Клиничното описание на неврологично базираните придобити паметови нарушения традиционно се прави в рамките на класическото разграничаване на краткосрочната и дългосрочната памет.
При нарушения на вербалната краткосрочна памет пациентът не може да възпроизведе повече от един–два айтема от току що чута поредица от вербални стимули (цифри, думи, срички), Когато се прояви самостоятелно, този дефицит не пречи съществено на когнитивното функциониране и изпълнението на ежедневните дейности на пациента. Принарушения на краткосрочната зрително-пространствена памет се проявяват трудности в непосредственото възпроизвеждане на кратки поредици невербална зрително-пространствена информация, (лица, фигури), като същевременно с това липсва проблем във възпроизвеждането на поредици от букви.
При глобално нарушение на краткосрочната памет середуцира възможността за краткосрочно запомняне на всякакъв видматериал –възпроизвеждат се по-малък брой (в сравнение с нормата) елементи от току що слухово или зрително възприети поредици от стимули (вербални и невербални).
Нарушенията на дългосрочната памет се наричат амнезичен синдром исе дефинират като неспособност за заучаване на нова информация и/или припомняне на стари знания.
Амнезичният синдром се подразделя на: антероградна, ретроградна и глобална амнезия. Антероградна амнезия - трудности в усвояването на нови информации. Такъв пациент не може да си спомни събития, преживявания факти, напр., дали миналият уикенд е ходил на излет, дали скоро е имал свада с близък, какво напоследък го е ядосало, зарадвало, натъжило. В тежките случаи не могат да си спомнят дори какво са правили или казали само преди няколко минути. При молба да разкажат нещо за себе си, включително и при интервю, казват малко конкретни неща, разказът е тромав, с повторения, някои моменти изглеждат измислени. На тестове за памет (или памет-скали от клинични тестове) показват силно снижаване и на вербалната, и на невербалната памет.
