Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
| Родителската неувереност: необходим остта от подобри подходи Каква е разликата между нашите подходи и подходите на предходните поколения във възпитанието на децата Това, което са правили родителите ни и техните родители, е било правено с авторитет. Това, което правим ние, го правим неуверено. Дори когато са грешали, теса действали уверено. Ние, дори ида сме прави, действаме с колебание. Откъде идва тази наша несигурност в отношенията ни с децата. Защото детските психолози са се постарали да ни обяснят колко са опасни последствията от нещастното детство и ние изключително много внимаваме да не увредим децата си за цял живот. Нуждата от любов Повечето родители обичат децата си, но е важно да се знае, че децата нямат крайна нужда да бъдат обичани всяка минута от деня. Хората, които раждат деца само за да придадат смисъл на брака си или за да осмислят живота си, са в неизгодно положение. Те се боят да не изгубят любовта на децата си и не смеят нищо да им откажат, включително и правото да се разпореждат вкъщи. Децата пък усещат много добре глада за любовна родителите си и безмилостно го експлоатират. Те се превръщат в тирани, властващи над покорни слуги. 122 Хаим Гинът ♦ Детето и ние Много деца се научават да шантажират родителите си със заплахи за оттегляне на любовта си. Те ги изнудват съвсем безскрупулно, като казват Няма да те обичам, ако Трагедията не е в заплахата на детето, а в това, че родителите се чувстват заплашени. Някои родители наистина се стряскат от подобни думи. Те плачат и се молят на детето си да продължи да ги обича, опитват се да го умилостивят, като станат свръхтолерантни. Това е унищожително и за родителя, и за детето. Една вечер след вечеря четиринайсетгодишната Джил моли баща си да я пусне у нейна съученичка, за да напишат заедно някакво домашно. Щом бащата й напомня домашното правило Не се излиза вечер, когато утре сина училище, Джил възразява, чене отива да се забавлява, ада работи върху домашното. Бащата отстъпва и Джил излиза, като обещава да се прибере до десети по ловина. Когато тя не се прибира и след уговорения час, баща й звъни по телефона. Тя му съобщава, че е решила да остане за през нощта. Баща й побеснява и след размяна на няколко гневни реплики, й нарежда веднага да се прибере вкъщи. Той не си е дал сметка, че след като е нарушил собственото си правило, е накарал дъщеря си да мисли, че щом правилата могат да се нарушават, значи и обещанията може да не се спазват. На другия ден Джил дори му се похвалила Аз мога винаги да те накарам дами позволиш каквото си искам. Мога да те уговоря дами позволиш каквото ида е“. Този случай, който съвсем не бил първият, много объркал баща й. Той не можел да разбере защо създаването направила му било лесно, а изпълнението им толкова трудно. Трябвало да се съгласи с Джил, че тя може да го уговори за каквото ида е. Едва след като осъзнал колко наранен е бил от това, че Джил го е отблъснала, и колко много се нуждаел от обичта й, той можел да каже не" ида не отстъпи. |