Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът

Глава IV. Чувството за отговорност
101
рода на Ако не беше толкова разсеян, щеше да знаеш какво вие домашното или Ако беше слушал учителката, сега нямаше да питаш другите какво са ви дали за вкъщи“.
Помощта ни трябва да бъде пестелива, но добронамерена. Трябва повече да слушаме и по-малко да говорим.
Трябва да показваме пътя, но да оставим пътника да
стигне до целта на собствен ход.
Следният епизод ще ви илюстрира как умелият подходна една майка предотвратява надвисналата по повод домашните буря. Хелън, на единайсет години, става от бюрото си и заявява Няма да пиша домашни. Много съм уморена“.
Обичайният отговор би бил Какво искаш да кажеш с това, че няма да си пишеш домашните Заигра никога не си изморена. Само домашните те уморяват. Като се прибереш с двойка в бележника, мен няма да ме интересува!“.
Вместо това майката на Хелън отговаря, без да отрича правото на дъщеря си да се чувства уморена Виждам, че си уморена. Ти си свършил много работа днес. Като си починеш, можеш да продължиш“.
Отношението на родителя към училището и учителката може да се отрази на отношението на детето към домашните. Ако родителят често изразява недоволство от училището или от учителката, детето ще си извади съответните изводи. Родителите трябва да хвалят учителката ида поддържат политиката на училището с оглед на това детето им да подхожда съвестно към домашните си. Ако учителката е строга, родителят има прекрасната възможност да изрази съчувствие:
Не е лесно тази година - имате толкова работа.
Наистина тежка година.
Тя определено е взискателен учител.
Чувам, немного ви стяга.
Чувам, че е особено строга по отношение на домаш­
ните. Сигурно и тази година ще вие много натова­
рена.

102
Хаим Гинът ♦ Детето и ние
Важно е да се избягват генерални решения по въпроса за домашните от рода на Слушай, Амбър, от днес нататък ще работиш върху правописа всеки следобед, всеки ден
- включително събота и неделя. Никакви игри, никаква телевизия Или О, Роджър, вече ми писна дати напомням за домашните. Татко ти ще се заеме вече с тази работа. И ще съжаляваш, че сее стигнало дотам“.
Заплахите и натякванията са нещо обичайно, Защото родителят си въобразява, че чрез тях все нещо се постига.
В действителност тези напомняния са повече от без­
полезни. Единственият резултат от тях е напрегната
атмосфера, изнервен родител, ядосано дете.
От училище пристига писмо с оплаквания. Четири­
найсетгодишният Айвън изостава в ученето. Първоначалното намерение на баща му е да извика сина си и хубаво да му се накара, а може би ида го накаже Слушай, моето момче, от днес нататък всеки ден ще си пишеш домашните, няма събота, няма неделя, няма празник. Никаква телевизия, никакви компютърни игри, никакви приятелчета. Аз лично ще наблюдавам дали изпълняваш всичко това“.
Тази рече била произнасяна вече много пъти. Последствията от нея винаги са били скандал, побеснял баща и непокорен син. Увеличаването на натиска винаги водело до увеличаване на съпротивата. Айвън бил станал експерт в криенето и кръшкането.
Този път обаче баща муси спестил заплахите и наказанията. Вместо това решил да заложи на самоуважението на сина си. Той му показал писмото от учителя и казал
„Сине, ние се надяваме да се справяш по-добре, да знаеш повече ида си по-добре информиран. Светът има нужда от способни хора. Има още много проблеми, които очакват своето разрешение. Би могъл да помогнеш“.
Айвън бил толкова впечатлен от думите на баща си и от интонацията в гласа му, че казал Обещавам да си гледам по-сериозно работата“.

Глава IV. Чувството за отговорност 0 Много способни деца си пишат домашните през пръсти и не си дават много зор в училище като неосъзнат бунт срещу амбициите на родителите им. За да се чувстват големи и зрелите се нуждаят от усещане за независимости индивидуална свобода. Когато родителите отдават твърде голямо значение на успехите на децата сив училище, детската самостоятелност е застрашена. Ако блестящите домашни и високите оценки се превръщат в диаманти в родителската корона, детето може би несъзнателно ще предпочете да донесе вкъщи корона от тръни, но своя собствена корона все пак. Като откаже да преследва целите на родителите си, младият бунтар добива чувство за независимост. Така нуждата от индивидуална изява и оригиналност може да подтикне детето към провал, независимо от родителският натиск и наказания. Както се изрази веднъж едно дете Могат дами спрат телевизията и джобните пари, но не могат дами вземат лошите оценки Ясно е, че съпротивата да се учи не е елементарен проблем, който може да се разреши чрез потвърди или меки мерки. Увеличаването на натиска може да увеличи съпротивата на детето, докато лежерното отношение може да предразположи детето към безотговорно отношение и небрежност. Верният път не е нито лесен, нито бърз. Някои деца може би се нуждаят от психотерапевт, за да преодолеят съпротивата към родителите си и за да се научат да се радват на постиженията си вместо на провалите си.
Други могат да се нуждаят от вниманието на съветник в лицето на училищния психолог или на опитен учител.
Важното тук е не родителят да върши тази работа.
Нашата цел е да внушим на децата, чете са личности, отделни от нас индивиди, и чеса отговорни за собствените си успехи и провали. Когато позволим на детето да се почувства личност, която може да взима собствени решения ида преследва свои цели, това дете започва да поема отговорност за собствения си животи неговите изисквания.

104
Хаим Гинът •Детето и ние

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: