Това че правиш нещо добре не те прави добър човек

42
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
добро държание, децата започват да беснеят, сякаш за да опровергаят комплимента. Възможно е лошото държание на детето да е неговия начин да изрази своето съмнение в публичния си образ.
Не е необичайно деца, похвалени, чеса умни, да губят желание да се заемат с по-трудни интелектуални задачи, Защото не искат да рискуват постигнатия висок статут. Но
обратно - когато децата са били похвалени за положени­
те усилия, те залягат още по-упорито над изпълнението
на трудни задачи.
Ж елателни и нежелателни похвали
Похвалата, както пеницилина, не бива да се раздава безотговорно. Има правила и предписания, които определят вземането на силни лекарства - кога и в какви дози, предупреждения за възможни алергични реакции. Подобни правила има и за приложението на емоционалните лекарства. Най-важното правило е, че похвалата трябва да
се отнася само до усилията и постиженията на децата,
а не до техния характер или лични качества.
Когато едно дете почисти двора, правилно е да го похвалите затова колко много работа е свършило и колко добре изглежда дворът. Крайно неправилно и неуместно е да му кажете какъв добър човек ето. Похвалните думи
трябва да отразяват реалистична картина на пости­
женията, а не изкривен образна човека, когото хвалите. Следният пример илюстрира правилно дадената похвала.
Осемгодишната Джули е работила усърдно, за да почисти двора. Тя е измела листата, изхвърлила е боклука и е подредила инструментите. Майка й останала впечатлена и изразила своята оценка за усилията и постиженията на дъщеря си:
Майката: Дворът беше толкова мръсен. Не мога да повярвам, че е възможно да се изчисти за един ден.

Глава II. Мощта на думите
43
Джули: Но аз го изчистих!
Майка й Беше пълен с листа, боклук и какво ли не още.
Джули: Изчистих всичко.
Майка й Ти си свършила страшно много работа
Джули: Аха, свърших.
Майка й Дворът е толкова чист сега. Удоволствие е да го гледаш.
Джули: Хубав е.
М айка й По усмивката ти си личи колко си горда от себе си. Благодаря ти, миличка.
Джули (широко усмихната): Моля.
Думите на майка й направили Джули горда и щастлива от постигнатото. Вечерта тя нямала търпение баща й да се прибере, за да му покаже изчистения двор и отново да се почувства горда от добре свършената работа.
И обратното - следните похвални думи, отнасящи се към личността на самото дете, не са полезни:
Ти си такава прекрасна дъщеря.
Ти си истинска помощничка на мама.
Какво ще прави мама без тебе?
Подобни изказвания могат да накарат едно дете да се почувства застрашено и обезпокоеното може би усеща, че е далече от определението чудесна" и чене е способно да оправдае това определение. Така че, вместо със страх да очаква, да бъде разкрита заблудата, то може да реши да отхвърли още сега част от бремето на тази отговорност, като започне да се държи зле. Пряката похвала към теб самия, както и пряката слънчева светлина, е трудно поносима и заслепява. Детето се смущава, когато му кажат че е чу­
десно, добро като ангел, щедро и скромно. То изпитва желание да отрече поне част от тази похвала. Не може да стане ида заяви публично Благодаря, приемам похвалата, аз съм чудесна. Трябва да отхвърли тази похвала и пред