Конфликтология Красимир Марков
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| Развитие на конфликта – този етап наричаме още ескалация на конфликта, тъй като конфликта се реализира в серия от отделни актове, заключаващи се в действие и противодействие на страните на конфликта. Началото на този етап започва с действие, насочени към противостоящата страна имащи за цел задържане на спорния обект или принуждаване на опоненга към отказ от своите цели. Конфликтолозите са определили няколко форми на конфликтно поведение: − активно конфликтно поведение; − пасивно конфликтно поведение; − конфликтно-компромисно поведение; − компромисно поведение. Конфликтът придобива логика на развитие в резултат на конфликтните нагласи на страните и техните форми на поведение. Развиващият се конфликт сам създава допълнтелни причини за 36 собственото си задълбочаване и разрастване, което прави всеки конфликт в определена степен уникален. В етапа на развитие на конфликта се определят три основни фази: − преминаване на конфликта от латентно състояние в открито противоборство. То все още се води с ограничени ресурси и има локален характер. Тук става първата проба на съотношението на силите между страните. В тази фаза все още има реални възможности за прекратяване и разрешаване на конфликта; − понататъшно развитие на противоборството. Страните на конфликта за да достигнат своите цели и за да възпрепятстват достигането на противниковите цели, въвеждат в противоборството нови ресурси. Тук почти всички възможности за компромис са пропуснати. Конфликтът става все по-неоправляем и непредсказуем; − в тази фаза конфликтът стига своя връх и приема формата на тотална война с приложение на всички възможни сили и средства. Тук страните на конфликтът като че ли забравят неговите истински причини и цели. Сега главна цел на противоборството става нанасянето на максимална вреда на противника. Кулминация – етап, настъпващ тогава, когато ескалацията на конфликта води едната или двете страни до действия, които нанасят сериозна вреда на това, което ги свързва. Обикновено тя се проявява като взривен епизод или няколко следващи подред епизоди на противоборство. При кулминацията, конфликтът стига до такова състояние, при което на страните става ясно, че така повече не може да продължи. В този смисъл кулминацията води до осъзнаване от страните на конфликта на идеята, че е необходимо да се прекъсне както понататъшното изостряне на отношенията, така и засилването на враждебните действия. Което означава, страните трябва да търсят изход от конфликта по някакъв друг начин. Кулминацията не е задължетелен етап. От една страна страните имат имат предел на търпимост при привишаването на който участниците в конфликта се чувстват уморени от противоборството и възниква желание да изгладят разногласията. От друга страна има затегнати конфликти, при които кулминацията дълго не настъпва. В едни случаи това е повод конфликта постепенно да угасне, но в други случаи отлагането на кулминацията натрупва висок енергитичен потенциал. Това натрупване на негативни емоции е способно, тогава 37 когато кулминацията най-после настъпи, да доведе до много ужасни последствия. Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|