Когато тялото казва не
По какво си приличат стресорите?
Изтегляне 2.65 Mb.
|
| По какво си приличат стресорите?
В същността си всички те представляват липсата (или опасността от изгубване) на нещо, което за организма е необходимо за неговото оцеляване. Например тревогите за прехраната са сред главните от тях. Конкретно при хората не по-маловажни са терзанията около загубата на романтичен партньор. Ханс Селие пише: „Може да се каже без колебание, че за човека най-значителните стресори са емоционалните.“26 В научната литература са установени три фактора, които по правило водят до стрес: несигурността, недостигът на информация и загубата на контрол27. И трите присъстват в живота на страдащите от хронични заболявания. Мнозина се заблуждават, че владеят положението, а впоследствие установяват, че решенията и поведението им са били диктувани от непознати за тях сили в продължение на много, много години. Забелязвал съм го и при себе си. При някои хора именно болестите са онова, което разбива напълно илюзиите, свързани с контрола. 58-годишната Габриел членува в дружество на болните от склеродермия. Естествено големите ѝ очи изглеждат особено изразителни, тъй като кожата на лицето около тях е силно изпъната. Усмихва се като едва приплъзва устни по съвършено белите си зъби. Има тесни пръсти на ръцете, блестящи и полупрозрачни като восък, тъй характерни за склеродермията. Но по няколко от тях личат и пораженията от ревматоидния артрит. Изкривени са встрани по средата и са подпухнали около ставите. Габриел научава за склеродермията си през 1985 година. Началото на болестта обикновено е бавно и коварно, но при нея първите симптоми се появили с нетипична внезапност, което вероятно се дължи на комбинирането им с по-осезаемия ревматоиден артрит. – Около една година бях много, ама много болна – спомня си тя. – Първите пет или шест месеца едва успявах да стана от леглото. Костваше ми неимоверни усилия да се надигна, защото ме прорязваше болка във всяка става. Пиех едни противовъзпалителни и силния обезболяващ препарат Тиленол, но те ми действаха само за по три или четири седмици. След това трябваше да търся и опитвам заместители. Не можех да се храня. За пет седмици отслабнах с 14 килограма. Тежах само 41 кила. Чела съм в разни статии, че хората, които се разболяват от склеродермия, винаги са изпитвали нужда да държат всичко под контрол. Цял живот съм била независима и сама съм се грижила за всичко. А сега с тая болест съм напълно безпомощна. Може да изглежда парадоксално, че стресът – един физиологически механизъм, жизненоважен за оцеляването – е причинител и на болести. За да разсеем това привидно противоречие, трябва да посочим разликата между двата вида стрес. Той бива остър и хроничен. Първият представлява незабавното и краткотрайно противодействие на тялото ни спрямо дадена заплаха. А вторият се характеризира със задействането на стресовите механизми за по-продължителен период, през който сме изложени на стресори, които не могат да бъдат избегнати, защото не ги разпознаваме или защото нямаме контрол върху тях. Работата на нервната система, производството на хормони и имунните промени спомагат да превъзмогнем внезапната опасност чрез навременно противодействие. Природата е направила така, че тези биологични процеси могат да се адаптират към критичните моменти. Но едни и същи реакции срещу стреса, възобновявани отново и отново, без да разрешават проблема, стават вредни и са способни да доведат до трайни щети в организма. Например хроничното увеличение на адреналина води до високо кръвно налягане, което пък уврежда сърцето. Изписана е изчерпателна литература за разрушителното влияние на хроничния стрес върху имунната система. В едно проучване се съпоставя активността на имунните клетки, наричани NK-клетки (от natural killers – естествени убийци), при хора от две групи – експериментална и контролна. В първата били включени брачни партньори, които се грижили за половинките си, страдащи от болестта на Алцхаймер. Лицата от контролната група били близки по възраст и общо здравословно състояние с тези от другата. NK-клетките са като войници на фронта. Те се сражават с инфекциите и рака, като атакуват навлизащите чужди микроорганизми и унищожават клетките със злокачествени мутации. При хората от екперименталната група активноста на NK-клетките била значително потисната, включително при онези брачни партньори, на които половинките им починали преди три години. Отбелязано е, че имунната система била засегната най-много при лицата, които не са получавали подкрепа от близки и приятели, подобно на самотните студенти, които най-често имат проблеми с имунната система покрай стресовите изпитни сесии. Успоредно проучване със същите две групи разглежда ефикасността от имунизацията срещу грип. Оказало се, че 80 процента от хората в контролната група развили имунитет срещу вируса, докато при експерименталната успехът бил само сред 20 процента. Проблемите покрай непрестанните грижи за съпруг или съпруга с болестта на Алцхаймер са ги направили податливи към вирусно заболяване28. Изследването показва още, че стресът влияе и върху възстановяването на тъканите. Нараняванията на хора от експерименталната група заздравявали средно с девет дни по-бавно. По-високите нива на стрес предизвикват завишено отделяне на кортизол, а той пък понижава активността на клетките, отговорни за зарастването на рани. Студенти по стоматология участвали в друг опит, при който на два пъти върху небцето им умишлено било причинено нараняване – веднъж преди сесия, а после и през ваканцията. При всички без изключение раничката заздравяла по-бързо през лятото. Заради стреса от изпитите белите им кръвни телца били с потиснати функции. Често наблюдаваната връзка между стреса, занижения имунитет и заболяванията води до тъй наречените „болести на адаптацията“. Терминът отново е въведен от Ханс Селие. Макар и спорно, незабавното противодействие е било наложително в една далечна ера, когато хората трябвало да се борят с дивата природа, хищниците и други опасности. В цивилизованото общество обаче продължаваме да реагираме остро на различни обстоятелства. А това не винаги е необходимо, тъй като вече не се сблъскваме с някогашните смъртоносни заплахи за съществуването ни. Физиологичните механизми на тялото се задействат в несъответствие с условията, което води до заболяване. Това може да се каже и другояче. Защитните ни механизми съществуват и до днес по същата причина, поради която еволюцията ги е създала – да ни помагат да оцеляваме. Междувременно обаче сме изгубили способността да усещаме сигналите на телата си, които ни известяват за наличието на проблеми. И докато организмът ни реагира на стреса, съзнанието ни не забелязва какво се случва. Поради това оставаме в стресовата ситуация, като имаме съвсем малка или нямаме никаква представа за пораженията, които получаваме. Както отбелязва Селие, характерните стресори в живота на повечето съвременни хора – или поне на тези от индустриалния свят – са свързани с емоциите. Подобно на лабораторните животни, които не могат да избягат, така и хората се озовават в капана на злободневните си проблеми и модели на поведение, които са пагубни за здравето им. Колкото по-развита икономически е една държава, толкова по-откъснати са нейните жители от вътрешния си свят. Вече не сме наясно какво се случва в телата ни, а така няма как да реагираме адекватно, за да се предпазваме. Стресът ни изяжда живи, но не защото днес няма с какво да ни е полезен, а защото вече нямаме усета да разпознаваме сигналите му. Често говорим за емоции, без да имаме точна представа за същността и значението им. Както стреса, така и те се делят на няколко вида. Психологът Рос Бък различава три нива – Емоции I, Емоции II и Eмоции III – класифицирани според степента, с която ги осъзнаваме. Изтегляне 2.65 Mb. Сподели с приятели:
|