Концесионер „врис” оод, гр. Пазарджик съдържание

Запълнителят е средно и едрозърнест теригенен материал. Пясъкът е предимно кварцов и от зърна, получени от разрушаването на другите скали, участващи в баластрата. Той е слабо заглинен.

Профилът завършва с песъчливи глини и почвен слой.

В полезната дебелина на находището са включени кватернерните материали и горната част на плиоценските отложения.

Районът, предмет на разглеждане в тектонско отношение се отнася към Горнотракийския комплексен ров. Този ров е втората по големина негативна структура на Централното Средногорие и е със сложен блоков характер. На юг е ограден от Маришкия шев, а на север от Средногорската разломна зона. Между Пловдивското и Старозагорското понижения в напречна посока се разполага Чирпанският праг.

В резултат на коси разломи в Пловдивското понижение са се образували редица второстепенни хорстови и грабени, които морфоложки не са изявени на повърхността.

В Централното Средногорие по някои от ограждащите го разломи и особенно по Маришкия са се образували интрузивни тела от типа на Ларамийските неоинтрузии. Такъв например е Елшишко – Бошулския плутон.

Разглежданата територия е ситуирана в пределите на Тракийската низина и заема част от старо русло, на лявата тераса на р.Тополнца.

Теренът е равнинен със слаб наклон на югозапад. Средната надморска височина е 235 m.
Характеристика на находището на подземни богатства, в т.ч. количество и качество на запасите и ресурсите му

Проученото находище заема старо русло на р.Тополница на нейния ляв бряг.

В геоложкия му строеж до преминатата с проучвателните изработки дълбочина между 7 и 12 m. вземат участие отложения с плиоценска и кватернерна възраст.

В северозападния участък, където се установяват на дълбочина около 6,0 m., плиоценските седименти служат за подложка на алувиалните кватернерни материали. Представени са от песъчливи глини.

В югоизточния участък по сондажен път до преминатата дълбочина плиоценски седименти не са установени.

Залягащите над плиоцена алувиални отложения са представени от чакъли, валуни и пясъци. Разнообразният петрографски състав на материалите се обуславя от скалните разновидности, изграждащи подхранващата провинция. Това са предимно гранити, гранодиорити, диорити, габро и в подчинено количество гнайси и кварц.

Съдържащите се в баластрата валуни са от здрави магмени скали, като количеството им средно е около 9%. Част от валуните с по-малки размери са засегнати в различна степен от изветрителни процеси, като в техния състав участвуват както магмени скали, така и гнайси, варовици, рядко шисти.

Съдържанието на чакъл в Северозападния участък е 48,6%, а в Югоизточния – 54,3%.

Запълнителят е преобладаващо среднозърнест теригенен материал. Пясъкът е предимно кварцов и от зърна, получени от разрушаването на другите скали, участващи в баластрата. Той е слабо заглинен. Съдържанието му е 51,4% за Северозападния участък и 45,7% за Югоизточния.

Средната полезна дебелина за Северозападния и за Югоизточния участък е съответно 4,40 и 8,10 m.

Геоложкият профил завършва с песъчливи глини, припокрити с почвен слой.

В полезната дебелина на находището са включени кватернерните материали и горната част на плиоценските отложения.

В хидрогеоложко отношение разглежданото находище се характеризира с наличие на порови по тип подземни води, акумулирани в чакълесто-песъчливите отложения на реката. Установените водни нива по време на проучването се колебаят между 1,0 и 3,5 m. от терена.

Подземният поток е в хидравлична зависимост от водните стоежи в р. Тополница.

Промените в геоложката среда се определят в следните направления:

• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с добива на полезното изкопаемо. Засягат изключително алувиалните отложения на р. Тополница в рамките на двата добивни участъка;
  

Съгласно предвидените рекултивационни работи част (134,75 dka) от тях в участък „Югоизток” ще бъде възстановена чрез изграждане на нов терен от откривните материали.

Измененията ще са дълготрайни и ще обхващат добивните площи.

• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с прокарване и изграждане на инфраструктурни съоръжения (път, трафопост) Засягат предимно глинесто-песъчливите алувиални материали, припокриващи полезното изкопаемо в рамките на концесионната площ. Обхватът им е между 0,5 до към 2,0 метра дълбочина;
  
• 
  Насипни работи, свързани отново с производствената дейност на кариерното стопанство. Тук се отнася временното насипище за откривка и настилането на пътя.. На практика най - често насипните работи променят само локалната дебелина на покривния хоризонт.
  

С предвидените в проекта дълбочини на изземване на полезното изкопаемо, технология на разработване, откоси на неработните бордове на баластриерата, кореспондират с ъгъла на естествен откос (на сухо и под вода), както и предвидените в проекта предпазни целици дават основание да не се очакват въздействия върху съществуващи инженерни съоръжения, в т. ч. отводнителни и напоителни канали, както и предпазната дига на р. Тополница в резултат от измененията в геоложката среда.

Това се потвърждава в Писмо изх. № 259/28.01.2009 год. на „Напоителни системи” ЕАД (Приложение 4).
4.5. Ландшафт

Кратко описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район и оценка на възможностите им за осъществяване на целите

Според ландшафтното райониране на България, територията на баластриерата се отнася към Тополнишко – Маришкия район; Горнотракийската подобласт от Междупланинска зонална област на Южнобългарските низини и ниски планини.

Качествените показатели, характеризиращи ландшафната подобласт са:

- абсолютна височина: от 60 до 350, средно – 205 m.;

- гъстота на разчленението: от 0 до 1,5, средно 0,75 km/km²;

- дълбочина на разчленението: от 0 до 100, средно 50 m/km²;

- съвременни вертикални движения: от 0 до +2, средно +1 mm/y.

Съгласно класификационната система на ландшафтите в България разглеждания район се отнася към клас Междупланински равнинно-низинни ландшафти; група Ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване.

Според топологичната схема на България находище “Лозница 1”, представлява елементарен ландшафт – еднороден скален тип, позитивен микрорелеф, сравнително плитко залягане на подземните води, специфичен микроклимат и единна биоценоза. Според особенностите на макрорелефа този ландшафт е крайречен, а според водещия ландшафтообразуващ фактор той е литогенен в голяма степен антропогенизиран.

Реализирането на проекта няма да доведе до допълнително натоварване, нарушение и изменение на ландшафта. Съвременният ландшафт на местността, в която се намират двата участъка на баластриера „Лозница 1” е бил подложен на антропогенизация в продължение на десетки години. При разработката на баластриерата ще се засегнат алувиалните материали и се нарушава естествения релеф.

При бъдещата добивна дейност ще продължат измененията на тези компоненти, а ландшафтът като цяло ще продължи да се модифицира.

В резултат от добивната дейност ще са налице две основни нарушения на ландшафта: На неговата структура и на визуалния му облик.

Баластриерата ще функционира върху отчуждени земи. По отношение функционалното използване на ландшафта проблем почти не съществува, тъй като от отчуждените земи ще се добива стопанска суровина, след което тези терени ще бъдат рекултивирани.

Ще се промени значително единствено позитивния характер на терена, но при своевременно моделиране на откосите и подходяща рекултивация, нарушенията в ландшафта могат сполучливо да се тушират с подходящи технически и биологични мероприятия.

Бордовете, достигнали крайни граници ще се възприемат единствено от съседни терени и то по време на експлоатацията на баластриерата и преди биологичната рекултивация. След рекултивирането на тези участъци след изтичане срока на концесията и прекратяване на добива, а по-късно и на цялата баластриера естетическите проблеми почти изцяло ще бъдат решени.

4.6. Биологично разнообразие, защитени природни територии
4.6.1. Характеристика на растителността в района. Наличие на доминантни и застрашени видове.

Обектът се намира се намира във флористичен район Тракийска низина. Сегашната растителност е производна. Представена е от агрофитоценози, възникнали на мястото на гори от дръжкоцветен дъб Quercus pedunculiflora, бряст Ulmus minor и ясен Fraxinus excelsior.

Растителността му е ливадна, образувана от съобщества на обикновена полевица (Agrostis capillaris), белизма (Dichanthium ischaemum), троскот (Cynodon dactylon), балур (Sorghum halepense) и тръстика (Phragmites australis). В близост има нива с царевица и зеле.

От разнотревието участват цикутно часовниче (Erodium cicutarium), полски пелин (Artemisia campestris), руско вълмо (Salsola ruthenica), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), бял щир (Amaranthus albus), ланцетолистен живовляк (Plantago lanceolata), обикновен пчелинок (Marrubium vulgare), канадска коница (Conyza canadensis), обикновен магарешки бодил (Carduus acanthoides), казашки бодил (Xanthium spinosum), обикновена свещица (Filago vulgaris), сусерка (Marrubium peregrinum(, четинеста дрипавка (Crepis setosa), просфорник (Abutilon theophrastii), хибридна куча лобода (Chenopodium hybridum), лечебна комунига (Melilotus officinalis), тревист бъз (Sambucus ebulus), испански сколимус (Scolymus hispanicus), лугачка (Dipsacus laciniatus), синя жлъчка (Cichorium inthybus), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), бял трън (Silybum marianum), дребен здравец (Geranium pussilum), банатски лопен (Verbascum banaticum), ничичиева млечка (Euphorbia niciciana), бучиниш (Conium maculatum), огниче (Chenopodium botrys).

От храстите се срещат шипка (Rosa canina) и кървавочервена къпина (Rubus sanguineus).

Този участък включва необработваеми ниви от зеле и съобщества на зелена кощрява (Setaria viridis) и дребна власица (Eragrostis minor).

От дървесните и храстовите видове се срещат джанка (Prunus cerasifera), шипка Rosa canina и повет (Clematis vitalba).

От разнотревието се срещат трансилванска звездоглавка (Cephalaria transsylvanica), ничичиева млечка (Euphorbia niciciana), мирсинска млечка (Euphorbia myrsinites), дълголистен лопен (Verbascum longifolium), къдрав лапад (Rumex crispus), жълт кантарион (Hypericum perforatum), руско вълмо (Salsola ruthenica), бял равнец (Achillea millefolium), обикновен пелин (Artemisia vulgaris), жълто подрумиче (Anthemis tinctoria), див морков (Daucus carota), обикновена мента (Mentha spicata), бяло подъбиче (Teucrium polium), дребна динка (Sanguisorba minor) и канадска коница (Conyza canadensis).

При реализирането на концесията тези растителни съобщества ще бъдат унищожени. От растенията, участващи в тях, няма консервационно значими видове. В резултат от добива на инертни материали ще възникнат нови водоеми с характерна хидро и хигрофилна растителност – папур (Typha latifolia), тръстика (Phragmites australis), катушка (Lycopus europaeus), бутрак (Bidens tripartita), шавар (Juncus compressus), класовиден многолистник (Myriophyllum spicatum), жаблекова лаваница (Alisma plantago-aquatica), ежова главичка (Sparganium erectum) и езерен камъш (Scirpus lacustris).
4.6.2. Характеристика на животинския свят в района. Наличие на доминантни и застрашени видове

Проектираният обект – находище на баластрени инертни материали “Лозница 1”– попада в землището на с. Динката, община Лесичово, обл. Пазарджишка, малка част и в землището на с. Памидово. Територията на двете части на обекта са разположени на юго-изток и юго-запад то село Динката и в близост до левия бряг на р. Тополница, но без да го засяга. Средната надморска височина на обекта е 235 m.

Според горскорастителното райониране, територията на обекта попада в Долния равнинно - хълмист и хълмисто - предпланински пояс на дъбовите гори (0 - 900 m н. в.) и по-конкретно в подпояса на равнинно - хълмистите дъбови гори (0 - 600 m н. в.), в т. ч. и в подпояса на на заливните крайречни широколистни гори в ниските части на страната, каквито по бреговете на реката в близост до обекта не са добре изявени (оформени). Релефът в района на обекта е равнинен. Находището е разположено сред открита тревна територията с пасищно ливаден характер и с малко по количество и некомпактна дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, като на места са налице и обработени парцели – зелеви зеленчукови градини. Тревостоят е представен, както от ниски, така и от високи треви. Територията се използва и като пасище.

Фауната, в т.ч. и гръбначната (Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус у нас е най-пълно регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни за ниските (равнинните) части на страната, в т.ч. и за Тракийската низина. В зоогеографски аспект фауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали, т. е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски видове, което, като определение, не е съвсем правилно, тъй като ареалите на някои от тях са разположени преобладаващо в други зоогеографски области.

1. 
   Зелена крастава жаба (Bufo viridis Laur.) – вкл. в населените места
   

1. 
   Зелен гущер (Lacerta viridis L.)
   
2. 
   Ивичест гущер (Lacerta trilineata Bedriaga)
   
3. 
   Кримски гущер (Podarcis(Lacerta) muralis Laur.)
   
4. 
   Стенен гущер (Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)
   
5. 
   Голям стрелец (Coluber jugularis L.)
   
6. 
   Обикновена водна змия (Natrix natrix (L.)) – свързана повече с реката
   

1. 
   Бял щъркел (Ciconia ciconia L.)) – търсещи храна индивиди
   
2. 
   Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.))
   
3. 
   Северен мишелов (Buteo lagopus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
   
4. 
   Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.)) – прелитащи индивиди
   
5. 
   Малък ястреб (Accipiter nisus (L.)) – прелитащи индивиди
   
6. 
   Тръстиков блатар (Circus aeruginosus (L.))
   
7. 
   Ливаден блатар (Circus pygargus (L.)) – през есенно-зимния период
   
8. 
   Полски блатар (Circus cyaneus (L.)) – през есенно-зимния период
   
9. 
   Степен блатар (Circus macrourus (Gmelin)) – през есенно-зимния период
   
10. 
    Сокол орко (Falco subbuteo L.) – прелитащи индивиди
    
11. 
    Малък сокол (Falco columbarius L.) – през есенно-зимния период
    
12. 
    Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.)
    
13. 
    Яребица (Perdix perdix (L.))
    
14. 
    Пъдпъдък (Coturnix coturnix (L.))
    
15. 
    Обикновена калугерица (Vanellus vanellus (L.)) – най-вече по време на сезонните миграции
    
16. 
    Полудив гълъб (Columba livia f. domestica (Gmelin)) – в населените места
    
17. 
    Гугутка (Streptopellia decaocto (Frivaldsky) – в населените места
    
18. 
    Обикновена кукувица (Cuculus canorus L.)
    
19. 
    Горска ушата сова (Asio otus (L.))
    
20. 
    Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
    
21. 
    Обикновена кукумявка (Athene noctua (Scopoli)) – главно в населените места
    
22. 
    Зелен кълвач (Picus viridis L.)
    
23. 
    Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – предимно в населените места
    
24. 
    Полска чучулига (Alauda arvensis L.)
    
25. 
    Качулата чучулига (Galerida cristata (L.))
    
26. 
    Селска лястовица (Hirundo rustica L.)
    
27. 
    Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.) – рядка
    
28. 
    Градска лястовица (Delichon urbica (L.))
    
29. 
    Брегова лястовица (Riparia riparia (L.)) – рядка
    
30. 
    Черноглава стърчиопашка (Motacilla flava feldeggi Michaheles)
    
31. 
    Бяла стърчиопашка (Motachilla alba L.)
    
32. 
    Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)
    
33. 
    Южен славей (Luscinia megarhynchos Brelim) – вкл. и в населените места
    
34. 
    Кос( черен дрозд) (Turdus merula L.) – по-често срещащ се през есенно-зиния период
    
35. 
    Хвойнов дрозд (Turdus pilaris L.) – през есенно-зиния период
    
36. 
    Черногушо ливадарче (Saxicola torquata (L.))
    
37. 
    Oбикновено белогушо коприварче (Silvia communis Latham)
    
38. 
    Син синигер (Parus caeruleus L.) – вкл. и в населените места
    
39. 
    Голям синигер (Parus major L.) – вкл. и в населените места
    
40. 
    Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)
    
41. 
    Сива сврачка (Lanius excubitоr L.) – през есенно-зимния период
    
42. 
    Сива врана(Corvus corone cornix L.)
    
43. 
    Посевна врана(Corvus frugilegus L.) – многобройна през есенно-зимния период
    
44. 
    Чавка (Corvus monedula (L.) – при търсене на храна, вкл. в населените места
    
45. 
    Сврака (Pica pica (L.))
    
46. 
    Сойка (Garrulus glandarius (L.))
    
47. 
    Обикновен скорец (Sturnus vulgaris L.)
    
48. 
    Полско врабче (Passer montanus L.) – при търсене на храна
    
49. 
    Домашно врабче (Passer domesticus L.) – при търсене на храна
    
50. 
    Зеленика (Carduelis chloris (L.))
    
51. 
    Кадънка (Щиглец) (Carduelis carduelis (L.))
    
52. 
    Елшова скатия (Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период
    
53. 
    Обикновено конопарче (Acanthis cannabina (L.))
    
54. 
    Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.) – през есенно-зимния период
    
55. 
    Планинска чинка (Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период
    
56. 
    Сива (полска) овесарка (Emberiza calandra L.)
    
57. 
    Жълта овесарка (Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период
    
58. 
    Тръстикова овесарка (Emberiza schoeniclus L.) – през есенно-зимния период
    

1. 
   Източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor (Martin))
   
2. 
   Обикновена къртица (Talpa europaea L.)
   
3. 
   Заек (Lepus capensis L. (Lepus europaeus Pallas))
   
4. 
   Лалугер (Spermophylus (Citellus) citellus L.)
   
5. 
   Обикновена (полска) полевка (Microtus arvalis Pallas)
   
6. 
   Полска мишка( Apodemus agrarius Pallas)
   
7. 
   Куче (Canis fammiliaris L.) – безстопанствени индивиди
   
8. 
   Домашна котка(Felis domestica L.) – безстопанствени индивиди
   
9. 
   Чакал (Canis aureus L.)
   
10. 
    Лисица (Vulpes vulpes L.)
    
11. 
    Невестулка (Mustela nivalis L.) – вкл. в населени места
    
12. 
    Бялка (Martes foina Erxl.) – вкл. в населени места
    
13. 
    Черен пор (Mustela putorius L.) – вкл. в населени места
    

Както се вижда от Списък 1, в обхвата на територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии с подобен характер като характерни могат да бъдат посочени не по-малко от 78 гръбначни вида, от които 1 вид земноводно, 6 вида влечуги, 58 вида птици и 13 вида бозайници. Този видов състав може да бъда оценен като не особено богат, причина за което е еднообразието на територията като местообитание – предимно открити терени с малко количество дървениста растителност. Освен това така описаната територия е репродуктивно местообитание за много малка част от тези видове. Дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат смятани за пълния (окончателния, малсимално възможният) видов състав на гръбначната фауна в този район, като това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като особено по време на сезонните миграции тук могат да бъдат регистрирани още известен брой видове.

В откритата територия (агроландшафт) с малко количество и некомпактна дървениста растителност, сред която е разположена и територията на инвестиционното предложение, най-често срещани са полската чучулига, полската овесарка и червеногърбата сврачка, а в близост до населените места – и качулатата чучулига. През есенно-зимния период в района се настаняват за изхранване и зимуване значителни количества(на по-малки или по-големи ята) от видовете кадънка, зеленика, обикновено конопарче, елшова скатия, планинска чинка, обикновена чинка, жълта овесарка, хвойнов дрозд, посевна врана, чавка, полудив гълъб, обикновен скорец и др. От дневните грабливи птици най-често срещаните са черношипата ветрушка и обикновеният мишелов, а през есенно-зимния период силно се увеличава броят на индивидите при малкия ястреб. В населените места в района най-многобройни са домашното врабче и градската лястовица, а освен тях още селската лястовица, полудивият гълъб, гугутката (Streptopellia decaocto (Frivaldsky), обикновеният скорец и др.

В района, вкл. и в близките насени места, се срещат и известен брой прилепи (разр. Chiroptera) – наблюдавани са да ловуват привечер и нощем, но отделните видове не са дадени, тъй като за тях в този район на страната липсва достатъчно точна информация, а, поради естеството му, обектът не представлява репродуктивно местообитание за видове от този разред, като, също поради естеството му, последният няма да е в състояние да причини каквито и да е негативни влияния върху ловуващите през нощта индивиди. Територията се използва и за паша на добитък.

Видовете от Списък 1, попадащи в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) – приложението на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно, са дадени в Списък 2 по-долу:
Списък 2.