Концесионер „врис” оод, гр. Пазарджик съдържание
Изтегляне 1.49 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Общо за находище “Лозница 1” обем откривка (m 3 ) обем запаси (m 3 )
- Наименование Строителство и експлоатация
- Закриване и рекултивация
- Местоположението
- По отношение на местоположението на добива алтернатива няма.
|
Денонощната производителност на баластриера „Лозница 1” по добив на чакъл и пясък възлиза на:
Разчетната производствена програма се изпълнява при следния режим на работа.
За изпълнение на поставените цели в работната програма, Дружеството ще обезпечи изпълнението на основните технологично обособени видове работи: подготвителни, минно-строителни, добивни, кариерен транспорт и насипищни работи. Рекултивация ще се извършва етапно на освободените от експлоатация площи и на новоизградените терени. Започва през 5та експлоатационна година.с изграждането на предпазна дига № 1 и завършва през 2034година. 2.3.2.Технологичната схема на добива и преработката включва: Подготвителни и минно-строителни работи Комплексът от минно-строителни работи има за задача да подготви находището за ефективна експлоатация. Той включва:
Подготвителните и минно-строителните работи ще се извършват през 2009 – 2010 година. Откривни работи Изземването на откривка с цел създаване на готови за изземване запаси ще продължи около 20 години. Осредненият годишен обем на откривните работи е 60 хил. m3/год. Физико-механичните показатели на откривката (запесъчени глини с маломощен почвен слой) определят нейното директно разриване и събиране на купове с булдозер, натоварване с челен товарач на самосвали и транспорт до насипището, ситуирано във вече отработеното пространство на баластриера „Картал тепе” в източната му крайна част, южно от участък „Северозапад”, респективно до изграждания нов терен в отработеното пространство на участък “Югоизток”. Добив Полезното изкопаемо представлява мощен пласт от пясъци и чакъли, примесени с валуни. Проучената полезна дебелина на пласта е средно 4,40 m. (за у-к “Северозапад”) и 8,10 m. (за у - к “Югоизток”). Основната част от запасите са под нивото на подземните води. Разчетено е добивните работи да се извършват едновременно в двата участъка, при използване максималната дължина на създадените работни фронтове. Изземването на полезния пласт става по цялата мощност и то под вода. Напредването на минните работи ще се извършва в генерално направление запад – изток. Разработената система на експлоатация определя добивът да се извършва на едно стъпало, с багер - обратна лопата 1,25 m3 “Либхерт” (за у-к “Северозапад”) и багер-драглайн 1,25 m3 (за у-к “Югоизток”). Иззетите с багерите баластрени материали се насипват на брега на куп за отцеждане. След това се натоварват с челен товарач на автосамосвали и се транспортират извън разглежданата концесионна площ до ТМСИ за преработка. Преработващата мощност е съществуваща и е разположена в западната част на концесионна площ „Картал тепе” върху собствени земи на дружеството. Номиналната годишна производителност от 150000 m3/y. (270000 t/y.) се достига в края на 2010 год. и се запазва за целия концесионен период.
Инвеститорът предвижда добиването и извозването на добитата суровина да се извършва от следната техника:
2.3.4. Вътрешно кариерен транспорт и спомагателни дейности Добивните участъци на бъдещата баластриера ще се обслужва от отделни локални пътни инфраструктурни елементи и площадки, които ще са част от цялостния проект за разработване на кариерата. За връзка на добивен участък „Югоизток” със съществуващата преработваща мощност, разположена на територията на баластриера „Картал тепе” се предвижда проектиране и изграждане на нов път с трошено-каменна настилка и дължина 3 km. Същият се предвижда да минава между границите на добивните участъци и при спазване сервитута на съществуващата дига по левия бряг на р. Тополница (виж приложената транспортна схема - Приложение 3). За захранване на добивното оборудване в участък „Югоизток” с електроенергия е предвидено изграждане на електропроводно отклонение с трафопост от съществуващия елпровод ВН с. Динката – с. Памидово За свързване на двете части на системата от диги по левия бряг на р. Тополница се предвижда и изграждане на предпазна Дига № 1. Поддръжката на кариерната техника ще се извършва извън обекта, на площадката на съществуващата преработваща инсталация. 2.3.5. Рекултивация За целите на рекултивационните работи се предвижда цялостно изземване на земните маси от откривката и са определени условията за тяхното насипване и оползотворяване съгласно изискванията на Наредба № 26. Рекултивационните работи ще се извършват поетапно, съгласно Проект за техническа и биологична рекултивация. Предвидени са следните рекултивационни работи:
Всички дейности по техническата рекултивация са съгласувани с проектното развитие на откривните работи в кариерното поле .Съгласно Разработения Работен проект за рекултивация на баластриера “Лозница 1” същноста на заложените видове работи е изграждане на нови теренни форми в отработените пространства и подготовката им за биологическа рекултивация и облагородяване. Те включват:
Биологична рекултивация Включва изпълнението на комплекс от лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски масиви с промишлено предназначение в новоизградените терени, както и облагородяване и укрепване на бреговата ивица и новоизградената предпазна дига. Залесяване Предвид етапността в освобождаването, респективно създаването на площи за рекултивация и в зависимост от предвидените дейности по техническата рекултивация, на масово залесяване с фиданки топола подлежат площи в размер 202.02 дка, а на затревяване с противоерозионни тревни смески - 32.92 dka площ. 2.3.6. Обслужващ персонал Съгласно направените проектни разчети за изпълнение на добивните дейности и свързаните с тях спомагателни работи на обекта се предвижда да работят 10 (десет) души производствен персонал, както и охрана на обекта, която ще бъде възложена на специализирана фирма по договор. 2.3.7. Работен график Разчетната производствена програма се изпълнява при следния режим на работа.
За изпълнение на поставените цели в работната програма, Дружеството ще обезпечи изпълнението на основните технологично обособени видове работи: подготвителни, минно-строителни, добивни, кариерен транспорт и насипищни работи. Един месец в годината е отделен за годишни и капитални ремонти на наличното добивно-транспортно оборудване През останалото време се осигурява охрана на обекта. Технологичните изисквания за осъществяване на добива, охрана на земните недра и опазване на околната и работна среда се поставят ежегодно в задължителния Годишен технически проект за експлоатация. 2.3.8. Схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура. За транспортиране на добитото полезно изкопаемо от кариерното поле до ТМСИ, разположена извън разглежданата концесионна площ, се предвижда изграждането на 3 кm. кариерен път с баластрена настилка (30 сm.).Пътната връзка се предвижда да минава извън населените места, между южните граници на двата добивни участъка и дигата по левия бряг на реката, при спазване на сервитутните отстояния (транспортна схема – Приложение 3). 2.3.9. Етапи на реализация на инвестиционното пердложение: В проектните решения по отношение на добивната дейност се предвижда едновременна експлоатация на двата участъка в посока от запад на изток. На практика не се предвижда поетапно разработване на находището. В проектните разработки се предвижда: - през 2009 год. и 2010 год. извършване на подготвителни и минностроителни работи в находището, включително и попътен добив на полезно изкопаемо. - от 2010 год. до края – работа при номинален капацитет от 150 хил.m3 (270 хил. тона) годишно.
Основните природни ресурси, които са необходими за дейността на баластриера “Лозница 1” са алувиалните отложения от находището (чакъл и пясък). Получените баластрени материали ще се насочват за първична преработка към преработващите мощности, разположени извън концесионната площ, на територията на промплощадката „Картал тепе” (виж Генерален план на обекта - у-к „Северозапад”, Приложение 3). С протокол № НБ – 16/20.04.2006 год. на СЕК на МОСВ са утвърдени запаси от полезно изкопаемо (чакъли и пясък) в находище “Лозница 1”, община Лесичово както следва:
В проекта е предвиден добив от 7605,8 хил. m3 материал за срока на концесията до 2032 год. - Електроенергия В разработките на цялостния проект е посочено, че такава ще е необходима за захранване на оборудването за добива в участък “Югоизток”. За целта е предвидено изграждане на отклонение 6 kv с трафопост от същесвуващия елпровод ВН – с. Динката – с. Памидово. - Необходими суровини и материали: табл. 2.3.10
Изграждане на водоснабдителни съоръжения и система за водоснабдяване Не се предвижда изграждане на водоснабдителна система на обекта. Води за производствено-технологични нужди. Възприетата технологична схема за добив на полезното изкопаемо в баластриера “Лозница 1” предвижда единствено използването на техническа вода за оросяване на кариерните пътища в сухите и топли годишни периоди По предварителни разчети ще са необходими около 500 m3/годишно. Вода ще се доставя от водоизточници, извън разглежданата концесионна площ, съгласувано с ВиК-Пазарджик и Басейнова дирекция. Вода за питейни нужди. Предвижда се за питейни нужди на работещите в кариерата да се доставя бутилирана вода. 3. Проучени от възложителя на инвестиционното предложение алтернативи за местоположение и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева” алтернатива. Местоположението на обекта е установено на база проучени, доказани и утвърдени геоложки запаси от полезно изкопаемо. С утвърдения Договор от м. ноември 2007 година е предоставена концесионна площ в размер на 1427,9 dka. По отношение на местоположението на добива алтернатива няма. Съгласно регламента на Наредба №7 на МЗ (Приложение 1, т. 212 “Добив по невзривен начин на строителни материали (пясък и чакъл и промиване)”, ХЗЗ е 300 m. Според цитираната Наредба ХЗЗ е територия между източника на вредност и конкретния обект, подлежащ на здравна защита. Това са жилищни сгради, здравни заведения, учебни и детски заведения, предприятия и складови бази на хранителната промишленост. Добивните работи, съгласно Основния проект за добив ще се извършват на минимално разстояние 311 – 350 m. южно от границата на регулационния план на населеното място с. Динката. Минималното отстояние от добивните участъци до с. Памидово е 450 m северно, от регулационната граница на селото. Обекти със специфичен хигиенно-охранителен статус и подлежащи на здравна защита в териториалния обхват на въздействие на обекта, както и в периметъра на ХЗЗ отсъстват. Проектната технология за добив, физико-механичните показатели на полезното изкопаемо и съществуващите минно-технически условия изключват наличието на алтернатива по отношение основният метод на експлоатация. Добивните работи, като основна част от инвестиционното предложение, не засягат СОЗ на водоизточници за ПБВ. От това произтича, че не се налагат забрани за тази дейност и не произтича необходимост от алтернатива по отношение на опазване на подземните води. В началния етап на разработване на у-к „Югоизток”, до отваряне на необходимото отработено пространство, откривните материали ще се насипват на временно депо вътре в концесионната площ. Точното му местоположение ще се определи от годишните технически проекти. След достигане на необходимото отработено пространство, откривните материали от временното депо се връщат обратно и се изгражда нов рекултивиран терен. Това проектно решение се определя от технологичните изисквания и няма алтернативна. Съгласно проектното решение целият обем откривка от у-к „Северозапад” ще се депонира на външно насипище с площ 67,27 dka. в отработеното пространства на разположената в близост баластриера „Картал тепе”. На практика се извършва техническа рекултивация (възстановяване) на нарушени терени. Изборът на местоположението на външното насипище за откривни материали не налага алтернативни решения. При избора на транспортна връзка за извозване на добитото полезно изкопаемо от двата участъка на баластриера „Лозница 1” е приет вариант, който не преминава през населените маста. Съгласно направените разработки транспортирането на добитите баластрени материали до площадката за преработка ще се осъществява по новоизграден 3,0 km вътрешно кариерен път. Възможно алтернативно трасе за извозване на добитата суровина се явява пътя с. Динката – с. Величково. Тази алтернатива е неприемлива по следните съображения:
Няма друга алтернатива за ситуиране на транспортния път, по който ще се транспортира добитата суровина до преработващата мощност. В съответствие с направените консултации с Община Лесичово по отношение на пътната връзка към общински път PAZ 2105, заложена в идеен проект на Инвеститора, Общината не възразява това да бъде реализирано, кото бъдат спазени съгласувателните процедури по работен проект (Приложение № 4). Проектът не предвижда изграждане на нова преработваща мощност в концесионната площ „Лозница 1”. Преработката на полезното изкопаемо е предвидено да се осъществява в ТМСИ на баластриера „Картал тепе”. Не съществува алтернативно решение за местоположението на преработващата мощност (ТМСИ), посочена в проектните разработки. Инсталацията е съществуваща, ситуирана вътре в концесионната площ „Картал тепе” и е собственост на Концесионера. Проектът не третира местоположението на трафопоста, вътре в концесионната площ на участък „Югоизток” за захранване на добивния багер. Не е посочен вариант за стационерен или мобилен трафопост. Същото е предмет на оперативно решение на Дружеството в процеса на експлоатация. За участък „Югоизток” при доказана необходимост в процеса на експлоатация преработката на суровината може да се извършва с мобилна техника, която е налична в Дружеството. Този допълнителен вариант би се наложил от икономически съображения в процеса на реализация на концесията. Прилагането на “нулева” алтернатива означава да не се изземват доказаните и утвърдени запаси от полезно изкопаемо, т.е. да не се разработва находището.
Находището на баластрени материали „Лозница 1” е разположено на незаливна тераса на левия бряг на р. Тополница и е с дължина общо около 5 km. Концесионната площ попада главно в землището на с. Динката, като само малка част от северозападния участък е в землището на с. Памидово. Най-общо климатът в тази част на страната е преходно континентален, като разглежданата територия се отнася към климатичния район на Източна Средна България. За оценка на климатичните условия, като представителни станции са избрани климатични станции Ивайло и Пазарджик от националната мрежа за метеорологичен мониторинг. Анализът е направен на базата на данните от климатичните справочници на България томове 1 - 5. Годишният ход на основните климатични характеристики е показан на фигури от 1 до 7. ЗИМА Зимата в този район е сравнително мека с положителна средна януарска температура надвишаваща 1C. През януари над 50% от дните са със средни денонощни температури над нулата. Разположението на старопланинската верига защитава района от по-слабите студени северни и североизточни нахлувания. По тази причина средните от абсолютните минимални температури са на -5С, абсолютните минимални стойности на температурата не падат под около -15С. Относително топлите зимни условия до голяма степен се дължат и на откритостта на района по отношение на зимните средиземноморски циклони. Средните от максималните януарски температури са около 4 - 5С, а абсолютните максимуми на температурата надвишават 13С. Меките температурни условия през зимата обуславят сравнително късия период на задържане на снежна покривка в района средно около 20 - 30 дни. Тънката и кратко задържащата се снежна покривка, представлява слаба защита срещу изстиването на почвата.Средните януарски температури на почвата са около 0.5 - 1.0С, аналогични както в Северна България. Замръзването се наблюдава максимално до 40 cm. Термичния режим на почвата не се явява пречка за извършване на строителни работи и експлоатацията на технически съоръжения. Зимните валежи тук са средно около 230 mm, като не повечето 30-35% от тях са от сняг. Броят на дните с валеж през зимните месеци е 30 - 50. Максималният денонощен валеж за зимния сезон е 47. 
Фиг.1. Средна месечна температура на въздуха 
Фиг.2. Средна месечна и абсолютна максимални температури Откритостта на района е предпоставка за добри аерационни условия. Средните месечни скорости на вятъра са 2 - 3 m/s. Преобладаващи за района през зимния сезон, както и почти през цялата година са ветровете от северозапад и североизток, като честотата на ветровете от тези посоки през зимата е на порядък по-голяма от останалите. Зимата е сезонът с най-голям процент затишия - над 20% от общия случай на наблюдение. Районът е относително защитен спрямо слабите северни нахлувания, но при мощни североизточни нахлувания тук са характерни силните северни ветрове. Средно през 2 - 3 от дните в сезона се наблюдават силни ветрове (скорост на вятъра над 14 m/s). Изобщо силни ветрове през цялата година се наблюдават само от северна и северозападна посока. Средната облачност на района през сезона е в граници 6,3 - 6,6 бала, при средно 4 - 5 ясни и 11 - 16 мрачни дни. При този режим на облачност относителната продължителност на слънчевото греене в проценти от възможната през зимата е 32 - 38%. 
Фиг.3. Средни месечни и абсолютни минимални температури на въздуха 
Фиг.4. Средна месечна относителна влажност ПРОЛЕТ и ЕСЕН Благодарение на меката зима и малката надморска височина пролетта настъпва сравнително рано, още в началото на март средната месечна температура на въздуха надвишава 5С и едва в края на ноември спада под тази граница. За този период се натрупва температурна сума над 4300. Пролетта е по-хладна от есента, средната априлска температура е с около 1,8 по-ниска от средната октомврийска. 
Фиг.5. Средна месечна сума на валежа 
Фиг.6. Средна месечна обща облачност Пролетта е най-ветровитият сезон, когато средната скорост по посоки достига до 3,2 m/s (W), а броят на дните със силни ветрове е около 4. За разлика от пролетта есента е най-тихият сезон, максимална средна скорост на ветровете духащи от S e 2,3 m/s. През есента силни ветрове се наблюдават в средно само 2 дни. Валежните суми за двата сезона са почти еднакви около 180 mm. Характерна особеност на режима на валежите е,че през пролетта вали в средно 40 - 45 дни, а през есента в около 30 от дните. Максималният денонощен валеж в района за пролетта и есента е съответно 63 mm и 61 mm.
ЛЯТО
Лятото е сравнително горещо със средни месечни температури през юли в около 23С. При продължителни антициклонални обстановки максималните температури на въздуха, могат да надхвърлят 34С, а при студени нахлувания температурите могат да спаднат и до 7 - 8. Броят на летните дни със средна денонощна температура над 25С е около 20. Поради меката зима, средната годишна амплитуда на температурата на въздуха е около 22. Средната месечна обща облачност през лятото е в граници 3 - 3,5 бала, със 7 - 15 ясни дни на месец и само от 1 до 5 мрачни дни месечно. През лятото продължителността на слънчевото греене е 60 - 70% от максимално възможната, така че при сравнително високите летни температури на въздуха откритите метални съоръжения са подложени на значително нагряване. Средната сума на летните валежи в района е в граници 110-130 mm. Броят на дните с валеж за сезона е около 30% от дните. В по-голямата част на района минимумът на валежите е през август, а максимумът през декември което е потвърждение за преходният характерна климата в района. Максималният денонощен валеж е 70 mm. Режимът на вятъра през лятото е силно повлиян от орографията. През този сезон се появяват благоприятни условия за развитие на локална планинско - долинна циркулация, която се изразява в проявата на ветрове с южна компонента, спускащи се по северните склонове на Родопите, което влияе пряко на посоката на разпространение на замърсители от обекта към населеното място. По-подробно режимът на климатичните характеристики може да се проследи от приложените графики.
Елементите на физико-географската среда оказват разнопосочно влияние върху степента на замърсяване на въздуха при фиксирана система на активни или евентуални (аварийни) източници на замърсяване Нееднородната подложна повърхност както в случаите на граница между водни площи и суша може да доведе до някои изменения в характера на метеорологичните характеристики. Речното корито играе роля на естествен аерационен канал усилващ вятъра духащ успоредно на течението. В зависимост от синоптичната обстановка димният (прахов) факел ще е насочен предимно по посока съобразена с тази особеност. Въздушният поток по-течението на реките, тъй като е по-хладен от околния въздух, също спомага за пренасянето на примеси на големи разстояния от източника по течението на реката. От друга страна при безветрие се създават условия за инверсионно разпределение на температурите, което може да доведе до натрупване на замърсители в приземния въздушен слой, което от своя страна също влияе върху съдържанието на замърсители в атмосферата. Друго неблагоприятно условие по отношение на качеството на атмосферния въздух са сравнително малките скорости на вятъра. Същевременно относително неголямата честота на тихото време в района, която варира от 23,3% през януари до 19% през юли е смекчаващо обстоятелство в сравнение с други райони на страната. През цялата година преобладават североизточните и северозападните ветрове, с честоти съответно – 42,6%, и 37,3%. Атмосферен въздух Находището за баластрени материали е разположено извън селища, в зона без наличие на значими източници на замърсяване изискващи регулярен мониторинг на качеството на атмосферния въздух. По тази причина не разполагаме с данни за качеството на атмосферния въздух в района. Каталог: ovos Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
