Конкурс за научно звание „ст н. с. I-ва степен в Икономически института та бан по научна специалност 05. 02. 10 „Световно стопанство и мио /международни сравнителни анализи

Специализирания научен съвет по икономически теории

и международни икономически отношения при ВАК

Р Е Ц Е Н З И Я

на научните трудове на ст.н.с. II ст. д.ик.н. Росица Рангелова относно конкурс за научно звание „ст.н.с. I-ва степен в Икономически института та БАН по научна специалност 05.02.10 „Световно стопанство и МИО /международни сравнителни анализи”

Единственият кандидат в конкурса ст.н.с. Р. Рангелова е добре известна на научната икономическа общност у нас. По-голямата част от нейната професионална кариера преминава в Икономическият институт на БАН, където осъществява изследвания в областта на приложната иконометрика и международните икономически сравнения. Специализирала е в няколко водещи академични институции в Русия, САЩ, Великобритания, Холандия, Ирландия и Унгария. Работата й като независим оценител на научно-изследователски програми на ЕС, изборът й за референт на статии за авторитетни списания като “Journal of Economic History”, “Economics and Human Biology”, Journal of International Migration” и “European Review of Agricultural Economics” са несъмнено признание за нейните професионални качества.

Освен това, колежката е участвала в седем международни изследователски проекта, зададени от UNESCO, Световния икономически форум-Давос, Бристолският университет (Великобритания), програма Phare на ЕС, Фламандския фонд за научни изследвания (Белгия), фондация “The Feminist Review Trust” (Великобритания). След 1990г тя е работила по девет проекта на БАН. За целите на Министреството на труда и социалната политика, в периода 2007-09г, изследва проблеми на джендър бюджетиране и джендър подходи в политиката на заетостта, съвместно с учени от Австрия, Италия, Унгария, България и Чешката република.

Колежката Рангелова успешно осъществява и преподавателска дейност в бакалавърски и магистръски програми във Великотърновския университет, УНСС, Варненският свободен университет и Нов Български университет. Лекционните курсове са в областта на международните икономически сравнения, бизнес етиката и сравнителни икономически системи.

Ст.н.с. Рангелова е представила за рецензиране Общо 60 основни и 7 допълнителни публикации, както и десет нейни отзиви за чужди публикации. От основните публикации към тематиката на конкурса се отнасят 40, като съответно 20 публикации – под номера 2, 3, 5, 13, 16, 17, 18, 19, 22, 27, 28, 31, 33, 36, 38, 44, 47 , 49, 51 и 53 или нямат отношение към международните сравнение (фокусирани са върху национални икономически проблеми – здравеопазване, заетост, емиграция) или имат фрагментарен характер 2-4 страници.

Приетите за рецензиране публикации са в Общ обем от 938 страници, т.е. далеч надхвърлят изискуемите количествени показатели. Към тях се отнасят, както следва: една самостоятелна монография (Международни икономически сравнения:методологически анализ, Изд. Некст, 2003г, ISBN: 954-696-016-0), както и участия в монографични издания в чужбина (публикации под № 10, 23, 25, 26 , 29, 34, 35, 39 и 40) – Великобритания (6) , Румъния (1), Белгия (1) и Унгария (1). Публикуваните монографични изследвания в чужбина са в престижни издателства като Dartmouth, Ashgate и Paul Chapmen ( Великобритания), издателството на Брюкселския университет и Унгарската Академия на науките.

Девет от статиите са реализирани в чужди списания, сред тях Journal of Small Business Economics, South-East Europe Review for Labour and Social Affairs, сп. La Questione Agraria и сп. Instituto Agronomico per L’oltremare (Италия) и Международный журнал (Русия). Те са фокусирани върху проблемите на заетостта, миграцията, икономическата трансформация у нас и др.

Кандидатката e изнесла доклади и съобщения пред Общо 57 научни форуми, в т.ч. 30 в чужбина (САЩ, Италия, Чехия, Германия, Великобритания, Холандия, Унгария,, Франция, Норвегия, Гърция, Ирландия, Белгия, Швеция, Литва, Испания, Белгия, Австралия и Финландия – общо 18 страни, и 27 в България. Това несъмнено е категорично признание за нейното високо професионално ниво, за възможността й да общува с колеги от водещи международни академични институции, да следи за новостите в икономическата теория и практика. Повече от половината от посочените доклади са публикувани у нас и в чужбина.

Представени са следните документи за съвместни публикации:

А. Четири разделителни протокола, включващи публикации с проф. К. Владимирова ( 8 публикации), с д-р Григор Сарийски ( 4 публикации), със ст.н.с.I ст. д.с.н. Веска Кожухарова (една публикация) и с д-р Уйлям Барлет от London School of Economics (три публикации);

Б. Две Декларации от Р. Рангелова, за равно участие (50%) заедно с М. Райнова (сп. Икономическа мисъл бр.7/1989г на български език и в сборно издание на английски език през 1990г) и съответно с д-р Светозар Златанов (70-30%) в сп. South-East Europe Review for Labour and Social Affairs, Vol.8, No.2, pp.71-94;

Монографията „Международни икономически сравнения: методология и анализ” (Некст, 2003) в най-голяма степен демонстрира нейните изследователски качества. Научната редакция е направена от проф.д.ик.н. Пенка Найденова. По същество Първа част, и особено гл.2 и гл.2, имат характера на учебно пособие. Систематизирани са добре известни категории (НД, Брутен национален доход БНД, БВП, номинален и реален БВП. Например, монетарното определяне на реалния БВП в САЩ и България е илюстрирано с две таблици данни, публикувани и коректно цитирани от авторката, от съответно Truett (учебник по Икономикс, с.44 и НСИ, с.45.). В Глава Пета удачно са посочени предимствата и рисковете при използването на индексите на стойността, представени от Ласпер, Пааше и Фишер (с.89-90). Изведени са също количествените различия при оценките на индекса за 16 развити европейски страни в Приложение V.1 (с.93).

Убедително са показани предимствата на проекта за международни сравнения на ООН, като ясно е посочена авторовата оценка на отделните етапи на реализацията му (още от 1975г), адаптирането му към методологията на Евростат, характеризирани са процедурите по определянето на паритетната покупателна способност, в.ч. методите на Гиъри-Камис и на Ковес-Шулц (с.116-119). Детерминирани са също границите на аналитичните възможности за квантифицирането на париетната покупателна способност на различните национални валути.

В тази връзка, критичният анализ (с.121-123) на колежката РАНГЕЛОВА извежда (а) пролеми на индексирането; (б) проблеми на липсващи наблюдения; и (в )проблеми с оценки на услугите неподдаващи се на сравнение (здравеопазване, образование, администрация, армия). Откроена е също спецификата в подходите на Евростат и ОИСР при дефинирането на паритетната покупателна способност (ППС), като са приложени и конкретни данни, в т.ч. определянето на физическото измерение на БВП на човек на населението, коригирано с промените в ППС.

Изразена е силна авторова позиция по разгърната дискусия за приложимостта на модела на Солоу при разработването на прогнози за икономически растеж на група страни. Като използва функцията на Коб-Дъглас, Р. Рангелова привежда аргументи, че моделът на Солоу става все по-нереалистичен в условията на динамичен технически прогрес. С други думи, необходимо е да се отчете засилващата роля на научно-техническия прогрес, за сметка на количественото увеличение на труда и капитала. В тази връзка са изведени по-ефективни техники за осъществяване на сравнителен анализ между бедни и богати страни на основата на така наречения анализ на база панелни данни, съчетаващи предимствата от анализа по страни и анализа в динамика (с.178-179).

В монографичното изследване има някои неясноти или елементи на фрагментарност. Така например, на с.56 основателно е посочено, че съществува проблем при пофакторното определяне на растежа на номиналните цени, защото от една страна този растеж на цените може да се дължи на инфлационни процеси, а от друга страна на подобрения в качеството. Но не е предложено решение на този проблем. На с.62 се посочва, че авторката още през 1992г е приложила иконометричен модел за оценка на делът на сивата икономика в БВП в 17 страни от ОИСР. Но не е посочено има ли някаква новост по отнешние на този модел, не е ясно дали е разработен от нея или само е приложен.

На с.102 се посочва същността и основният недостатък на методите за изчисляване на валутните съотношения, съответно на на К. Кларк (метода на международните единици) и на С. Струмилин (метода на работническата дажба). Но е пропуснато да се доразвие този проблем и да се посочи при какви условия единият или другият метод са препоръчителни в международните сравнения, или евентуални предложения за минимизиране на тези недостатъци - както чрез усъвършенстване на моделите да пресмятане, така и чрез търсене на алтернативни модели.

В някои случаи на сравнителен анализ, интерпретацията на статистическите показатели е едностранно, в смисъл , че са подценени факторите, водещи до промени в релациите между относителните и абсолютните величини. Така например, при оценката на делът на износа на страните от СИВ спрямо световния износ е намалял от 10.5 % през 1965г на 7.8 % в 1980г (с.205-206). Но тук е пропусната възможността да се направи пофакторен анализ на тези промени, дори да се отчетат изводи, направени в предни глави но монографичното изследване. Първо, Защото периодът 1965-1980г по принцип е нееднороден за бившите социалистически страни от СИВ. През първото десетилетие повечето от техните социално-икономически показатели бележат абсолютно и относително подобрение, в т.ч. нарастване на експортният им потенциал. И, обратното, тенденциите са низходящи през второто десетилетие и особено след 1975г. Второ, СИВ по принцип и по природа е сравнително затворена икономическа общност, която няма как да е провеждала политика на отваряне към световния пазар и в този смисъл свиването на относителния дял на износа към развитите и развиващите се пазарни страни е обясним. Трето, би следвало да се посочи в изследването, че докато цените на суровини и енергия се увеличаваха драстично на световния пазар в средата на 70-те години и отново в началото на 80-те, то тази тенденция не е могла да се отрази на стойностната величина на износа от СИВ, по-точно от бившия Съветски съюз, просто защото делът за износ си е останал малък. По-голямата част от произведените ресурси и енергия си оставаха за „вътрешно” потребление в рамките на СИН, при това по далеч по-ниски доставни цени.

Същата критика може да се направи и по отношение на систематизираните данни в Таблица XII.3. (с.217), показваща относителният дял на държавните разходи за образование в БНП през 1995г. Излиза че със своите 5.4 % България е изпреварвала САЩ (4.8 %), Швейцария (4.7 %), Южна Корея (3.4 %) и Люксембург (3.4 %). Не е достатъчно да се спомене, че тези показатели са „инерционни”. По-скоро би следвало тук задължително да се включат две променливи: абсолютните промени в размера на БВП на отделните страни и съответно абсолютната величина на разходите за образование, представени по паритетна покупателна способност.

Публикуваните изследвания на ст.н.с. Рангелова се отличават с дълбочина на анализа, убедително използване на количествени и статистически методи, оценки и прогнози на икономически тенденции и зависимости. Бих отбелязал три основни нейни приноса: Първо, развитие на методологията за хармонизация в измерванията на БВП на България и други страни в един достатъчно продължителен период – от началото на 20 век досега. В тази връзка, тя популяризира на международно равнище и достиженията в тази област на други български икономисти. Второ, успешно прилагане на джендър подходи за оценка пазара на труда в България и извеждане на неговата специфика в годините на прехода, в т.ч. по отношение на миграционните процеси. Трето, критична оценка на структурата на нашата икономика, съпоставена със структурата на икономиките на бившите социалистически страни, както и на развитите страни от ЕС.

проф.д.ик.н. Румен Гечев