Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Национален език
- Предмет, задачи и методи на българската фонетика. Фонетика и
| Книжовен език. Съзнателно се формира обществено споразумение за езика – създава се книжовният език. Книжовният език е форма на националния език, която е еднаква за целия народ и обслужва общуването във всички сфери на обществения живот. В зависимост от особеностите на общуването (в бита, науката, административното устройство на обществото и др.) се формират обслужващите сфери на книжовния език, които се наричат функционални подезици – разговорен, научен, публицистичен, административно-делови. Специфична форма на книжовния език е и реализацията му в художествената литература.
Национален език. Книжовният език във всичките си функционални разновидности, със своята писмена и устна форма, с диалектите и другите групови говори (жаргон) представляват национален език. Книжовният език се характеризира с две основни качества – нормативност и висока обработеност на изразните средства. Синоними на утвърдения в българското езикознание термин книжовен език са и стандартен език, литературен език, културен език. Литературният език не бива да се смесва с езика на художествената литература, който е само една от стиловите разновидности на книжовния език. Книжовните езици са средство за общуване в различни сфери на културния живот на обществото, но в зависимост от епохата съдържанието на културния живот на обществото е различно. Това определя и различния характер на книжовните езици. В историята на българския език се различават старобългарски и новобългарски книжовен език. Старобългарският книжовен език е създаден от Кирил и Методий през 9. в., за да бъде изразена актуалната за онзи период система от религиозни и нравствени понятия, характеризиращи културния живот на обществото. На него е създадена и църковна и светска литература, преводна и оригинална. Този език е обслужвал и административния живот на държавата. Заради основното си предназначение е определян като култов. Новобългарският книжовен език е главно със светски характер, тъй като обслужва равностойно всички области на обществения живот. Новобългарски книжовен език се формира през епохата на Възраждането – успоредно с формирането на българската нация, тъй че той е национален книжовен език. Националните книжовни езици са различни от донационалните, имат по-разнообразни функции. Характеризират се със своите единни общонационални норми с наддиалектен характер. Предмет, задачи и методи на българската фонетика. Фонетика и фонология. Фонетиката (гр. рhonetike, phone – звук) е наука за звуковата система на езика. Тя изучава звуковия му строеж като система от звукови единици, подчинени в своето образуване, съчетаване и употреба на определени фонетични закономерности. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|