Повърхностни и подземни води

В хидрогеоложко отношение районът на разглежданото находище се отнася към Пазарджик - Пловдивски район на Средногорската хидрогеоложка област. Пазарджик - Пловдивското поле представлява сложен грабен, запълнен с приабонски (горен еоцен), плиоценски и кватернерни отложения. Горният еоцен е установен само в Пловдивската част на грабена и е представен от долна – моласова и горна – морска задруги. Варовиците на последната образуват общ водоносен хоризонт. Подземните води в него са напорни.

Плиоценът има повсеместно разпространение. Представен е от глини, песъчливи глини, глинести пясъци и по-малко чакъли. Водоносни са пясъчните и чакълести пластове. Същите не са издържани вертикално и площно. По тази причина следва да се разглеждат като общ водоносен комплекс на плиоцена. Подземната вода е порова по тип. Над местния ерозионен базис е безнапорна по характер, а под него – напорна. Плиоценския водоносен комплекс е слабо до средно водообилен.

Най – водообилни за разглеждания район се явяват кватернерните отложения.

Алувиалните отложения на Средногорските притоци на р.Марица са представени предимно от разнозърнест пясъци с включения от дребни чакъли и дребно до среднозърнести чакъли с песъчлив запълнител. Мощността на алувия е от 10 до 50 m., като се увеличава към р.Марица.

Алувиалните отложения образуват общ водоносен хоризонт, разслоен от глинести прослойки на редица пластове, хидравлично свързани помежду си. Обикновенно долните пластове са с напорна вода, чието пиезометрично ниво се изравнява със свободното такова на най-горня пласт.

Подземните води от интересуващата ни хидрогеоложка единица са привързани към алувиалните отложения в обсега на находището.

Площта на проучване, разположена в западните части на Тракийската низина, заема старо корито на р.Тополница. Реката в обсега на концесионната площ е корегирана и нейното корито е изместено южно от находището. Между него и реката е изградена предпазна дига. Коритото на реката, заедно с речните тераси в разглеждания район имат широчина от порядъка на 200 – 400 m.

В алувиалните отложения са формирани порови по тип и безнапорни по характер подземни води. Подземния поток е в пряка хидравлична връзка с реката. Посоката на подземния поток е към и по посока на течението й.
Хидрогеоложка карта на района

Режимът на подземните води следва отточния режим на р. Тополница. Основното подхранване на водоносния хоризонт е от валежите и от реката. Дренира се извън границите на баластриерата и частично в реката. При високи водни стоежи р.Тополница, най – често пролет и късна есен реката подхранва подземните води, а при ниски ги дренира.

По време на проведените геолого-проучвателни работи установеното ниво на подземните води е било между 1,0 и 3,5 m. от терена.

По хидрохимичен тип подземните води основно са хидрокарбонатно-калциеви и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. Основният тип води имат обща минерализащия между 0,2 и 0,5 g/l. и твърдост в порядъка на 2,56 – 6,59 mg/eqv.

Източно от участък “Северозапад” е изградена помпена станция, за ПБВ на близките населени места Динката и Памидово експлоатираща подземни води от плиоценския водоносен хоризонт.

Разглежданият район се отнася към Източно беломорския водостопански район, поречие на река Марица.

Главна отводнителна артерия се явява протичащия югозападно от находището ляв приток на р. Марица – р. Тополница.

За начало на река Тополница се приема р.Ширинейска, която извира на около 300 m североизточно от връх Бич (1449 m.).

Оттокът на реката към створа на изследвания участък е нарушен от множество нарушители на речния режим, изградени в периода 1951 – 1967 год. Такива са многобройни водохващания и язовири. Основно влияние върху отточните характеристики оказват двата големи язовира ”Душанци” и ”Тополница”.

Режимът и качеството на речните води се обуславят от множество фактори, от които по-съществено е въздействието на:

• 
  Интензитета и температурния режим, характерни за тази част на България;
  
• 
  Релефа и степента на разчлененост на речно-овражната мрежа;
  
• 
  Модул на повърхностния отток;
  
• 
  Постъпващия в реката и деретата подземен отток;
  
• 
  Количествата и качествата на отпадните води, постъпващи в реката и притоците й от населените места, промишлеността и селското стопанство в целия й водосбор над разглеждания район.
  

- дължина на реката: 132,1 km;

- среден наклон на реката: 8,7⁰/₀₀

- площ на водосборната област: 1671 km²

- среден наклон на водосборната област: 0,249

Предвид климатичните зоналности на водосбора, реката е с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока.

Максимумът на естествения отток е през месеците април - май, а минимумът – септември – октомври

През територията на находището преминават няколко нефункциониращи отводнителни канала, както и Боян дере. Последното е с постоянен отток, чиято величина е в пряка зависимост от количествата атмосферни валежи. В Основния технически проект е предвидено около дерето при добивните работи да се остави предпазна сервитутна зона с ширина средно 15 m.

Местоположението на находището, както и проектната технологичната схема за добив на полезно изкопаемо не предполагат негативни въздействия върху повърхностните води.

Към створа на разглежданото находище р.Тополница може да се характеризира със следните по-важни параметри:

Среден многогодишен отточен модул:

най-голям: 164,42 (l/s)km²;

среден: 11,70 (l/s)km²;

най-малък: 1,00 (l/s)km²

Среден многогодишен отточен обем: 273,48 х 10⁶ m³.

Средна многогодишна отточна височина: 368,97 mm.

Основните статистически характеристики за р. Тополница при с. Лесичево са:
табл. 3.2.2.1

река, пункт	площ	Q 1961 - 98	M=Q/A	Q min	Q max	Cv
	km2	m3/s	l/skm2	m3/s	m3/s
Тополница при с. Лесичево	1618	9,668	5,975	3,169	16,944	0,336

Основните месечни и годишни статистически характеристики за периода 1961 – 1998 год за р. Тополница, в близост до разглеждания обект са представени в следващата таблица:

Анализът на внесените товари, направен в „Годишник за състоянието на околната среда за 2001 год” ИАОС по показателите: неорганичен азот, фосфор, неразтворени вещества и БПК5 за р. Тополница през 1999, 2000 и 2001 години, показва тенденция на намаляване на стойностите на неорганичен азот, БПК5 и неразтворени вещества. (фиг. 2.33).

Водите на река Тополница са слабо кисели до слабо алкални; рН от 6,4 до 7,8.

По преобладаващия макрохимичен състав речните води в областа на находището могат да се определят като хидрокарбонатно-сулфатно-калциеви със средногодишна минерализация 200 – 500 mg/l. (по Алекин).

Средногодишната количествена мътност на водите в р.Тополница е от порядъка на 450 - 500 g/m³.

Причинители на замърсяване на речните води се явяват многобройните източници на битови и промишлени отпадъчни води, както и селскостопанска дейност преди територията на разглеждания обект.

Водите на реката след участък "Медет" на "Асарел-Медет", както и нейните притоци са подложени на значително промишлено замърсяване за което говорят екстремни стойности на рН (кисели или алкални води), тежки метали и металоиди (мед, арсен, селен и др.) и неразтворени вещества

Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 год на Министъра на МОСВ река Тополница към створа на разглеждания обект е ІІ проектна категория водоприемник.
Подземни води

В хидрогеоложко отношение подземните води в разглеждания район са привързани към алувиалните отложенията, изграждащи района на разглежданата баластриера. Те са порови по тип и безнапорни по характер.

Мощността на алувия е от 10 до 50 m., като се увеличава в южна посока.

Водоносният хоризонт е със силно променящи се филтрационни свойства. Средният коефициент на филтрация за тази част от полето е 75 m/d., а проводимостта – 1500 m²/d. Стойността на нивопредаването е 7143 m²/d., а тази на водоотдаването – 0,21.

Средният модул на подземния поток, привързан на алувиалните материали в разглеждания район е от порядъка на 7 l/s.km². Посоката на движение на подземната вода е към и по посока на течението на река Тополница. Средният градиент на подземния поток е 0,003. Във връзка с подхранването и дренирането амплитудата на изменение на водното ниво е различна.

Подземният поток се подхранва от река Тополница и нейните притоци, от инфилтрация на паднали атмосферни валежи и поливни води.

По хидрохимичен тип подземните води основно са хидрокарбонатно-калциеви и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. Основният тип води имат обща минерализащия между 0,2 и 0,5 g/dm³. и твърдост в порядъка на 2,56 – 6,59 mg/ekv

В обсега на преовлажнени, заблатени и засолени площи се наблюдават отклонения в хидрохимичния тип на подземните води, както и повишени стойности на минерализацията и твърдостта.

По състав подземните води в кватернерните отложения на разглежданата територия са предимно хидрокарбонатно-калциеви с минерализация 0.2 - 0.5 g/l. Поради безнапорния характер на кватернерния водоносен хоризонт той е уязвим на замърсявания, най-значителни от които са наторяването, фекално-битовите източници в селищата и промишлените предприятия. Много често срещани замърсители са нитрити, нитрати, амоняк и фосфати, които са разпространени широко във водоносния хоризонт. Наличието на горните замърсявания означава, че подземните води в района много често ще се нуждаят от пречистване при използуването им за питейни цели. Макар и по-рядко, се срещат и наднормени стойности на манган (напр. край Звъничево - 0.4; в Пазарджик - 1.5; край Огняново - 0.88; край Стамболийски - 0.72 mg/l) и на желязо (напр. край Черногорово - 0.25; в Съединение - 0.5; край Звъничево - 0.4; между Пазарджик и Огняново - 0.4; край Огняново, южно от Марица - 0.8 mg/l), а понякога и цинк - напр. 3.1 mg/l на около 2.5 km СЗ от Цалапица.
4.2.3.Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта, предвидени в инвестиционното предложение

Възприетата в основния проект технологична схема за добив на полезното изкопаемо не предвижда използването на вода за производствени цели. В този аспект не се предвижда изграждане на водовземни съоръжения, както на повърхностни, така и на подземни води.

Не се предвижда изграждане на водопреносна инсталация до обекта.

За осъществяване на инвестиционното предложение ще се използват:

Както се вижда, проектните водни количества са ниски и няма да нарушат водния баланс в района.

Преработването на добитото полезно изкопаемо ще се осъществява в изградената и действаща инсталация, разположена на концесионната площ „Картал тепе”, извън разглеждания обект. Собственикът й „ВРИС” ООД има необходимия разрешителен режим за нейната експлоатация.

Въз основа на горните факти не се налага изграждане на пречиствателни съоръжения.

Необходимата площ за реализация на инвестиционното предложение е цялата утвърдена такава по Концесионния договор – 1427942 m² в т. ч.:

• 
  за развитие на добивните работи: 1216602 m²;
  
• 
  спомагателни площи: 211340 m²
  

Почвите в находището на баластрени инертни материали „Лозница 1” са от класа на наносни почви (Fluvisols) тип Алувиални (Alluvial Fluvisols).

Флувисолите в класификацията на FAO обединяват всички почви, формирани в някакви наноси. Според нашата актуализирана класификация, към класа на Наносните почви са включени два типа – алувиални и делувиални.

Кратка характеристика на алувиалните почви

Алувиалните почви у нас имат интразонално разпространение. Заемат терасите на реките в равнините и полупланински райони и са формирани главно върху съвременни речни слоести наноси. Процесите на почвообразуване са много специфични - алувиалните почви са млади, намиращи се в начален стадии на развитие. Те нямат формирани генетични хоризонти, а само отделни слоеве с неясно очертан първичен хумусен хоризонт (А). Различните почвени пластове нямат генетична връзка помежду си, а зависят от силата на водното течение и влачените от него наноси при периодичното заливане.

Отложените върху речната тераса материали имат многослоен строеж. В основата си те са изградени от чакъли, които нагори преминават в песъчливи, песъчливо - глинести дори глинести наноси.

Характерна особеност на алувиалните почви е голямото разнообразие на механичния състав, както в хоризонтално отношение, така и по дълбочината на почвения профил. Те могат да бъдат от песъчливи до леко глинести, като преобладаващо разпространение имат леко и средно песъчливоглинестите разновидности.

Съдържанието на карбонати се изменя в широки граници и е свързано с произхода на наносите. Почвената реакция е от слабо кисела до слабо алкална. Хумусното съдържание е в зависимост от местоположението на речната тераса, възрастта на почвата и интензивността на почвообразувателния процес и се изменя в широки граници – от 1,5 до 6,0% при целинните почви и от 1 – 3% при обработваемите.

В резултат на намаляване интензивността и честотата на заливане, много често наносните почви се заемат от ливадно – тревна растителност под въздействието на която хумусно – акумулативният хоризонт нараства и се обогатява. В нашата терминология тези почви са известни като алувиално – ливадни. Голяма част от тях са превърнати в обработваеми земи, засаждани с различни земеделски култури, както и с горскодървесна растителност – главно тополи. Така алувиално – ливадните почви преминават в категорията „агрогенни”.

По произход почвите в концесионната площ на находище „Лозница 1” са алувиални, но тъй като са агротехнически обработвани, могат да бъдат класифицирани и като антропогенни, по-точно – агрогенни. Допълнително антропогенно въздействие върху почвите е оказало изграждането на предпазните диги на р. Тополница.

При геолого-проучвателните работи, от сондажите и шурфовете е установена дебелина на почвения слой в границите 30 – 80 cm, което определя почвите и в двата участъка като мощни до много мощни. Преобладаващо участие имат мощните почви. Почти закономерно, дълбочината на почвите намалява с отдалечаване от бреговете на реката.

Хумусното съдаржание на хумусно – акумулативния слой варира в широки граници в зависимост от почвообработката и културите, заемали площите, включени в концесионната площ на баластриера „Лозница 1”.

По механичен състав преобладават леко песъчливо – глинестите почви, които в периферията на терасата, преминават в глинесто – песъчливи.

Почвите имат добър воден и въздушен режим. В района на инвистиционното предложение, почвите не са замърсини с тежки метали и арсен, както и със строителни или битови отпадъци.

Според кадастъра на земеделските земи, почвите в концесионната територия са от ІV, V и VІ категория. Преобладават тези от ІV категория – 42%, следвани от V – 34,8% и VІ – 23,2%.
4.4. Геоложка среда

4.4.1.Кратка характеристика на геоложката среда

Територията на разглежданото находище се отнася към Пазарджишко – Пловдивското поле. Същото представлява сложен грабен, запълнен с приабонски, неогенски и кватернерни материали.

За основа на наложения горноеоценско-неогенски структурен етаж служат протерозойски скали, горнокредни ивици и гранитоиди.

Горнокредните гранатоиди и габро изграждат Бошулския и Елшишкия плутони. Бошулския плутон се разкрива под формата на две силно разкъсани ивици около селата Бошуля, Карабунар, Виноградец, като на северозапад достига с.Ветрен. Елшишкият плутон се разкрива северно от разглежданата площ, в районите на селата Калугерово, Априлци и Овчеполци. Този плутон се явява подхранваща зона на алувиалните отложения, обект на разглеждане.

Седиментите на приабона залягат директно върху кристалинната докамбрийска подложка, а в северната част върху горна креда или средногорски неоинтрузии.

Скали с приабонска възраст са установени само в пловдивската част на грабена. Представени са от моласова и морска задруги.

Неогена е представен от Ахматовската свита. Разкрива се на големи площи на север. Плиоценските седименти, залягат върху размитите приабонските, но на места се разполагат трансгресивно и върху по-стара подложка. Представени са от брекчи, чакъли, глинести пясъци, пясъци, глини и песъчливи глини. Фациално отложенията са неиздържани в хоризонтално и вертикално отношение Дебелината на плиоценските материали достига 500 m.

Кватернерът има широко разпространение в района. Представен е от следните генетични типове: пролувий – наносни конуси; делувий – склонови насипи и алувиални наслаги с холоценска възраст.

Алувиалните пясъци и чакъли изграждат речните корита и незаливни тераси на р.Марица, р.Тополница, р.Чепинска и други реки, вливащи се в р.Марица.
В геоложкия строеж на находището вземат участие седименти с плиоценска и кватернерна възраст, изграждащи лявата тераса на р.Тополница.

Плиоценски материали изграждат подложката на алувиалните отложения в северозападния участък от находището. По сондажен път до преминатата дълбочина са установени само глинести отложения.

При проучвателните работи в югоизточния участък глинестите отложения на плиоцена не са установени. Като подложка на кватернерните материали се явяват грусирали и глинясали гранити с горнокредна възраст. Дълбочината на залягането им е между 6,10 и 11,20 m. от терена.

Над плиоценските седименти (северозападен участък) и горнокредните материали (югоизточен участък) залягат алувиални кватернерни отложения. Установената им средна дебелина с прокараните проучвателни сондажи е между 4,40 и 8,10 m. Представени са от чакъли, валуни и пясъци с несъвършенна сортировка и разнообразен петрографски състав. Съставът е обусловен от разнообразието на скалите, изграждащи подхранващата провинция – предимно гранити, гранодиорити, диорити, габро и в подчинено количество гнайси и кварц. Съдържащите се в чакълите валуни достигащи до 30 сm. са изключително от здрави магмени скали. Количеството им варира от 0 до към 40%; средно около 9%. Част от валуните с по - малки размери са засегнати в различна степен от изветрителни процеси, като в техния състав участвуват както магмени скали, така и гнайси, варовици, рядко шисти.