Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"

Аз разбирам защо хората, намиращи се в клетките на търбуха на ада, бяха в по-различни мъки от останалите. Имаше много неща, които не проумявах. Просто слушах Исус каквото говореше и правех запис на всичко, което съм видяла и чула, за Божия слава. Доколкото можех да гледам в далечината, ми се стори, че клетките бяха в един безкраен кръг. Във всяка клетка имаше по една душа. Стенания, оплаквания, въздишки и охкания идваха от клетките, като вървяхме покрай тях.

Движихме се далече, когато Исус спря пред друга една клетка. Като погледнахме вътре, светлина влезе там. Стоях и гледах душата, която беше вътре и знаех, че беше в ужасни мъки! Беше друга жена и имаше сиво–син цвят. Нейната плът беше мъртва и частите й, които бяха изгнили, се свличаха от костите. Те всички бяха изгорели до тъмно черно и имаше късчета и парчета от парцалени дрехи. Отвратителна миризма идваше от клетката. Както предишната жена, тя също стоеше на люлеещ се стол. Държеше парцалена кукла. И като се люлееше, извика и захвана парцалената кукла за кръста. Големи ридания разтресоха тялото й и вой идваше откъм клетката.

Исус ми рече:

”Тя също беше слуга на сатана. Продаде душата си на него и докато беше жива, практикуваше всеки вид зло. Магьосничеството е реалност. – рече Исус. – Тази жена поучаваше и практикуваше магьосничество, и обърна много хора по този път на греха. Тези, които бяха учители по магьосничество, им се обърна специално внимание и получиха голяма сила от сатана, повече отколкото тези, които само я практикуваха. Тя беше гадател, предсказател и медиум за господаря си. Спечели голямо благоволение от сатана за всичките си зли дела, които извърши. Тази жена знаеше как да употребява силите на тъмнината за себе си и за сатана. Тя ходеше на служби, където се покланяха на дявола и го хвалеха. Беше силна негова служителка.“

Аз се зачудих колко много души е подмамила за сатана. Погледнах на тази кокалеста черупка, където обитаваше душата й. Крещяща върху парцалената кукла, наподобяваща мръсно парче от плат. Скръб изпълни моето сърце и очите ми се изпълниха със сълзи. Жената здраво придържаше парцалената кукла, като че ли чакаше помощ от нея. Миризма на смърт изпълни мястото. Тогава я видях да се променя като предната жена. Отначало беше като възрастна дама от тридесетте години и тогава стана съвременно младо момиче. Една след друга тя правеше тези фантастични трансформации точно пред нашите очи.

“Тази жена, – рече Исус, – беше проповедник, но на сатаната. Точно както истинското Евангелие се проповядва от истински служители на Евангелието до нас, така и сатаната си има своите служители. Тази жена имаше най-висшия ранг сатанинска власт и то такава, че се изискваше да продаде душата си, за да я притежава. Както монетата има две страни, така ако едната страна са сатанинските зли дарби, то те са противоположната страна на дарбите, които Исус дарява на вярващите. Това е силата на тъмнината. Тези сатанински работници се трудят в областта на окултизма, магазини за магьосничество, четене по дланта (хиромантия) и много други. Един медиум на дявола е мощен сатанински работник. Такива личности са напълно подмамени и са се продали напълно на сатана. Някои служители на тъмнината дори не могат да говорят на сатана, докато техните медиуми първо не му кажат за тях. Те извършват човешки и животински жертвоприношения на дявола. Много хора предават душите си на сатана. Те избират да служат на него, вместо на Мене. Изборът им по този начин е смърт, освен ако не се покаят от техните грехове и не Ме призоват. Аз Съм верен и ще ги спася от техните грехове. Също така много хора продават душите си на сатана, мислейки, че ще живеят вечно. Но те ще умрат от ужасна смърт.

Сатана все още мисли, че той може да премахне Бог и да разбие плана на Бога, но той бе победен на кръста. Аз взех ключовете от сатана и Ми се даде всяка власт на небето и на земята. След като умря, тази жена отиде право в ада. Демоните я грабнаха и доведоха пред сатана, където, ядосана, тя го попита защо те я контролират сега, а докато е била на земята си е мислила, че тя ги контролира. Тук те са били нейната заплата. Тя също помоли Сатана за царството, което той й обещал. Сатана продължил да я лъже дори и след нейната смърт на земята. Той й казал, че ще я възстанови към живот и употреби отново за неговата цел. Чрез измама, тя му довела много души, понеже лъжите му звучали убедителни за нея. Но най-подир, сатана се изсмял и я презрял. Той й казал:

”Аз те измамих и те използвах през всички тези години. Никога няма да ти дам моето царство.”

Дяволът помахал с ръцете си към жената и изглежда това е причинило плътта й да започне да се раздира от костите й. Тя изкрещяла от болка. Една голяма черна книга била занесена на сатана.

Той я отворил и заразлиствал с пръст страниците, докато намерил нейното име.

“О, да. – казал сатана, – Ти ми послужи добре на земята. Ти ми доведе повече от 500 души. – Той я излъгал и й казал: Твоето наказание няма да бъде толкова лошо, колкото на останалите.”

Един зъл смях прокънтял. Сатана застанал и посочил жената, и голям вятър се появил и изпълнил мястото. Звук, като вой с гръм, се чул от него.

“Ха–ха, – казал дяволът – вземи си царството, ако можеш.”

Тогава една невидима сила я тръшнала на земята.

“Ти ще ми служиш и тук също.”

Сатана се изсмял, когато тя се опитала да се изправи. Жената изпищяла от болка, след като плътта й продължила да се разкъсва от нейните кости от демоните. Тя била заведена обратно в тази клетка. Запомнила сатанинските обещания. Той й казал, че тя ще има цялата сила и че никога няма да умре. Също, че ще има власт над смъртта и живота, и жената му повярвала. Мислила си, че сатана ще спре всяко нещо, което може да я убие, но той й изрекъл много лъжи и празни обещания.

Исус каза: ”Аз дойдох да спася всички хора. Аз желая всички изгубени да се покаят и да призоват Моето Име. Не е по Моята воля да бъде наказан който и да е, но да има вечен живот.”

Натъжен, Човешкият Син рече, че много хора няма да се покаят от своите грехове преди да умрат и ще отидат в ада. Но пътят за Небето е един и същ за всички хора. Вие трябва да се новородите, за да влезете в Божието Царство. Вие трябва да отидете при Отец в Името на Исуса и да се покаете за вашите грехове. Трябва искрено да дадете вашето сърце на Бога и да Му служите.

“Чадо, – продължи Исус, – следващото нещо, което ще ти разкрия е дори много по-ужасно. Зная, че ще те пренаскърби. Но също така, Аз искам света да чуе и узнае, какво казва Духът към църквите. В тези клетки, колкото и на далеч да можеш да погледнеш, ще видиш души в мъки.

Всеки път, когато клетките се изпълнят, ада се разширява, за да поеме повече души. Всички твои сетива са и в ада – т.е. ако не си се покаял и ако си сляп на земята, ти ще бъдеш сляп и в ада. Ако имаш само една ръка на земята, ти ще имаш само една ръка и в ада.”

Аз трябва да ти кажа да се покаеш, защото ада е ужасно и страшно място. Място, на страшна скръб и вечен вик на отхвърляне. Моля ви, искам да повярвате на това, което казвам, защото е истина. Това ми беше толкова трудно, че много пъти бях болна, когато трябваше да се приготвя да запиша всичко, което видях и чух. Видях неща в ада, които са твърде отвратителни да ви ги кажа.

Дори по-ужасни, отколкото воя на мъката, миризмата на разложена плът и страшните пламъци с дълбоките ями. Също така видях неща, които не ми беше разрешено от Бога да ги опиша. Когато ти умреш на земята, ако си новороден от Духа на Бога – чрез покаяние и вяра в Исус Христос, твоята душа отива в Рая. Но, ако си непокаял се грешник, когато умреш моментално отиваш в горящия ад. Демони, с големи вериги, ще довлекат душата ти до портите на ада, където ще бъдеш хвърлен в ямите и измъчван вечно. Във времето, когато ще бъдеш доведен пред сатана, ще узнаеш и почувстваш всички неща, които ще се случат с теб в ада. Исус ми каза, че имало място в ада, наречено “Центърът за забавления“. Затворените души в ямите не могат да бъдат пратени там.

Също ми каза, че мъките са различни за различните души, но всички са горени с огън. “Центърът за забавления“ е с форма като на циркова арена. Няколко човека, които ще послужат за забавление, са доведени в центъра на арената. Това са хора, които съзнателно са служили на сатана на земята. Те са тези, които със собствената си свободна воля са избрали да следват сатана, вместо Бога. Около тях, встрани от арената, са другите души, с изключение на тези, които са в ямите. Застаналите в центъра, са били лидери на окултния свят преди тяхната смърт. Те са били медиуми, предсказатели, четящи човешки мисли, вещици и магьосници – всички, които съзнателно са направили избора си да служат на сатана. Когато са били живи на земята, са измамили мнозина, като са ги принудили да следват сатана и да вършат грях. А измамените от тях и тези, които са били принудени да паднат в грях, идват и измъчват техните измамители. Един след друг им се позволява да мъчат своите измамители. В едно такова мъчение, духовните кости се взимат настрана и изгарят в различни части на ада. Буквално душата е била разкъсана и частите й разхвърлени сред ада, от специални демони. Взаимно душите чувстват големи мъки. Тези, които са извън арената могат да хвърлят камъни на тези, които са на арената. Всеки въображаем метод на мъчение бил позволен. Душите, които били мъчени, викали до смърт, но това е вечна смърт.

Сатана е дал заповеди за всичко това да бъде извършено. Това представлява “Центърът за забавления“.

О, читателю, ще се покаеш ли за своите грехове преди да е станало твърде късно? Защото всичко ще дойде пред Бог за съд.

Отново ще ви кажа, че клетките са високи 17 мили и служат като затвор за тези, които някога са били сатанински труженици на тъмнината. Тези, които са били въвлечени във всякакъв вид грях, които са били обладани от демонични сили, окултно и сатанинско поклонение.

Исус рече: ”Ела, искам да ти покажа нещо.”

Когато бяхме на около половин миля във въздуха, в центъра на търбуха на ада и в центъра на 17– милните високи блокове от клетки. Беше като в шахта, защото поради тъмнината не се виждаше нито дъното, нито върха. Една жълта светлина изпълваше мястото. Аз се хванах здраво за Исусовата ръка.

“Мили, Господи, – се молих аз, – защо сме тук?“

На всичкото отгоре, дойде ураганен вятър и един мощен фучащ звук. Големи вълни на огън започнаха да препускат в страни от стените на блока от клетки, изгарящи всичко, което беше по пътя им. Пламъците докосваха вътрешността на всяка клетка и предизвикваха състрадателни писъци от болка и нещастие. Въпреки това, ние с Исус не бяхме докоснати от пламъците. Страх се породи вътре в мен като гледах тези души, бягащи в тесните клетки, опитващи се да намерят скрито местенце, за да се предпазят от огнените пламъци. Един зъл звук започна да се чува в ляво от нас. Аз погледнах и сатана беше застанал с гръб към нас и беше целия в пламъци. Но не беше изгорял, а самият той причиняваше пламъците. Сега стоеше погълнат от пламъците, удоволстващ се от крясъците на тези бедни, изгубени душици. Щом сатана си размърдваше раменете, големи огнени облаци се изстрелваха от него. Сърцераздирателни писъци и големи крясъци на болка идваха откъм клетките. Душите вътре бяха изгаряни живи от горещината – горещото огнено езеро, но въпреки всичко не умираха. Демоните също се присъединяваха към смеха на сатана, като отиваха от клетка на клетка да мъчат изгубените души.

Исус каза: ”Сатана се храни със зло. Той се гордее със страданията и болката и придобива сила от това.”

Аз видях сатана като червено–жълт пламък с кафяви краища около него. Един яростен и буен вятър духаше неговите дрехи, които не изгаряха. Миризма на изгорена плът изпълни въздуха и аз разбрах отново, че ужасите на ада са реалност. Сатана ходеше всред пламъците и те не можеха да го изгорят. Въпреки, че видях само неговия гръб, можех да чуя ехидния му смях навсякъде. Видях как сатана се възнесе на облак от пушек, изхвърляйки огнена пара от себе си към върха на търбуха на ада и чух как той се обърна и на висок глас произнесе, че ако тези души не му се покланят ще ги отведе в “Центъра за забавления”.

“Не! Молим те, сатана, ние ще ти се покланяме!” – извикаха едновременно, като започнаха да му се кланят. И повечето от тях го правеха. Все по-високо и по-високо се чуваше звука на хваление, докато врявата се разнесе до краищата на ада.

Исус каза: ”Всички, които са затворени в клетките, са чули истинското Евангелие, докато са били живи на земята. Много пъти Моето спасение се предлагаше на тях. Много пъти Моят Дух ги докарваше до спасение, но те не послушаха, нито дойдоха при Мен да бъдат спасени.”

Както говореше Исус, сатана каза на своите си: ”Ха–ха, това е вашето царство, което ще имате завинаги. Моето царство покрива цялата земя и света под нея.”

Аз чух неговия крясък: “Това е вашия вечен живот!” докато викове на отчаяние идваха от горящите клетки.

Исус каза: ”Моето спасение е свободно. Който иска, нека дойде и да бъде спасен от това място на вечно наказание. Аз няма да го отхвърля. Ако сте били магьосници или вещици, дори ако имате писмено споразумение с дявола, Моята сила ще го унищожи и Моята пролята кръв ще ви спаси.

Аз ще отнема злото и проклетията от вашия живот и ще ви изкупя от ада. Дай ми своето сърце и Аз мога да те освободя!“
ГЛАВА 10 -- СЪРЦЕТО НА АДА

През нощта отново отидох в ада с Исус. През деня ужасите бяха пред очите ми. Опитвах се да обясня на останалите какво съм видяла, но те не ми повярваха. Толкова самотна се почувствах и само чрез Божията благодат можех да продължа по-нататък. Цялата слава принадлежи на Господ Исус Христос! Следващата вечер отново отидохме с Исуса в ада. Движихме се покрай ръба на търбуха на ада. Разпознавах частите му поради това, че съм била там преди това. Същата прогнила плът, същата воня на зло, същото еднообразие, горещ въздух навсякъде. Вече бях много изморена.

Исус знаеше мислите ми и рече:

“Никога няма да те забравя и изоставя. Знам, че си уморена, но ще ти дам сила.“

Исус ме докосна, сила влезе в мен и аз продължих да вървя. Пред себе си видях голям черен обект, с размер почти на бейзболно игрище, който ми се струваше, че се движи нагоре и надолу.

Спомних си, че преди говорихме за този обект, а именно това беше “сърцето на ада”. Това, което се виждаше да излиза навън от черното сърце, бяха като големи ръкави или рогове. Те излизаха навън от ада към земята и над нея. Зачудих се дали тези рогове са онези, за които Библията говори.

Около сърцето, земята беше суха и кафява. На около 30 фута във всички посоки (около 10 м) земята беше изгорена и изсушена до ръждиво–кафяв цвят. Сърцето беше най-черно от черното, но друг цвят, като змийска люспа, беше се смесил с черното. Отвратителна воня се излъчваше от него всеки път, когато то биеше. Мърдаше, като истинско сърце, нагоре и надолу. Някаква зла сила имаше в обсега около него. Изумена наблюдавах това зло сърце и се чудех каква е неговата цел.

Исус рече: ”Тези разклонения, които изглеждат като артерии на сърце, са тръби, които отиват нагоре към земята и изливат злото върху нея. Те са роговете, които Данаил видя и които представляват злите царства по земята. Някои вече са били, някои ще бъдат, а някои са сега. Зли царства ще се издигнат и Антихрист ще управлява върху много народи, места и неща. Ако е възможно и избраните ще бъдат измамени от него! Много ще се обърнат назад и ще се покланят на звяра и неговия образ.

“Навън от тези главни рогове или разклонения, ще израстат по-малки рогове. От по-малките разклонения или рогове ще излязат демони, зли духове и всякакви зли сили. Те ще бъдат освободени върху земята и инструктирани от сатана да вършат много зли работи. Тези царства и зли сили ще се подчинят на звяра и много от тях ще го последват до разрушение. Тези неща са тука, те започват /бел. на прев.: те се зараждат/ в сърцето на ада.”

Това са думите, които Исус ми каза. Той ме инструктира да ги запиша, поставя в книга и да ги кажа на света. Тези думи са верни и истинни. Тези откровения са ми дадени от Господ Исус Христос, така че всички да могат да узнаят и разберат действията на сатана и злите планове, които той планува за бъдещето.

Исус рече: ”Следвай Ме!”

Ние вървяхме нагоре по стълбище от стъпала, водещи към сърцето на ада, където входните врати бяха отворени пред нас. В сърцето беше тотален мрак. Чух звукове от крясък и се носеше толкова отвратителна воня. Едвам си поемах дъх. Всичко, което можех да видя в тъмнината, беше Исус.

Вървях много близо до Него. Но изведнъж Исус изчезна! Беше се случило немислимото. Бях сама в сърцето на ада. Ужас ме обхвана. Страх сграбчи душата ми и смърт ме обхвана. Извиках към Исуса:

”Къде Си Ти? Къде Си? О, моля Те, върни Се, Господи! – призовавах и призовавах, но отговор нямаше. – О, Боже Мой, аз трябва да изляза от тук.”

Започнах да бягам в мрака. Щом докоснах стените, те ми се сториха, че дишат, движейки се срещу ръцете ми. И тогава не бях вече сама. Чух шума от смеха на демони, обкръжени от мъглива, жълта светлина. Те сграбчиха двете ми ръце, бързо ми сложиха вериги и започнаха да ме влачат дълбоко надолу към сърцето на ада. Отново извиках към Исуса, но нямаше отговор. Виках и се биех с цялата си сила, но те продължиха да ме влачат, въпреки че се съпротивлявах. Като отидохме дълбоко в сърцето, почувствах ужасна болка, като че ли някаква сила се втри в тялото ми. Стори ми се, че плътта ми се беше раздрала. Изкрещях от ужас. Двата демона ме довлякоха до една клетка и ме хвърлиха вътре. Като заключиха вратата, извиках дори по-високо. Те се смееха саркастично и ми рекоха:

”Ще бъде по-добре да не викаш. Когато дойде времето ти, ще бъдеш изведена пред нашия господар. Той ще те мъчи за негово удоволствие.”

Отвратителната воня на сърцето на ада напои тялото ми. “Защо съм тук? Каква е грешката ми?

Луда ли съм? Пуснете ме вън! Пуснете ме вън!” Виках напразно. След малко започнах да чувствам страната на клетката, където бях. Беше закръглена и мека, като че ли жива и започна да се мърда. “О, Господи, – извиках аз. – Какво се случи? Исусе, къде Си? Но само ехото от моя собствен глас се отразяваше като отговор. Страх, най-страшен страх сграбчи душата ми. За първи път осъзнах, че когато Исус ме остави, аз съм без всякаква надежда. Изридах и призовавах Исуса отново и отново. Тогава чух един глас в тъмнината да казва:

“По-добре за теб ще е да не призоваваш Исус. Той не е тук.”

Мъждива светлина започна да изпълва мястото. За първи път, можех да видя и други клетки – клетки като мини, вградени в стената на сърцето. Пред нас имаше някакви мрежи и във всяка от тях имаше тинесто – лепкаво вещество, което излизаше вън от клетките.

Женски глас от следващата клетка ми рече:

“Ти си изгубена на това място. Няма избавление от тук.”

Едвам можех да я забележа в мъждукането на светлината. Тя осъзнаваше, както и аз самата, но обитателите на всички останали клетки бяха или заспали, или в транс.

“Няма надежда! – викаше тя. – Няма надежда!”.

Напрегнато чувство на самота и изоставеност се разнесе над мен. Думите на тази жена не ми помогнаха. Тя рече:

“Това е сърцето на ада. Тук сме мъчени, но нашите мъчения не са толкова лоши, както на тези в останалите части на ада.”

По-късно разбрах, че тази жена ме лъжеше, защото и тук е както навсякъде в ада.

“Понякога, – продължи тя, – ние сме извеждани пред сатана и той ни мъчи за свое удоволствие.

Сатана се храни от нашите болки и става силен от виковете ни на отчаяние и скръб. Греховете ни са винаги пред нас. Ние знаем, че сме безбожни. Също така, че някога сме знаели за Господ Исус, но сме Го отхвърлили и сме се отделили от Него. Вършихме си делата, които си желаехме. Преди да дойда тук бях проститутка. Хващах мъже и жени и правех това, което те наричат “любов”. В тези клетки има много лезбийки, хомосексуалисти, прелюбодейки и блудници.”

Виках в тъмнината:

“Аз не принадлежа на това място. Аз съм спасена. Аз принадлежа на Бога. Защо съм тук?”

Но нямаше отговор.

Тогава демоните дойдоха отново и отвориха вратата на клетката. Единият ме издърпа, а другият ме избута на грапавата пътека. Докосването на демоните беше като огненото изгаряне на плътта ми и ме бяха наранили.

“О, Исусе, къде Си? Моля Те, помогни ми, Исусе!” – виках аз.

Разгорещен огън избухна пред мен, но спря преди да ме докосне. Сякаш плътта ми се раздра от тялото. Най-мъчителната болка, която мога някога да си представя, ме помете. Нарани ме толкова много. Нещо невидимо разкъсваше тялото ми, докато зли духове във формата на прилепи, ме хапеха навсякъде.

“Мили, Господи Исусе, – крещях аз, – къде Си? О, моля Те, изведи ме от тук!”

Бях издърпвана и изхвърляна, докато дойдох до широко отворено място в сърцето на ада, тогава бях изхвърлена пред един мръсен олтар. Върху олтара имаше голяма отворена книга. Чух зъл, ехиден смях и разбрах, че лежа в мръсотията пред сатана. Той каза: “Най-после аз те имам!”

Отдръпнах се от ужас, но скоро разбрах, че не гледаше мен, а някой друг пред мен. Сатана рече:

“Ха-ха, най-после ще мога да те разруша и да те изтрия от лицето на земята. Нека да видим, какво ще бъде твоето наказание.”

Той отвори книгата и движеше пръста си надолу по страниците. Името на душата беше изговорено и съответното наказание беше определено.

“Мили Господи, – виках аз, – нима всичко това е реалност?”

Аз бях следващата. Демоните ме избутаха на платформата и на сила ме накараха да се поклоня пред сатана. Същият ехиден смях излезе от него.

“Аз те очаквах от много дълго време и най-сетне те имам. – извика сатана с огромна наслада. – Ти се опита да ми избягаш, но сега те имам.”

Страх, какъвто никога до сега не съм преживявала дойде над мен. Плътта ми отново започна да се разкъсва, гигантски вериги бяха сграбчили тялото ми. Погледнах на себе си – представлявах един скелет с мъртви човешки кости. Червеи излизаха от костите ми навън, а огънят започна да гори от стъпалата и ме обхвана цялата в пламъци.

Аз отново извиках:

“О, Господи Исусе, какво се случи? Къде си, Исусе?”

Сатана се смееше и смееше.

“Няма Го Исус тук! – рече той. – Аз съм твоят господар сега. Ти ще бъдеш с мен тук завинаги. Ти си моя вече.”

Мъка ме обхвана. Не чувствах Бог, нито любов, мир или топлина. Но можех да почувствам страх, омраза, измъчваща болка и скръб без мяра. Призовавах към Исуса да ме спаси, но нямаше отговор.

Сатана рече: “Аз съм твоят господар сега.” – и издигна своите ръце, за да призове един демон.

Изведнъж един грозен дяволски дух дойде към платформата, където бях застанала и ме сграбчи.

Той имаше голямо тяло, с лице като на прилеп, нокти на ръцете и отвратителна воня излизаше от него.

“Какво трябва да правя с нея, господи сатана?” – попита злият дух, докато един друг зъл дух с козина по цялото тяло и глава като на див глиган ме сграбчи.

“Отведете я в най-дълбоките части на ада, където ужасите ще са вечно пред нейните очи, там да се научи да ме нарича “господ”!”

Бях завлечена и изхвърлена в мрачно, студено и лепкаво място. О, как бих могла да чувствам едновременно хлад и изгаряне? Огънят изгаряше тялото ми, а червеите пълзяха около и през мен.

Стоновете на смъртта изпълниха атмосферата.

“О, Господи Исусе, – виках в отчаяние, – защо съм тук? Мили Боже, нека да умра.”

Внезапна светлина изпълни мястото, където стоях. Исус се яви, взе ме в Своите ръце и отново се озовах в своята къща у дома.

“Мили Господи Исусе, къде беше?” – виках и сълзи се стичаха по бузите ми.

Нежно Исус ми говореше казвайки: “Чадо Мое, адът е реален. Но ти никога нямаше да разбереш със сигурност, докато не го преживееш лично. Сега знаеш истината и какво изпитват изгубените души в ада. Можеш да разкажеш на останалите за това. Аз допуснах да се случи с теб, за да знаеш без никакво съмнение, какво чувстват и преживяват изгубените души в ада.”

Бях толкова уморена, но Исус ме възстанови изцяло. Исках да отида далече – от Исуса, от моето семейство, от всеки човек. През следващите няколко дни у дома бях много болна. Душата ми беше тъжна и ужасите от ада бяха пред моите очи. Много дни изминаха, преди да дойда напълно на себе си.