Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Практическо значение на фонетиката
- Методи на фонетиката
| Дяловете на фонетиката са обща, специална, описателна, историческа, сравнителна, слухова, експериментална, теоретична, практическа.
Задачите на фонетиката са свързани с описание на фонетичната (материалната) страна на съвременния книжовен език: образуването на звуковете на речта, техните артикулационни и акустични свойства, фонетичните промени и редувания, строеж на сричката, ударението в думата и във фразата, звуковите отрязъци на речта, интонацията и отношението на звуковата страна на езика към неговата граматична и графична система. Фонетиката се занимава с тази страна на езика, която съставлява неговата материална обвивка или звуковата материя, без която той изобщо не би съществувал. Фонетиката като дял от езикознанието, а в същото време и като наука, допринася много за цялостното обяснение на езика като средство за общуване, спомага по-пълно да се изучат звуковите изменения, да се решат морфологични и синтактични проблеми. Чрез интонацията се определя типът и целта на съобщението и видовете изречения по състав. Чрез фонетиката се решават редица въпроси, свързани със звуковите промени в рамките на морфемите и думите. Практическо значение на фонетиката. Като изучава съотношенията между звук и буква, между звук и фонема, тя допринася за правилното решаване на правоговорните и правописните въпроси. За да се усвои добре произношението на чужд език, е необходимо да се познава добре фонетиката на родния език. Резултатите от фонетичните изследвания се използват от различни специалисти – психолингвисти, лекари фониатри, логопеди, специалисти по комуникацията и др. Методи на фонетиката. С оглед на метода на работа някои езиковеди делят фонетиката на слухова и експериментална. Това деление има по-скоро историческо значение. Изучаването на фонетичните явления в миналото, почти до края на 19. в. се е основавало изключително върху слухови наблюдения, които често имат субективен характер. Въвеждането на техническа апаратура при изследването на говорния процес дава възможност за обективно познание на физиологичната и акустичната характеристика на звуковете на речта. Така възниква експерименталната фонетика (наричана още инструментална), при която не става въпрос за отделен вид фонетика, а по-скоро за приложение на специални методи в описателната фонетика. Тези обективни методи се състоят в следното: положението на езика спрямо небцето при произнасянето на звуковете се определя с помощта на палатограми (схеми на небцето), като за целта се използва изкуствено небце, намазано със специален разтвор. При движенията си езикът частично се отпечатва върху това небце и по този отпечатък се съди за неговото положение. Чрез обикновена фотоснимка се получава точна представа за положението на устните, върха на езика и оголената част на зъбите при произнасянето на отделни звукове, чрез рентгенова снимка се стига до изчерпателна картина на дейността на горните органи в процес на речта. Измерването на издишаната струя при говоренето става с помощта на апаратите пнемограф и кимограф. Изучаването на акустичните свойства на речта се извършва с помощта на редица електроапарати. Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|