Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

94
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
Пророчества: Както сия подкарал, ще свършиш в за­
твора!
Заплахи: Ако не мирясаш, повече никакви джобни парии телевизия!
Обвинения: От тебе тръгват всички неприятности. Команди Сядай Млъквай и си яж вечерята!
Съобщ авайте мислите
и чувствата си, без да атакувате
В тежки ситуации родителите са по-полезни, когато споделят чувствата и мислите си, без да атакуват деца­
та си ида нараняват достойнството им. Започвайки с местоимението аз, родителите могат да изразят своите гневни чувства ида опишат лошото поведение на детето си, без да използват обиди или унизителни определения. Например Аз се чувствам ядосани обиден, когато синът ми се прави, чене чува повторната ми молба да намали звука на уредбата"
Когато родителите слушат внимателно, стараят се да разбират гледната точка на децата си, избягват заядливи забележки и отразяват чувствата и емоционалните им потребности, без да ги обиждат, в детето започва процес на промени. Задушевната атмосфера сближава детето с родителите - когато му показват честно, внимателно и
съпричастно отношение, детето го забелязва и започва
да го имитира. Тези промени няма да настъпят от днес за утре, но на финала усилията ще бъдат възнаградени.
Успее ли да изгради тази атмосфера, родителят ще извърви голяма част от пътя на възпитанието на чувст­
вото за отговорност. И все пак само примерът не стига.
Всяко дете придобива чувство за отговорност посредст­
вом собствените си усилия и опит.
Родителския пример създава благоприятни условия и климат за възпитаване на децата, а конкретния опит за-

Глава IV. Чувството за отговорност
95
твърждава наученото иго прави част от характера надете то. Именно затова е важно да възлагаме на децата определени отговорности, но съобразени с различното им ниво на зрялост.
В повечето домове децата се сблъскват с проблемите, а родителите им ги решават. Но ако искаме децата да съзреят, те трябва да получат възможността сами да решават проблемите си. Ето ви един пример.
Учителката на Фил щяла да води класа на ски за уи­
кенда. Когато шестнайсетгодишния Фил пристигнал на автобусната спирка, учителката нему позволила да секачи заедно с останалите, Защото бил забравил листа сроди телското разрешеше. Той бил объркани бесен. Когато се върнал вкъщи, се нахвърлил върху майка си- Мамо, ако не ме закараш до Върмонт, ще загубиш стоте долара, които плати- Фил - отвърнала тя, - знам с какво нетърпение очакваше тази екскурзия. Бих искала да мога дати помогна. Но нали знаеш, чене мие възможно да те закарам дотам- Какво мога да направя - мрънкал Фил.
- Ами ако вземеш автобус - предложила майка му- Не става, трябва да сменям много автобуси - отвърнал Фил.
- Да разбирам ли, че се отказваш да вземеш автобус
- спокойно отбелязала майка му.
Фил продължил да мърмори още няколко минути колко е нещастен, а после отишъл в другата стая. Когато се върнал, гордо оповестил, че е открил автобус, който щял да го закара правов планината, без да се прекачва.
По пътя към автобусната спирка Фил разказал на майка си как сее вбесил, когато учителката му казала Ами ние не сме виновни, чети си си забравил разрешението. И после добавил Аз реагирах много зряло, знаеш ли какво й отговорих Аз не търся у кого евината, аз търся разрешение. Е, значи знаеш, че обвиненията не помагат в такъв момент - отбелязала майка му.

96
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
Умението на тази майка да общува със сина си му е помогнало сам да намери решение на проблема. В резултатна това той не е изгубил време да търси вина ида се ядосва. И въпреки че би предпочел майка му да го извади от затруднението, когато тя го насърчила да потърси друг начин, той успял. Итака, като оставила Фил сам да намери начин да стигне там, където иска, майка му е помогнала да се почувства по-компетентен и отговорен.
Право нагласи право на избор Децата не се раждат с чувство за отговорност. Нито го придобиват автоматично на определена възраст. Чувството за отговорност, както и умението да се свири на пиано, се придобива бавно и в течение на много години. Изисква ежедневна практика за взимане на решения и точни преценки относно нещата, подходящи за възрастта и компетентността на детето.
Възпитанието на чувството за отговорност може да започне много отрано. То се отглежда посредством признаването направо нагласи там, където е възможно, право на избор по въпросите, които засягат децата. Трябва
да се направи ясно разграничение между правото нагласи правото на избор. Има въпроси, които директно попадат в компетентността на детето. За тези въпроси детето трябва да има избор. Има въпроси, които засягат здравето и живота на детето, и теса изключително в нашата зона на компетентност. По тези въпроси детето може да има право на гласно не и право на избор. Изборът правим ние и помагаме на детето да приеме обстоятелствата такива, каквито са. Най-важното е да се направи ясно разграничение между тези две зони на компетентност. Нека да се занимаем с няколко области от ежедневието, в които конфликтите между родители и деца не са нещо необичайно.

98
Хаим Гинът * Детето и ние
ният пример. Четиригодишният Артър е седнал ведно кафене с майка си:
Сервитьорката: Какво ще обичате?
Артър: Аз искам хотдог.
Майката: Донесете му сандвич с кюфте Сервитьорка Какво да му сложа на хотдога: кетчуп или горчица?
Артър: (към майка си) Ей, мамо. Тя ме взема насери- озно!!

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: