Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- О тразяване на детските чувства
Глава IV. Чувството за отговорност Защо ли Защото децата имат много начини да си го върнат на своите родители, дори когато това ще е за тяхна собствена сметка. Вземете например историята за господин Гарет - надменен и властен човек, които решил да промени държанието към готвача си. Извикал гои му казал- Отсега нататък ще бъда добър с теб- А ако обядът ви малко закъснее, нямали дами крещите- Не - отвърнал шефът- А ако кафето вие леко изстинало, нямали вече дами го плисвате в лицето- Вече не - отвърнал твърдо шефът- А ако пържолата е прегоряла, няма дами я удържите от заплатата- В никакъв случай - уверил го господин Гарет. - Добре - казал готвачът, - тогава повече няма да плюя в супата ви. Децата имат много начини да ни плюят в супата ида направят живота ни непоносим. Има опасност децата, чиито родители са склонни да пренебрегват техните чувства и вкусове, да решат, че идеите им са глупави и безинтересни и че самите те не заслужават да бъдат обичани. Родителите, които слушат внимателно и не само слушат, но и разбират вълненията и чувствата на децата си, им показват, че ценят и уважават тези мнения и чувст ва. Това уважение създава у детето самоуважение. Чувството за собствената стойност дава възможност на детето да се справя по-ефективно и с проблемите, и с хората. О тразяване на детските чувства Виждали ли сте се някога отразени в кривите огледала на увеселителните паркове, които показват образа ви променени изкривен Как сте се чувствали тогава Може 1 92 Хаим Гинът ♦ Детето и ние би неудобно. Но сте се смели, Защото сте знаели, че това отражение е лъжливо и чене изглеждате така. Представете си обаче, че това е единственото отражение, с което разполагате. Бихте били убедени, че тази деформирана личност сте самият вие. Няма дави хрумне да се усъмните в огледалото, ако това е единственото отражение, което имате за себе си. Децата също нямат причина да се съмняват в образа, който техните родители им предлагат. Те приемат дори негативните оценки на родителите си - често с етикетите тъп, мързелив, непохватен, невнимателен, нечувствителен, егоист, безотговорен и непоносим. Като кажем на детето изглеждаш ужасно, никога не правиш нищо както трябва или имаш две леви ръце, ние нему помагаме да се почувства красиво, сръчно или способно. Много родители наричат децата си тъпи, мързеливи и лъжци, като очакват подобни етикети да ги мотивират и те да се превърнат в умни, работливи и честни хора. Негативният образ, създаден от родителите, може лесно да изкриви представата на детето за самото себе си. По времена едно детско телевизионно предаване два- найсетгодишният Тед ме попита Баща ми ме нарича мързелив, непослушен и глупав. Така ли е Аз не мисля че съм такъв. Ями кажи, ако баща ти те нарече милионер, ти ще му повярваш ли. - попитах аз. Не, аз знам, че имам само седемнайсет долара в банката и не съм милионер. А, разбирам. Само Защото той е казал, че съм толкова ужасен, това не означава, че съм такъв - отвърна Тед. Точно както знаеш колко пари имаш, така знаеш и какъв човек си, независимо от това кой какво ти казва, дори да е баща ти. Но понеже е твой баща и ти го обичаш и уважаваш, ти е по- трудно да не повярваш, че си такъв, какъвто те описва“. Отрицателните определения, дадени с намерението да коригират нещата, могат да обременят човек за цял живот. Глава IV. Чувството за отговорност 93 Преди няколко години Пабло Казадс, известният че- лист, говореше за децата и затова колко е важно да гина караме да се чувстват изключителни. Не е достатъчно децата да знаят, че две и две прави четири. Родителите трябва да кажат на своето дете Ти си фантастичен, ти си чудо Откакто свят светува, такова дете не сее раждало". Някои деца имат късмет, техните родители сана едно мнение с Пабло Казалс и знаят как да накарат децата си да се чувстват изключителни. Десетгодишната Идит и нейната майка пазарували в голям универсален магазин. Изведнъж чули да плаче едно малко момченце. Явно се било изгубило. Не след дълго охраната го открила и му помогнала да намери майка си. Същата вечер Идит, много тъжна, казала на майка си Мислех си колко много сее уплашило онова момченце, когато е разбрало, чене може да намери майка си. Първото, което дошло наум на майката, било да успокои дъщеря си с думи от рода на О, не се тревожи, сигурно веднага са намерили майка му, но вместо това тя решила да се възползва от възможността да похвали Идит за умението й да съчувствана другите. Майката: Идит, ти явно наистина си се разтревожила за загубеното момченце. Идит: Още си го представям, колко беше тъжно. Майката Показваш истинско състрадание. Явно имаш усет какво чувстват децата. Идит: Мамо, никога не съм знаела, че го мога. Изтегляне 6.43 Mb. Сподели с приятели:
|