Когнитивна психология
Кетъл (1987) също прави опит за изследване на интелигентността в рамките на факторния подход. Той уточнява
Изтегляне 77.89 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, проф. Анелия Гърбачева(2)
| Кетъл (1987) също прави опит за изследване на интелигентността в рамките на факторния подход. Той уточнява разбирането на Спирман за общия фактор на интелигентността g чрез разграничаването на кристализирала и флуидна интелигентност. Първата е свързана с натрупаните знания и умения за опериране с тях, а втората – с разбирането в нови ситуации, както и с уменията за обработка на нова информация. Кетъл също така обръща внимание на значението на взаимодействието на интелигентността с темперамента и мотивацията и показва участието на конкретни умствени способности във формирането на мотивационните свойства и черти на личността.
б) Модуларен подход Най-ярък представител на модуларния подход е теорията за множествената интелигентност на Хауърд Гарднър (1983). Тази теория има три основополагащи принципа: отхвърля се идеята, че интелигентността е единна и неделима. Приема се, че съществуват много видове интелигентност, различни един от друг; тези видове интелигентност са независими един от друг, т.е. оценяването на единия вид не може да предскаже състоянието на друг вид интелигентност; различните видове интелигентност си взаимодействат, т.е. макар да са самостоятелни те се обединяват за съвместна дейност. Според Гарднър поне 7 са отделните видове интелигентност. Те са независими един от друг и оперират като отделни модули в мозъка по свои собствени правила. Те са: 1. лингвистична – включва способностите, свързани с четене, писане речепроизводство и речевъзприемане; 2. логико-математическа – свързана с решаването на математически задачи, изчисления, намиране на доказателства и с голяма част от научната работа; 3. пространствена – свързана със способностите за ориентация в пространството, оценяването на пространствените отношения между обектите и възможността за боравене с тях; 4. музикална – улавяне на ритъм и хармония, създаване и разбиране на музикални произведения. Тази интелигентност е универсална а хората от всички култури; 5. телесно-кинестетична – способността да използваш и контролираш телесните движения; уменията да се борави умело с обектите (като художници, занаятчии, спортисти и др.); личностна а) интраличностна – отнася се до способността да се разграничават до тънкост собствените чувства и емоции, да се разбират собствените чувства и емоции, тяхното значение, като тази информация да се използва за контрол и планиране на собствената дейност; б) интерличностна – способността да забелязваш и разбираш потребностите и намеренията на другите и чрез наблюдението на техния темперамент и настроение да предвиждаш поведението им в нови ситуации. Поради наследственост или получения тренинг някои видове интелигентност се развиват повече от други, но нормалният индивид трябва да се стреми да развива всички видове в някаква степен. В съвременното общество първите три вида интелигентност са високо ценени – те са и обект на приоритетно развитие, а също и на оценяване от стандартизираните тестове. в) когнитивен (информационен) подход Основната идея на този подход е, че интелектът трябва да се разбира в рамките на когнитивните процеси, които се извършват, когато човек е въвлечен в интелектуална дейност. Добра илюстрация на този подход е Изтегляне 77.89 Kb. Сподели с приятели:
|