по законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г

ДОКЛАД

№ 702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10. 2007 г.

На заседанията присъстваха от Министерство на финансите - Пламен Орешарски, министър, заместник-министрите Кирил Желев, Кирил Ананиев и Любомир Дацов; от Министерство на правосъдието –Сабрие Сапунджиева, заместник–министър, Димитрина Колева, директор на дирекция „Финансово-счетоводна дейност, планиране и прогнозиране”; Иван Искров – управител на Българската народна банка; от Министерство на образованието – Кирчо Атанасов, заместник–министър и Димитър Танев, главен секретар; от Министерство на труда и социалната политика –Димитър Димитров, заместник-министър и Маргарита Николова – директор на дирекция „Финанси”; Мая Кипринска–Гьошева – член на Висшия съдебен съвет и др.

Законопроектът за държавния бюджет (в изпълнение на чл. 20, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет) беше внесен в Народното събрание на 31 октомври 2007 г., с което се спази предвиденият двумесечен срок преди началото на бюджетната година.

В законопроекта на държавния бюджет за 2008 г., в чл. 1 и 2, Министерският съвет е включил проектобюджета на Съдебната власт, разработен от Висшия съдебен съвет. Министерският съвет е изготвил и свое писмено становище по него, включвайки го в общите параметри на проекта като отделно предложение за чл. 1 и 2. С това вносителят е изпълнил изискванията на чл. 20, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ). В изпълнение на чл. 62, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 7а от ЗУДБ в законопроекта за първи път е включен като самостоятелен бюджета на Народното събрание.

От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Орешарски, а бюджетът на съдебната власт от г-жа Кипринска.

Политиката на Бюджет 2008 е насочена към реализиране на следните основни приоритети:

- противодействие на нарастващите външнотърговски дефицит и дефицит на текущата сметка;

- преструктуриране на бюджетните разходи и ускорено модернизиране на публичната инфраструктура;

- финансово обезпечаване на програмите за научно-техническата и развойна дейност;

- продължаване на реформите в ключови социални сектори като образование и здравеопазване;

- обезпечаване на по-нататъшен ръст на доходите на заетите в публичния сектор и пенсионерите при постигане на устойчив темп на икономически растеж, стабилни публични финанси в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж, както и подържане на стабилна макроикономическа среда в Република България.

Анализът на тенденциите в развитието на световната икономика през първото полугодие на 2007 г. показват, че тя поддържа висок темп на растеж, което до голяма степен е резултат от високия икономически растеж на нововъзникващите пазари. Очаква се тази тенденция да се запази и през следващия период.

Инфлацията е сравнително стабилна, въпреки съществуващите предпоставки за нарастване на цените на суровините от една страна, и от друга, съществуващото напрежение на кредитния пазар в САЩ, и възможността това да се отрази негативно върху останалите сегменти на общия пазар и допълнително да застраши перспективите за развитие на световната икономика.

Американската икономика отчита нарастване от 1.55 % през първото и 1.92 % през второто тримесечие на 2007 г. спрямо съответния период на предходната година. Очаква се реалното нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2007 г. да бъде около 1.6 %.

Икономическият растеж в еврозоната реализира ръст от 3.2 % през първото тримесечие и 2.5 % през второто, като се наблюдава леко ускоряване на икономиката спрямо съответните тримесечия на предходната година. Значителен принос за растежите има нарасналото вътрешно търсене. В краткосрочен план перспективите за развитието на европейската икономика остават положителни, като се очаква растежите да се запазят.

Европейската централна банка през първото полугодие на 2007 г. предприе мерки за повишаване на основните лихвени проценти. Тези решения са взети с цел подържането на стабилна ценова политика. Ценовата стабилност е необходима, за да се осигури постоянен темп на развитие на европейската икономика и създаване на нови работни места в еврозоната.

През първата година от членството на България в Европейския съюз (ЕС), икономическият растеж продължи да реализира висок и устойчив темп от над 6 %. През 2007 г. се отчете също високо равнище на чуждестранни и местни инвестиции, ускоряване нарастването на заетостта, както и засилване на конвергенционните процесите в страната.

Дефицитът по текущата сметка продължи да се увеличава, предизвикан от високо инвестиционно и потребителско търсене. Високото отрицателно салдо по текущата сметка е покрито изцяло от финансовата сметка. Общият баланс за периода януари-юли 2007 г. е положителен, като валутните резерви нарастват с около 923 милиона евро. През м. юли и август т.г. се наблюдава покачване на инфлацията, повлияно от нарастването на международните цени (горива и храни); неблагоприятните климатични условия и реколта, и нарастване на вътрешно търсене, подържано от нарастващите доходи.

През м. април 2007 г. са изплатени предсрочно всички задължения към Международния валутен фонд.

Преките чуждестранни инвестиции за периода януари-юли 2007 г. достигат 2 милиарда 667 милиона и 200 хиляди евро, при 2 милиарда 334 милиона и 900 хиляди евро за същия период на предходната година.

Предложената макрорамка за 2008 г. е изготвена при очаквана средногодишна цена на суровия петрол за 2007 г. около 68.1 долара за барел, като за следващите години цените са в диапазона от 67-70 долара за барел. Допуска се, че лихвите в евро ще се движат в рамките на 4.3 – 5 %. Предполага се, че лихвите в долари ще се понижат и ще се движат в диапазона от 4.6 - 5.33 %.

Показател		2007	2008
БВП – текущи цени	млн.лева	54 864	61 711
БВП – реален растеж	процент	6.4%	6.4%
Хармонизирана инфлация
в края на годината	процент	9.3%	4.5%
средна за периода	процент	7.2%	6.9%
Валутен курс (лева/USD)
в края на годината		1.41	1.40
средногодишен		1.44	1.40
Платежен баланс
Текуща сметка	млн.евро	-5 898.0	-6 914.3
в процент от БВП	процент	-21.0%	-21.9%
Преки чужд. инвестиции	млн.евро	4 655.4	4 738.5
в процент от БВП	процент	16.6%	15.0%

За 2008 г. е разчетен реален растеж на БВП от 6.4 % или толкова, колкото е и очакваният растеж за 2007 г., а в сума по текущи цени се очаква да достигне

При изготвянето на прогнозата на инфлацията се взети предвид допусканията за външната среда; очакваната динамика на производителността на труда; допусканията за повишения в административните цени и въвеждането на по-високи акцизи за някои стоки и услуги. Очаква се понижаване на хармонизираната инфлация за 2008 г., както по отношение на нейното равнище в края на годината, така и на средногодишната й стойност, със съответно 4.8 % и 0.3 процентни пункта спрямо 2007 г.

За 2008 г. се прогнозира валутният курс на лева към щатския долар, както в края на годината, така и средногодишно, да бъде 1.40 лв. За 2007 г. очакваният валутен курс е 1.41 лв., а средногодишният – 1.44 лв.

През периода 2008-2010 г., се предвижда външното търсене да се запази относително стабилно, осигурявайки средногодишен реален ръст на износа от около 11-13 %. Заложеното реално увеличение на вноса на стоки, което се базира главно на предположенията за стабилен ръст на потреблението и запазване на умерено висок ръст на инвестициите, допълнително стимулирани от средствата по европейските фондове. Очакванията за промяна в динамиката на външната търговия са резултат от подобряване на конкурентоспособността на българските стоки и разширяването на достъпа до чужди пазари.

През 2008 г. дефицитът по текущата сметка се очаква да достигне 21.9 %. Задържането му на високо равнище е резултат от вече формирания голям разрив между износ и внос в абсолютно изражение и нарастването на нетното изтичане на доход по преките чуждестранни инвестиции. Предвижда се дефицитът да бъде компенсиран по линия на приходите от туризъм, чийто среден ръст се очаква да бъде около 8-10 %; от частните и официалните текущи трансфери, които се предвижда да осигурят покритие от 15-20 %. Около 60-65% от нетния приток на капитал ще представляват нетни преки чуждестранни инвестиции, като тази прогноза се основава на допускането за приключване на приватизационните процеси в страната. В средносрочен план не се очаква салдото по платежния баланс на страната да окаже натиск върху валутните резерви на Българската народна банка (БНБ).

2. Конвергенция и европейски фондове

Въпреки отбелязаните високи темпове на икономически растеж в България през последните години, реалната конвергенция на доходите с Европейските равнища и повишаване производителността на труда са все още предстоящо събитие.

През 2007 г. БВП на глава от населението в България се очаква да бъде 38.7 % от средното равнище в ЕС, а за 2008 г. - да достигне 40.3 %.

Средствата от ЕС въздействат върху икономическия растеж, а ефективното им използване предлага възможност за постигане на ускорена реална конвергенция на българската икономика към средните нива на ЕС и решаване на проблемите в сектори, където собствените ресурси на страната са на равнища под необходимите за постигане на ускорен икономически растеж и заетост.

Въздействието за България от финансовата перспектива на ЕС за програмния период 2007-2013 г. се проявява в следните направления: увеличаване на средствата по Кохезионния фонд; нарастване на средствата за програмите за развитие на селските райони; приток на свежи инвестиции най-вече по линия на Структурните и Кохезионния фондове и други положителни резултати като подобряване на конкурентоспособността, поддържане на стабилен растеж и др.

3. Консолидирана фискална програма за 2008 г.

През 2008 г. Министерски съвет предлага извършването на реформи в данъчно-осигурителната система, които са насочени към насърчаване развитието на бизнеса; повишаване събираемостта на данъците и редуциране дела на сивата икономика. Тези предложения бяха обсъдени при разглеждането на внесените законопроекти за изменение и допълнение на данъчното законодателство. Резултатите от реформите са отразени в консолидираната фискална програма (КФП) и законопроектът на държавния бюджет за 2008 г.

За 2008 г. приходите по националния бюджет се предлагат да достигнат 25 милиарда 340 милиона и 200 хиляди лева. От тях по националния бюджет от данъчни приходи е предвидено да постъпят 22 милиарда 98 милиона и 900 хиляди лева; от неданъчни приходи – 3 милиарда 193 милиона и 300 хиляди лева и от помощи – 48 милиона лева. Спрямо 2007 г. данъчните и неданъчните приходи нарастват съответно с 4 милиарда 548 милиона и 900 хиляди лева и с 453 милиона и 600 хиляди лева, а помощите намаляват с 35 милиона и 300 хиляди лева. От данъчните приходи най-голям относителен дял имат приходите от ДДС, които от 6 милиарда и 301 милиона лева за 2007 г. нарастват на 8 милиарда и 110 милиона лева за 2008 г. или се увеличават с 1 милиард и 809 милиона лева. След тях са приходите от социалното и здравното осигуряване - 4 милиарда 799 милиона и 500 хиляди лева, които са с 232 милиона и 300 хиляди лева в повече от 2007 г. На трето място по относителен дял са приходите от акцизи - 3 милиарда 797 милиона и 700 хиляди лева или със 625 милиона лева повече спрямо 2007 г. Следват постъпленията от корпоративните данъци - 2 милиарда 261 милиона и 800 хиляди лева (ръст от 60 %); от данъка върху доходите на физическите лица - 2 милиарда и 190 милиона лева (ръст от 50.5 %); и от други данъци – 744 милиона и 900 хиляди лева (ръст от 80.7 %).

По консолидираната фискална програма за 2008 г. проектът на разходите е 25 милиарда 370 милиона и 900 хиляди лева, от които вноската в общия бюджет на ЕС е 659 милиона и 900 хиляди лева. Проектът на разходите за 2008 г. е по-голям спрямо програмата за 2007 г. с 4 милиарда 378 милиона и 900 хиляди лева или ръст от 20.8 %, което е резултат от увеличението на общите разходи с 4 милиарда 353 милиона и 400 хиляди лева (в т.ч. 3 милиарда и 386 милиона лева по националния бюджет, 317 милиона и 300 хиляди лева от предприсъединителните фондове и българското участие към тях и 650 милиона и 100 хиляди от средствата от ЕС и българското участие към тях) и на вноската в общия бюджет на Европейския съюз с 25 милиона и 500 хиляди лева.

От общите разходи 24 милиарда и 711 милиона лева за нелихвени разходи са предвидени – 24 милиарда 42 милиона и 900 хиляди лева или увеличение с 4 милиарда 415 милиона и 800 хиляди лева (ръст от 22.5 %) спрямо програмата за 2007 г. и за изплащане на външни и вътрешни лихви – 668 милиона и 100 хиляди лева или със 62 милиона и 400 хиляди лева по-малко от програмата за 2007 г.

С най-голям относителен дял от общите разходи (33.8 %) са разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, които за 2008 г. нарастват на 8 милиарда 341 милиона и 100 хиляди лева. От тях за изплащане на пенсии - 5 милиарда 276 милиона 800 хиляди лева, което е с 886 милиона и 700 хиляди лева повече спрямо програмата за 2007 г. (ръст 20.2 %). Осигурени са средства за провеждането на политиката за увеличаване на доходите от работна заплата през 2008 г. на две стъпки: от 1 януари - компенсиране на всички ощетени от въвеждането на плоския данък с работни заплати до 430 лв. за заетите по трудово правоотношение и до 375 лв. за заетите по служебно правоотношение; и от 1 юли – индексация на всички работни заплати на заетите в бюджетния сектор с от 5 до 10 %.

Значително нарастват средствата за дълготрайни активи, които от 2 милиарда и 818 милиона лева по програмата за 2007 г. се увеличават на 4 милиарда 257 милиона и 900 хиляди лева или с 1 милиард 439 милиона и 900 хиляди лева повече (ръст 51.1 %). През 2008 г. капиталовите инвестиции на държавата са насочени главно към мащабни обекти с национално значение, като изграждането на Дунав мост 2, реконструкция и електрификация на ж.п. линията Пловдив-Свиленград и др. В рамките на целевата субсидия от централния бюджет за капиталови разходи на общините е осигурено продължаването на строителството на екологични обекти с висока регионална и национална значимост, като пречиствателни станции за отпадни води, депа за твърди битови отпадъци и др.

В консолидираната фискална програма за 2008 г. е предвиден Резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 694 милиона лева, като към него се включват: Резерв за структурни реформи и фискална устойчивост, Резерв за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, както и Резерв по бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт, съдебната власт и Народното събрание.

От средствата в Резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се разходват до 25 на сто за превантивни дейности за реализиране на политиките и програмите, свързани с дейности по превенция и предотвратяване на последици от бедствия и аварии по предложение на министъра на държавната политика при бедствия и аварии, съгласувано с министъра на финансите.

Средствата в Резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за фискална устойчивост се разходват по решение на Министерския съвет, ако са изпълнени едновременно следните условия:

- очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния БВП;

- не се влошава утвърденото бюджетно салдо по републиканския бюджет.

От гледна точка на бюджетната политика, резервът в частта за фискалната устойчивост през 2008 г. замества 90 процентното правило, прилагано през миналите години. Неговата функция е да концентрира определен обем финансови ресурси и да постави тяхното разходване в зависимост от макроикономическите и фискални развития. Резервът представлява инструмент, осигуряващ гъвкавост в хода на изпълнението на бюджета и редуцира фискалните рискове.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително и в размер на 1 милиард 821 милиона и 400 хиляди лева (3 % от БВП). Спрямо програмата за 2007 г. превишението на приходите над разходите е увеличено с 1 милиард 435 милиона и 800 хиляди лева.

В разпределението на разходите по функции в Консолидираната фискална програма най-висок дял от публичните разходи се предвижда за сферите на: социално осигуряване, подпомагане и грижи – 31.7 % от общите нелихвени разходи (12.3 % от БВП); икономически дейности и услуги – 15.6 % от общите нелихвени разходи (6.1 % от БВП), отбрана и сигурност – 12.9 % от общите нелихвени разходи (5 % от БВП), образование – 10.8 % от общите нелихвени разходи (4.2 % от БВП), и здравеопазване – 10.7 % от общите нелихвени разходи (4.2 % от БВП).

По консолидираната фискална програма за 2008 г. разходите:

- за образование са 2 милиарда 607 милиона и 700 хиляди лева и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 473 милиона и 100 хиляди лева (ръст 22.2%);

- за наука са 268 милиона и 800 хиляди лева и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 80 милиона и 600 хиляди лева (ръст 42.8 %);

- за здравеопазване са 2 милиарда 571 милиона и 200 хиляди лева и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 354 милиона и 700 милиона лева (ръст 16 %); и

- за култура са 376 милиона и 400 хиляди лева и спрямо програмата за 2007 г. са увеличени с 57 милиона и 700 хиляди лева (ръст 18.1 %).