по-добре, с тези от вас, които дори не съм срещал... Имам чувството, че мога да умра и след шест месеца. Или след три. Вие всички сте в сърцето ми - ярки и сияйни. Няма тъмнина. Само светлина от сърцето на Падмасамбхава, с която сме пропити всички ние. Благодарение на благодатта на учителя.

Двете най-известни мантри в Тибет са мантрата на Падмасамбхава, наречена Ваджра Гуру Мантра - ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ, и мантрата на Авалокитешвара, Буда на състраданието -ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ. Както повечето мантри, те са на санскрит -древния свещен език на Индия.

Тибетците произнасят Ваджра Гуру мантрата ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ така: Ом А Хунг Бенза Гуру Пема Сидхи Хунг. Следващото изследване на нейното значение се базира на обясненията на Дуджом Ринпоче и Дилго Кхиентсе Ринпоче.

ОМ А ХУМ

Сричките ОМ А ХУМ имат външно, вътрешно и „тайно" значение. При всички тях ОМ символизира тялото, А - речта, а ХУМ - ума. Те представляват трансформиращите благословии за тялото, речта и ума на всички буди.

Външно ОМ пречиства отрицателните действия, извършени чрез тялото, А - чрез речта, а ХУМ - чрез ума.¹

Освен това ОМ е същността на формата, А е същността на звука, а ХУМ - на ума. Когато произнасяме тази мантра, пречистваме не само себе си, но и обкръжението си заедно със съществата в него. ОМ пречиства всички възприятия, А - всички звуци, а Хум - ума, мислите и чувствата.

Вътрешно ОМ пречиства фините канали, А - вятъра, вътрешния въздух и потока на енергията, а ХУМ - съзидателната същност.² На по-дълбоко ниво ОМ А ХУМ представлява трите кая на лотос-семейството на будите. ОМ е Дхармакая - Буда Амитаба, Буда на Безграничната светлина, А е Самбхогакая - Авалокитешвара - Буда на състраданието, а ХУМ е Нирманакая - Падмасамбхава. Това означава, че при тази мантра всичките три кая са олицетворени в Падмасамбхава.

На най-вътрешно ниво ОМ А ХУМ носят осъзнаване на трите аспекта на природата на ума - ОМ носи осъзнаването на несекващата Енергия и Състрадание, А носи осъзнаването на неговата лъчиста природа, а ХУМ носи осъзнаването на подобната му на небе същност.

ВАДЖРА се сравнява с диамант - най-твърдия и най-скъп камък. Точно както един диамант може да среже всичко, без да пострада самият той, непроменящата се, недуалистична мъдрост на будите никога не може да бъде унищожена от неведението и може да премине, като прорязва всички заблуди и препятствия. Качествата и действията на тялото, речта и мъдростта на будите могат да помогнат на всички същества с всепроникващата острота на диамант. Подобно на диаманта ВАДЖРА няма дефекти - силата й идва от осъзнаването на Дхармакая-природата на реалността, природата на Буда Амитаба.

ГУРУ означава „тежък". Човек, преизпълнен с всички чудесни качества, който олицетворява мъдростта, познанието, състраданието и умението. Както златото е тежък и най-скъп метал, така и невъобразимите, безупречни качества на гуру - учителя - го правят ненадминат, над всичко в съвършенството му. Гуру съответства на Самбхогакая и на Авалокитешвара - Буда на състраданието. Освен това, тъй като Падмасамбхава ни учи пътя на Тантра, който се символизира от ВАДЖРА, а чрез практикуването на Тантра Падмасамбхава е достигнал върховна реализация, наричаме го ВАДЖРА ГУРУ.

ПАДМА означава лотос и символизира лотос-семейството на будите и особено техния аспект „просветлена реч". Лотос-семейството е буда-семейството, към което принадлежат човешките същества. Тъй като Падмасамбхава е директна еманация, Нирманакая на Буда Амитаба, който е изначалният буда от лотос-семейството, той е известен като „ПАДМА". Името му Падмасамбхава - „Роден от лотоса" - всъщност е свързано с легендата за раждането му в цвета на лотоса.

