Глава II. Мощта на думите
41
пелта и фасовете не
спирали да се носят из въздуха, като при атомна експлозия. Семейството било в тунела, имало задръстване и всички щели да се задушат. На
майката на Айвън й идвало да го убие. Но най-разстроена се чувствала именно Защото току-що го била похвалила. Похвалата не ели полезна вече за децата - запитала се тя.
Няколко седмици по-късно Айвън сам разкрил причината за атаката. През целият път към къщи той се чудел как да се отърве от малкото си братче, което било пъхнато между майка му и баща му в предната частна колата.
Най- накрая му хрумнала идеята, че ако тяхната кола се разцепи по-средата,
родителите му и той ще оживеят, но бебето ще бъде разполовено надве. Точно тогава майка му го поздравила за доброто му държание. Похвалата го накарала да се почувства виновен и на страшно му се приискало да покаже, чене я заслужава.
Той се огледал, видял пепелника и останалото се развило от само себе си.
Сподели с приятели: