Конфликтология Красимир Марков


Процес на развитие на конфликта



Pdf просмотр
страница20/59
Дата13.01.2024
Размер0.64 Mb.
#119921
ТипЛитература
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   59
Конфликтология Красимир Марков
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
1.3. Процес на развитие на конфликта.
Процесът на развитие е втората съществена част от структурата на динамика на конфликта. В просеца на своето развитие всеки конфликт преминава през наколко етапа, като съществува една особенст. Тези етапи не са задължителни, продължителността им също може да бъде различна. Последоватеността на етапите във всеки конфликт обаче е една и съща.
34


Етапи на развитие на конфликта:
Предконфликтна ситуация – това е състоянието в навечерието на конфликта. Характеризира се с нарастване на напрежението в отношенията между потенциалните субекти на конфликта. Това напрежение се поражда от определени противоречия. Не всички противоречия прерастват в конфликт. Това се случва само ако те бъдат оценени от потенциалните субекти на конфликта като несъвместими.
Обикновено на този етап вече има някакви предпоставки за конфликт.
Ако напрежението в отношенията между страните продължително време не води до открити конфликтни сблъсъци, то такова състояние наричаме потенциален или латентен конфликт.
Предконфликтната ситуация сама по себе си условно можем да разделим на три фази на протичане: първо - възникване на противоречие по повод на определен спорен обект; ръст на недоверието и социалното напрежение; предявяване на едностранни или взаимни претенции; намаляване на контактите между страните и натрупване на обида; второ - стремеж да бъде доказана справедливостта на собствените претенции и обвиняване на другата страна, че не желае справедливо да разреши възникналия проблем;
затваряне в собствените стереотипи, поява на предубеждения и неприязън в емоционалната сфера; трето - разрушаване на структурата на взаимодействието; преминаване от взаимни обвинения към заплахи; ръст на агресивността; опонента формира образ на враг и се създава нагласа за борба с него.
По този начин предконфликтната ситуация постепенно преминава в открит конфликт. Но нейното съществуване може да продължи достатъчно дълго без да е налице конфликт. За да се появи той е необходимо да се премине към слеващия етап на развитие на конфликта, тоест да се появи инцидент.
Инцидент – това е формалният повод, използван за начало на непосредствения сблъсък между страните. Той може да се появи случайно, може да бъде провокиран от субекта или субектите на конфликта, може да се появи като резултат на естествения ход на събитията, а може да бъде подготвен и провокиран от странична сила,
преследваща свои интереси в конфликта.
По характера на възникването можем да определим четири типа инциденти:

обективни, целенасочени инциденти (провокирани от
35

едната или двете страни на конфликта);

обективни,
нецеленасочени инциденти
(резултат на естествен ход на събитията);

субективни, целенасочени инциденти (страната влиза в конфликт за да реши собствените си проблеми);

субективни, нецеленасочени инциденти (случаен сблъсък на интересите между две или няколко страни).
Инцидентът е етап, който отбелязва прехода на конфликта в ново качество. Възможни са три варианта на поведение на страните на конфликта:

едната или двете страни се стремят да загладят възникналите противоречия и да намерят компромис;

едната от страните се прави, че нищо не се е случило, което по същество е бягство от конфликта;

инцидентът е знак за начало на открито противоборство.
Изборът на вариантите на поведение зависи от конкретните цели на страните.


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   59




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница