Законът за редукцията не се отбелязва при фонематична транскрипция.
За меките съгласни не притежаваме отделни букви. Те се записват със същите букви, с които се записват и твърдите съгласни. В правописа мекостта отбелязваме, като след съгласните пишем ю, я или ьо.
6-те гласни звука – А, О, Е, Ъ, И , У се отбелязват с 8 букви – прибавяме букви Ю и Я.
/’а/ – само в позиция след съгласен звук /в’àра/;
/йа/ – в началото на думата или след гласен звук /йàм/, пòйас/;
Я /’ъ/ – след съгласен в случаите на условен правопис /да ̮ нòс’ъ/;
/йъ/ – след гласен в случаите на условен правопис /пèйъ/.
/’у/ – след съгласен звук /т’ут’ýн/;
Ю /йу/ – в началото на думата или след гласен звук /йутùйа/, кайýта/.
Случаи на условен правопис
1. В определителния член на всички членувани имена за м.р.ед.ч. - /Ъ/.
успеха /успèхъ/ моя /мòйъ/
лошия /ло̀шийъ/ петия /пèтийъ/
учителя /учùтел’ъ/ писаният /пùсанийът/
летящият /лет’àштийът/ челият /чèлийът/
2. В глаголното окончание за 1.л.ед.ч. и 3.л.мн.ч., сегашно време (и всички форми, в образуването на които участва сегашно време), І и ІІ спрежение - /Ъ/. (Спрежението се определя от 2.или 3. л.ед.ч.,сег.вр.: за І спр. – Е; за ІІ спр. – И.)
мия /мùйъ/ греша(т) /грешъ(т)/
Законът за краесловното обеззвучаване на звучните шумови съгласни задължително се отбелязва при фонематична транскрипция /грàт/.
При фонематична транкрипция удвоените съгласни задължително се отбелязват – или като изпишем буквата със знак за удвоен съгласен (горна черта над знака), или като изпишем двете съгласни /пролеттà/.
Сподели с приятели: |
