Конкурс за превод на поезия май 2000 г и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Български и френски език
Славянски филологииСПОМЕНИ Очи-мъниста със цвят небесен, прекрасен спомен от миг чудесен. Прибрани в шкафа отдавна и прах покрива бавно искрицата в тях. Копнеж, целувки и ласки прежни, пропити още с парфюми нежни. Далеч от хора, далеч от глъчта увяхват скрити сега от света. И само рози, с любов увити, лежат в забрава грижливо скрити, и дума топла, когато си сам – дали ще трябват отново не знам. ще ми потрябват ли пак не знам.
(Полша)
ПЕЙЗАЖ Чернеят ниви орни, мълчащи и покорни. Всред тях като вклинени тук-там лехи зелени. На пояси гората се вие в необята. И хребети далечни в мъгла лилаво-млечна. Над тях небето сънно, застинало бездънно. Оскъдност богомолска, сънливост сива полска. Леополд СТАФ (Полша) Полина АТАНАСОВААнглийска филология * * *1 Приспивно вятър ще припява, над нас цветята ще поникват. Едни омраза ще забравят, а други без любов ще свикнат. Ще спре надежда да тупти за радости и скърби прежни. Ще спим в покой и аз, и ти, безпаметни и безметежни. И няма да изгрей зора, ни вятър, ни река ще пеят. Клепачите във вечността за дълго, дълго ще се слеят. Кристина РОСЕТИ (Великобритания) Петя ИВАНОВААнглийски и френски език * * *
цветята своя ръст над ще вдигнат: ще ни забравят старите вражди и старата любов ще ни подмине.
на радостта и на скръбта тогава: ще спим спокойно двамата със теб, забравящи и вече във забрава. Там изгревът не ще ни посети, там ни река, ни вятър ще ликува, където със затворени очи ще спим и спим, но без да се събудим. Кристина РОСЕТИ (Великобритания) Из “СТАРИЯТ МОРЕПЛАВАТЕЛ” Полъхна бриз, изви с каприз зад кораба бразда. И първи тук в море без звук оставихме следа. Ветрецът спря и тъжно бе, увиснаха платна. От нас изтръгна глъхнещ глас самата тишина. По пладне медното небе в червено запламтя и слънце колкото луна над мачтата се спря. И ден след ден, и ден след ден вклинени бяхме там – рисуван кораб, обкръжен с рисуван океан. Вода навсякъде, отвред, в дъските се пропи. Вода навсякъде, отвред, но никой не отпи. С. Т. КОЛРИДЖ (Великобритания) ЕЗЕРНИЯТ ОСТРОВ ИНИСФРИЙ Ще стана днес и ще отида във Инисфрий, от плет и глина дом ще вдигна – да го крепят, там девет реда боб ще имам и рой пчели поляната ще огласят. И знам, че там ще си почина, нали покой се сцежда сутрин на щуреца в обителта. Нощта блести, денят по пладне гори във зной и птичи пух е вечерта. Ще стана днес и ще отида, че нощ и ден аз чувам как прибоят глъхне и пак расте. И нищо, че под мен е пътят, все тъй студен – зове ме моето сърце. Уилям Б. ЙЕЙТС (Ирландия) Цветелина СТАМБОЛОВАБългарски и руски език* * * От камък, мислех, е сърцето: и пусто е, и мъртво то. И от пожар да е обзето, пак ще му бъде все едно. Тъй беше: аз не чувствах болка, или поне бе малка тя. Ала реших, че стига толкоз, не бива с огъня игра… Сърцето тъмна е могила. Пожарът, знаех си, ще спра… И ето… огънят отмина, а аз умирам във дима. Инокентий АНЕНСКИ (Русия) Иванка НЕДЕВСКАФренска филология ЕЛЕГИЯ Когато тихите му думи нежни ме позоват под младите брези, тогава скрита сред поля безбрежни, ще сетя болката му в парещи сълзи. И ще го видя как по склона приближава, заплаква, неразбран останал в този час. Плачът му жален ще разпали в мен жарава, навеки негова тогава ще съм аз. Ще бъда тъжна и самотна, но доволна – следите вятърът оставил е в покой – бих искала да съм в полята пак, и волна да чакам! Господи, дали ще дойде той! Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР (Франция) Ася СОКРАТОВАБългарски и френски езикНАЧАЛОТО НА КРАЯ То беше само болчица, но чувстваш, че ти става бреме; и в теб дълбае все – така, че дъх не можеш да поемеш. На друг да кажеш щом решиш, и думите от тебе бягат. “Това е нищо!” – мислиш ти, но примката му се затяга. Страниш ти вече от света, надеждата ти те остави, и най-накрая осъзна, че тя – смъртта – не те забрави. Теодор ЩОРМ (Германия) ПЪТУВАЙ!
