Книгата "тестове по фармакология"

1. 
   Посочете три групи фактори, участващи в процеса на кръвосъсирване.
   
2. 
   Плазменият етап на кръвосъсирване преминава в следните фази: А. Активиране на фактор X. Б. Превръщане на протромбина в тромбин. В. Превръщане на фибриногена в фибрин. Г. Превръщане на плазминогена в плазмин.
   
3. 
   Хeмостатичнте средства се класифицират в следните лекарствени групи: А. Коагуланти с локално действие. Б. Коагуланти с резорбтивно действие. В. Антикоагуланти с пряко действие. Г. Антикоагулнти с индиректно действие. Д. Антифибирнолитици. Е. Плазмени кръвосъсирващи фактори.
   
4. 
   За локална хемостаза се прилагат: А. Solutio Hydrogenii peroxydi diluta 6 %. Б. Lioton 1000. В. Tachocomb. Г. Gelaspon. Д. Armicol.
   
5. 
   Витамин К: А. Инхибира биосинтеза на фактор II, VII, IX и X. Б. Участва в биосинтеза на фактор II, VII, IX и X.
   

1. 
   Коагуланти с резорбтивно действие са: А. Phytomenadione. Б. Menadione. В. Acenocoumarol. Г. Calcium gluconate. Д. Enoxaparin.
   
2. 
   Водноразтворим е: А. Vitamin K₁ (Phytomenadione). Б. Vitamin K₂ (Menaquinone). В. Vitamin K₃ (Menadione).
   
3. 
   От чревната микрофлора се синтезира: А. Vitamin K₁ . Б. Vitamin K₂ . В. Vitamin K_3..
   
4. 
   Витамин K₁ се прилага при: А. Предозиране на хепарин. Б. Предозиране на индиректни антикоагуланти. В. Кръвоизливи, обусловени от заболявания на черния дроб. Г. Продължителна терапия с широкоспектърни антибиотици. Д. Хипопротромбинемия при новородени деца.
   
5. 
   Инхибитори на фибринолизата са: А. Alteplase. Б. Urokinase. В. PAMBA. Г. Aminocaproic acid. Д. Aprotinin.
   
6. 
   Апротининът: А. Инхибира превръщането на плазминогена в плазмин. Б. Представлява поливалентен инхибитор на плазмените протеинази.
   
7. 
   Аминокапроновата киселина се прилага при: А. Предозиране на фибринолитици. Б. Менорагии. В. Хемофилия. Г. Белодробна тромбоемболия.
   
8. 
   Нежеланите реакции на аминокапроновата киселина са: А. Хеморагии. Б. Ортостатична хипотония. В. Вертиго. Г. Диария. Д. Миопатия.
   
9. 
   За субституиращо лечение на хемофилия А се прилага: А. Криопреципитат на фактор VIII. Б. Фибриноген. В. Хепарин.
   
10. 
    За лечение на менорагия се прилага: А. Fenoterol. Б. Methylergometrine. В. Solutio Hydrogenii peroxydi diluta 6 %. Г. Dihydroergotamine.
    

1. 
   Заместването на загубения обем кръв може да се осъществи с преливане на: А. Еритроцитна маса. Б. Плазма. В. Колоидални разтвори. Г. Цялостна изогрупова кръв.
   
2. 
   Електролитните разтвори се прилагат за: А. Коригиране на водно-електролитните загуби при дехидратация. Б. Лечение на хиповолемичен шок. В. Заместващо лечение на хемофилия. Г. Коригиране на хиперхидратация.
   
3. 
   Електролитни разтвори са: А. Gelofusine. Б. Dextran. В. Hartmann. Г. Ringer. Д. Darrow.
   
4. 
   Колоидални разтвори са: А. Darrow. Б. Aminosteril. В. Dextran. Г. Albumin. Д. Gelofusine. E. Haes-steril.
   
5. 
   При инфузия на декстран е възможно да се наблюдават следните нежелани реакции: А. Уртикария. Б. Бронхоспазъм. В. Фебрилитет. Г. Тахикардия. Д. Брадикардия. Е. Повишаване на СУЕ.
   
6. 
   Средствата за парентерално хранене са: А. Разтвори, съдържащи въглехидрати. Б. Разтвори, съдържащи аминокиселини. В. Мастни емулсии. Г. Препарати със съдържание на микроелементи. Д. Колоидални разтвори.
   
7. 
   За парентерално хранене се прилагат: А. Dextrose. Б. Dextran. В. Vamin-14 EF. Г. Aminoplasmal-5 % E. Д. Intralipid. E. Tracutil.
   
8. 
   Посочете аминокиселинни разтвори за профилактика и лечение на чернодробна енцефалопатия.
   
9. 
   Метаболитната ацидоза се коригира с вливане на: А. Trometamol compositum. Б. Solutio Natrii hydrogencarbonicum 8,4 %. В. Natrii lacticum. Г. Dextrose.
   
10. 
    Посочете формула за изчисляване на необходимото за коригиране на метаболитна ацидоза количество бикарбонат.
    

1. 
   Антитромбозните средства включват следните групи лекарства: А. Антикоагуланти. Б. Фибринолитици. В. Антифибринолитици. Г. Тромбоцитни антиагреганти. Д. Коагуланти.
   
2. 
   Антикоагулант с пряко действие е: А. Heparin. Б. Acenocoumarol. В. PAMBA. Г. Aspirin.
   
3. 
   Специфичен антидот на хепарина е: А. Vitamin C. Б. Vitamin K. В. Protamine sulfate. Г. EDTA. Д. Naloxone.
   
4. 
   Антикоагуланти с непряко действие са: А. Acenocoumarol. Б. Phenprocoumon. В. Heparin. Г. Reviparin sodium. Д. Warfarin.
   
5. 
   Антидот на индиректните антикоагуланти е: А. Protamine sulfate. Б. Vitamin C. В. Vitamin K. Г. EDTA. Д. Flumazenil.
   

1. 
   Антикоагулантите с пряко действие са активни: А. Само in vivo. Б. Само in vitro. В. In vivo и in vitro.
   
2. 
   Механизмът на действие на хепарина е свързан с: А. Потискане образуването на плазмени фактори II, VII, IX и X. Б. Потискане превръщането на протромбина в тромбин.
   
3. 
   При лечение с хепарин се контролират: А. Време на съсирване. Б. Серумно желязо. В. Парциално тромбопластиново време (PTT). Г. Фибринразпадни продукти.Д. СУЕ.
   
4. 
   Рационалното провеждане на хепариновата терапия изисква: А. PTT да се удължи 5-6 пъти в сравнение с референтните стойности. Б. PTT да се удължи 2-2,5 пъти в сравнение с референтните стойности. В. Включване на коагулант при завършване на лечебния курс с хепарин. Г. Включване на индиректен антикоагулант 2-3 дни преди спиране на лечението с хепарин.
   
5. 
   Хепаринът се прилага: А. В комплексната терапия на хроничните гломерулонефрити. Б. За лечение на хемофилия. В. За профилактика на венозни тромбози. Г. В ранната фаза на остър миокарден инфаркт. Д. За овладяване на гастроинтестинални кръвоизливи.
   
6. 
   Нежеланите реакции на хепарина са: А. Хеморагии. Б. Хипертрихоза. В. Тромбоцитопения. Г. Остеопороза (при провеждане на продължително лечение). Д. Алергични реакции.
   
7. 
   Коефициентът на съотношението между антитромботичната (анти-Xa) активност и антикоагулантната (анти-IIa) активност на нискомолекулярните хепарини е: А. > 4. Б. = 1.
   
8. 
   Посочете нискомолекулярни хепарини.
   
9. 
   За индиректните антикоагуланти е характерно: А. Имат добра стомашно-чревна резорбция след перорално прилагане. Б. Не преминават хематоенцефалната, плацентарната и кръвно-млечната бариера. В. Антагонисти са на витамин K. Г. Антикоагулантният ефект се проявява само in vivo. Д. Антикоагулантният ефект се проявява in vivo и in vitro. Е. Действието им настъпва след 2-3 дни.
   
10. 
    Фармакологичният ефект на индиректните антикоагуланти може да бъде засилен поради: А. Ензимна инхибиция. Б. Ензимна индукция. В. Лечение с широкоспектърни антибактериални средства (хиповитаминоза K₂). Г. Изместването им от плазмените протеини. Д. Комбинираното им прилагане с тромбоцитни анитагреганти.
    
11. 
    Антикоагулантната активност на аценокумарола се повишава от: А. Rifampicin. Б. Aspirin. В. Phenylbutazone. Г. Cimetidine. Д. Phenobarbital.
    
12. 
    Коригирането на дневната доза на индиректните антиоагуланти се определя от: А. Протромбиново време. Б. СУЕ.
    
13. 
    Рационалното провеждане на лечение с индиректни антикоагуланти изисква: А. Контрол на протромбиновото време. Б. Контрол на хемоглобина. В. Протромбиновото време да бъде 70-100 %. Г. Протромбиновото време да бъде 30-40 %. Д. Протромбиновото време да бъде < 20 %. Е. INR = 2-4.
    
14. 
    Фибринолитични средства са: А. PAMBA. Б. Urokinase. В. Streptokinase. Г. Dipyrimidolе. Д. Alteplase. Е. Reteplase.
    
15. 
    Фибринолитиците се прилагат при: А. Остър миокарден инфаркт. Б. Кървяща язва на стомаха. В. Белодробна тромбоемболия. Г. Хемофилия.
    
16. 
    Нежелани реакции на стрептокиназата са: А. Алергични реакции. Б. Алопеция. В. Хеморагии. Г. Тромбози на дълбоките вени.
    
17. 
    Специфичен антидот при предозиране на фибринолитици е: А. Vitamin K. Б. Protamine sulfate. В. Aminocaproic acid.
    
18. 
    Тромбоцитни антиагреганти са: А. Aspirin Б. Ticlopidine. В. Dipyridamole. Г. Indobufen. Д. Tirofiban. Е. Integrelin.
    
19. 
    Като тромбоцитен антиагрегант, аспиринът се прилага в дневна доза: А. 75-100 mg. Б. 1-1,5 g. В. 3-4 g.
    

1. 
   Активирането на b₂-адренорецепторите в бронхите предизвиква: А. Бронходилатация. Б. Бронхоконстрикция.
   
2. 
   Блокирането на М-холинорецепторите в бронхите предизвиква: А. Бронходилатация. Б. Бронхоконстрикция.
   
3. 
   За лечение на бронхиална астма се прилагат: А. b-адренорецепторни агонисти. Б. b-адренорецепторни антагонисти. В. М-холинолитици. Г. М-холиномиметици. Д. Глюкокортикоиди. Е. LTD₄-рецепторни антагонисти.
   
4. 
   Муколитично средство, прилагано като антидот при предозиране на парацетамол е: А. Acetylcysteine. Б. Bromhexine. В. Dextromethorhan. Г. Dornase alfa. Д. Codeine.
   
5. 
   Депресия на дихателния център е възможно да се предизвика при предозиране на: А. Морфин. Б. Диазепам. В. Фенобарбитал. Г. Кофеин.
   

1. 
   Медиаторите, участващи в ранната фаза на атопичната бронхиална астма (понижаване на ФЕО₁ след 20-30 min от експозицията на алергена) са: А. Хистамин. Б. Простагландини (PgD₂). В. Левкотриени (LTC₄, LTD₄). Г. Фактор, активиращ тромбоцитите (PAF). Д. Триптаза. E. Допамин.
   
2. 
   Медиаторите, участващи в късната фаза на атопичната бронхиална астма (понижаване на ФЕО₁ след 2-8 h от експозицията на алергена) са: А. Гранулоцитомакрофаго-колонии стимулиращ фактор (GM-CSF). Б. Интерлевкини (IL-4, IL-5). В. Еозинофилен катионен протеин. Г. Тумор некротизиращ фактор (TNF). Д. Хистамин. E. Допамин.
   
3. 
   Бронхоселективни b₂-адренорецепторни агонисти са: А. Ephedrine. Б. Isoprenaline. В. Salbutamol. Г. Fenoterol. Д. Terbutaline. Е. Epinephrine.
   
4. 
   При лечение с b-адреномиметици е възможно да се наблюдават следните нежелани реакции: А. Тахикардия. Б. Тремор на пръстите на ръцете. В. Ксеростомия. Г. Констипация. Д. Синдром на отнемането.
   
5. 
   b₂- адреномиметици с продължително действие (10-12 h), прилагани за профилактика на астма от физически усилия и на нощна астма са: А. Fenoterol. Б. Formoterol. В. Salbutamol. Г. Salmeterol. Д. Propranolol.
   
6. 
   Кой от посочените препарати за инхалаторно приложение е подходящ за лечение на астматичен пристъп: А. Salbutamol. Б. Salmeterol. В. Nedocromil sodium. Г. Beclomethasone.
   
7. 
   М. А., 18-годишно момиче с дългогодишна анамнеза за бронхиална астма постъпва в клиника за спешно лечение с оплаквания от кашлица, задух и свиркащо дишане. При физикалното изследване на пациента се установява: диафореза, диспнея, тахипнея (42/min), тахикардия (110 удара/min), RR130/65 mm Hg, аускултация на бели дробове отслабено везикуларно дишане, удължен експириум, сухи свиркащи и мъркащи хрипове. Предложете ефективно лечение на тежкия астматичен пристъп на пациента в описания случай.
   
8. 
   М-холинорецепторни антагонисти, прилагани с висока терапевтична ефективност при ХОББ са: А. Ipratropium bromide. Б. Oxitropium bromide. В. Fluticasone. Г. Salbutamol. Д. Cromolyn sodium.
   
9. 
   Нежеланите реакции на инхалаторните глюкокортикоиди са: А. Атрофия на кожата. Б. Орофарингеална кандидоза. В. Дисфония. Г. Тахикардия. Д. Толерантност.
   
10. 
    Бронходилатиращият ефект на теофилина се дължи на: А. Инхибиране на ензима циклоксигеназа. Б. Инхибиране на ензима фосфодиестераза. В. Активиране на b₂-адренорецепторите в бронхите.
    
11. 
    Плазмената концентрация на теофилина се повишава при едновременното му прилагане с: А. Erythromycin. Б. Ciprofloxacin. В. Phenobarbital.
    
12. 
    Лекарствено средство, потискащо освобождаването на хистамин, прилагано под форма на назален спрей за лечение на алергични ринити е: А. Azelastine. Б. Xylomethazoline. В. Nedocromil sodium. Г. Levocabastine.
    
13. 
    Опиоидни антитусивни средства, прилагани при непродуктивна кашлица са: А. Codeine. Б. Dextromethorphan. В. Prenoxidiazine. Г. Butamirate. Д. Ambroxol.
    
14. 
    Муколитични препарати с отхрачващо действие са: А. Aminophylline. Б. Codeine. В. Ambroxol. Г. Bromhexine.
    
15. 
    Посочете препарат за лечение и профилактика на респираторен дистрес-синдром у новородени деца.
    

2. Кои от изброените препарати потискат слюнчената секреция? А. Аtropin. Б Tinctura Belladonnae. B. Pilocarpin. Г. Cimetidin.

3. Антиулкусни средства са : А. Антиациди. Б. Протектори на гастро-дуоденалната лигавица. В. Прокинетици. Г. Антикампилобактерни антибиотици. Д. Инхибитори на протонната помпа.

4. Н₁-блокерите с антиеметицно действие са: А. Дифeнхидрамин. Б. Дименхидринат. В. Метоклопрамид. Г. Натриев цитрат. Д. Ондансетрон.

5. Кои от изброените спазмолитици са холинолитици? А. Атропин. Б. Спазмокалм. В. Мендиаксон. Г. Папаверин.

6. 
   При язвена болест е противопоказано приложението на: А. Аспирин. Б. Индометацин. В. Резерпин. Г. Глюкокортикоиди. Д. Инсулин.
   
7. 
   Нежелани лекарствени реакции при приложение на симетидин са: А. Инхибиция на чернодробната микрозомална изоензимна система. Б. Левкопения. В. Антиестрогинен ефект. Г. Намалено либидо. Д. Диария.
   

2. При продължително прилагане на натриев хидрокарбонат се наблюдава: А. Тежест в стомаха, понякога перфорации или кръвоизлив. Б. Rebound effect. В. Запек. Г. Метаболитна алкалoза.

5. Блокерите на Н₂-рецепторите инхибират секрецията на солна киселина, стимулирана от: А. Хистамин. Б. Холиномиметици. В. Гастрин. Г. Вагусово дразнене.

7. Кои от изброените лекарства са Н₂-блокери: А. Ranitidin. Б. Cimetidin. B. Pirenzepin. Г. Oxatidin. Д. Famotidin.

8. Пирензепинът е: А. Гастроселективен М₁-холинолитик. Б. Инхибитор на гастриновата синтеза. В. Холинилитик без съществено влияние върху слюнчената секреция, моториката на стомашно-чревния тракт и пикочния мехур. Г. Н₂-блокер.

9. Омепразолът е: А. С антигастринов механизъм на действие. Б. Специфичен инхибиторен ефект върху водород-калиевата аденозинтрифосфатаза в пристенните клетки. В. Карбоанхидразен инхибитор.

10. Кои от изброените препарати са протектори на гастро-дуоденалната лигавица: А. Carbenoxolone (Biogastron). Б. Аlmagel. B. Sucralfate. Г. Misoprostol.

11. Cisaрride (Coordinax) e: А. Прокинетик. Б. Спазмолитик. В. Подходящ при пептечни язви. Г. Подходящ при рефлукс езофагит.

12. За кои препарати е харакерно, че се свързват с белтъците с електростатични връзки и образуват "филм" върху разязвената лигавица? А. Сукралфат. Б. Колоиден бисмутов цитрат. В. Симетидин. Г. Омепразол.

13. Препаратите Mizoprostol и Enzoprostil са стабилни метилирани аналози на: А. Съответно на простагландин Е₁ и Е₂. Б. Простациклин. В. Тромбоксан А₂.

16. Aнтиобезно средства със серотонинергичен механизъм на действие е: А. Phenfluramin (Ponderal) Б. Mazindol.

17. Кой от изброенте допаминови антагнисти потиска D₂-ергичните рецепторите в пусковата зона в продълговатия мозък? А. Метоклопрамид. Б. Домперидон.

18. Очистителни средства на дебелите черва от растителен произход са: А. Fransen. Б. Purgativ. B. Tisasen. Г. Biscadyl.

19. Поради ентерохепатален кръговрат риск от кумулация има при приложението на: А. Purgativ. Б. Bisalax. B. Isaphen.

20. Кои от изброените антидиарични средства са агонист на опиоидните рецептори в храносмилателния тракт без да притежава обезболяващ ефект? А. Loperamidum (Imodium). Б. Smecta. B. Reasec (Diphenoxilote+Atropine).

21. Жлъчегонни средства са: А. Cholagol. Б. Rosanol. B. Oleum Olivarum. Г. Bilochol.

22. Хепатопротективни средства, стимулиращи регенеративните процеси в черния дроб са: А. Cyanidol (Catergen). Б. Silymarin (Carsil). B. Essentiale. Г. Orovit. Д. Flumecinol (Zixoryn). E. Bilochol.

2. Тироксинът и трийодтиронинът: А. Засилват използването на кислород в тъканите. Б. Намаляват основната обмяна. В. Повишават чувствителността на адренергичните рецептори. Г. Увеличават възбудимостта на възбуднопроводната система на сърцето. Д. Повишават диурезата. Е. Прилагат се за субституиращо лечение на микседем и кретенизъм.

3. Инсулиновите препарати не се прилагат орално поради: А. Разграждане в стомаха и червата. Б. Бърз първопасажен метаболизъм в черния дроб. В. Тотално свързване с плазмените протеини.

4. Най-честите странични явления, съпровождащи инсулиновата терапия, са: А. Хипогликемия. Б. Липодистрофия на мястото на инжектиране. В. Хипергликемия. Г. Алергични реакции.

5. Сулфанилурейните антидиабетични средства са подходящи за леччение на: А. Диабетна кетоацидоза. Б. Инсулинозависим диабет. В. Инсулинонезависим диабет.

6. Клинично оползотворимите ефекти на глюкокортикоидите са: А. Противовъзпалителен (антиексудативен и антипролиферативен). Б. Антиалергичен. В. Противошоков. Г. Имуностимулиращ.

7. Противовъзпалителното действие на глюкокортикоидите се дължи на: A. Инхибиране на моноаминооксидаза Б. Б. Стабилизиране на лизозомните мембрани. В. Индуциране биосинтезата на протеини (макрокортин, липомодулин, ренокортин), инхибиращи фоосфолипаза А₂. Г. Потискане синтезата ма мукополизахариди и АТФ във възпалителното огнище. Д. Понижаване активността на хиалуронидазата.

Е. Повишаване пропускливостта наа капилярния ендотел.

8. Остеопорозата е нежелан ефект, наблюдаван при дълготрайна терапия с: А. Естрогени. Б. Гестагени. В. Глюкокортикоиди. Г. Андрогени.

9. Посочете нежеланите ефекти на хормоналните контрацептиви: А. Тромбоемболия. Б. Намален глюкозен толеранс. В. Обостряне на язвена болест. Г. Задръжка на натрий и вода. Д. Артериална хипертония.

