Те са насочени не само към разрешаването на конфликта, но могат да играят и профилактична роля и да предотвратяват потенциални конфликти. Условно се разделят на четири групи (Л.
Агеева, 2010):
−
препоръки с най-общ характер – те се отнасят не само до конфликтните взаимоотношения, но и до всеки вид общуване между хората. обикновено те са под формата на такива правила, като:
постоянно внимание към събеседника; доброжелателно и
уважително отношение към него; постоянно поддържане на обратна връзка със събеседника; стремеж да съпреживяване, способност за съчувствие и емпатия;
−
блок от методи,
които се използват в началната, по възможност довербалната фаза на преговорите – да се даде възможност събеседникът да се изговори без да се прекъсва; да му се покаже с мимики и жестове, че вие разбирате неговото състояние; да се намали социалната дистанция,
която обичайно ги разделя, ако съществува такава;
−
основни препоръки за същинската част на преговорите –
необходимо е дори и за малко време да се отвлече и привключи вниманието на събеседника от предмета на конфликта; да се признае правотата на събеседника там, където той действително има основание за това; да се подчертава в
процеса на обсъждането общото,
а не само различията в интересите на страните; да се обърне внимание на добрите качества на събеседника;
−
препоръки с универсален характер – те са специални,
оперативни подходи, които могат да бъдат използвани в сложни конфликтни ситуации. към тях включваме отчитането на слабите и уязвими места, както в позицията на събеседника по
предмета на конфликта, така и в неговото поведение като личност.
Сподели с приятели: 