за друга бързо се огледай; махни се от града дори – за път стегни се и потегляй!
върби топят се в плач тъжовен; на воля болката излей и своята печал нищожна. Ако изкачваш стръмен рид, а после паднеш в изнемога, послушай от върха скалист орли как грачат в небосвода. Орел почти ти ставаш там и сякаш раждаш се отново, свободен дишаш, чувстваш сам, че ти не си изгубил много. Хайнрих ХАЙНЕ (Германия) * * *
по-верен ти пък му бъди; душата ти щом стане рана, ти лирата си събуди.
тя цялата гори, пламти! сърцето спира да кърви. Хайнрих ХАЙНЕ (Германия) * * *
във водни панталони! Бичува морските вълни и те реват покорни.
пороен дъжд се лее; като че тази стара нощ морето ще залее. Над мачтата кръжи за миг Самотна чайка със боязън, Че сякаш с острия си вик Вещае страшна казън. Хайнрих ХАЙНЕ (Германия) ИСТОРИЯ КРАЙ СТАРАТА КАМИНА Снежинки сипят се в нощта, вън бурята свисти неспирно; тук в стаята на сушина е тихо, топло и умилно. Камината край мен пращи, седя в кресло, в мечти унесен, а там котле с вода пухти подобно стародавна песен. И котенце до мен седи, на топло лапички да сгрява; и огън фигурки реди – как чудно хубаво ми става. На щастие далечен свят пред мен изплува от забрава, тай пъстър – като на парад, но с пищност вече извехтяла. Минават дами с хубав вид, с премрежени очи ми кимат, подскачат, буйстват и се вихрят. Оттам мермерни божества за поздрав сякаш в сън просветват. Листа от приказна страна на лунна светлина потрепват. Черти на замък различих с магия и мъгла обвити; ездачи после проследих – блестящи рицари със свита. За кратко всичко отлетя, прибежище на дух тревожен… Ах! Тук водата изкипя и чу се рев на мокро коте.
Биляна ДИМИТРОВАФренска филология ЕЛЕГИЯ Ще ме повика нежният му глас пак някой ден под младите кипариси и в долината сгушена, тогаз ще слушам как оплаква свойта младост. По хълма бавно ще върви, невесел, докрай повярвал в своето желание. Ще се заронят сълзи в мойта пепел, с окови на крака, ще бдя в мълчание. И пак ще съм сама във тишината, ще скрие вятър тихите му стъпки. Как искам да го срещна в долината! Не дойде ли, ще ме пронижат остри тръпки! Марселин ДЕБОРД-ВАЛМОР (Франция) Теодора НИКОЛОВАРуска филология* * * Аз мислех сърцето за камък, че пусто и мъртво е то: дори да гори в огнен пламък, това му е все пак едно. Изглежда в мен нямаше болка или я усещах едва. Но по-добре стига, доволно, гаси, щом гаси се сега… Сърцето е в тъмна могила, аз знаех, пожара ще спра… И ето, че… огънят стихна, но аз пак умирам – в дима. Инокентий АНЕНСКИ (Русия) Иван РАЙЧЕВСлавянска филология ТРЕПЕТ
да любя и жадувам двете ти очи. Да, щастието свети ярко, но най-вече когато го очаквам в трепетни мечти.
да чакам в сладък трепет, а в душата – страх. Че по-добре е да е само вероятно това, което смътно аз си пожелах. Не, няма да се срещнем! Отхвърлям тялото горещо! Отдалече само в мрака звездна светлина блести; отдалече само е прекрасно всяко нещо. Не, нека да не срещам двете ти очи. Десанка МАКСИМОВИЧ (Сърбия) Христина АТАНАСОВАФренска филологияУТРЕ ОЩЕ В ЗОРИ Утре още в зори, щом се белне полето, аз ще тръгна, нали. Знам, че чакаш ме ти. Ще премина гори, планини и морета, че не мога без теб и минутка дори.
чужд за всичко край мен, сляп и глух в тоя свят… ще вървя през деня като в мрак непрогледен сам, прегърбен, унил и съвсем непознат. Няма вече да видя ни залеза ален, нито лодки, в Арфльор приютени в нощта. А когато до гроба ти стигна печален, ще положа букет пъстри горски цветя. Виктор ЮГО (Франция) Нели НИКОЛОВАФренска филологияЕСЕННА ПЕСЕН И скоро ще потънем в ледения мрак подир летата къси. Сбогом, жизнен зрак! Аз чувам пак да падат пред дома прокобен дървета, поразени с удара злокобен. Ще дойде злата зима и ще ме обхване: омраза, ужас, треска, тежък труд и хлад; тъй както слънце жарко, влязло в своя ад, сърцето ми замръзнал ален блок ще стане. При всеки следващ удар трепва ми душата. Строи се ешафодът с екот глух. Руши се като кула моят дух, когато ствол огромен блъска във вратата. И чувствам се унесен в тази тъжна песен. А някъде ковчегът бързо се кове. За мен ли? – Вчера лято бе, а днес е есен. И този тайнствен екот още ме зове… Шарл БОДЛЕР (Франция) Антония ДУШКОВАФренска филология* * *
ще тръгна аз, че ти ме чакаш дълго, знам. Ще мина през гората и през планината, не мога аз без тебе – тъй далече сам.
не ще съзра аз нищо, ни ще чуя шум, навред самотен и приведен все ще бродя, денят за мен, уви, ще стане скръбен друм. Не ще погледна залез златен в небосвода, платната, носени към дивната земя, а щом пристигна, ще ти сложа върху гроба букет от див чемшир и цъфнала метла. Виктор ЮГО (Франция) Кристина ТОМОВАФренска филологияСОНЕТЪТ НА ОРОНТ (из “Мизантроп”)
разсейва тъгата ни тя; но жалка, Филис, е награда, остане ли просто мечта! Любезност показахте явно; Но жестът ви бе прекален. Надеждата вие напразно подхранихте само у мен. Щом трябва да чакам безкрайно и страдам в душата си тайно, смъртта ще ме чак утеши.
любима, надежда се губи, когато все пак се таи.
Ценка БОСЕВАФренска филологияГАСНЕЩИ СЛЪНЦА Светлина облива цялата земя, а нощта сънува гаснещи слънца. Мъката приспива моята душа, а пък тя бленува гаснещи слънца. Сънища сънувам, сенки във нощта идват и се скриват, сякаш са слънца. Мрака озаряват с алени петна и огромни стават – гаснещи слънца. Пол ВЕРЛЕН (Франция) Красена НЕДКОВАФренска филологияСАНТИМЕНТАЛЕН РАЗГОВОР Сред парк вековен, тих и заледен, две сенки появиха се пред мен. Очите мъртви, устните безплътни, мълвят във тъмнината думи смътни. Сред парк вековен, тих и заледен, две сенки разговаряха край мен. – Ти спомняш ли си страстните ни нощи? – Защо да мисля за тогава още? – Тупти ли името ми в твоето сърце? Не виждаш ли душата ми в съня си? – Не. – Ах! Хубавите дни на щастие неземно, когато се целувахме унесено! – Наверно. – Небето чисто бе, а вярата и тя! – Но черен облак бързо я прибра. Така разхождаха се сред тревите сухи, единствено нощта чу думите им глухи. Пол ВЕРЛЕН (Франция)
Юлиана ВАСИЛЕВАФренска филологияТЪГА
приятел, радост не остана; и гордостта ми поругана с добрите думи отлетя.
тя май приятел верен стана, но друго чувство ме обхвана и отвратен от нея бях. А тя остава образ вечен и който в него не е вречен потъва в земен мрак дълбок.
останал сам сред толкоз хора да лея от сълзи поток.
ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ Душата ми плаче, вали над града… И болка я сграбчва – душата ми плаче! Сърцето ми страда, дъждът ромоли… В измамна наслада унесено… Страда! В глух плач без причина изгубва се то… В скръбта нелечима не виждам причина! Душата ми гасне незнайно защо… Без чувства, без страсти от мъка то гасне! Пол ВЕРЛЕН (Франция) Емил КИНЧЕВКаталог: pages pages -> Джошкун кьокел pages -> V здравноосигурителни вноски pages -> Програма за болнична хигиена "Хигия" Химиотерапията на инфекциозните заболявания е лечение с химични средства, насочено срещу причинителите им pages -> Проф д-р Георги Ончев, дмн pages -> St cyril and st methodius pages -> Инструкция за реда и условията за предоставяне на стипендии за успех и специални стипендии по проект bg051PO001 06 „студентски стипендии, осъществяван с финансовата подкрепа на оперативна програма pages -> Аржентина водопадите игуасу бразилия не просто танго, вода и самба pages -> Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (извлечение) в сила от 17. 09. 2010 г. Обн. Дв бр. 73 от 17 Септември 2010г., изм. Дв бр. 88 от 9 Ноември 2010г., изм. Дв б pages -> 1. един важен въпрос pages -> Отчет за развитието на Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|