Когато тялото казва не
Изтегляне 2.65 Mb.
|
| Емоции I обхващат физиологичните процеси, които настъпват при остра реакция на дадена заплаха и са свързани с работата на нервната система, отделянето на хормони и имунологичните промени. Тези процеси не подлежат на съзнателен контрол и не могат да се наблюдават отстрани. Те просто се случват. Тях ги има и без да са субективно осъзнати или външно изразени. Адаптивни са към ситуациите на остър стрес, но стават вредни, когато се задействат за продължителни периоди, а опасността не може да се преодолее или избегне по никакъв начин.
Рос Бък пише, че „самоусъвършенстването включва и придобиването на емоционален усет, който се изразява в способността да се отнасяме адекватно и с разбиране към собствените си чувства и желания“31. За целта се предполагат качества, липсващи в нашето общество. При нас да си „спокоен“ – реално да не показваш емоциите си – е господстващият модел на поведение. Да не говорим, че „не бъди толкова мекушав“ и „не бъди такъв идеалист“ са думи, които децата често чуват в комбинация с общоприетата идея, че рационалното е обратното на емоционалното. В нашата култура си имаме даже идеализиран образ на рационалността – героят г-н Спок от „Стар Трек“. Емоционалният усет изисква от нас: – способноста да анализираме чувствата си, като така можем да научим кога изпитваме стрес. – възможност да изявяваме чувствата си ефективно, като по този начин отстояваме своите нужди и целостта на личното си пространство. – умението да различаваме психологичните реакции, отнасящи се до настоящето, от онези, представляващи остатъци от миналото. Всичко, което искаме и към което се стремим, трябва да е съобразено с потребностите ни от настоящето, а не с неудовлетворените нужди от детството ни. Ако не правим разлика между сегашно и минало време, ще имаме усещането за някаква загуба или смътна заплаха, която не съществува. – да следим за неотложните си нужди, които се нуждаят от внимание и посрещане, а не да ги потискаме, за да получим одобрението или благосклонното отношение на други хора. Стресът настъпва в отсъствието на изброените критерии и води до нарушения в хомеостазата. Когато те са хронични, се стига и до заболявания. Във всяка от индивидуалните истории в тази книга един или повече аспекти на емоционалния усет са били пренебрегвани. Обикновено е ставало по начини, които съответният човек не е предполагал. Налага се да развием този си усет, ако искаме да се опазим от скритите стресове, които застрашават здравето ни, а също и ако желаем да оздравеем. Освен това е необходимо да поощряваме изграждането му в децата ни, защото той е най-добрата превантивна медицина. Изтегляне 2.65 Mb. Сподели с приятели:
|