Концесионер „врис” оод, гр. Пазарджик съдържание

Съгласно таблица 2, Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6/26.06.2006 год. за показатели на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности по показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58/18.07.2006 год.) граничните стойности за еквивалентно ниво на шума в жилищни зони и територии са:

табл. 4.10.1.3

гранични стойности на нивата на шума.

Находището за баластрени инертни материали (чакъл и пясък) “Лозница 1”, обект на настоящия доклад за ОВОС се разполага на незаливна тераса на левия бряг, на р. Тополница, на северозапад и югоизток от с. Динката. Находището е обособено в два участъка – северозападен и югоизточен. Съгласно изготвения и утвърден технически проект за експлоатация на находището, добивните участъци са разположени на отстояние минимум 311 m от регулационната граница на с. Динката и на минимум 450 m от регулационната граница на с. Памидово (отнася се за най близко разположения участък „Югоизток”, участък Северозапад” е на по-големи отстояния).

По този начин са спазени изискванията на Наредба №7 на МЗ (Приложение 1, т. 212 “Добив по невзривен начин на строителни материали (пясък и чакъл и промиване)”, за ХЗЗ от минимум 300 m.

Двата участъка на находището са естествено разделени от четвъртокласен асфалтов път с. Динката – с. Памидово и неговия предпазен сервитут. В западната си част находището представлява естествено продължение на находище за пясък и чакъл “Картал тепе” – концесионна площ на “ВРИС” ООД с Договор за концесия от 2003 г.

В периметъра на хигиенно-защитната зона (ХЗЗ - 300 м) на находището няма обекти, подлежащи на здравна защита, съгласно Наредба № 7 на МЗ. Регламента на ХЗЗ е Приложение 1, т. 212 “Добив по безвзривен начин на строителни материали (пясък, чакъл и др.). В случая се констатира че няма нарушение на ХЗЗ на разглежданото находище.

РИОКОЗ – Пазарджик съгласува инвестиционното предложение по отношение хигиенно защитната зона с Писмо изх. № СП - 131/29.09.2008 год. (Приложение 4).

В Писмо изх. № 26-00-105/24.03.2009 год МЗ (Приложение 4) се потвърждава, че няма нарушение на Наредба №7 и не се налага необходимост от провеждане на процедура за намаляване на ХЗЗ по реда на чл. 4 от същата наредба.

Обекта е със среден производствен капацитет и ограничен брой техника и персонал. Като техника на обекта ще има електрически багер, булдозер, челен товарач, автосамосвали. Броя на персонала също ще е ограничен – 10 работника, които ще участват при добива на чакъл и пясък. Ограниченият производствен капацитет сам по себе си също определя един сравнително неголям обсег на разпространение на вредни за здравето фактори в околната среда. Предвидената от инвеститора техника – багер, товарач, самосвали и други ще бъде нова, закупена и произведена в страни на Европейския съюз (Германия и Австрия). Този факт е благоприятен в здравно-хигиенен аспект, тъй като при производството им е предвидено да бъдат спазени хигиенните норми за шум и вибрации на работните места в обекта.

Като се отчете обстоятелството, че изискващата се към обекта хигиенно - защитна зона от 300 м е спазена, може да се заключи, че в района на обекта няма да има засегнато население в следствие неговата дейност.

Обекти със специфичен хигиенно - охранителен статут и подлежащи на здравна защита в териториалния обхват на въздействие на обекта (както и в радиуса на ХЗЗ) отсъстват.
4.11.3. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане на здравето на хората

Околна среда

Отчитайки описаната по-горе ситуираност на обекта и територията около него може да се заключи, че рискови фактори за увреждане здравето на хората от околната среда няма да се емитират от бъдещата баластриера. Този извод се налага поради факта, че в периметъра на териториалния обхват на въздействие на обекта (както и в рамките на хигиенно - защитната зона) отсъстват населени пунктове.

В рамките на работната среда при бъдещата експлоатация на находище “Лозница 1” се очакват следните рискови фактори, имащи отношение към здравето на работещите:

• 
  шум, в следствие експлоатацията на добивно - подемно машини и транспортни МПС.
  
• 
  токсични газове от движението на транспортните машини на територията на обекта.
  
• 
  локални и общи вибрации на работните места в подемно-транспортната и транспортната техника.
  

Поради спецификата на добива на чакъл и пясък в бъдещата баластриера в рамките на работните места не се очаква отделянето на токсичен и нетоксичен прах. Добиването на инертните материали ще се извършва в мокро състояние. Изгребването на чакъла и пясъка (които се намират под водата) от баластриерата ще се извършва с електрически багер драглайн. Това е благоприятно от здравно-хигиенни позиции, тъй като добивът не предполага отделяне на прах и токсични газове от подемно-транспортната техника. Редица хигиенни проучвания, извършени във вече действащи такива обекти (имащи същия профил на дейност, технология на добив и техническо оборудване) ни дават основание да очакваме като рискови фактори за здравето на работещите в находище “Лозница 1” да бъдат: шум, локални и общи вибрации и токсични ауспухови газове.

