От 2008г. с приемането на новата директива 2008/50/ЕС за качество на атмосферния въздух и по чист въздух за Европа се прилагат следните нива за ФПЧ10:
- СДН – 50 µg/m3, която да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на 1 календарна година при допустимо отклонение 50% (СДН +ДО = 75µg/m3 );
- СГН - 40µg/m3 с допустимо отклонение 20%( СГН +ДО = 48µg/m3 )
Тези норми са намерили отражение в новоприетата Наредба №12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици , олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.58/2010г.) която отменя Наредба №1 от 2004г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (ДВ, бр. 14 от 2004г.), Наредба №4 от 2004г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух (ДВ, бр. 64 от 2004г.) и Наредба №9 от 1999г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46 от 1999г.) от датата на влизането в сила – 30.07.2010г..
ТАБЛИЦА 4.3. Норми за серен диоксид , олово и бензен12
НОРМА
|
ПЕРИОД НА ОСРЕДНЯВАНЕ
|
СТОЙНОСТ
|
ДОПУСТИМО ОТКЛОНЕНИЕ
|
Серен диоксид/СЧН за опазване на човешкото здраве/
Серен диоксид/СДН за опазване на човешкото здраве/
|
1 час
24 часа
|
350 µg/m3 –да не бъде превишавана повече от 24 пъти в рамките на една календарна година
125 µg/m3 –да не бъде превишавана повече от 3 пъти в рамките на една календарна година
|
150µg/m3 (43%)
няма
|
Олово - СГН
|
Една година
|
0,5 µg/m3
|
100%
|
Бензен - СГН
|
Една година
|
5 µg/m3
|
0% към 1.01.2010г.
|
В Наредба № 14 от 23 септември 1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн. ДВ, бр. 88/1997 год.). са определени нормите за:
- кадмий (СГН) - 0,00001mg/ m3;
- арсен СДН) – 0,003 mg/ m3.
ТАБЛИЦА 4.4. Целеви норми за нивата на арсен, кадмий, никел и ПАВ в атмосферния въздух 13
Замърсител
|
Целева норма
|
Целевата стойност е определена като общо съдържание във фракцията на ФПЧ10 осреднено за 1 календарна година
|
Aрсен
|
6.0 ng/m3
|
Кадмий
|
5.0 ng/m3
|
Никел
|
20 ng/m3
|
Бензо(a)пирен
|
1.0 ng/m3
|
За комплексната оценка на разпространението на емисиите от различни типове източници на територията на община Кърджали е използвана система от модели на Американската агенция за опазване на околната среда (US EPA). Тя включва три основни модела: дисперсионен модел на EPA AERMOD; предпроцесорен модел за обработка на географски височинни данни AERMAP и метеорологичен предпроцесор AERMET за подготовка и обработка на необходимите метеорологични данни. За целите на задачата е използван пакетът BREEZE AERMOD PRO компанията BREEZE за работа в операционна система Windows.
AERMOD представлява Гаусов модел за оценка на разсейването от комплексни източници за краткосрочни и дългосрочни периоди, включително многогодишни периоди. Крайните резултати се представят във вид на стойности на концентрацията на замърсителя, изчислени в точките на мрежа от предварително избрани рецептори. За изчислителните процедури са използвани различни модификации на Гаусовото уравнение, включително с отчитане на релефа на терена (равнинен и пресечен). Осредняването на резултатите (стойностите на концентрациите) може да се осъществява за различни периоди от време, най-често за 1, 4, 8 и 24 часа.
Дълговременните осреднявания могат да се изчисляват месечно, годишно и за целия изследван период (включително няколко години). Всеки източник може да се дефинира като точков, открита площ с неправилен периметър (тип „полигон”), площен (с форма на кръг или правоъгълник), линеен източник(с приложение за транспорта) и др.
За практическото използване на програмния продут за моделиране се извършва следната последователност от действия:следните предварителни дейности:
1. Подготовка на входни данни за използваните модели на източниците на замърсяване. Самите източниците са групирани по териториално разположение (град Кърджали и 117 села на територията на община Кърджали) и по сектори (транспорт, битово отопление и промишленост). Групирането на източниците по този начин позволява да се определи влиянието на отделните източници (сектори) върху замърсяването на атмосферния въздух със съответните замърсители. За всеки източник са определени съответни размери, надморска височина, височина на източника, масов дебит на замърсителите (емитираното количество от съответния източник в g/s, или g/m2.s) и др. В програмния продукт са предвидени удобни функции за отчитане на неравномерността на емисиите - чрез въвеждане на система от коефициенти, характеризиращи часовото, седмичното, месечното, годишното и/или сезонното натоварване на източника. За изпозването на тези възможности е необходимо да се разполага с детайлна информация за количеството емисии за съответния период (час, ден, седмица, месец, сезон или година).
2. Подготовка на метеорологичните данни за изследвания период – едночасови данни, съдържащи информация за посоката и силата на вятъра, температурата на въздуха, слънчевата радиация, степента на облачност и др. На базата на тези първични метеорологични данни се изчисляват други важни параметри, които са необходими за правилното функциониране на изпозвания модел - височина на слоя на смесване (за извънградски и градски район), категория на устойчивост на атмосферата и други.
3. Подготовка на данни за релефа на изследваната територия – т.нар. „теренен файл”,
4. Подготовка на система от карти на района (на община Кърджали и град Кърджали в различни мащаби с цел подходящото разположение на системата от източници и приемници).
Резултатите от моделирането са представени върху използваните карти (слоеве) на община Кърджали и/или град Кърджали) във вид на концентрации в µg/m3. За удобното представяне и съпоставка на получените резултати с измерените стойности на приземните концентрации е разработена специфична за територията мрежа от рецептори.
5. ПРОИЗХОД НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО
5.1. ГЛАВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ, ПРИЧИНИТЕЛИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО
В следващите точки са представени данни за годишните емисии на ФПЧ10, SO2, Pb, Cd и As от основните източници на територията на община Кърджали. Информацията е за годините 2007 и 2010 (източник: община Кърджали, ИАОС, РИОСВ-Хасково, НСИ и други) и същата е използвана при дисперсионното моделиране на емисиите на ФПЧ10, SO2, Pb, Cd и As за оценка на влиянието на отделните източници върху КАВ.
За удобство при оценката на основните източници на емисии, те са разделени и представени в следните основни сектори:
-
промишленост;
-
транспорт;
-
отопление (битови и обществени източници);
-
депа, кариери, хвостохранилища, насипища и др.
-
Строителни
5.1.1. Емисии от промишлени източници
На територията на община Кърджали няма Големи горивни инсталации, подлежащи на контрол по изискванията на Наредба № 10 за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотен диоксид и общ прах, изпускани в атмосферен въздух от големи горивни инсталации (ГГИ) (ДВ, бр. 93/2003 г.).
Замърсяването на въздуха е следствие от комбинираното въздействие на няколко основни промишлени предприятия - „ОЦК” АД, „S&B Индъстриъл Минералс” АД, “Монек юг” АД и хвостохранилище на „Горубсо-Кърджали” АД (ще бъде разгледан в раздел 5.1.4).
Предприятията имат следния режим на работа:
- „ОЦК” АД - непрекъснат режим на работа;
- „Ес енд Би индастриъл минералс” АД - прекъснат режим на работа;
- “Монек юг”АД (прекъснат режим на работа);
Замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид, олово и кадмий е свързано с производствената дейност на „ОЦК” АД. Това показват и резултатите на извършените от компетентните органи измервания. Резултатите от емисионния контрол през 2010 г., показват, че не са спазени нормите за допустими емисии на серен диоксид, кадмий и олово в отпадъчните газове от оловно производство, определени в Комплексно разрешително №124/2006 г. Дейностите и мерките, заложени в инвестиционната програма на “ОЦК”АД гр. Кърджали, за осигуряване спазването на нормите за допустими емисии, не са изпълнени и до момента, въпреки, че това е трябвало да е изпълнено до 31.10.2007 г.
Друг източник замърсител на въздуха с прах е „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД -– фабрика „ Бентонит и зеолит”. Дружеството монтира нови пречиствателни съоръжения – Ръкавни филтри „ МЕТЕКО” в двата цеха. Извършените контролни измервания показват преустановяване на замърсяването с прах на атмосферния въздух при преработката на бентонитови глини.
В допустимите норми са емисиите и от третото предприятие - “Монек юг”АД.
ТАБЛИЦА 5.2. Информация за работни часове за периода 2007 г. – 2010 г.
|
Изпускащо устройство
|
Работни часове/год.
|
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
1.”ОЦК”АД
|
К1 технологичен газоход
|
8257
|
8200
|
8414
|
8150
|
К4 Цех”Агломерация”
|
7999
|
7964
|
7874
|
7200
|
К8 Цех”Натриев бисулфит”
|
8760
|
8760
|
8760
|
8760
|
К24 Цех”Пароводен”
|
6117
|
4549
|
6517
|
4564
|
К25 Цех”Пароводен”
|
2406
|
4248
|
2191
|
4353
|
К2 Цех”Рафинация”
|
4727
|
4050
|
4813
|
4050
|
К3 Цех”Рафинация”
|
4727
|
4050
|
4813
|
4050
|
В16 кадмиево
|
8760
|
1560
|
1800
|
1780
|
2. “Ес енд Би Индастриъл Минералс”АД, Фабрика “Бентонит и зеолит”
|
К2
|
6240
|
6240
|
6240
|
6240
|
К3 Сушилен барабан №1
|
1627
|
1184
|
41
|
0
|
К4 Сушилен барабан №2
|
560
|
1593
|
3423
|
3045
|
К5 Сушилен барабан №3
|
1416
|
2206
|
2456
|
2562
|
К6 Сушилен барабан №4
|
809
|
678
|
124
|
0
|
К7 Мелница №1
|
3687
|
3426
|
1835
|
1974
|
К8 Мелница №2
|
4037
|
3565
|
1305
|
1458
|
К9 Мелница №3
|
4585
|
3897
|
1695
|
2455
|
К10 Мелница №4
|
4007
|
3946
|
2912
|
1460
|
К11 Сушилен барабан №5
|
4454
|
4835
|
2198
|
2092
|
К12 Сушилен барабан №6
|
4101
|
4609
|
3424
|
2656
|
К13 Мелница №5
|
3043
|
2631
|
1620
|
1523
|
К14 Мелница №6
|
1229
|
1481
|
662
|
535
|
3. Горубсо Кърджали
|
Хвостохранилище
|
8760
|
8760
|
8760
|
8760
|
4. Депо
|
Депониране на битови, строителни и производствени отпадъци
|
8760
|
8760
|
8760
|
8760
|
Сподели с приятели: |