Когато сричките ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА се вземат заедно, те също така символизират и същността, и благодатта на Гледката, Медитацията и Действието. ВАДЖРА означава непроменящата се, диамантена, неунищожима Същност на истината, която се молим да реализираме чрез Гледката си. ГУРУ представлява лъчистата природа и благородните качества на просветлението, които се молим да усъвършенстваме в Медитацията си. ПАДМА представлява Състраданието, което се молим да постигнем в действията си. Когато рецитираме тази мантра, получаваме благодатта на ума на мъдростта, благородните качества и състраданието на Падмасамбхава и всички буди.

СИДХИХУМ

СИДХИ означава „истинско достижение", „завършеност", „благодат" и „реализация". Има два вида сидхи - обикновени и върховни. Когато получим благодатта на обикновените сидхи, всички препятствия в живота ни, като лошото здраве например, биват премахнати, всичките ни добри стремежи се увенчават с успех, сдобиваме се с блага като богатство, просперитет и дълъг живот, а всички събития през живота ни стават благоприятни за духовна практика и достигане на просветление.

Благодатта на висшите сидхи ни води до самото просветление, състоянието на пълна реализация на Падмасамбхава, от което имаме полза не само ние, но и всички други същества. Като се молим на тялото, речта, ума, качествата и действията на Падмасамбхава, ще се сдобием както с обикновени, така и с висши сидхи.

СИДХИ ХУМ привлича всички сидхи, както магнит привлича железни стърготини.

ХУМ представлява умът на мъдростта на будите и е светият катализатор на мантрата. Това е нещо като обявяване на истината и силата й: „Да бъде!"

Основното значение на мантрата е: „ Призовавам те Ваджра Гуру Падмасамбхава, чрез благодатта си да ни дариш обикновени и висши сидхи."

Дилго Кхиентсе Ринпоче обяснява

М
антрата на състраданието ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ на тибетски се произнася „Ом Мани Пеме Хунг". Тя превъплъщава състраданието и благодатта на всички буди и бодхисатви и особено привлича благодатта

на Авалокитешвара - Буда на състраданието. Авалокитешвара е проявление на Буда в Самбхогакая и неговата мантра се смята за същност на състраданието на Буда към всички същества. Точно както Падмасамбхава е яак-важкиятучител за тибетците, така Авалокитешвара е техният най-важен буда и кармическо божество на Тибет. Има една известна поговорка, според която Буда на състраданието до такава степен е навлязъл в съзнанието на тибетците, че всяко дете, което може да каже „мама", може да произнесе и мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ.

Казано е, че преди безброй години хиляда принцове се заклели да станат буди. Единият решил да стане буда, когото познаваме като Гаутама Сидхарта. Авалокитешвара обаче се заклел да не достигне просветление, докато всички останали принцове не станат буди. С безкрайното си състрадание той се заклел да освободи всички същества от страданията им в различните сфери на самсара. Пред будите на десетте посоки той се помолил: „Нека помагам на всички същества и ако някога се уморя от това, нека тялото ми се пръсне на хиляда парчета."

Най-напред се спуснал в сферите на ада и след това последователно се изкачил през сферата на гладните духове до сферата на боговете. Оттам погледнал надолу и с ужас видял, че макар и да бил спасил безброй същества от мъките на ада, безброй други продължават да влизат вътре. Това го изпълнило с най-дълбока тъга. За миг изгубил вяра в благородната клетва, която положил, и тялото му се пръснало на хиляда парчета. В отчаянието си призовал на помощ останалите буди, които се стекли от всички посоки на Вселената като виелица от снежинки, както казва един текст. Чрез огромната си сила будите направили Авалокитешвара отново цял и оттогава той има единадесет глави и хиляда ръце и на всяка длан има по едно око, символизиращо съюза между мъдростта и умението, който е белег на истинското състрадание. В този нов вид Авалокитешвара бил още по-величествен и способен да помага на всички същества и продължавал да повтаря клетвата си пред будите: „Нека не стана буда, докато всички същества не достигнат просветление."

Казано е, че в тъгата му заради страданията в самсара от очите му се отронили две сълзи. Чрез благодатта на будите те били превърнати в двете Тара. Едната е Тара в нейната зелена форма, която е активната сила на състраданието, а другата е Тара в нейната бяла форма, която е майчинският аспект на състраданието. Името Тара означава „Тази, която освобождава" -тази, която плава в океана на самсара.

