2. Название на модернистичните художествени школи и направления в българската литература до войните. Представители: - естетически индивидуализъм – краят на 19. век, докъм 1907 г.; кръгът „Мисъл”
- символизъм – като художествена практика се налага след 1907г. в творчеството на Теодор Траянов, Дебелянов, Лилиев, но преди се проявява в някои стихотворения на Яворов
Културната програма на кръга „Мисъл”
Какво представлява кръгът „Мисъл” Обединение на група творци единомишленици, създали творчески кръг около сп. „Мисъл”(1892 -1907г.), редактирано от д-р Кр. Кръстев. Членове: П.П.Славейков, П. Ю. Тодоров, П.К. Яворов. Без Яворов останалите имат европейско образование.
1. От колективизъм към индивидуализъм Създаден като обединение на група творци единомишленици, кръгът „Мисъл” чрез своята творческа и литературнокритическа дейност в рамките на десетина години осъществява прехода от традиционна към модерна литература. Културните задачи, които този кръг си поставя, се изразяват в следното:
- създаване на нова по своя характер култура, изпълняваща не идеологически и теснонационални задачи, свързани с проблемите на колектива, а обърната към индивида и неговия емоционален и духовен живот;
- превръщане на българина в духовно чувствително същество, способно да се вглежда в своя вътрешен свят;
- европеизиране на българския културен живот;
2. Идеи и идейни конфронтации
2.1 Новаторски идеи: - самотата като естествено състояние на човешкия дух
- страданието като участ на силния човек и на твореца
- особената природа на творческата душа - издигната над делничното и битовото съществуване
- убеденост, че творческият акт е мистичен, претворяващ някаква духовна реалност
- активизиране на метафората за съня като територия на духовното начало у човека
2.2 Идейни конфронтации – Започнат още в края на 19.век по страниците на сп. „Мисъл” ,спорът за литературните поколения и характера на литературата продължава в критическите статии на Пенчо Славейков и намира своята окончателна идеологическа завършеност в книгата на д-р Кръстев „Млади и стари”, излязла през 1907г. Основана на идейната конфронтация на „младите”, т.е представителите на кръга „Мисъл”, със „старите”, т.е представителите на традицията, най-вече Вазов, книгата съдържа упрек към творческия натюрел на традиционалистите и тези за характера и пътищата на развитие на модерната литература.
В резюмиран вид упреците към „старите” се изразяват в следното:
- темите им са почерпани от съвременната социално-политическа действителност, което придава на творенията им характер на битовизъм и провинциализъм;
- не използват целия изобразителен ресурс на езика;
- литературата, която създават, отговаря на колективните масови нагласи, а не на индивидуалните потребности на съвременния модернизиращ се човек.
В отговор на това „младите” предлагат своите концепции за друг тип изкуство:
- което третира значими за всеки човек теми, почерпани от неговия душевен и духовен живот, като в това виждат средство за универсализиране на националната литература;
- чийто език е в състояние да предаде сложността на психологическите преживявания на индивида;
- което може да възпита художествено образована елитна публика, способна да го разбере.
