от страните не бива да принадлежи на другата;
−
нанасяне на пряка или косвена вреда на имуществото или
репутацията на другата страна;
−
унижаващи човешкото достойство действия – обиди,
оскърбления;
−
заплахи и други принуждаващи действия, заставящи човек да прави това, което не иска и не е задължен да прави;
−
физическо насилие.
Практиката показва, че
в много от случаите, тези чийто действия се възприемат като конфликтни могат сами да не ги приемат за такива и даже да не подозират, че се оценяват като враждебни. Те могат да ги възприемат като нормални, случайни, необмислени. Например
ако мъж е раснал в семейство, в което домашното насилие е била обичайно и жената е била в подчинено положение, може да принесе тези отношения в бъдещето си семейство без изобщо да отчете такова поведение като неправилно, враждебно и т.н. просто защото то съвпада с модела, който той има. Някога подобни ситуации
биха могли да бъдат разрешени, ако двете страни си язяснят отношенията и уточнят поведението си, но по някога оправданията на едната страна,
не само не подобряват положението, а
даже го влошават, тъй като другата страна вижда в тях хитрост и лицемерие.
Действието на едната страна в конфликтна ситуация оказват съществено влияние на другата страна, то се заключава не само в загубите, които тя претърпява, но и в това че тя на своя страна започва да планира и да предприема ответни действия. По този начин поведението на единия от участниците в конфликта води до промяна в поведението на другия. В
особено напрегнати ситуации, действия,
които в нормални условия не привличат внимание, се преживяват много силно.
Сподели с приятели: 
