Концесионер „врис” оод, гр. Пазарджик съдържание

Анализът на прогнозните генерирани отпадъци по видове, количества, място на получаването им, както и оценката на потенциалното им въздействие върху околната среда и здравето на хората, дават основание за следните заключения:

• 
  В най-голямо количество от прогнозираните отпадъци при бъдещата експлоатация на обекта са “технологични отпадъци” - откривка. В инвестиционното предложение е заложено полезно решение за частичното им влагане при изграждане на предпазна дига и на нов рекултивиран терен в отработеното пространство на участък „Югоизток. Като се вземе предвид, че посоченият отпадък представлява естествен глинесто-чакълен материал, незамърсен с вредни и опасни вещества, не следва да се очакват негативни последици за здравето на хората и околната среда;
  
• 
  Другите генерирани отпадъци – от черни метали и износени автомобилни гуми- са в ограничени количества и се реализират за вторична употреба без вредно въздействие върху хората и околната среда;
  
• 
  За очакваните “опасни отпадъци” – отработените моторни и хидравлични масла – е предложено решение за вторична употреба без рециклиране, което е задоволително от икономическа и екологична гледна точка. Необходимо е стриктно спазване на условията за смяна, временно съхранение, транспорт и вторична употреба на отпадъчните масла и особено внимание за недопускане на разливи и замърсявания върху терена. При изпълнение на горните условия се намалява до минимум риска от вредни последици върху, почвите, геоложката основа, водите и кумулативния отрицателен ефект върху здравето на хората.
  
• 
  ТБО са в малки количества и не представляват опасност за околната среда и здравето на хората.
  

В инвестиционното предложение по отношение управлението на отпадъците с достатъчна точност са определени:

• 
  прогнозните количества, видове и място на получаване на генерираните отпадъци;
  
• 
  условията за тяхното третиране (повторна употреба или обезвреждане) при отсъствието на вредни последици за околната среда и здравето на хората;
  
• 
  начините за тяхното временно съхранение;
  
• 
  необходимите условия, които следва да се изпълняват с оглед минимизиране на риска от вредно въздействие на “опасните отпадъци”.
  

Значимостта на въздействието при експлоатация на баластриерата може да се обобщи, както следва:

• 
  Териториален обхват на въздействие: локално, в рамките на баластриерното поле;
  
• 
  Степен на въздействие: незначително, малко вероятно при аварии,свързани с течове на отпадни нефтопродукти. В такива случаи може да бъдат повлияни почви и води;
  
• 
  Продължителност на въздействие: периода на концесия.
  
• 
  Честота на въздействие: периодично.
  
• 
  Комулативни въздействия: не се очакват.
  
• 
  Трансгранично въздействие: няма.
  

Евентуални замърсявания могат да станат при авария с транспортните и технологичните машини в обхвата на баластриерата, свързани с изтичане на горива и смазочни материали. Рискът може да се оцени като нисък поради: новодоставените машини, малката честота на аварии, малките количества замърсяващи вещества, възможност за лесно ликвидиране на аварията с подръчни материали.

• 
  Териториален обхват на въздействие: в обхвата на баластриерата;
  
• 
  Степен на въздействие: незначителна пряко върху почви и води при нерегламентирани разливи на нефтопродукти;
  
• 
  Продължителност на въздействие: кратковременно;
  
• 
  Честота на въздействие: периодично за срока на концесията;
  
• 
  Комулативни въздействия: не се очакват.
  
• 
  Трансгранично въздействие: няма.
  

Съгласно таблица 2, Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6/26.06.2006 год. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, медодите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр.58/18.07.2006 год.), граничните стойности за еквивалентното нива на шума в територии и устройствене зони, имащи отношение към инвестиционното предложение са:

табл. 5.11.1.

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях	Еквивалентно ниво на шума в dB(A)
	Ден 07-19 h	Вечер 19-23 h	Нощ 23-07 h
Производствено - складови зони и територии	70	70	70
Жилищни зони и територии	55	50	45

При проектен режим на добивни и транспортни дейности в интервала 07⁰⁰ – 18⁰⁰ часа се очаква еквивалентните нива на шума, по контура на добивните участъци на находището да не превишават пределно допустимите норми. Шумът от транспортната дейност при експедиция на добитото полезно изкопаемо до преработващата мощност ще бъде по – малък от допустимия, поради отдалечеността на транспортния път от населените места – до с. Динката – 450 – 800 m, а до с. Памидово 450 – 500 m.

Като цяло не се очакват значителни шумови натоварвания на крайните жилищни сгради на с. Динката както и тези на с. Памидово.

На вибрации ще са подложени единствено работещите с добивно – транспортната техника. Населението на близките населени места няма да бъде изложено на въздействие от вибрации.

Предвидените в инвестиционното предложение машини са нови и отговарят на европейските норми за защита на работния персонал от вредното въздействие на шум и вибрации.

Прогнозните нива на вибрации по работни места ще са около ПДН.

• 
  Териториален обхват на въздействие: в обхвата на добивните участъци, транспортните пътища и прилежащите им територии
  
• 
  Степен на въздействие: ниска и средна
  
• 
  Продължителност на въздействието: периода на концесия
  
• 
  Честота на въздействието: 235 работни дни годишно (при 8 часов работен ден) за периода на концесията.
  
• 
  Комулативни въздействия: не се очакват поради отдалечеността на концесионна площ „Картал тепе” от съседните населени места.
  
• 
  Трансгранично въздействие: няма
  

Условия за комбинирано действие на установените фактори върху човешкия организъм има само за работещите на обекта: комбинирано действие на шум, вибрации, токсични газове и канцерогени отделяни от работата на двигателите на МПС. Изброените фактори, ще са под нивата на ПДК за работната среда. Ето защо, значимо тяхно комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие върху здравето на работещите също не се очаква. Населението в най-близко разположените два населени пункта не е изложено на въздействието на нито един от факторите емитирани от обекта, както и на тяхното комбинирано действие. По отношение на евентуални възможности от отдалечено въздействие би могло да бъде споменат 3,4-бензпиренът и останалите канцерогени, съдържащи се в ауспуховите газове на подемно-транспортната и транспортна техника в обекта. Тяхното отдалечено въздействие обаче би могло да се прояви по принцип само за работещите на територията на находището.

Най близките населени места са с. Динката северозападно от участък „Югоизток” и с. Памидово южно от находището, на десния бряг на р. Тополница. Минималните отстояния на добивните работи от регулационните граници на посочените населени места са както следва:

- участък „Югоизток” от с. Динката 311 m, от с. Памидово – 450 m.

- участък „Северозапад” до с. Динката 720 -750 m, а до с. Памидово 815 m

Горните отстояния отговарят на изискванията на на Наредба № 7 на МЗ/1992 год. за хигиено – защитна зона на населените места по отношение на предвидената производствена дейност.

С писмо изх. № СП 131/29.09.2008 год. РИОКОЗ Пазарджик (Приложение 4) съгласува проекта за инвестиционното предложение по отношение ХЗЗ.

Министерство на здравеопазването с Писмо изх. № 26-00-105/24.03.2009 год потвърждава, че няма нарушение на Наредба № 7 по отношение на ХЗЗ (Приложение 4).

Предполагаемите нива на шум на работните места в находище “Лозница - 1” говорят за това, че експозицията се очаква да бъде сравнително постоянна в рамките на работното време. Трябва да се отчете факта, че нивото на шума се очаква да бъде под лимита на хигиенната норма от 85 dВА за отделните работни места, което е благоприятно в здравно хигиенен аспект.

Тъй като най-близките населени места – с. Динката спрямо обекта е на отстояние минимум – 311 m, с. Памидово на 450 m а шумът на работните места ще е под хигиените норми, следва че този фактор няма да е предпоставка за здравен риск за населението от с. Динката.
5.12.3. Здравно състояние на потенциално засегнатото население.