Шумът е един от водещите фактори, имащ отношение към човешкото здраве при конкретния обект. В кабината на електрическия багер шумът се очаква да достига нива от 60 – 70 dВА, т.е. хигиенната норма от 85 dВА се очаква да бъде спазена. Сходна е ситуацията по отношение на този фактор и в работното място на машиниста на челният товарач. Очаквани нива на шума в кабината на челният товарач ще е от порядъка на 70 до 80 dВА.

Налага се извода, че нивата на шума в - гореизброените работни места ще удовлетворяват хигиенните норми.

По принцип неблагоприятното въздействие на наднормения шум се отразява най-вече на нервната система на човека, слуха и сърдечно-съдовата система. Обратими и необратими промени в тези системи настъпват само при условия на продължителна експозиция на наднормен шум. Такова въздействие в конкретния случай не се очаква и на работните места в обекта. С оглед спазване на българското Законодателство и Наредби, регламентиращи обезпечаване на безопасни и здравословни условия на труд на работодателя се препоръчва да обезпечи и контролира ползване на лични предпазни средства (антифони) от работещите в близост до източниците на шум. Освен това той ще е длъжен, при пускане на обекта в експлоатация, съгласно действащата законова и нормативна база в страната да сключи договор със служба по трудова медицина (СТМ), която да следи и оценява условията на труд в находището.

Вибрациите са друг рисков фактор за увреждане здравето на хората в разглежданата работна среда. В предходните години на такива обекти много често се ползваха амортизирани багери, булдозери и друга техника, което беше предпоставка често пъти нормите за вибрации на работните места да не се спазват. По принцип хигиенните норми за вибрации на работните места се регламентират от БДС 12.1.012-80. За разглежданото находище ще се ползва ново закупена техника произведена в Европейския съюз (Германия, Австрия). Същата е произведена при спазване на строги стандарти, като в случая вибрациите на работните места като стойности ще бъдат под лимитите на хигиенните норми.

По принцип биологичното действие на вибрациите се обуславя от редица фактори. По-важните параметри на вибрациите са интензивност, честотен състав, характер и продължителност на контакта с вибрациите, както и направлението на тяхното действие. Най-изразено е вибрационното въздействие (и свързаните с него промени) върху сърдечно-съдовата система (най-вече върху периферната циркулация), върху централната и периферна нервна система, анализаторите, опорно-двигателния апарат, а също така стомашно-чревната функция, обменните процеси и гениталната сфера. Продължителното действие на вибрации с параметри над пределно допустимите е свързано както с функционални промени, така и с развитието на патологични нарушения. Характерните функционални и органични смущения с промени са обособени и се разглеждат в самостоятелна нозологична единица като професионално заболяване – вибрационна болест. В разглежданият случай няма предпоставки за развитие на вибрационна болест при работещите, тъй като хигиенните норми за вибрации на работното място ще бъдат спазени.
Ауспухови газове

От ауспуховите газове на дизеловите и бензинови двигатели на МПС в кариерното стопанство с най-опасно въздействие е въглеродния окис, азотните окиси и съдържащите се в саждите канцерогенни вещества, сред които най-опасен е 3,4-бензпиренът (норма за работна среда 0.00015 мг/м3 и съответно за населени места: ср. денонощна 0.1 мг/м3 макс. еднократна – няма ПДК). Данни от други замервания на ауспуховите газове в атмосферния въздух на такива находища и отчитайки минималния брои МПС при конкретния обсъждан обект са основание да се очаква те да бъдат на нивата и под нивата на хигиенните норми.

Рискови фактори за здравето на населението, живеещо в най-близките населени места в района на обекта няма, тъй като разпространението на шума, вибрациите и ауспуховите газове ще бъде в рамките на работните места.

Реализацията на предвидената в проекта разработка и експлоатация на баластриерата няма да доведе до мащабни изменения на характера на подложната повърхност. Следователно не се очаква реализацията на проекта да доведе до промана на климатичните условия в района.

Предвижда се изземването на полезния пласт да става по цялата мощност и под вода - нивото на подземните води е високо. По тази причина запрашаване на въздуха в процеса на изземване и пренос на мократа полезна маса не се очаква

Като основни източници на замърсители в атмосферата могат да бъдат отпадъчните газове от работата на двигателите определени както следва:

• 
  Използваната за добива механизация - хидравличен багер „Либхер”, челни товарачи – 2 броя;
  
• 
  Вътрешнокариеран транспорт – 6 броя 16 тонни самосвали
  

Преработката на полезното изкопаемо се извършва в ТМСИ, разположена извън разглежданата концесионна площ, на територията на баластриерно стопанство „Картал тепе”.

По тази причина не се очаква да се запрашава атмосферния въздух вледствие процеса на обработка на полезната маса.

Относително високо запрашаване на въздуха може да се формира по време на продължителни летни засушавания от:

• 
  Отвяване на ситните фракции от куповете за складиране на промишлената площадка вследствие засъхване на повърхностния слой;
  
• 
  Повдигане на прах от пътищата при вятър и при преминаване на камионите.
  

• 
  териториален обхват на въздействие: ограничен в рамките на концесионната площ и то в южните й части, където няма санитарно-защитени обекти;
  
• 
  степен на въздействие: сравнително ниска при спазване на условието за регулярно оросяване на пътищата в обекта през сухите и топли сезони
  
• 
  продължителност на въздействие: 235 дни (едносменен режим) за периода на концесията (25 години)
  

• 
  кумулативни и синергични въздействия: Такъв род въздействия е възможно да се получат върху концесионна площ „Картал тепе”. Единствената производствена дейност в района на разглежданото находище („Лозница 1”) е добива на инертни материали от концесионна площ „Картал тепе”. Промишлените запаси в нея са на изчерпване, а добивната дейност се очаква да бъде преустановена, съгласно одобрения цялостен работен проект. Поради добрата ситуираност, предвидената транспортна връзка между двете находища и местоположението на вече работещата ТМСИ, преценяваме , че добивната дейност от обект „Лозница 1” не би натоварил допълнително в негативен план територията на обект „Картал тепе”.
  
• 
  трансгранични въздействия: няма да има
  

При разработване и експлоатация на бъдещата баластриера „Лозница 1” не се очаква да има значимо въздействие върху състоянието на подземните води , акумулирани в кватернерния алувиален хоризонт, тъй като:

• 
  не се предвижда водоползване от подземни води;
  
• 
  не се предвижда отвеждане на отпадъчни води в подземни водни обекти;
  
• 
  добиваните инертни материали (пясък и чакъл) не съдържат вредни и опасни вещества;
  
• 
  при технологията не добив не се използват вредни и опасни вещества
  
• 
  при добива не се предвижда принудително водопонижение в добивните участъци.
  

Съгласно разработките в техническия проект за добив на полезното изкопаемо от баластриера “Лозница 1”, прогнозата е за незначително негативно въздействие при спазване на проектните решения, а също така и предложените допълнителни мерки за намаляване на отрицателното въздействие на обекта върху водите.

Не се очакват въздействия върху плиоценския водоносен хоризонт от дейностите по реализацията на инвестиционното предложение поради факта, че водоносните отложения на плиоцена са припокрити (изолирани) от отгоре разположените кватернерни материали, предмет на експлоатация, с глини, чиято дебелина е от порядъка на 10 - 15 m.
5.2.2. Оценка на влиянието на дейностите, предвидени в инвестиционното предложение върху източници за питейно - битово водоснабдяване на населението

Крайният неработен борд на добивен участък „Северозапад” на баластриера „Лозница 1” е разположен на 50 m извън оразмерения пояс „В” на Соз на ПС „Динката”.(Обяснителна записка обект СОЗ на ПС „Динката”, фаза работен проект; „Водоканалпроект” ЕООД, гр. Пловдив, 1995 год.). Водоснабдяването се осъществява от два тръбни кладенеца, със съответни дълбочини 60 и 82 m. Сумарният дебит от двата кладенеца е 15 l/s. Филтрите на първият кладенец са в интервала 36 – 56 m, като от повърхността до 10,5 m е изпълнен глинест тампонаж.

Филтровата част на втория кладенец е разположена от 22 до 72 m, като от повърхността до 18,0 m е направен глинест тампонаж.

Съгласно цитираната по-горе обяснителна записка на „Водоканалпрпоект„ Пловдив в района на помпената станция плиоценските отложения в горната част на разреза си са преставени от песъчливи глини, глини с чакъл и глини, чиято обща дебелина е между 10 и 15 m.

Съгласно Наредба № 3/16.10.2000 год. (ДВ, бр. 88, 2000) § 1, т. 7 „защитен подземен воден обект” е подземен воден обект, над който е разположен водонепропусклив пласт.

От представените в обяснителната записка за СОЗ на ПС „Динката” данни може да се направи извода, че плиоценският водоносен хоризонт, предмет на експлоатация, отговаря на условието „защитен подземен воден обект”.

В цитираната по-горе разработка за СОЗ е посочено също, че „Подземните води, привързани към водоносните плиоценски отложения нямат хидравлична връзка с реката и са добре защитени от повърхностно замърсяване”.

Въз основа на горните факти и при отчитане, че максималната дълбочина на добив в участък „Северозапад” е 5,8 m без да се засягат подстилащите плиоценски глини не се очакват негативни въздействия върху подземните води, експлоатирани от ПС „Динката” в резултат от дейността по добив на баластрени материали.

От изпратената от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район Пловдив справка е видно, че към момента на изготвяне на настоящия ДОВОС няма влязъл в сила проект за СОЗ на ПС „Динката”, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 год за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Помпената станция на промишлено водоснабдяване на свинекомплекс с. Априлци е разположена на около 300 m. от ПС “Динката” по посока на реката.

От направените справки в ВиК гр. Пазарджик и Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район Пловдив се установи, че за цитираната ПС за промишлено водоснабдяване няма данни и издавани разрешителни за водоползване.

От изложеното по-горе може да се направи извод, че концесионната площ, в т.ч. и тази на добивните участъци не засягат СОЗ на водооизточници за ПБВ.

• 
  териториален обхват на въздействие: Пряко въздействие върху кватернерните подземни води няма да има. Възможно е много слабо косвено въздействие при аварии на добивна и транспортна техника; локално в рамките на концесионната площ
  
• 
  степен на въздействие: ниска степен на въздействие върху кватернерните подземни води;
  
• 
  продължителност на въздействието: за периода на строителство и експлоатация върху кватернерните подземни води;
  
• 
  честота на въздействие: относително рядко – само при аварийни разливи на нефтопродукти от добивната и транспортна техника.;
  
• 
  кумулативни въздействия: тъй като не се предвижда водовземане от подземните води, привързани към кватернерния алувиален хоризонт както и от по-долу лежащи такива въздействия не се очакват.
  
• 
  трансгранични въздействия: няма да има.
  

Местоположението на находището, респективно концесионната площ на баластриера „Лозница 1” както и технологичната схема за добив на полезно изкопаемо, залегнала в инвестиционното предложение, не предполагат, като цяло по време и след неговата реализация негативни въздействия върху количествените показатели на р. Тополница в района на находището. Не се засягат нейните диги и русло, и не се променят водосборните области в района, където се осъществява инвестиционното предложение.

Горният извод се базира на фактите, че добивните работи ще се извършват на разстояние минимум 10,0 m. от основата на предпазните диги по левия бряг на р. Тополница; без връзка с речните води; не се предвиждат изграждане на хидротехнически съоръжения и водовземания. Формиралият от валежи и снеготопене повърхностен отток на територията на концесионната площ ще се оттича свободно, следвайки естествения наклон на терена. Неговите характеристики в количествено и качествено отношение няма да се различават съществено от тези, преди осъществяване на инвестиционното педложение.

Също така не се очаква въздействие в резултат на добивните работи в находището върху водните обекти яз. „Душанци” и яз. „Тополница”, разположени на разстояния по-големи от 5,0 km над разглеждания обект

Прогнозната оценка е за отсъствие на негативно въздействие върху качествата на водите на р. Тополница в района на инвестиционното предложение, нормирани от Наредба № 7/1986 год. и Заповед № 272/2001 год в рамките на ІІ категория водоприемник.

Направеният извод се базира на фактите, че:

• 
  не се предвижда заустване на отпадъчни води, съдържащи приоритетни, опасни и вредни вещества;
  
• 
  технологията на добив не предполага, при нормален режим, отделяне на приоритетни, вредни и опасни вещества;
  
• 
  добивните работи ще се извършват в затворени басейни, без връзка с водите на р. Тополница;
  
• 
  добивните работи се водят до сервитутната ивица на Боян дере, без връзка с протичащите в него повърхностни води
  

• 
  териториален обхват на въздействие: Пряко въздействие върху повърхностните води няма да има. Възможно е много слабо косвено въздействие при аварии на добивна и транспортна техника;
  
• 
  степен на въздействие: много ниска степен на въздействие;
  
• 
  продължителност на въздействието: в рамките на концесионния период;
  
• 
  честота на въздействието: относително рядко - само при аварии;
  
• 
  кумулативни въздействия: такъв род въздействия върху повърхностните води не се очакват, поради това, че и при единствената производствена дейност в района на разглежданото находище - добива на инертни материали от концесионна площ „Картал тепе” няма водозвемане от повърхностно течащи води, не се заустват отпадъчни такива, добивните работи се извършват в затворени басейни без връзка с речни води.
  
• 
  трансгранични въздействия: няма да има