Концесионер „врис” оод, гр. Пазарджик съдържание

1. 
   Бял щъркел (Ciconia ciconia L.)) – търсещи храна индивиди
   
2. 
   Тръстиков блатар (Circus aeruginosus (L.))
   
3. 
   Ливаден блатар (Circus pygargus (L.)) – през есенно-зимния период
   
4. 
   Полски блатар (Circus cyaneus (L.)) – през есенно-зимния период
   
5. 
   Степен блатар (Circus macrourus (Gmelin)) – през есенно-зимния период
   
6. 
   Малък сокол (Falco columbarius L.) – през есенно-зимния период
   
7. 
   Блатна сова (Asio flammeus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
   
8. 
   Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – предимно в населените места
   
9. 
   Брегова лястовица (Riparia riparia (L.)) – рядка
   
10. 
    Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)
    

1. 
   Лалугер (Spermophylus (Citellus) citellus L.)
   

Както се вижда от Списък 2, в Приложение 2 на ЗБР попадат 10 от видовете в Списък 1, т. е. не особено голям брой.

От 5-те вида дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) (с номера 2 - 6) са наблюдавани само прелитащи и кръжащи над района единични индивиди през есенно - зимния период. В тази част на страната само при тръстиковия блатар са наблюдавани ловуващи индивиди през гнездовия и следгнездовия периоди. От единствения вид нощна граблива птица – блатната сова – са регистрирани само зимуващи индивиди, в т. ч. и такива, почиващи през деня на земната повърхност и по дървениста растителност, като същият характер на присъствие в района има и малкият сокол. От белия щъркел върху територията на инвестиционното предложение са наблюдавани само хранещи се по земната повърхност (сред тревостоя и в парцелите за зеленчукопроизводство), както и в реката, индивиди. Видът гнезди, но в населените места и в други антропогенизирани територии в този район на страната.

От бреговата лястовица са наблюдавани само летящи (ловуващи) индивиди, като за отбелязване е фактът, че разработването на обекта няма да обхване бреговете на реката, в т. ч. участъци с достатъчно високи и стръмни речни брегове, по които двойките гнездят в издълбани от тях гнездови убежища(с входен тунел и гнездова камера), но ще създаде такива, т. е. обектът е в състояние да създаде нови гнездови местообитания за този вид в района.

От останалите 2 вида птици сирийският пъстър кълвач е най-многобройният вид кълвач в населените места у нас (Янков, 1986) и в ниските части на страната (до 900-1000 m н. в.). Последният вид – червеногърбата сврачка – обитава и гнезди по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, в т. ч. и в населени места, вкл. и в гр. София, гр. Пловдив и в други градове и села. Този вид у нас е твърде многоброен, а освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини, като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (напр. на връх “Мурсалица” и на съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m – на 22.06.2006 г.). Личното ми мнение е, че мястото на тези 2 вида не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само редки за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по - конкретно Закон за биоразнообразието, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа, като същевременно ми се иска да вярвам, че попадането на тези два вида в Приложение 2 на ЗБР е плод единствено на техническа грешка.

Единственият вид бозайник в Списък 2 – лалугерът – се среща в различни части на страната при това разпространението му(колонии или единични поселения) у нас обхваща твърде голям височинен диапазон – от 0 до около и дори над 2000 m н. в.(в Ибърския дял на Рила – най-високо разположената популация на вида на Балканския п-ов), както и в района, сред който попада и разглеждания обект, при това със значителна численост, поради което видът е вън от категорията рядък и още по-малко вън от опасност от изчезване също в различните райони на страната. Строителството на обекта ще засегне местообитания(или потенциални такива) на вида само локално – само върху заетата от кариерата територия, която представлява достатъчно малък процент от тази на района в който тя попада, от което следва, че върху останалата част от територията ще остане твърде голяма площ за комплекса индивиди, обитаващи този район. Тук може да бъде дадена следната препоръка: Желателно е подготвителните и добивните работи да започнат не по-рано от ранната пролет, тъй като през най-студената част на есенно-зимния период индивидите се намират в неактивно състояние под повърхността на земята и в обхванатите участъци няма да бъдат в състояние да ги напуснат, т. е. при започването на добивните работи да бъдат избегнати, най-общо казано, нежелани негативни въздействия върху обитаващите тук индивиди. През останалите сезони индивидите ще са в състояние своевременно да се ориентират спрямо създадената обстановка и да се изтеглят в отдалечени от мястото на добивните работи територии. Тук като благоприятен момент може да бъде посочен бавния ход на добивните дейности.

При проведените проучвания (в радиус 5 кm) не беше установено наличие на ЗПТО в района ограничен от инвестационен проект.

В географска близост са разположени:

Резерват:

- “Беглика” (“В.Коларов”) с. Батак (1463.1 ha) обявен с Зап. 751/11.5.60, Зап. 482/23.6.1992 (ДВ 133/98, изм.ДВ 98/99, ДВ 28/2000, ДВ 48/2000, доп.ДВ 78/2000);

- “Купена” Пещера (1761.1 ha) обявен с Зап. 2969/24.09.61, изм. и доп. Зап. 3539/13.11.1973, Зап. 503/11.07.1979, Зап. 530/7.07.1992 (ДВ.133/98, изм.ДВ 98/99, ДВ 28/2000, ДВ 48/2000, .ДВ 78/2000);

- “Мантарица”, Ракитово (1069.2ha), обявен със Зап. 960/8.06.1968, 3812/6.09.1975, 529/7.07.1992, (ДВ.133/98, изм.ДВ 98/99, ДВ 28/2000, ДВ 48/2000, .ДВ 78/2000);

- “Ибър”, Костенец, (2248.6ha), обявен със Зап. 48/26.02.1985 Зап. 114/24.02.1992, (ДВ.133/98, ДВ 28/2000, ДВ 48/2000, ДВ 78/2000);

Национален парк:

- “Рила”, Пазарджик, (81046.0 ha), обявен със Зап. 397/15.10.1999 (ДВ.133/98, ДВ 28/2000, ДВ 48/2000, ДВ 78/2000);

Природна забележителност (по данни на М.Тошков и кол.1984):

- ”Снежанка” - пещера в земл.на Пещера (122.2ha), Зап. 2419/25.07.1967 на МГГП;

- “Патьова кория” - вековна дъбова гора в земл. на с. Оборище (81.22ha), обявена със заповед 1120/2.07.1968 на МГГП.

Поддържан резерват:

- “Изгорялото гюне”, Кричим (29.3ha), обявен със Зап. 363/15.Х.1999 (ДВ 133/98, ДВ 28/2000, ДВ 48/2000, ДВ 78/2000);

Защитена местност: (по Георгиев, 2000): “Свети Георги (5.7 ha) в земл. на с. Варвара, “Кричим (1734.7 ha) в земл. на с. Куртово Конаре; “Тъмра”(755 ha) в землището на гр. Брацигово, Пещера и с.Резово, Пазарджишко; “Сокола” (1276 ha) в близост с гр. Пещера.

Орнитологично важните места (по БДЗП, 1977) са: “Язовир Кануш”, ДЛ Асеновград (30 ha), “Рибарници Пловдив”, ДЛ Пловдив (97.5 ha), “Язовир Пясъчник”, ДЛ Пловдив (4000 ha).

Изпълнението на инвестиционния проект има неутрално отношение към ЗПТО, (каквито отсъствуват в радиус 5 кm от коментирания обект). Споменатите по-горе ЗПТО са сигурно защитени от дейността на обекта, поради отдалеченост на същия.

С Писмо № 26-00-3929/05.12.2007 год. МОСВ информира, че участък „Северозапад” и участък „Югоизток” на баластриера „Лозница 1” не попадат и не са в непосредствена близост до защитени зони (Натура 2000 места).

Съгласно Писмо № ОВОСУ – 2910/18.02.2008 год. на МОСВ инвестиционното предложение не попада на територията на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. На основание чл. 39, ал. 3 от Наредбата преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие е, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони по Натура 2000. (Копия от горните писма и скица с местоположението на най - близко разположените защитени зони са приложени към Приложение 1)

Пловдивско – Пазарджишкият регион е характерен с наличието на множество паметници на културата (ПК). Няма данни от Инвеститора за установяване на такива по време на проведените геолого-проучвателни работи на територията на двата добивни участъка. Съгласно Писмо № 125/16.08.2006 год. специалисти от Регионалния Историческия музей гр.Пазарджик са извършили справка за регистрирани до момента паметници на културата в района на бъдещото баластриерно стопанство. В резултат на извършеното е било установено, че в границите на посочената концесионна площ не попадат регистрирани до момента паметници на културата.

Това не освобождава от отговорност работещите на баластриерата, ако същите, в процеса на добивните работи, открият неизвестен до този момент ПК. При такъв случай добивът трябва да се спре незабавно и се осведомят Общинските власти и специалисти от Регионалния Исторически музей, гр. Пазарджик.

Като цяло дейността по добив и на суровината, както и съпътстващите ги дейности няма да окажат негативно въздействие върху паметници на културното наследство.

Дейностите с отпадъци се регламентират от Закона за управление на отпадъците и подзаконовата му база. Настоящето становище относно управлението на отпадъците, които ще се генерират при изпълнение на инвестиционното предложение, следва Заданието за изготвяне на доклада и е съобразено с нормативните изисквания.

В резултат на добивните работи в района на обект “Лозница 1” ще се отделят отпадъци, чието количество и вид са един от критериите, характеризиращи екологосъобразността на проектираните дейности. Прогнозните количества на отпадъците са определени на база проектния капацитет за добив на баластрени инертни материали, проспектите на предвидената за използване кариерна техника, организацията на работа и битово обслужване на работниците, както и практиката на други минни обекти.

Класификацията на отпадъците е извършена съгласно Приложение №1 към чл.5, ал. 1 на Наредба № 3/ 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр.44/2004 г.).
табл. 4.8.1.

Вид	Наименование	Код*	Количество
ОПАСНИ	Нехлорирани моторни, смазочни масла, и масла за зъбни предавки на минерална основа	13 02 05	0, 350 t/y
	Нехлорирани хидравлични масла на минерална основа	13 01 10	0,200 t/y
ПРОИЗВОДСТВЕНИ	Отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми – откривка	01 01 02	60000 m3/ y
	Части от ремонт и поддръжка на техниката – черни метали (скрап)	16 01 17	0,100 t/y
	Излезли от употреба гуми	16 01 03	10 бр./y
ТБО	Смесени битови отпадъци	20 03 01	0,500 t/y

Следва да се има предвид, че на обекта няма да работи ТМСИ. Преработката на добитата суровина ще се извършва в инсталации, разположени извън разглежданата концесионна площ, на промплощадката на баластриера “Картал тепе”, южно до находището.

Сервизното обслужване и зареждането с горива на автотранспорта, обслужващ обекта, ще става извън района на кариерата.

• 
  Отпадъци от масла - опасен отпадък. Отработени моторни и хидравлични масла от двигателите и механизмите на техниката и транспорта, обслужващи баластриерата;
  
• 
  Откривка – производствене отпадък, очакван в най-големи количества. Представлява кватернерни запесъчени глини с късове чакъл и маломощен почвен слой. Последният отсъства на отделни участъци. Поради неравномерното разпространение на двете разновидности, селективното им изземване е технически трудно изпълнимо.
  

Този отпадък се явяват “технологичен” по смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 23/99 год, изм. и доп. ДВ, бр.47/2002 год.). Предвиденото му директно използването за изграждане на нов терен в отработеното пространство на баластриера „Картал тепе”, както и на нов рекултивиран терен в отработеното пространство на участък „Югоизток” е съобразено с изискванията на чл. 37 (2) на същия закон.

• 
  Отпадъци от черни метали (скрап) - бракувани и дефектирали средно и дребно-габаритни стоманени машинни части;
  
• 
  Излезли от употреба гуми – от добивни и транспортни машини, обслужващи баластриерата.
  
• 
  ТБО - отделят се в незначително количество в баластриерното поле при пребиваването на персонала по време на работната смяна. Ще бъдат заети 5 човека в кариерата и 6 души в транспорта (последните пребивават на обекта периодично).
  

• 
  Отработените моторни масла от машините ще се събират и съхраняват в затворени варели на площадка за временно съхранение извън баластриерното поле. Тези масла ще се използват вторично за смазване на триещи се механизми и части в ТМСИ, което е общоприета практика. При всички случаи смяната на отработените масла ще се извършва в сервизна база, извън границите на обекта на инвестиционното предложение.
  
• 
  Откривка. Физико–механичните показатели на откривните материали определят тяхното директно разриване и събиране на купове с булдозер 130 к.с., натоварване с челен товарач 3.0 m³ на самосвали и транспорт до временно насипище в крайната източна част на отработеното пространство на концесионната площ “Картал тепе”. Посочената концесионна площ е с Концесионер “ВРИС” ООД. Горното се отнася за у-к „Северозапад”.
  

• 
  Средно и дребно габаритните железни отпадъци се събират и извозват до промплощадката на съществуващата извън баластриера „Лозница 1” пресевна инсталация. Там се съхраняват временно. При натрупване на транспортабилни количества, същите се предават на лицензирана фирма-оператор на отпадъци от черни и цветни метали.
  

• 
  Излезлите от употреба гуми се предоставят безвъзмездно на работещите в Дружеството за ползване в личните стопанства. Не се налага съхраняването им.
  
• 
  ТБО се събират на определено място в баластриерното поле в контейнер. Ще се извозват с транспорт до сметище по договор с Общината.
  

Дейността по експлоатация на баластриерата, съгласно инвестиционното предложение, е свързана с употреба на опасни вещества от групата на нефтопродуктите - дизелово гориво и моторни масла, използвани за работата на техниката в баластриерата.

Класификацията на използваните опасни вещества е напаравена въз основа на Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (ДВ бр.5/2003 г., изм. и доп. ДВ бр.66/2004 г.).

Наименование	Потребление/ годишно	Място на използване	CAS №	ЕС №	Класификация	R фрази	S фрази
Дизелово гориво	320 t	булдозер, багер, автотранспорт	68334-30-5	269-822-7	Канц.кат.3 Xn	40	(2-) 36/37
Моторни масла	0,55 t	булдозер, багер, автотранспорт	101316-69-2	309-874-0	Канц.кат.2 Т	45	53-45

табл. 4.9.1.
4.9.2. Доставка, транспорт, съхранение и дейности с опасните вещества, предвидени с инвестиционното предложение.

Посочените нефтопродукти са необходими за добивната и транспортна техника в баластриерата. Количествата им са минимални, съответстващи на вместимостта на съответните резервоари. Доставката ще се извършва периодично в оборотни метални съдове (туби и/или варели), при което следва да се изисква сертификат за качеството на гориво-смазочните материали.

Количествата и режимът на използване на горивно-смазочните материали не предполага натрупване на количества опасни вещества, попадащи в критериите на чл.103 от ЗООС и съответно не предполагат разрешителен режим за въвеждане на система за предотвратяване и ограничаване на големи аварии.
4.10. Рискови енергийни източници: шум, вибрации

4.10.1. Шум и вибрации

Съгласно проектните разработки за експлоатация на баластриера “Лозница 1”, източници на шумово натоварване ще бъдат добивните и транспортни дейности.

Основните източници на шум ще бъдат двигателите на добивната техника: багер, челен товарач и тежкотоварните автомобили.

Източници на вибрации са същите добивни и транспортни машини.

В инвестиционното предложение се предвижда оборудване с нови машини, отговарящи на европейските изисквания по отношение на шум, вибрации и комфорт на обслужващия персонал. Шумът от двигатерлите на тези машини по проспектни данни е от порядъка на 65 - 80 dB(A).

От проведени измервания на шум по работните места в сродни по дейност обекти са констатирани средни нива на шума както следва:

• 
  багер – драглайн – под 70 dB;
  
• 
  челен товарач – 75 – 80 dB;
  
• 
  булдозер – 70 – 85 dB;
  
• 
  автосамосвали – средно 70 dB
  

Шумовото и вибрационно натоварвания са разсредоточени по работни места и се акумулират в рамките на обекта. Пряко засегнат е обслужващия персонал на машините.

Шумово въздействие ще има и върху околните територии.

Най-близкото населено място с. Динката се очаква да бъде засегнато в много ниска степен и то от добивните машини в у-к „Югоизток”. Заключението се базира на факта, че в добивния участък се предвижда да се използва електрически багер.

Нивото на шума, излъчван от единични движещи се транспортни средства зависи от вида на автомобила, пътната настилка, гумите и скоростта на движение. Излъчвания шум не е постоянен и се изменя във времето. Данни за излъчвания шум от транспортни средства са представени в следващите таблици.
табл. 4.10.1.1

ниво на шума от автомобили при движение

табл. 4.10.1.2

допустими нива на шума от колесни транспортни средства при движение

транспортно средство (разстояние 7,5 m)	допустимо ниво на шума dB(A).
товарни автомобили	85 – 89
автомобили с повишена мощност	84 - 92