Засегнато население от дейността на обекта няма да има. Достатъчната отдалеченост на най-близкия населен пункт (с. Динката) от границите на находище “Лозница 1” минимум – 311 m – при изискване за хигиенно-защитна зона за такъв обект от 300 m, според Наредба № 7 на МЗ), както и факта че ще се ползва нова техника (произведена по Европейски стандарти), отхвърлят евентуална хипотеза за повлияване здравното състояние на населението от дейностите в обекта.

Независимо от благоприятните в хигиенен аспект нива на шум и общи вибрации е препоръчително използване на антифони, както и прилагане на пакет от профилактични мерки от ръководството на фирмата-собственик, съвместно със службата по трудова медицина. Тъй като често в практиката използваната техника при добива на чакъл и пясък не се поддържа на нужното техническо ниво и личните предпазни средства не се използват, заболяванията на нервната и сърдечно-съдовата системи са чести сред работещия контингент. Службата по трудова медицина ще е длъжна да провежда замервания и оценка на условията на труд в обекта, както и събиране и систематизиране на данните за заболеваемостта на работещите, с оглед обективизиране оценката на здравния риск и предприемане на целенасочени профилактични мерки.
5.12.4. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска.

Въз основа на извършения по-горе анализ на факторите на работната и околна среда, оценявайки здравния риск може да се заключи, че потенциално засегнато население от бъдещата дейност на обекта находище “Лозница -1” няма да има.

При идентифициране на опасността (рисковите фактори) за увреждане на здравето на хората от работната среда се дефинират следните водещи рискови фактори:

• 
  шум в рамките на някои работни места.
  
• 
  общи вибрации.
  

Дейностите, предвидени с инвестиционното предложение, са свързани с вероятност от възникване на аварии и инциденти. За тяхното предотвратяване, в проекта е разработен специален раздел „Безопасност на труда и пожарна безопасност”, в съотвенствие с изискванията на ПБТНОН – 1996 год., „Инструкция за съдържанието на част „Безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност към проектните разработки, издадена от МСА и Наредба № 18/07.01.2000 год. на МОСВ.

Разработен е също така „План за предотвратяване и ликвидиране на аварии (ППЛА), който определя задълженията на целия персонал в тази посока.

При разработването на проекта са спазени също изискванията на действащите в момента нормативни документи по безопасност и охрана на труда, различни правилници и технически изисквания към машините и механизмите, използвани при добива, като не са допускани отклонения от тях.

В годишните технически проекти за всички работещи в баластриера „Лозница 1” да се разработват специфични инструкции за безопасна работа, съобразно видовете дейности, които ще упражняват през периода.
Оценка на степента на риска от аварийни и залпови изпускания на замърсяващи вещества във въздуха и водите

На баластриерата съществува риск от свличане на бортовете на добивните участъци, които могат да доведат до спиране на производството, а също така и до застрашаване на живота на работещите. Свличания могат да се получат и в резултат на земетресения. За това в аварийния план трябва да се предвидят мерки за предотвратяване на инциденти от такъв характер.

На обекта съществува известен риск от пожари – работа с горива.

Рискът по отношение на отпадъците в района на баластриерата е минимален.

Степента на риска от аварийни и залпови замърсявания на водите и почвите е ниска. Такива замърсявания могат да станат само при авария с транспортните и технологични машитни в обхвата на баластриерата, свързани с изтичане на горива и смазочни материали. Ниската степен на риска се обуславя от малките количества замърсяващи вещества и възможност за лесно ликвидиране на аварията с подръчни материали.
5.14. Мониторинг

Отчитайки значимостта на въздействието на предвидените с инвестиционното предложение дейности върху околната среда, считаме че трябва да се разработи план по следните компоненти:

• 
  геоложка среда
  

- Изграждане на стабилизирани репери за наблюдение състоянието на неработните бордове на добивните участъци

- Два пъти в годината да се извършват контролни инструментални замери на реперите, както и извънредни такива при видими изменения в бордовете.

• 
  подземни води (кватернерен алувиален хоризонт)
  

1. 
   Събев и Станев. Климатични райони на България и техния климат, 1959 г. тр. на ИХМ
   
2. 
   Климатични справочници на НРБ томове 1-5, изд. Наука и изкуство, под редакцията на М. Кючукова
   
3. 
   Климатичен справочник на РБ. Том І – V
   

1. 
   EMEP/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition, B810 (Other mobile sources and machinery), 2003.
   
2. 
   Американската агенция по околна среда – AP-42 за открити прахови източници в мини и кариери, раздел 11 и 13
   
3. 
   Методика за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой – програмен продукт TRAFFIC ORACLE.
   

1. 
   Закон за водите (Д.В., бр. 67/1999 год; изм. и доп. бр.81/2000 год.; изм. и доп. бр.34/2001 год.; изм. и доп. бр.41/2001 год., изм. бр.108/2001 год.; бр.74/2002 год.; бр.91/2002 год.; изм. и доп. бр.42/2003 год; изм. бр.69/2003 год.; бр. 84/2003 год.; доп. бр.107/2003 год.)МОСВ;
   
2. 
   Наредба № 1 за проучването, използването и опазването на подземните води (Д.В., бр. 41/2001 год) МОСВ;
   
3. 
   Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около източниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ.,бр.88/2000 год.) МОСВ, МЗ, МРРБ
   
4. 
   Наредба № 5 за реда и начина за създаване на мрежа и за дейността на Националната система за мониторинг на водите (ДВ., бр.95/2000 год.) МОСВ
   
5. 
   Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качествата на течащите повърхностни води (ДВ., бр.96/1986 год.)
   
6. 
   Пенчев,П. и кол. Инструкция за създаване на мониторинг на подземните води, Етап I, по Дог.70/93 с КГМР,София,
   
7. 
   Гълъбов,М. и кол. Разработване на методика и инструкция за създаване на мониторинг на подземните води в България,Етап I и II,по Дог.68/92 с КГМР,Сф,1992.
   
8. 
   Асоциация” Строителство и строителна индустрия” КТСУ. Норми за проектиране на водоснабдителни системи. София, 1987 г.
   

1. 
   Инженерно-геоложка карта на България, М 1: 500 000.Под ред. на Б.Каменов.ГИ при БАН.София,1963.
   
2. 
   Хидрогеоложка карта на НРБ, М 1:200 000. Гл. ред.Й.Йовчев и М. Алтовский.НИГИ-КГ,София1967.
   
3. 
   Антонов,Хр.,Д.Данчев. Подземни води в НРБ.ДИ Техника. София, 1980.
   
4. 
   Карта на прогнозно-експлоатационните ресурси на пресните подземни води в НРБ. Гл.ред.Т.Кехайов. КГ, София,1981.
   
5. 
   Хидрологичен справочник на реките в България,в 5 тома.Под ред. на Г.Стоянов.ГУХМ,София,1981.
   
6. 
   Хидрогеологичен годишник,1974г.Под ред. на П.Бецински. ГУХМ.София,1984.
   
7. 
   Геоложка карта на България М 1:500 000 . Ред: Г.Чешитев, И. Кънчев.КГ - ПГПГК.София, 1989.
   
8. 
   Хидрохимичен справочник на подземните води в България 1980 - 1991 .К. Цанков ,М . Мачкова ,Д. Димитров , Ас.Личев, И. Милушев, Кр.Бурмов. МОС, НИМХ - БАН. София,1993.
   
9. 
   М. Гълъбов. Динамика на подземните води. София.1983.
   
10. 
    БАН, Институт по метеорология и хидрология, Колева,Е., Пенева, Р.
    
11. 
    Климатичен справочник. Валежи в България. И-во на БАН, Сф, 1990 г.
    
12. 
    Великов,Б.Л. Хидрохимия на подземните води.МНП-ВМГИ,София,1986 г.
    
13. 
    Дядовски,И.,кол.Опазване на водните течения от замърсяване. ДИ”Техника”,София,1988 г.
    
14. 
    Петров,П. Опазване на подземните води от замърсяване и изтощаване. ДИ”Техника”,София,1976 г.
    
15. 
    Цачев,Ц.кол. Категоризация на водните течения и басейни. ДИ ”Техника”, София, 1983 г.