Когнитивна психология
Вниманието се разглежда като система, изградена от 3 коренно различни несъизмерими субсистеми или модули: бдителност
Изтегляне 77.89 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, проф. Анелия Гърбачева(2)
- Навигация на страницата:
- Екзекутивно внимание (ЕВ)
| Вниманието се разглежда като система, изградена от 3 коренно различни несъизмерими субсистеми или модули: бдителност, селективно внимание (ориентиране) и екзекутивно внимание.
Бдителност – това е фундаменталната форма на вниманието, на която се опират всички останали функции на вниманието.То е пасивно, рефлексно внимание, често придружено от ориентировъчен рефлекс. Бдителността отговаря на енергийната мобилизация на организма и готовността на нервната система да възприема външна и вътрешна информация. Обезпечава се от възходящата ретикуларна формация с проекциите й към таламичните ядра и към кортекса, по-конкретно към фронталните и париетални райони, преимуществено тези на дясна хемисфера. Селективното внимание – (наричано още ориентиране) е способност за избор (селекция) на специфична информация от множество сензорни стимули. Тази селекция се свежда до избора да “се осветли”, да се извади на преден план една определена информация, едно определено събитие, и следователно е пряко свързана със специфичните механизми на обработка на информацията. Селективното внимание е механизъм с ограничен капацитет, който може да обработва едновременно ограничен брой елементи. Затова често се сравнява с филтър или модератор, който не позволява “претоварването” на менталната система. Ориентирането подобрява перформанса чрез увеличаване на нервната активност в конкретната сензорна или ментална система. Селективното внимание се обезпечава от подкорови и корови структури, от които ключови са таламус, заднeн париетален дял, фронтален дял и сингуларната гънка (част от лимбичната система, разполага се над корпус калозум). Екзекутивно внимание (ЕВ) – означавано още супервайзорно, фокусирано, селективно, решаване на конфликт и др. То представлява волевото преднамерено планиране и е един от компонентите на екзекутивните функции. В онтогенетичен план, ЕВ често се свързва с използването на термина волев контрол. Анатомичен субстрат: медиален фронтален кортекс и сингуларна гънка. ЕВ се включва при изпълнението на сложни нерутинни активности (рутинните активности са автоматизирани) и функцията му е да потисне задействането на рутинните схеми на действие, да формира временни връзки между активностите, ориентирани към актуалната цел, и да поддържа активацията на тези временни обединения. ЕВ се включва когато задачите изискват вземане на решение или планиране, когато е необходима адаптация към нова или опасна (заплашваща) ситуация. ЕВ поддържа дългосрочните цели, контролира ефективността на дадена стратегия и при необходимост (ако не е ефективна) осигурява промяната й. ЕВ допринася за съгласуваността и продължителността на едно ориентирано към цел поведение (реакция), както и за неговата гъвкавост в отговор на променящите се събития или условия. Нарушенията на вниманието е причина за възникването на тежкия невроразвитиен синдром хиперактивност с дефицит на внимание, при който ключов симптом е трудното формиране на екзекутивното внимание и функционалните му връзки със селективното внимание. Всъщност, формирането на екзекутивното внимание е забавено или по-трудно при почти всички форми на невроразвитийна патология ПАМЕТ Паметта е сложна когнитивна функция, включваща три основни процесуални компоненти: (1) Процес на възприемане и кодиране (фиксация), при който дадена перцептивна информация се трансформира в ментален образ(репрезентация), повече или по-малко стабилен и по-силно или по-слабо свързан с други ментални образи. (2) Процес на задържане, запазване на менталните образи (ретенция). (3) Процес на реактивиране на тези ментални образи (репродукция, възпроизвеждане). Липсва единна широко приета и достатъчно добре емпирично подкрепена теория за обяснение на функционалната архитектура и механизмите на паметовите процеси. От множеството предложени теоретични модели с най-голям потенциал за описание и интерпретиране на проявите на паметови нарушения специално при невропсихологични синдроми) е Дуалистичният модел на Atkinson, Shiffrin (Аткинсон и Шифрин). Дуалистичният модел представя общата функционална архитектура на човешката П. Основен постулат: П. е съставена от три основни функционални системи за съхраняване на информация, всяка със собствени характеристики и процеси за контрол: сензорна (сетивна) памет, краткосрочна памет и дългосрочна памет. Първите две са тип временна памет (наричана също преходна, транзитивна или първична памет) – функцията им е да задържат информацията на едно определено ниво на припомняне за кратък период от време. Изтегляне 77.89 Kb. Сподели с приятели:
|