Когато тялото казва не
Не съм желана – не ме обичат
Изтегляне 2.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7. Не живея, ако не върша нещо. Трябва да оправдая съществуването си
- 8. Трябва да съм много болна, за да заслужа грижи
| 6. Не съм желана – не ме обичат
През целия си живот Гилда Раднър вярвала, че не е желана. Нейното отчаяние най-добре проличава от някои писма, които писала до съпруга си – Джийн Уайлдър, и които са открити след смъртта ѝ. Едно от тях е озаглавено „Въпроси от дясно наляво – отговори от ляво надясно“. Наречено е така, защото Гилда е писала въпросите с дясната си ръка, а отговорите – с лявата. Техническият похват и заглавието са особено важни. Дясната половина на мозъка е свързана с емоциите и контролира лявата ръка. В един от въпросите се пита: „Ракът в теб да не е майка ти?“ А отговорът, писан с лявата ръка, гласи: „Тя не иска да съществувам.“ (курсивът е неин) 7. Не живея, ако не върша нещо. Трябва да оправдая съществуването си Джойс – университетският професор с астма – беше споменала за ужасяващото си чувство на празнота, което я обзема, ако не се занимава с нещо. Помолих я да поясни какво има предвид. – Въпросната празнота се изпълва със страх, че ако не отговарям на очакванията, няма да съществувам истински. Като дете стоях встрани от всичко. Между майка ми и баща ми имаше напрежение, а също между баща ми и брат ми, но аз вечно бях извън уравнението. Бях с осем години по-малка от брат ми, при това момиче. За другите бях едно съвършено малко девойче. Около мен се случваше какво ли не, но аз нямах роля в него. Така стигнах до убеждението, че ако не правиш нещо в тоя свят, просто не съществуваш. 8. Трябва да съм много болна, за да заслужа грижи Преди две години на Анджела ѝ поставили диагнозата рак на матката. Тогава била на 42 години. По-рано се борила с алкохолизма си, анорексията, депресиите и фибромиалгията. Трябвало да се подложи на операция за чревен байпас заради загубата на тегло. В рамките на 12 месеца отслабнала с 68 килограма, но скоро ги възстановила, защото не се променили нито нивата ѝ на стрес, нито хранителните ѝ навици. Взех интервюто с нея в „Дом на надеждата“ – ванкувърски психотерапевтичен и помощен център за хора със злокачествени образувания и хронични болести. Там тя ми каза: – Гледам на рака като на подарък, защото ме измъкна от работата. През последните 12 години бях данъчен инспектор и мразех службата си. Още от малка приемам всичко лично, независимо за какво са споровете и караниците. Хората се ядосват на финансовите ревизии и насочваха към мен цялата си омраза, породена от правителството и данъците. А аз я поемах. – Защо трябваше ракът да те отърве от професията, която си ненавиждала и те е измъчвала? – Постоянно бях в депресия и мислех, че нямам избор. От 17-годишна работя. Знаех, че нямаше да ме търпят на друга работа, ако съм все болна. Често отсъствах по болест. На държавната работа си като малка брънка в цялата верига. Има още сто души, които могат да свършат това, с което ти се занимаваш. Така че ако не се справиш с нещо, го дават на някой друг. Затова останах на тая служба – защото не се страхувах, че ще я загубя. – Ракът как те измъкна от нея? – След диагнозата започнах да идвам в „Дом на надеждата“ и да говоря с тукашните психолози. Те ме окуражиха да обърна внимание на чувствата си и целия си живот. Осъзнах, че съм се мъчила да се впиша в обстановка, която изобщо не е за мен. – Те ли ти казаха името на книгата ми? – Няма значение, тялото ми наистина каза „не“. Две години имах обилни кръвоизливи и постоянно ме изследваха. Правиха ми две биопсии – на втората намериха ракови клетки. Когато лекарят ми обяви диагнозата, интуитивно и за части от секундата си помислих: „Само заради службата е!“ Стори ми се някак твърде очевидно. Цели две години получавах предупредителни съобщения, като кръвоизливи, а ги пренебрегвах. – Точно за това те питах. Защо трябваше да се стигне до рак, за да се отървеш от стреса? – Защото ракът е нещо реално. Някак си съм научена, че колебанията в настроенията не са достатъчно основание. Булимията също не е. Всеки гледа на психологическите разстройства като на… а, бе, все едно нищо ти няма. Колкото хора, толкова мнения по въпроса. – Но мозъкът съществува и е орган в тялото ти – по това няма две мнения. Емоционалните смущения са толкова физиологичен проблем, колкото и ракът на матката. – Съгласна съм. Но тогава мислех различно, защото вярвах в същото, в което вярват повечето хора. Много се притеснявах и какво ще си помисли семейството ми. Не можех просто да напусна, защото бях депресирана и службата ме влудяваше. Какво щяха да си кажат другите? Подкрепата, на която се радва Анджела в терапевтичния център, спомогнала за желанието ѝ да се справи с проблемите си. – Никога досега не съм чувствала такава сигурност – радва се тя. – Пълната полза от идванията ми тук се усети, когато предприех необходимите стъпки за напускане на службата. Непрекъснато ме окуражават да се занимавам с дейности, които ми се отразяват добре и които обичам да върша. Въпреки че хората са способни на какво ли не, някак трудно можем да допуснем, че Хенриета – майката на Гилда – наистина не е искала дъщеря ѝ да съществува. Майката на Лесли също едва ли умишлено го е накарала да се чувства отговорен за щастието ѝ. Малко вероятно е родителите на Алън да са го накарали нарочно да мисли, че ще е обичан, но само ако не се ядосва. Повечето възрастни изпитват безусловна любов към децата си и се надяват, че малките ще я усетят. Това е важно да се знае, но не е от значение. От реално значение са несъзнателните усещания на детето, основани на най-дълбоките му интерпретации за дòсега му със света. Тези възприятия, запечатени на клетъчно ниво, представляват биологията на убеждения, която значително определя какво чувстваме, какво да правим и как да реагираме на дадени събития. Ключов фактор за появата на много заболявания – на всички от дотук разгледаните случаи – е претоварването със стрес, причинен от несъзнателните убеждения. Ако искаме да се излекуваме, трябва да започнем с нелеката задача да се преборим с биологията на убеждения, която сме възприели като деца. На каквото и външно лечение да се подлагаме, ние сме най-важното условие за здравето си. Вътрешната ни среда трябва да бъде променена. За да открием здравето и за да му се радваме напълно, е нужно да предприемем издирване, едно пътешествие до центъра на нашата биология на убежденията. Това значи да преосмислим и опознаем живота си. Да го опознаем буквално означава да го познаем отново и отначало. Каквото и лечение да изберем – общоприетата медицина, алтернативните подходи, свързани с биоенергия или майндбоди похвати, древни източни практики като принципите на Аюрведа, йогите или китайската акупунктура, медитацията, психотерапията, специалните диети – ключът за успеха е в съзнателния, свободен и информиран избор. Съществуват редица различни начини да се открие вродената способност на човека да постигне освобождаване, които са описани в немалко учения, книги и други източници. Освобождаването от потискащите и стресиращи външни обстоятелства е крайно необходимо. Но то е възможно, само ако преди това се освободим от тиранията на собствената ни биология на убежденията. Изтегляне 2.65 Mb. Сподели с приятели:
|