В Махаяна Сутра е писано, че Авалокитешвара дал своята мантра на самия Буда, който на свой ред му дал благородната задача да помага на

всички същества във Вселената да достигнат просветление. В този момент всички богове започнали да ги обсипват с цветя, земята се разтресла и прокънтяла от звука ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Ето един куплет:

Ученията обясняват, че всяка от шестте срички на мантрата - ОМ МА НИ ПАД МЕ ХУМ - има специфична и силна способност да променя цялото ни същество. Шестте срички пречистват напълно шестте отровни отрицателни емоции, които са проявленията на неведението - те ни карат да действаме отрицателно с тялото, с речта и ума си и така създават самсара и нашите страдания в нея. Гордостта, завистта, желанието, неведението, алчността и гневът се променят чрез тази мантра и приемат същинската си природа - шестте мъдрости на шестте буда-семейства, които се проявяват в просветления ум.³

И така, когато произнасяме мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ, шестте отрицателни емоции, които са причина за съществуването на шестте сфери на самсара, се пречистват. По този начин произнасянето на тази мантра предотвратява прераждането в тези шест сфери и освен това премахва страданието във всяка от тях. В същото време ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ пречиства напълно съвкупностите на егото - скандхите -и усъвършенства шестте трансцендентни действия на сърцето на просветления ум, парамита - щедростта, хармоничното поведение, издръжливостта, ентусиазма, съсредоточаването и прозрението. Казано е още, че ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ни дава силна защита срещу всякакви отрицателни влияния и всякакви болести.

Много често ХРИ, „семенната сричка" на Авалокитешвара, се добавя към мантрата - ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Същността на състраданието на всички буди - ХРИ - е катализаторът, който активира състраданието на будите, което пък променя отрицателните емоции и ги пречиства в мъдрост-природата.

Калу Ринпоче пише:

Друг начин да тълкуваме на тази мантра е, че сричката ОМ е същността на просветлената форма, МАНИ ПАДМЕ - четирите

срички в средата - представляват речта на просветлението, а последната сричка ХУМ представлява ума на просветлението. Тялото, речта и умът на всички буди и бодхисатви са присъщи на звука на тази мантра. Тя пречиства препятствията на тялото, речта и ума и води всички същества към реализация. Когато тя се съедини с нашата собствена вяра и усилия в медитацията и произнасянето й, преобразяващата й сила става още по-голяма и се развива. Напълно възможно е да се пречистим по този начин.⁴

За тези, които са запознати с мантрата и са я произнасяли с вяра и упование цял живот, „Тибетска книга за мъртвите" се моли в бардо: „Когато звукът на дхармата забучи като хиляда бури, да се превърнат те в шестте срички."

В Сурангама Сутра четем:

Колко сладко тайнствен е звукът на Авалокитешвара! Това е изначалният звук на Вселената... Това е сподавеният шепот на прилива. Тайнственият звук носи освобождение и покой на всички същества, които в болката си го зоват за помощ, и дарява със спокойствие и равновесие всички, които търсят безкрайния покой на Нирвана.

Бележки

ПРЕДГОВОР

1 Ринпоче — титла, изразяваща уважение, която означава „скъпоценен" и се дава на почитаните тибетски учители. Тя се използва широко в централната част на страната, но в Източен Тибет с нея се удостояват само най-великите учители.

2 Бодхисатва е същество, мъж или жена, чието единствено желание е да помага на всички чувстващи същества, и затова посвещава целия си живот, работа и духовна практика на постигането на просветление, за да бъде колкото може повече в помощ на другите.

3 Наред с останалото, Джамянг Кхиентсе беше и лидер, който вдъхновяваше движения за духовна промяна. Проповядваше единство и хармония с всичко, което правеше. Подпомагаше преживяващи тежки времена манастири, откриваше непознати практици с високи духовни постижения, насърчаваше учители с малко известни потекла, даваше им рамо, така че да бъдат признати в общността. Притежаваше огромен магнетизъм и сам по себе си беше жив духовен център. Когато трябваше да се осъществи някакво начинание, винаги успяваше да привлече най-добрите специалисти и майстори. Отдаваше цялото си внимание на всеки — от крале и принцове, до най-незначителния човечец. Всеки, който някога го е срещал, може да разкаже своя собствена история за него.