Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
| Майка й Цигулката е труден инструмент. Не е лесно да се свири на нея. Не всеки може да се справи с такова нещо. Иска се силно желание, за да я овладееш. Марша: Ще стоиш лис мен, докато свиря? Майка й Щом искаш. Тази майка съзнателно се въздържа да убеждава ида заплашва. Тя не казвана дъщеря си какво да прави. Ако се упражняваш повече, ще свириш по-добре“. Тя оценява колко е трудна задачата, предлага морална подкрепа. Този подход явно вдъхвана Марша желание да продължи да се упражнява. Лари, десетгодишен, се оплаква от учителя си по музика. Майка му не се опитва да го разубеждава. Вместо това тя дава право на Дари да негоДува и му предлага избор Лари: Учителката по пиано иска прекалено много. И говори прекалено много. Когато й задам някой въпрос, тя ми изнася цяла лекция. Майката: Ще имаш ли нещо против да си починеш малко от уроците, докато ти намеря друг учител Лари (шокиран): Искаш да ме спреш от уроците по цигулка Музиката е много важна за мен. Аз никога няма да се откажа. Майка ме Да, нали току-що чух колко ти харесват уроците по музика. Лари: Може би тази учителка не е толкова лоша. Аз всъщност научавам много неща от нея. Мисля дай дадем още един шанс. Майката на Лари му дава възможност да промени мнението си, Защото него оборва и него подлагана съмнение. Когато родителите уважават чувствата и мненията на децата си, те им дават възможност на свой ред да се съобразят с желанията на родителите си. 110 Хаим Гинът * Детето и ние Соня (единайсетгодишна): Не искам да ходя повече на пиано. Това е.загуба време и пари. Вместо това искам да ходя на тенис. Баща й: Налагали се-да избираш между едното и дру гото? Соня: Ако продължа с пианото, ти ще ме караш да се упражнявам. Искам да си спестя мъченията. Баща й: Ще се опитам да не те карам. Щете оставя да се движиш по собствена програма. Повече нестанало дума затова. Соня тръгнала да играе тенис, без да се отказва от уроците по пиано. Някой родители, припомняйки си как са били карани насила да свирят, решават да спестят тази мъка на децата си. Те идват до извода, чеда се свири или да не се свири не е въпрос от тяхната компетенция. Детето само трябва да реши. Децата решават дали да свирят, или да не свирят. Свирят, когато им се иска, според желанието си. С изключение на таксата, която все пак остава отговорност на родителите, свиренето на инструмента си остава отговорност на самото дете. Други родители пък, спомняйки си собствените си небрежни музикални занимания, решават, че детето им ще свири на всяка цена. Още преди да се роди, неговото музикално бъдеще е вече определено. Щом порасне достатъчно, чеда може да хване лъка, да духне в тръбата или да натиска клавишите на пианото, то започва да се упражнявана предопределения инструмент. Детските сълзи и протести ще бъдат пренебрегнати и съпротивата ще бъде сломена. Посланието на родителите е ясно и недвусмислено Ние плащаме - ти свириш. При тези условия едно дете може да постигне, но може ида не постигне музикално развитие. Въпреки всичко обаче цялото начинание може да се окаже твърде скъпо. Цената е твърде висока, ако включва разстроени за дълго отношения с детето. Главната цел на музикалното обучение в детството е да се дадена детето ефективен начин за изразяване Глава IV. Чувството за отговорност 111 на чувствата. Животът на детето е пълен с толкова ограничения, правила, забрани и притеснения, че клапанът за освобождаване на емоциите е от същностно значение. Музиката е един от най-добрите канали за освобождаване на напрежението тя дава звук на гнева, форма на радостта и облекчение на тревогата. Родителите и учителите обикновено не гледат на музиката по този начин. Мнозинството гледат на нея като на умение да се извлича мелодия. Този подход неизбежно изисква оценки и критика на уменията на детето и нане говата личност. Твърде често резултатите са ни до болка познати детето се опитва да се изклинчи от уроците, да избяга от учителя ида осуети музикалната си кариера. В много домове изоставената цигулка, нямото пиано и смълчаната флейта са тъжни свидетелствана напразните усилия и неосъществените надежди. Какво могат да направят родителите Задачата име да намерят учител, който е мили внимателен - и който познава децата така добре, както и музиката. Учителят е този, който държи ключа към трайния интересна детето към музиката и той може да отвори или завинаги да затвори вратите към тази възможност. Най-важната задача на учителя е да спечели уважението и доверието на детето. Ако не успее да направи това, той не може да научи детето на нищо същественото няма да се научи да обича музиката отучи тел, когото мрази. Емоционалното звучене на учителя има по-силно ехо, отколкото звученето на инструмента му. За да предотвратим възможните беди, учителят, родителите и детето трябва да се договорят върху няколко основни правила. Ето ви някои примери. Урокът се отменя най-късно един ден преди определения час. Ако трябва да се отложи урокът, обажда се детето, а не родителят. 112 Хаим Гинът ♦ Детето и ние 3. Реалистични резултати се очакват, като се избира реалистично времето и интензивността на упражне нията. Това са правила, които не позволяват на настроението, дошло в последния момент, да отлага уроците и които насърчават изграждането на независимости отговорност у детето. Те внушават на детето също и че както уважаваме музиката, още повече уважаваме чувствата и мислите на околните. Детето не бива да бъде насилвано да се упражнява. На никое дете не бива да му се натяква колко пари са дадени за инструмента му и колко много е работил баща муза да ги спечели. Подобни натяквания пораждат вина и неприязън. Освен това не вдъхват музикална чувствителности интерес. Родителите трябва да се въздържат от прогнози относно големите музикални заложби на детето си. Много обезсърчаващо действат изказвания от рода на Имаш прекрасен талант, само трябва да работиш върху него или Ти можеше да станеш втори Били Джоуел, само да се стараеше повече. Детето може да реши, че илюзиите народи телите могат да се съхранят най-добре, като не се подлагат на проверка. Детето може да прибегне до формулата Ако не правя опити, няма да разочаровам родителите си“. Най-добре насърчаваме детето, когато му дадем да разбере, че знаем и разбираме колко е трудно. По времена третия си урок по пиано шестгодишната Рослин трябвало да се научи да свири гамата надве ръце. Учителката й показала това много умело и добавила Виж, лесно е. Хайде сега опитай ти. Неохотно и несръчно Рослин се опитала да повтори показаното упражнение, но безуспешно. Върнала се вкъщи много обезсърчена. Когато дошло време да се упражнява, майка й, за разлика от учителката, казала Не е лесно да се свири гамата седна ръка, ас две е дори още по-трудно“. Рослин с го Глава IV. Чувството за отговорност 113 товност се съгласила. Тя бавно започнала да удря верните клавиши с верните пръсти. Майка й казала:“Чувам верните ноти и виждам верните пръсти. С очевидно задоволство дъщеря й отвърнала Доста е трудно. Този ден Рослин продължила да се упражнява и след определеното време. През седмицата тя си поставяла за цел дори още по-трудни задачи и не се успокоила, докато не се научила да свири гамата със затворени очи. Детето се чувства поокуражено, ако усети съчувствие и разбиране, отколкото от съвети, оценки и готови решения. Изтегляне 6.43 Mb. Сподели с приятели:
|