Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото

точно определена призма. И това е призмата на „извънземните закрилници", които бидейки „по-висши във всяко едно отношение от хората" - мъдро ги направляват и „бдят" над тях от дистанция, изчаквайки
„земляните" да достигнат до тяхното ниво на развитие по един „естествен"
еволюционен път. Тази пропагандна линия можете да видите и в цяла плеяда от холивудски сюжети. Съответно поради противоборството на различни извънземни интереси е представена и другата страна, с която се изобличава именно този „закрилнически" сценарий. Много показателен в случая е сериалът „Star Trek Enterprise", който в течение на няколко епизода показва как в един сектор от далечния космос биват поставени огромни изкуствени сфери, а жителите на околните Планети водят опустошителни религиозни войни в спорове за тяхното предназначение и произход. В крайна сметка става ясно, че причината за поставянето им от
„по-висша" извънземна раса, е с цел тераформиране на сектора! Относно функцията и предназначението на подобен род изкуствени небесни тела в нашата Слънчева система допълнително ще разгледаме въпроса във връзка с нашата собствена „луна".
Връщайки се на Япет, точно както и при
Фобос, различните изследователи привеждат стотици доказателства за неговата изкуствена направа, много от които, в интерес на истината, биха били разбрани само от хора с тесен интерес и познания в тази област. Тук дори същественият спор не е дали Япет е изкуствен обект, а доколко е изцяло конструирано или просто модифицирано небесно тяло! Подробното му изучаване разкрива, че е съставен от множество слоеве-обвивки, а в секторите, които са претърпели сериозни „външни щети" се забелязва
„правилна геометрия" по продължение на всеки следващ слой. Бидейки на милиарди години и с множество поражения по себе си, Япет ни разкрива своята фундаментална структура, която наподобява тази на геодезичен купол. Или с други думи, Япет може би е проектиран като геодезична луна.
Не по-малко интересна е хипотезата, че тази странна луна всъщност

може да е конструирана на принципа на платоновите тела или, с други думи, многостени, които се вписват перфектно в сфера... Тъй като в многостенен (телесен) ъгъл с n-ръба сборът от ръбните ъгли трябва да бъде по-малък от 360 градуса, ъгли на правилните многоъгълници могат да бъдат само ъгли от 108, 90 и 60 градуса, т.е. в един връх на платоново тяло могат да се срещат 3 петоъгълника, 3 четириъгълника, 5,4 или 3
триъгълника. Поради тази причина съществуват пет платонови тела
(правилни многостени). Те са тетраедър (четиристен) със страни триъгълници, хексаедър или куб (шестостен) със страни квадрати, октаедър
(осмостен) със страни триъгълници, додекаедър (дванадесетостен) със страни петоъгълници и икосаедър (двадесетостен) със страни триъгълници.
По ред на представяне те изглеждат така:
Правилните многостени носят името на Платон, който в съчинението си
„Тимей" (IV в. пр. н. е.) им придава мистичен смисъл, което може да е добър повод за размисъл. Ако Япет е базиран на додекаедър или на друга по-висша геодезическа сфера, това би решило и голяма част от прекалено многото „странности", които тази „луна" притежава.
Много интересни са и разискванията относно евентуалното предназначение на „стената" простираща се по екватора на Япет.
Допълнителни данни от мисията Касини показват, че подобни, но много по-малки пръстени се простират както на север, така и на юг от нея.
Хипотезата тук е, че „стената" всъщност представлява останките от масивен екваториален поддържащ пръстен, който буквално е използван да съедини двете половини на тази изкуствена луна. Фактът, че в момента можем да я наблюдаваме в тази й форма, се дължи на значително по- масивната и по-издръжлива конструкция в сравнение с останалия
„пейзаж". Само поради тази причина тази уникална структура е успяла да издържи, макар и частично, на разрушителните влияния, които са унищожили други нейни части.
Може би най-интересната теза от всички е, че Япет има формата на молекулата, от чието вещество е направен! В случая става дума за молекулата на въглерода, а формата на луната се явява едно от архимедовите тела - пресечен икосаедър или дори бъкминстърфулерен

Сферичните фулерени са известни още като бъкиболи (ед. ч. бъкибол,
на английски: „buckyball"), а цилиндричните - като въглеродни нанотръби.
Фулерените имат сходство с графита, който е съставен от листове графен, представляващи свързани шестоъгълни въглеродни пръстени; за разлика от графена обаче, във фулерените обичайно се срещат също петоъгълни и дори седмоъгълни въглеродни пръстени. Бъкиболите и нанотръбите са предмет на активни изследвания, както поради уникалните им химически характеристики, така и заради приложението им в други области, особено в, електрониката и нанотехнологиите. В допълнение нанотръбите са поне 1000 пъти по-здрави от стомана със същия размер,
като същевременно тежат 6 пъти по-малко!
Ако в действителност въглеродът е основният елемент, от който тази луна е била конструирана, това би помогнало да се реши и 300-годишната загадка свързана с „тъмната й половина". И това се дължи на факта, че чистият въглерод е много тъмен. Дори в някои негови форми е най-тъмната изобщо позната субстанция! В стремежа си да намери „отговор" на проблема с тъмната част на Япет, официалната наука предполага, че
„тъмният материал" има външен източник (разбира се не и изкуствен такъв), защото никой не може да даде сносно обяснение защо от вътрешността на Япет би се изхвърлила подобна тъмна субстанция при положение, че при другите луни на Сатурн няма и следа от нея. И понеже официалната наука едва ли би разгледала теорията за изкуствената направа при сегашното статукво - сносен отговор едва ли ще има. И това е така,
защото леденият пейзаж реално не съществува, а истинската повърхност под него е съставена от последователни слоеве черни въглеродни нанотръби и фулерени, поели солидните щети на времето, а може би и на междузвездните войни.
Най-потресаващият факт относно Япет обаче е, че тази уникална луна всъщност има свой собствен аналог тук на Земята - при това с давност от над 2,8 милиарда години! Почти всички читатели, интересуващи се от

подобна тематика, са запознати със стотиците археологически свидетелства открити през последните два века, които представят една съвсем различна картина на земната история. Поради факта, че те показват присъствието на интелигентни форми на живот далеч отвъд времевите граници приети от официалното статукво, огромната част от тях са игнорирани. Всъщност това, което достига като официална информация до обществото, е само видимата част на айсберга, натоварена с ролята да служи като своеобразен отдушник, докато за останалите неудобни артефакти се „грижат" множество организации най-често с трибуквени имена. И докато хилядите свидетелства от „видимата част на айсберга" в повечето случаи биха останали напълно неразбрани, защото липсва контекст, то близките снимки на Япет от януари 2005 г., както, разбира се,
и самата книга за историята на двете Империи, са перфектният контекст на един уникален феномен, за който се знае още от 70-те години на миналия век, но придобил популярност най-вече след излизането на книгата

Изтегляне 4.34 Mb.

Сподели с приятели: