Фонетика и фонология. Функционалният аспект на говорните звукове е предмет на изследване на фонологията – научна дисциплина, която изучава функционалните свойства на звуковете и суперсегментните явления като смислоразличителни единици. За да установи фонемната система на езика, фонологията използва свои особени методи, които се различават от артикулационното и акустичното описание на звуковете във фонетиката. Фонологията и фонетиката не са откъснати една от друга. Взаимно се допълват и обуславят, тъй като обектът на тяхното изследване е един и същ. Те са само два различни аспекта на изследване на говорния звук в една и съща наука за звуковата страна на езика. Артикулационният, акустичният и фонологичният аспект са тясно свързани един с друг като елементи на фонетичното равнище на езика.
Основни фонетични единици.
Основните единици на фонетичното членение са сегментни и суперсегментни. Сегментните са звуковете на речта – гласните и съгласните. Те са членими в потока на речта и могат да се изговарят самостоятелно. Всеки звук се свързва със съседните по правилата за съчетаемост, характерни за българския език. Суперсегментните единици са ударението и интонацията. Те са нечленими, наслагват се над сегментните единици и не могат да се изговарят самостоятелно. Свързани са както със звуковете, така и с по-големи речеви отрязъци – с думата и с цялото изречение. Речевият поток се разделя на единици, които си отделят с фонетични средства. Такива са фразата, речевият такт, фонетичната дума, сричката и звукът. Фразата е отрязък от речта, произнесен с особена интонация и фразово ударение и отделен от другите фрази с пауза. Тя е най-голямата фонетична единица. Фразата се изгражда от речеви тактове (синтагми). Състои се от няколко думи, обединени от една интонация и тактово ударение. Речевият такт се разчленява на по-малки единици – фонетични думи. Фонетичната дума е комплекс от звукове, обединени от едно словно ударение – /да ̮ нòс’ъ/. При последователното звуково членение в състава на фонетичната дума се отделят срички. Сричката е минимална произносителна част от думите, образувана от говорни звукове, обединени от един учленителен акт.
Сподели с приятели: |
