3. Определението „жрецът воин” Среща се в стихотворение на Д. Дебелянов, посветено на П. П. Славейков. С това определение Пенчо Славейков присъства в културното самосъзнание на нацията. То го характеризира както като пазител и защитник на високите ценности на общността, така и като творец със съзнание за посветеност и избраничество. В основата на това културно самосъзнание са разбирането на Славейков за възвисяващата сила на страданието, което открива на човека неочаквани страни на битието и на собствената му личност, както и самочувствието, че творецът е своеобразен медиатор* между абсолютния свят на идеите и човешкия свят.
4. Основни теми и мотиви в поезията на Славейков А) теми: - за устойчивостта на човека в страданието
- за героичното в сферите на духа
- за трагичното в човешкото битие
- за духовното мисионерство на твореца
- за корените на българската душевност
- за непреходността на нравственото начало („в промени непроменното”)
Б) мотиви: - за самотата, разбирана като:
неизбежен жребий на човека;
участ на всеки истински творец;
резултат от несбъдналата се любов
- за страданието, което закалява волята на човека;
- за свободата, разбирана като способност на личността да се освободи от всички условности на бита и всекидневието и като отстояване на различието и уникалността на човека
5. Жанрове, характерни за поезията на Славейков - лирическа миниатюра
- епическа поема
- философска лирика
Лирическите миниатюри от сборника „Сън за щастие”
1. Жанрова специфика на лирическата миниатюра Лирическата миниатюра е кратък лирически текст, който се отличава със:
- емоционална наситеност - наличие на доминиращо чувство, което „озвучава” цялостното лирическото настроение;
- субективност на изображението - пречупване на природната среда през призмата на преживяванията, настроенията, възприятията на лирическия АЗ.
- съзерцателност - наблюдение на природния живот и търсене не неговия скрит, вътрешен смисъл