10. Глюкокортикоидите са противопоказани при: А. Язвена болест. Б. Бронхиална астма. В. Остра левкемия. Г. Вирусни и гъбични инфекции. Д. Туберкулоза. Е. Захарен диабет.

11. Посочете лекарствените средства с потенциална тератогенна активност. А. Глюкокортикоиди. Б. Тиреостатици. В. Орални антидиабетични средства. Г. Хормонални контрацептивни средства. Д. Гестагени.

2. Посочете средство за лечение на първична и вторична родова слабост: А. Fenoterol (Partusisten). Б. Аеthinylestradiol (Mikrofollin). В. Oxytocin (Syntocinon).

3. Посочете лекарствено средство, подходящо за лечение на хипертиреоидизъм: A. Triiodthyronin. Б. Thymidazol.

4. Съобразно биоритмите и хранителните навици на населението е рационално денонощната доза на бързодействащите инсулинови препарати да се разделя в четири инжектирания при следните съотношения: А. 4:3:2:1. Б. 1:2:3:4.

5. Бромокриптинът е допаминов агонист, за който е харктерно, че: А. Стимулира пролактиновата секреция. Б. Използва се за лечение на галакторея, аменорея и инфертилитет, свързани с хиперпролактинемия. В. Повлиява паркинсоново болни, резистентни на леводопа. Г. Понижава плазменото ниво на соматостатина и е се прилага при акромегалия.

6. Началото на ефекта на бързодействащите инсулини при подкожно инжектиране се проявява след: А. 15-20 min. Б. 40-60 min.

8. За преодоляване на инсулин-предизвиканата хипогликемия могат да се използват: А. Глюкоза (per os). Б. Глюкоза (венозно). В. Glibenclamid. Г. Glucagon. Д. Inutral HM. Е. Glucobay.

9. Посочете присъщи за сулфанилурейните антидиабетични средства нежелани ефекти: А. Хипогликемия. Б. Гастро-интестинални смущения. В. Кожни алергични реакции. Г. Дисулфирам-реакция.

10. Хипогликемичният ефект на сулфанилурейните антидиабетични средства се потенцира от: А. Тиазидни диуретици. Б. Фенитоин. В. Салицилати.

11. Посочете присъщите за естрогените фармакокинетични особености: А. Добра орална резорбция. Б. Добра резорбция през кожа и лигавици. В. Интензивен метаболизъм на първо преминаване през черния дроб. Г. Бъбречна екскреция в непроменен вид. Д. Ентеро-хепатален кръговрат.

12. Хормоналните контрацептивни средства: А. Стимулират продукцията на гонадотропни хормони. Б. Потискат развитието на яйчниковия фоликул. В. Потискат овулацията. Г. Намаляват пасажа на сперматозоидите чрез увеличаване плътността на слузната "запушалка". Д. Имат спермициден ефект.

16. Посочете глюкокортикоидното средство, притежаващо най-мощна противовъзпалителна активност: А. Hydrocortison. Б. Prednisolon. В. Methylprednisolon. Г. Betamethason.

17. Посочете глюкокортикоидите със слаб натрий-задържащ ефект: А. Hydrocortison. Б. Prednisolon F. В. Prednison. Г. Methylprednisolon. Д. Dexamethason. Е. Betamethason.

18. С оглед на циркадианните ритми е рационално денонощната доза глюкокортикоиден препарат да се разпредели в две еднократни дози по следния начин: А. Сутрин2/3 и вечер 1/3. Б. Сутрин1/3 и вечер 2/3.

19. В дерматологичната практика под форма на унгвенти и/или кремове се използват следните флуорирани глюкокортикоидни препарати: А. Flucinar (Synalar). Б. Locacorten (Lorinden). В. Polcortolon. Г. Betnovate. Д. Nemybacin.

20. Посочете препарати за дерматологичната практика, съдържащи глюкокортикоид и аминозид: А. Flucinar N. Б. Locacorten N. В. Nemybacin. Г. Celestoderm cum Garamycin.

21. Посочете възможните нежеланите ефекти при продъллжителна терапия с глюкокортикоиди: А. Обостряне на язвена болест. Б. Остеопороза. В. Тенденция към хипергликемия. Г. Задръжка на натрий и вода. Д. Забавяне растежа при деца. Е. Увеличена възприемчивост към инфекции.