П о-добре е да напътствате детето

Глава II. Мощта на думите
49
Когато осемгодишната Мери разляла чашата със сока си, майка й казала спокойно Сокът се разля. Хайде да вземем нова чаша сок и една гъба. Тя станала и връчила на дъщеря си друга чаша със сок и гъба. Мери погледнала към майка си с облекчение и недоверие и промърморила Благодаря, мамо“. После избърсала масата с помощта на майка си. Нямало никакви заядливи коментари или безполезно мъмрене. Майката на Мери признава Искаше ми се да кажа И внимавай следващия пътно като видях колко беше благодарна, че си мълчане казах нищо“.
Когато някой сбърка, това е най-неподходящия момент да давате оценки за неговата личност. В такъв случай е най-добре да предложите решение на проблема, а не да критикувате човека.
Представете си, че пътувате с кола с любимия човек и той направи погрешен завой. Колко ще му помогнете, ако кажете Защо зави тук Невидяли знака Ей там имаше голяма табела. И слепец ще я види. Дали в този момент той ще изпита приливна любов Виена негово място бихте лиси казали Трябва да се старая да карам по-добре ида внимавам повече, за да е доволен любимият А нямали дави си иска да отговорите в същия тон Какво ще помогне в случая Да въздъхнете със съчувствие Ох, мило, колко досадно И може просто да кажете Има отбивка единайсет километра по-нататък".
Когато нещата не вървят,
п о-добр е недейте да реагирате, а отговаряйте
В много домове скандалите между родители и деца се разразяват редовно и в прогнозируема последователност. Детето прави някоя беля или казва нещо, което не трябва да се казва. Родителят реагира, като на свой ред казва нещо обидно. Детето отговаря с нещо още по-лошо. Родителят прибягва до викове и заплахи или дори до шамари и

50
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
нещата излизат от контрол. Една сутринна закуска седемгодишният Натаниъл си играе седна празна чаша, докато баща муси чете вестника.
Бащата: Ще я счупиш. Нали знаеш, че вечно нещо чу­
пиш.
Натаниъл: Няма да я счупя.
Точно тогава чашата падана пода и се чупи.
Бащата: Ида ревеш, ида не ревеш пак си оставаш глупак, всичко чупиш в тази къща.
Натаниъл: И ти си глупак. Ти счупи на мама най-ху­
бавата чиния.
Бащата: Ти баща сили наричаш глупак Невъзпитано хлапе!
Натаниъл: Ти си невъзпитан. Ти пръв ме нарече глу­
пак.
Бащата: Само още една думичка да си казал Марш горе в стаята веднага!
Натаниъл: Ти ще ми кажеш!
При това директно предизвикателство към авторитета му бащата побеснява. Той сграбчва сина си и започва яростно да го пердаши. Докато се опитва да избяга, Натаниъл блъска баща сив стъклената врата. Стъклото се счупва и порязва ръката на бащата. При вида на кръвта Натаниъл изпада в паника. Той изхвърча от къщата и никой не може да го открие до вечерта. Всички вкъщи са разтревожени и стоят будни.
Не е толкова важно дали Натаниъл сее научил да внимава с празните чаши, или не, по-важен е лошия урок, който той е научил за себе си и за баща си. Пита се бил ли е необходим този сблъсък Неизбежен ли е бил Или е възможно да се справим по-мъдро с подобни случаи?
Когато е видял сина си да си играе с чашата, бащата е можел да я отмести ида отклони вниманието надете то към нещо по-подходящо, например топка. А когато се

Глава II. Мощта на думите
51
е счупила чашата, той е можел да помогне на сина си да почистят парчетата, като каже просто Чашите се чупят лесно. Кой да си помисли, че такава малка чаша може да направи толкова голяма беля?“
Изненадата от подобно спокойно изявление може да накара Натаниъл да се опита да компенсира небрежността си ида се извини. И ако му бяха спестени виковете и пердаха, той може би щеше да стигне сам до заключението, че чашите не са за игра.

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: