Концесионер „врис” оод, гр. Пазарджик съдържание

Основните изменения в геоложката среда се определят в следните направления:

• 
  Изкопни работи, извършени във връзка с добива на полезното изкопаемо. Засягат изключително алувиалнита отложения на р. Тополница в рамките на двата добивни участъка. При реализацията на инвестиционното предложение в резултат от изземването на общо 7841 хил. m³ от полезното изкопаемо и на 1213 хил. m³ откривка ще се оформят две негативни релефни форми, с площи, съответно за участък „Северозапад” – 491,7 dka и за участък „Югоизток” – 724,9 dka.
  
• 
  Насипищни работи, свързани също с производствената дейност на баластриерното стопанство. Тук се отнасят работите по временното насипище за откривни материали, ситуирано извън разглежданата концесионна площ, на територията на баластриера „Картал тепе”, както и тези за насипване и изграждане на нов рекултивиран терен в отработеното пространство на участък „Югоизток”. На практика насипищните работи променят само локалната дебелина на покривния хоризонт;
  
• 
  Изкопни работи при изграждане на инфраструктурни съоръжения (въртрешнобаластриерни пътища и др.). Засягат главно горната част на кватернерните алувиални материали. Обсега на въздействие е в границите от 0,5 до около 2,0 m;
  
• 
  По време на закриването и рекултивацията ще се извършат сравнително малки по обем работи, свързани с запълване на част от отработените площи, оформяне на откоси и др.
  

Добивът на полезно изкопаемо неминуемо е свързан с технологични загуби.

Съгласно проектните разчети общите експлоатационни загуби за целия срок на концесия няма да надхвърлят 3%. Може да се приеме, че тази стойност е номинална при конкретните минно-технически условия на обекта и заложената схема на добив на полезното изкопаемо.
Прогноза и оценка на очакваните въздействия на изменената геоложка среда върху съществуващи строителни и други обекти и върху компонентите на околната среда

Бъдещата дейност на баластриерата, съгласно инвестиционното предложение, включва само един основен начин на въздействие върху геоложката среда: формиране на два дълбоки изкопа в геоложката среда.

Както вече беше казано в т. 2.2. от настоящия Доклад в проектните разработки е предвидено крайните бордове на добивните участъци да са на достатъчни по своята големина отстояния, осигуряващи:

За добивен участък „Северозапад”

• 
  запазване сервитута на „Боян дере”;
  
• 
  запазване сервитута на пътя с. Памидово – с. Динката;
  
• 
  отстояние 50 m от контура на пояс „В” на ПС за ПБВ „Динката”;
  
• 
  осигуряване сервитутна зона на дигата по левия бряг на р. Тополница
  

• 
  спазване необходимата хигиенно - защитна зона на населеното място с. Динката;
  
• 
  осигуряване сервитутна зона на дигата по левия бряг на р. Тополница
  

С отбелязаните по-горе проектни решения по отношение крайните контури на добивните участъци са изпълнени препоръките на Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив (Писмо изх. № КД – 04 – 11/19.03.2008 год. - Приложение 4) да не се засягат съществуващите в района диги, водни обекти, канали и тръбопроводи.

„Напоителни системи” ЕАД клон Пазарджик с Писмо изх. № 295/28.01.2009 год. (Приложение 4) потвърждава, че инвестиционното предложение не нарушава функциите и стабилитета на съществуващите отводнителни и напоителни канали и предпазни диги.

Съгласно предвидената схема и технология на разработване на находището за срока на концесията и при спазване на условията за разработване на баластриерата, измененията, настъпили в геоложката среда при експлоатацията - дълбоките изкопи (добивни участъци „Северозапад” и „Югоизток”) няма да окажат негативно въздействие върху изградените инфраструктурни обекти, пътища, съседни земеделски земи, „Боян дере”, същесвуващата дига по левия бряг на р. Тополница, СОЗ на ПС „Динката”. Задължително условие е да се спазват проектните сервитути на посочените обекти.

В околностите на бъдещата баластриера не се наблюдават неблагоприятни инженерно-геоложки процеси.

Очакваните значителни негативни изменения в геоложката среда ще окажат единствено въздействие върху ландшафната характеристика на района и то по отношение на релефа и физуалния облик.

• 
  Териториален обхват на въздействие: концесионна площ, в т.ч двата добивни участъка, вътрешно кариерни пътища, външно депо за откривка 67,27 dka, (новоизграден терен) в отработеното пространство на концесионна площ „Картал тепе”.
  
• 
  Степен на въздействие: пряко и значително;
  
• 
  Продължителност на въздействие: в периода на концесия 25 години;
  
• 
  Честота на въздействие: 235 работни дни годишно,(едносменен режим на работа и петдневна рабонта седмица) за периода на концесия (25 години)
  
• 
  Кумулативни въздействия: не се очакват такива въздействия върху геоложката среда в рамките на двата добивни участъка на баластриерата. Към нарушенията в геоложката среда в резултат на дейността в площ „Картал тепе” в района ще се добавят и тези от реализацията на настоящото инвестиционно предложение
  
• 
  Трансгранично въздействие: не се очаква
  

Според топологичната схема на България находище “Лозница 1”, представлява елементарен ландшафт – еднороден скален тип, позитивен микрорелеф, сравнително плитко залягане на подземните води, специфичен микроклимат и единна биоценоза. Според особенностите на макрорелефа този ландшафт е крайречен, а според водещия ландшафтообразуващ фактор той е литогенен в голяма степен антропогенизиран.

Реализирането на проекта няма да доведе до допълнително натоварване, нарушение и изменение на ландшафта. Съвременният ландшафт на местността, в която се намират двата добивни участъка на баластриера „Лозница 1” е бил подложен на антропогенизация в продължение на десетки години. При разработката на баластриерата ще се засегнат алувиалните материали и се нарушава естествения релеф.

При бъдещата добивна дейност ще продължат измененията на тези компоненти, а ландшафтът като цяло ще продължи да се модифицира.

В резултат от открития добив на пясък и чакъл от баластриерата осезателно се променя релефа и се оформят значителни негативни форми в земната повърхност. Нарушава се естествената ландшафтна структура и се създават съвършенно нови съчетания на релефни формиВ резултат от добивната дейност ще са налице две основни нарушения на ландшафта: На неговата структура и на визуалния му облик.

Баластриерата ще функционира върху отчуждени земи. По отношение функционалното използване на ландшафта проблем почти не съществува, тъй като от отчуждените земи ще се добива стопанска суровина, след което част от тези терени ще бъдат рекултивирани.

Ще се промени значително единствено позитивния характер на терена, но при своевременно моделиране на откосите и подходяща рекултивация, нарушенията в ландшафта могат сполучливо да се тушират с подходящи технически и биологични мероприятия.

Бордовете, достигнали крайни граници ще се възприемат единствено от съседни терени и то по време на експлоатацията на баластриерата и преди биологичната рекултивация. След рекултивирането на тези участъци след изтичане срока на концесията и прекратяване на добива, а по-късно и на цялата кариера естетическите проблеми почти изцяло ще бъдат решени.

След изземването на геоложките запаси ще останат две негативни форми с хоризонтално дъно и наклонени граници. Наличието на плитко залягащи подземни води ще доведе до създаването в тях на водни басейни. След приключване на експлоатацията, в края на концесионният период съществува възможност за самонастаняване на влаголюбиви представители на флората и фауната.

Като цяло не може да се очаква самовъзстановяване на ландшафта преди всичко по отношение сега съществуващия релеф. За неговото частично възстановяване е необходимо да се изпълнят изцяло предвидените проектни рекултивационни работи.

Следователно проблемите, които трябва да бъдат решени с проекта за рекултивация на кариерата касаят релефната конфигурация на ландшафта и визуалното естетическо въздействие на обекта на фона на околния природен ландшафт.

Основна цел при техническата рекултивация е да се подготви територията за биологична рекултивация. Допълнителното оформяне на неработните бордове и част от иззетите площи ще се осъществи чрез подхощящо насипване на изземваната по време на експлоатацията откривка. Технологията за осъществяване на двата етапа на рекултивацията е подробно описана в обяснителния текст към проекта. Чрез осъществяване на двете фази на процеса за възстановяване на обекта ще се решат значителна част както от структурните, така и естетическите проблеми на ландшафта.

Нарушенията на ландшафта не водят до съществени изменения на основните природни компоненти. От значение са само нарушенията на релефа, който обаче няма съществено да се отличава от околността.

• 
  териториален обхват: ограничен в рамките на двата добивни участъка (съответно 491,7 и 724,9 dka);
  
• 
  продължителност: дълготрайна;
  
• 
  възможност за възстановяване: да (частично обратими);
  
• 
  кумулативни и комбинирано въздействия: вземайки в пред вид извършваната добивна дейност в концесионната площ „Картал тепе” допълнително ще се промени антропогенизирания крайречен релеф с оформяне на нови водни площи в района
  

Инвестиционното предложение за „Лозница 1” е за концесионна площ от 1427,969 dka земи с трайно предназначение „земеделски”.

В територията са включени: ниви (обработваема земя), пасища, мери, непроизводителни площи (полски пътища, напоителни канали, пясъци, диги).

Площите са в землищата на с. Динката (1131,873 dka) и с. Памидово (294,096 dka). Отрицателно въздействие върху почвите находището ще има на 1307,004 dka, тъй като непроизводителните площи възлизат на 120,925 dka.

Добиването на баластрени инертни материали ще се извърши на площ от 1216,6 dka, което ще доведе до трайно, необратимо унищожаване на почвите върху тази площ.

Разликата от 90,4 dka, обслужващ производствената дейност терен, подлежи на рекултивация – възстановяване на почвите след приключване на експлоатацията на находището.

Задължително изискване е разделното изгребване на разкривката, при техническа възможност, като почвения слой се депонира отделно, на подходящо за целта място. Депонираната почва ще се използва и за рекултивация на откосите на котлованите и при засипване на част от бъдещите водни площи.

Разпределението на площите на концесията по землища, НТП на имота и категория са посочени по-долу в таблица 5.6.1. (Данните са от Регистъра по земеделски земи по номера на имоти в с. Динката и с. Памидово, община Лесичово, област Пазарджик)

* с. Динката (1) – местности Бельовица, Главория

** с. Динката (2) – местности Переметица, Лъката и Герена

*** с. Памидово – местност Главория

Непроизводителни площи табл. 5.6.2.