Книга за по-кратко оттук нататък бе усетена толкова близка от читателя, защото
Изтегляне 4.34 Mb. Pdf просмотр
|
| „Нихонджи" ни уверява в същото. В нея се казва, че в миналото светлината от Луната била почти колкото тази на Слънцето. За да бъде възможно Слънцето и Луната да излъчват сходна светлина, Луната трябва да има атмосфера с много висока отразителна способност (албедо) или трябва да е била много по-близо до Земята. При втория вариант, освен всичко друго, Луната би изглеждала и по-голяма от слънцето. Много вероятно е в случая и двата фактора да са били комбинирани, защото настоящата Луна има сравнително ниска отразителна способност, правейки я да изглежда доста бледа. Само за илюстрация - ако сме на Луната и гледаме „пълната Земя" тя ще е изглежда почти 100 пъти по-светла, отколкото пълнолунието гледано от Земята! 5.2.2.2 Произход и функции Да бъде установен произхода на Луната е от изключително важно значение, защото влиза в пряка връзка с нейното предназначение и функция, макар и чисто теоретично последните да могат да бъдат променяни от „собственика" на обекта, при това независимо от факта дали сателитът е изкуствен или естествен. В този контекст, особено в последно време, ставаме свидетели отново на същата „паралелна тенденция", за която говорихме по-рано. Предвид събраните многобройни доказателства относно различни странности на нашия спътник, свидетелстващи за неговата изкуствена направа , някак си много силно се появява нуждата този феномен да бъде обяснен. 5.2.2.3 Произход Всъщност данните, свидетелстващи за изкуствената направа на Луната, са толкова много, че дори тази „стряскаща хипотеза" успява да се появи под някаква форма и в официалните научни среди. През 1970 г. двама руски учени (Михаил Вазин и Александър Шербаков) споделят своето виждане по въпроса в рамките на една публикация със заглавие „Създадена ли е Луната от извънземен разум?“. В нея учените изказват тезата, че нашият спътник е издълбан отвътре планетоид, произведен преди милиарди години в далечна част на космоса и е оборудван със солидна вътрешна и външна обвивка. На помощ в това начинание - да бъде дадена функция и роля на Луната (предвид изкуствения й произход), отново изплува така удобната версия, включваща ключови думи като „закрилници и пазители на живота". 3а какво става въпрос с две думи - официалната версия за Луната остава догма за всички „екзотерично научно-зомбирани". За другите, обаче, функцията на Луната трябва да бъде обяснена и предвид „прекрасния" свят, в който живеем, където всичко е „само любов и светлина", за поданиците на един такъв свят няма как да не се погрижат „добрите извънземни" (или пък в зависимост от религиозното ви програмиране - „бог" наред с всичките „ангели"), които са поставили Луната на точно определеното място, за да бъде изобщо възможен животът. „Без Луната-няма живот", гласят, както тези алтернативни научни, окултни и езотерични източници, така и официалните догми. Масонските автори на книгата „Кой построи Луната" пък направо са надминали себе си в опита си за дезинформация на масите. Привеждайки достатъчно много доказателства за нейния изкуствен произход, те се заемат и с „мисията" да отговорят и на въпроса кой дефакто стои зад това технологично творение, изпълняващо функцията на инкубатор на живота. Неглижирайки „бог" и „извънземните" (защото биха поставили огромна камара от неудобни въпроси), те стигат до единствено възможния според тях 100% научен отговор - построили са я хората от бъдещето, които са се върнали назад във времето, за да я създадат... Този „уникален свръххуманитарен спасителен план" едва ли има нужда да бъде коментиран, защото това би довело до една своеобразна вълна от ирония и сарказъм. Възможно ли е обаче да бъде оспорен статутът на Луната като първопричина за възникването и поддържането на живота на Земята? Без да даваме излишни крайни оценки, още повече на фона на многобройните функции, които обект от такъв огромен мащаб може да има, няма как да не споменем съществуването на различни източници, представящи земния спътник в светлина, доста различна от общоприетата. В тази връзка ще цитираме фрагмент от една публикация в специализираното списание Изтегляне 4.34 Mb. Сподели с приятели:
|