Гурджиев:
„Човекът и всяко друго живо същество не може приобикновени обстоятелства да се освободи от контрола на Луната.Всички негови движения, и в резултат на тях действия, биватконтролираш от нея. Ако той убие някого - това е действие на Луната.Ако се пожертва, за да спаси други хора - това също е провокирано отЛуната. Всички зли деяния, престъпления, всички саможертвени дела,всички геройски постъпки, всички ежедневни нормални действия секонтролират от Луната! Енергията, която Луната взима, се събира изапазва в един огромен акумулатор, който се намира на повърхността наЗемята. Този акумулатор е органичният живот. Органичният живот наЗемята храни Луната. Всичко живо на Земята - хора, животни ирастения е храна за Луната. Луната е огромно живо същество, което сехрани с всичко, което живее и расте на Земята. Тя не може дасъществува без органичния живот на Земята, но и органичният живот неби могъл да съществува без Луната. Ако електромагнитът Лунаизведнъж спре да функционира - органичният живот би се разпаднал.Всяко живо същество при своята смърт освобождава определеноколичество енергия - тази енергия или „душите" на всичко живо -растения, животни и хора, бива привлечено на Луната като през огроменелектромагнит..."Всички тези направени констатации за Луната, обаче, могат да бъдат коментирани и през съвсем различна призма и мироглед, ако се осмелим да оспорим нейния така умело натрапен „естествен произход". Както и в много други източници от всякакъв род отново ставаме свидетели на тази почти религиозна догма,
която ни увещава, че без Луната животът би бил абсолютно невъзможен, а в конкретния случай тя дори ни е описана като
„необходимото зло, без което животът би се разпаднал". Дали би се разпаднал или освободил от нейното влияние и продължил да се развива на по-високо ниво обаче, би бил интересен въпрос, на който всеки индивидуално би следвало да си отговори. Нещо повече - това изсмукване на „душите" на съществата при тяхната смърт от Луната е перфектното описание на един процес, за който говорят огромен брой езотерични и окултни източници, интерпретирайки го по всевъзможни начини. Става въпрос за прословутата „бяла светлина" и „тунелът", които след физическата смърт отвеждат душите обикновено до някакво „райско място", което според доста източници не е нищо друго
освен огромна лаборатория, занимаваща се с изтриване на спомените и
препрограмирането на уловените по този начин астрални тела.
При това
процесът е напълно автоматизиран и технологията работи, без да има нужда от физическото присъствие на поставилата я древна извънземна раса, която от хиляди години е напуснала сектора, оставяйки скромен числен състав в някои ключови точки на Земята и околните небесни тела. Друг интересен извод, до който Гурджиев стига по отношение на Луната, вкарвайки
определена доза оптимизъм, е че въпреки нейния огромен принос за роботизирания статус на човека, той може все пак да се освободи от нейното влияние. Според него, обаче, това не може да се случи за цялото човечество, а само за определени индивидуалности, които, изучавайки себе си, биха могли да се освободят от механичното поведение:
„В началотоСподели с приятели: