Комисия по околната среда и водите Доклад Относно

Д О К Л А Д

На две поредни заседания, проведени на 8 и 15 ноември 2007 г. Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2007 г.

оборудване, инфраструктура, остават недостатъчни. Остарялата материално-техническа база на държавните и общинските здравни и лечебни заведения изисква

• 
  Всяка година, когато се обсъжда бюджета на функция “Здравеопазване”, от страна на Министерство на финансите се изказва едно и също становище, а именно, че парите се увеличават, че толкова са възможностите на държавата и че не може да се финансира система, която не е реформирана.
  
• 
  След като средствата за здравеопазване са недостатъчни и държавата не би могла да отдели повече би следвало да се регламентира доплащането. Според официални изказвания на министърът на финансите нерегламентираните доплащания от страна на пациентите възлизат на около 1.5 милиарда лева, но когато се внасят законопроекти за въвеждане на доплащането министерствата на здравеопазването и финансите дават отрицателни становища.
  
• 
  Системата на здравеопазването и недофинансирана и това води до незадоволително качество на услугите, неудовлетворени пациенти, лекари и медицински специалисти. С така заложените средства за здравеопазване за 2008 г. няма да могат да осъществят политиките и приоритетите, които са заложени и няма да доведе до увеличаване достъпа и качеството на здравната услуга.
  
• 
  Поради ниското заплащане, високо квалифицирани лекари и професионалисти по здравни грижи масово напускат страната и търсят реализация в страни от Европейския съюз, където трудът им е достойно заплатен. Ако този процес продължава със същият темп, много скоро България ще изпита остър недостиг на специалисти.
  
• 
  Неправилно се цитират само процентите от брутния вътрешен продукт предвидени за здравеопазване По-скоро би трябвало да се гледат реалните средства, които всяка година се увеличават, а именно: през 2000 г. те са 980 хиляди 63 лева; 2001 г. – 1 милиард 195 милиона лева; 2004 г. – 1 милиард 655 милиона лева; 2005 г. – 2 милиарда лева; 2007 г. – 2 милиарда 215 милиона лева; 2008 г. – 2 милиарда 571 милиона лева.
  
• 
  В САЩ за здравеопазване се отделят 15 % от БВП, в Албания и Македония – 6%, а в Европейският съюз /ЕС/ между 8,7-8,8 %. Не е нормално, България като пълноправен член на ЕС да бъде с най-малък процент - 4.2 %.
  
• 
  Здравеопазването многократно е обявявано за приоритет от тройната коалиция, и по специално от БСП, но това не се доказва с думи, а с адекватно финансиране. За да бъде преодоляна ежегодната криза с недофинансиране на системата на здравеопазването трябва да се предприемат промени в четири основополагащи закона, а именно: Закон за лечебните заведения /премахване на забраната за приватизация на лечебните заведения/, Закон за здравното осигуряване /допълнителни облекчения за всеки, който предостави пари за здраве, включително доброволно здравно осигуряване/, Закон за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина /задължения за съсловните организации за обучения, въвеждане на правилата за добра медицинска практика/ и не на последно място Закон за здравето /преобразуване на лечебните заведения, концесиониране, възможности за публично-частно партньорство, приватизация/. В тези рамки, трябва да се въведе и доплащането, тъй като е необходимо всеки български гражданин да разбере, че той носи отговорност за своето здраве.
  
• 
  В предизборната си кампания, БСП обеща 6% от брутния вътрешен продукт /БВП/ за здравеопазване и обяви, че здравеопазването ще бъде приоритет. Реалността в бюджета и за 2007 г. и за 2008 г. показва 4.2 % от БВП, а за приоритет с този бюджет не може и дума да става.
  
• 
  Министър Гайдарски неколкократно обявява подкрепата си за приватизацията на лечебните заведения и регламентиране на доплащането. Бяха внесени два законопроекта за вдигане на мораториума за приватизация на лечебните заведения и един регламентиращ доплащането. И за трите законопроекта становищата на Министерство на здравеопазването бяха отрицателни. Тези законопроекти бяха отхвърлени от мнозинството при гласуването, както в Комисия по здравеопазването, така и в пленарна зала. Очевидна е липсата на консенсус в тройната коалиция, а резултатът е бюджет на стагнация и на липсващите реформи.
  

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

№ 753-18-95/9.11.2007 г.

На свое заседание, проведено на 8 ноември 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерския съвет.

• 
  въвеждането на дългосрочното програмно бюджетиране като елемент от хармонизирането на бюджетната ни политика с тази на ЕС;
  
• 
  изпълнението на финансовите ангажименти на страната ни във връзка с членството ни в Европейския съюз;
  
• 
  усвояването на средствата, предоставени чрез предприсъединителните и структурните инструменти на ЕС;
  
• 
  финансовото осигуряване на мерките по развитието на селските райони, Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на ЕС;
  
• 
  очакваните бюджетен и макроикономически ефекти от членството на страната ни в ЕС.
  

ДХ/ДХ

На редовно заседание, проведено на 15.11.2007 г., Комисията по гражданско общество и медии обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. и становище по проекта на бюджет на съдебната власт за 2008 г., внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г. в частта гражданско общество и медии.

В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на неправителствени организации, генералните директори на Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Държавният бюджет за 2008 г. беше представен от г-н Владислав Горанов – началник отдел в дирекция „Държавни разходи” на Министерство на финансите.

В проекта за държавен бюджет за 2008 година се предвижда държавна субсидия за юридически лица с нестопанска цел в размер на 8 663,3 хил. лева. В сравнение с миналогодишния бюджет държавната субсидия за същия брой 21 неправителствени организации е завишена с 1 562,3 хил. лева. Организациите са вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Парите са предоставени за конкретни дейности с успешни практики при условията на упражнен контрол върху разходването на бюджетните кредити.

Държавният финансов ресурс е насочен предимно към хора с увреждания, ветерани от войните, в звена за рехабилитация и възстановяване, към граждани в неравностойно положение и техни правозащитни организации. Така е осигурена възможност за по-пълноценното им включване във функционирането на гражданското общество.

В приложението са вписани Съюзът на народните читалища, Българският червен кръст, субсидиран по Закона за Българския червен кръст, Рилската света обител “Рилски манастир” и Българският институт за стандартизация.

Резервните средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в обществена полза са 1100 хиляди лева. В чл. 9, ал. 3 и ал. 4 на Проектозакона за държавния бюджет за 2008 година са посочени изискванията за кандидатстване и критериите за обществената значимост на проектите за финансиране.

За Българското национално радио в размер на 47 421,0 хил. лв. в т.ч.: 40 622,3 хил. лв. субсидия за подготовка, създаване и разпространение на програмите и 6 798,7 хил. лв. целева субсидия за дълготрайни материални активи.

Средствата са разпределени на основание на провеждани политики и дейности по програми, както следва: национална програма – Програма “Хоризонт” (24 часова програма), Програма “Христо Ботев” (24 часова програма), Програма “Радио България” (58 часа среднодневна програма, излъчвана за чужбина) и регионална – центрове във Варна (24 часа), Пловдив (18 часа), Стара Загора (18 часа), Шумен (18 часа), Благоевград (18 часа), програма „Радио София” (24 часа нова програма с общ политематичен профил), програма „Управление на кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”.

За Българската национална телевизия държавната субсидия за 2008 г. е 66 731,0 хил. лв., от които – 57 766,5 хил.лв. за 21 960 часа обем телевизионна програма:

• 
  национална програма „Канал” 1 – 8 784 часа (24 часова програма);
  
• 
  регионални програми – 4 бр., излъчвани от Варна, Пловдив, Благоевград и Русе – 8 784 часа (6 часова програма);
  
• 
  сателитна програма ТВ „България” – 4 392 часа (12 часова програма),
  

За Българската телеграфна агенция е предвидена субсидия в държавния бюджет от 4 350,0 хил. лв., от които 400,0 хил. лв. целеви трансфер за придобиване на дълготрайни материални активи. Разходите включват текуща дейност, технико-икономическо обслужване на кореспондентски бюра в чужбина, международни комуникации и техническо осигуряване, такси за членство в Алианса на европейските прес-агенции.

За Съвета за електронни медии държавната субсидия е 1 176,0 хил. лв. и е за осъществяване на основната му дейност съгласно Закона за радиото и телевизията, в това число и средства за придобиване на дълготрайни материални активи и извършване на основен ремонт на стойност 218,6 хил. лв. Предвидени са и приходи от такси за радио- и телевизионна дейност в размер на 640,0 хил. лв.

Представителят на Министерството на финансите подчерта, че макар планът за цифровизация, внесен в Министерския съвет, все още да не е приет, са заделени 16 млн.лв. за цифровизация, както и целево 74 млн.лв. за освобождаване на част от заетите честоти от Министерството на отбраната.

Генералните директори на БТА, БНР и БНТ отбелязаха, че въпреки увеличението на субсидиите, те не могат да покрият увеличаващите се разходи не само за текущата им работа, но и за започване на изключително скъпия процес на медийна цифровизация.

Въпреки недостига на средства, и в БНР и в БНТ се увеличават часовете програма. БНР е започнало нова Програма „София”, увеличени са регионалните програми на БНТ, а от м. март 2008 г. се предвижда ТВ „България” да излъчва 24 часова програма по сателит. Това е постигнато с вътрешни резерви, но с тях не може дори да се започне обновяването на техниката при подготовката за цифрово излъчване, а Република България като член на Европейския съюз не може повече да си позволи изоставане в тази изключително динамично развиваща се сфера. И БНР, и БНТ изпитват големи затруднения в изплащането на увеличаващите се суми за авторски права. Генералният директор на БНТ отбеляза, че само за осигуровки по договорите, които сключват актьорите с телевизията, БНТ трябва да изплати близо 900 хил.лв. в течение на една година. Тези средства не са предвидени в бюджета.

Според генералните директори на БТА, БНР и БНТ не търпи отлагане въпросът със запазването на огромните им архивни масиви, които съхраняват „българската памет”. Според генералния директор на БНР за радиото по предварителни разчети са необходими над 2 мнл. евро. За БНТ тази сума е много по-голяма, макар процесът на архивиране вече да е започнал.

За следващата 2008 година БТК увеличава таксите за разпространение на радио- и телевизионен сигнал с повече от 50%. Така че много голяма част от субсидията и за БНР, и за БНТ отива за плащания към БТК за пренос на сигнала. Същевременно оплакванията за недостатъчно покритие на някои райони на страната зачестяват. Много слаб е сигналът в пограничните райони и Черноморието, тъй като българските национални медии все още не могат да преоборудват слабите си предаватели с по-модерни и мощни.

Комисията по гражданско общество и медии смята, че планът за цифровизация дава отлична възможност за по-дългосрочно планиране на технологичното обновяване на БТА, БНР и БНТ. Очевидно е обаче, че в бюджета за следващата година средствата са твърде малко. За да се изпълни изискването на ЕС да се премине към цифрово ефирно радио- и телевизионно излъчване от м. януари 2012 г., през следващите години субсидиите за технологично обновяване трябва да бъдат значително завишени.

Министерският съвет отново предлага промени в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията, с които финансирането на БНТ и БНР от фонд „Радио и телевизия” се отмества с още една година напред. Комисията смята, че това е сериозна причина БНТ и БНР все още да не са обществени медии от европейски тип. Събирането на радио- и телевизионна такса би позволило финансирането на БНТ и БНР постепенно да се откъсне от опеката на правителството и да придобие обществен характер. И тъй като този процес няма да стартира и през 2008 г., това прави разбираеми претенциите на обществените медии за промени в правилата за времетраенето и часовите пояси на рекламите.

Предвидените средства в проекта за проекта за Закон за държавния бюджет на Република България, в чл.1, ал.2 II, т.4.2 за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия са в размер на 80 млн.лв. В сравнение с бюджета за 2007г., ръстът е 10%.

В рамките на дискусията, народните представители единодушно определиха като особено важен приоритет изграждането на Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112, като елемент от общоевропейската система за спешни повиквания. Констатирана бе известна диспропорция между предложената политика за защита при бедствия и аварии и бюджета за реализирането й, но бе подчертана необходимостта от търсене на вътрешни резерви и уплътняване на функции и отговорности в публичния сектор за сметка на числения състав на служещите в него.

1. 
   Приема на първо гласуване с 9 гласа “За” и 1 глас “Против” и 1 глас “Въздържал се” проекта на ЗДБРБ за 2008 г. в частта му, отнасяща се за държавната политика при бедствия и аварии.
   

2. 
   Приема с 11 гласа “За” предложението по чл.1, ал.2, т.IIІ, т.І.1. в проекта на ЗДБРБ за 2008 г. да се предвиди целеви трансфер за създаване на резерв “Бедствия, аварии и катастрофи” в размер на 0,3% от бюджетите на общините.
   

3. 
   Приема с 11 гласа “За” предложението към чл.7 в проекта на ЗДБРБ за 2008 г. да се допълни нова алинея 3, със следния текст: «Всяко министерство, община и ведомство, в рамките на определените капиталови разаходи за 2008 г. да заделят средства не по-малко от 4 % за реализиране на мерки за предотвратяване на щети от природни бедствия и аварии».
   

4. 
   Потвърждава с 11 гласа “За”, че приоритетна задача на МДПБА е изграждането на Националната система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112. Препоръчва и настоява МДПБА и МФ още веднъж да преразгледат параметрите на бюджет 2008 в частта му за числеността на персонала с цел осигуряване изпълнението на приоритетната национална задача.
   

15.11.2006 г.